МОТИВИ
към присъда № 14 от
23.05.2018 г. по НОХД № 452/2017 г. по описа на Кюстедилския окръжен съд:
Обвинението срещу С.М.Д. ***0 е за
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК при фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт – за това, че на 19.09.2016 г. на първокласен път I-6
гр. Кюстендил - гр. София при километър 30+800, на кръстовището, образувано с
пътищата за с. Коняво и с. Дворище, общ. Кюстендил, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „С 220” с регистрационен номер КН ***ВН,
негова собственост, е нарушил правилата за движение, както следва:
-по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, като на пътя не се е движил възможно
най- вдясно по платното за движение и не е използвал най-дясната свободна
лента;
-по чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно
движение, на което има три пътни ленти, е пренебрегнал забраната и е навлязъл и
се е движил последователно в средната лента /без да извършва изпреварване или
заобикаляне/ и в крайната лява лента;
-по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и
не е спрял по необходимост, когато е възникнала опасност за движението;
-по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като при предприемане маневра „завой
наляво“ се е отклонил наляво по платното за движение, за да премине в средната
и в лявата пътна ленти и преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участник в движението, който се е движел пред него,
пресичайки платното - водачът Д. Н.К., управляващ лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с регистрационен номер ***, а е извършил маневрата,
като не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Н.К. ***.
Прокурорът поддържа обвинението, като
смята, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на две години и половина, чието изпълнение да се отложи
за срок от три години и половина, на основание чл.66, ал.1 от НК. Пледира за приложение
на разпоредбата на чл.343г от НК и постановяване на лишаване на подсъдимия от
право да управлява МПС за срок в размерите на наказанието лишаване от свобода.
Пострадалият от престъплението Н.Д.К.,
наследник на починалия Д. Н.К., не е предявил граждански иск за неимуществени
вреди в наказателния процес. Предявил е молба по чл.76 НПК и е конституиран
като частен обвинител в наказателния процес. Чрез повереника си адв. К.С. частният
обвинител поддържа обвинението и по отношение на наказанието се придържа към
становището, изразено от прокурора.
Защитникът на подсъдимия Ст.Д. –
адвокат Р.А. пледира за оправдаване на подсъдимия, като, алтернативно, изразява
становище за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и определяне на
наказанието в размер равен или по-близо до минимума, определен в закона, като
задължително се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС е заявил, че то следва да е
равно на лишаването от свобода, в случай, че подсъдимият бъде признат за
виновен.
Подсъдимият С.Д. дава обяснения пред
съда, изразява съжалението си за настъпилия вредоносен резултат, но не се признава
за виновен.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра необходимите доказателства
за изясняването на делото от фактическа и от правна страна и след обсъждането
им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и по реда и условията на чл.14,
чл.16, чл.18, чл.301 и следващите от НПК, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.М.Д.
*** е правоспособен водач на МПС от 1994 год., притежаващ категории С, В, СЕ, AM, ТКТ, BE, Bl, С1 и С1Е. През дългия период
на упражняване на шофьорската си практика е наказван многократно за нарушаване
на различни правила за движението по пътищата.
На 19.09.2016 г., около
09.00 ч. сутринта, подсъдимият С.Д. ***, управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220” с регистрационен номер КН ***ВН.
Подсъдимият бил придружаван от своя приятел, свидетелят Р.Я., който седял в
колата на предната дясна седалка - до мястото на водача. Целта на пътуването им
била превозване до летището в гр. София на Р.Я., чиято съпруга трябвало на тази
дата да се прибере в страната с полет от Англия. Към 09.15 ч. управляваният от
подсъдимия Ст.Д. автомобил се движел със скорост от около 90-91 км/ч по
двулентовия главен път I-6 в посока от гр. Кюстендил към гр. София, наближавайки разклона
за с. Коняво и с. Дворище, където шосето вече се разделяло на три ленти.
Същевременно, в посока от с. Коняво към с. Дворище приближил кръстовището и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с регистрационен номер ***,
управляван от 82-годишния Д. Н.К.. Преди разклона, на второстепенния път, по
който се движел К., имало поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!“. Въпреки наличието на категоричния императив, водачът на
„Фолксваген“-а, без въобще да се огледа и да се съобрази със знака, навлязъл в
кръстовището, пресичайки пътя с предимство със скорост от около 41-42 км/ч. Тогава, при
възприемането на появяващия се на кръстовището автомобил, шофиран от К.,
обвиняемият, вместо да намали скоростта и да опита да спре в рамките на своята
лента, като по този начин пропусне да премине пред него „Фолксваген“-ът, завил
наляво със стремеж да избегне евентуално съприкосновение между двата автомобила.
По този начин, без да оцени правилно ситуацията, Ст.Д. практически игнорирал разположението,
посоката и скоростта на движение на намиращата се отпред кола и се отклонил по
платното, за да премине в средната и в лявата пътна лента, след което
задействал спирачната система на автомобила си. Последвал
силен сблъсък между намиращите се в този момент в средната лента моторни
превозни средства, като „Фолксваген“-ът бил ударен странично косо в предната му
лява част с предната част на „Мерцедес“-а. В резултат на удара К. получил голям
брой сериозни травматични увреждания, но останал в съзнание. Докато подсъдимият
и свидетелят Р.Я. се суетели около мястото на ПТП, откъм с. Дворище пристигнали
с автомобил свидетелката С.А.Б. и нейните родители. Свидетелката С.Б. се
обадила на тел.112 и съобщила за инцидента, както и че има на мястото тежко
пострадал човек. На мястото на произшествието бързо пристигнал екип на СНМП, като
хората от екипа с помощта на подсъдимия и на свидетеля Р.Я. извадили
пострадалия Д.К. от автомобила му и го транспортирали с линейката до МБАЛ „Д-р
Н. Василиев“ - гр. Кюстендил. Въпреки положените интензивни медицински грижи,
към 17.11 часа в същия ден, Д.К. починал.
От заключението на назначената и
изслушана съдебно-медицинска експертиза на труп №51/2016 г. на МБАЛ“Н.Василиев“-Кюстендил,
извършена от вещото лице д-р В.Н., началник ОСМ в МБАЛ“Н.Василиев“ гр.
Кюстендил, се установява, че при аутопсията и проведените изследвания върху
трупа на Д. Н.К. са установени следните травми: черепно- мозъчна - разкъсно контузна
рана и кръвонасядания по меки черепни обвивки, субарахноидален кръвоизлив по
главен и малък мозък; гръдна - фрактури
на лява лопатка, единадесет леви ребра и едно дясно ребро с добре изразени
кръвонасядания и частични разкъсвания в меките тъкани около тях; контузии и
повърхностни разкъсвания на сърцето; контузии на перикард и бял дроб;
двустранен хемоторакс /кръвоизлив в гръдната кухина/; кръвонасядания по меки
тъкани на стената на гръдния кош; коремна
- фрактури на таза с добре изразени кръвонасядания в меките тъкани около
тях; ретроперитонеален хематом; повърхностно разкъсване на слезката;
кръвонасядания в мастните капсули на бъбреците, по чреводържател, стомах и
черва; кръвоизливи във връзковия апарат на черния дроб; малък кръвоизлив в
коремната кухина; кръвонасядания по меки тъкани на коремната стена; шия и крайници - частично
разкъсване на връзки между първи и втори шиен прешлен на гръбначния стълб без
засягане на гръбначен мозък; кръвонасядания и охлузвания по кожата и в меките
тъкани на крайниците, предимно левостранно. Мозъчен и белодробен оток. Остра
кръвозагуба. Тъмна течна кръв. От заключението на д-р Стоянчев се установява,
че смъртта на Д. Н.К. се дължи на множеството увреждания на жизненоважни органи
/субарахноидален кръвоизлив по главен и малък мозък, контузии и разкъсване на
сърце, контузия на бял дроб, последвала кръвозагуба от кръвоизливи около
травмите и в гръдна и коремна кухина и др./, довели до тежки нарушения на
сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране.
Вещото лице е приело, че установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск със или
върху твърди тъпи/тьпоръбести предмети, за част от тях и със сравнително
по-голяма сила, и отговарят да са получени по време и начин, за които се
съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на водач на
лек автомобил, блъснат /ударен челно/ в лявата му странична част от друг лек
автомобил - от директни удари на пострадалия в прибори за управление и във и със
други части от вътрешността на автомобила, както и общо сътресение на тялото в
момента на удара между автомобилите. Въз основа на аутопсията и изследванията,
експертизата прави категоричен извод, че в случая е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП /респ. получените в резултат на него травматични
увреждания/ и последвалата смърт на пострадалия. Посочено е, че смъртта е
настъпила сравнително по-бавно, като състоянието на трупа към момента на
аутопсията отговаря на смърт от първо денонощие. От изслушаната на етапа на
съдебното следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява,
че в намиращата се в МБАЛ“Н.Василиев“ гр. Кюстендил медицинска документация на
името на Д. Н.К. относно лечението му след инцидента на 19.09.2016 г. са
отразени данни за следните травматични увреждания: Съчетана травма. Контузия на
глава. Мозъчно сътресение. Контузия на лява раменна става. Започнато е
провеждане на консервативно лечение с обезболяващи медикаменти – Аналгин и
Трамал, вливане на водносолеви разтвор – Рингер, направена една доза ТАП.
Вещото лице д-р В-Н. е категоричен, че експертиза не променя с нищо
заключението на основната такава, както и че е налице пряка причинно –
следствена връзка между причинените при настъпилото ПТП увреждания на Д. Н.К. и
настъпилата впоследствие смърт на лицето.
Назначени и изготвени са
химически експертизи, видно от които в кръвните проби на двамата водачи - С.Д.
и Д.К., не е констатирано наличие на алкохол.
По делото са назначени
общо три автотехнически експертизи. Първоначална и допълнителна, изготвени от вещото
лице инж. Н.В., както и повторна /по реда на чл.153 НПК/, депозирана от хабилитирани
вещи лица от национален мащаб - доц. д-р Г.Д., гл. ас. инж. Д.П. и гл. ас. д-р
инж. Д.Х.. Именно повторната разширена /тройна/ експертиза изяснява
релевантните факти по случая. В заключението си трите вещи лица сочат като
основна причина за възникналото ПТП поведението на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“, който безспорно е трябвало да спре преди кръстовището и да
пропусне движещия се по пътя с предимство „Мерцедес“. Същевременно обаче правят
и категоричния извод, базиран на прецизни изчисления, че въпреки появата на
пътното платно на „Фолксваген“-а в 81- метровата опасна зона на „Мерцедеса“,
ако обвиняемият е продължил движението в своята пътна лента, реагирайки с
аварийно спиране /а даже и без такова/ удар не би настъпил. Всъщност последният
извод се потвърждава и от отговорите на вещото лице по единичните експертизи Н.В.
в съдебно заседание на 24.04.2018 г.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от показанията на свидетелите Р.Е.Я.
/приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, във вр. с
ал.1, т.5 от НПК/, К.Й.Б., В.М.С., Р.Г.К. и С.А.Б., тройната автотехническа
експертиза, съдебномедицинските експертизи /основна и допълнителна/, протоколите
за химическа експертиза, както и от писмените доказателства - протокол за оглед
на местопроизшествие, схема и фотоалбум, справка за съдимост, препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници,
справка за нарушител от региона, медицински документи относно Д.К. и др., частично
от обясненията на подсъдимия, които подробно ще бъдат обсъдени по- долу.
По
доказателствата.
По делото са разпитани няколко
свидетели, които дават сведения относно различни обстоятелства и различни
моменти, свързани с настъпилото ПТП и резултата от него. Поради отсъствието на
свидетеля Р.Я. от страната, дадените от него показания на досъдебното
производство са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, т.е. със съгласието на страните. От
показанията на този свидетел се установява, че след като са излезли от с.
Ябълково С.Д. управлявал автомобила с нормална /разрешена за участъка/ скорост,
макар и свидетелят Р.Я. да не е могъл да каже точно каква е била скоростта, тъй
като не е шофьор. Свидетелят сочи, че след като са отминали бензиностанция
„Амиго“ той е възприел, че на кръстовището, образувано от пътя за гр. София и
пътя за с. Коняво и с. Дворище, откъм с. Коняво излязъл тъмен на цвят
автомобил, който въобще не спрял, а пресякъл пътя им и се изпречил пред тях,
при което подсъдимият направил опит да избегне съприкосновение с излезия
автомобил и насочил автомобила си максимално наляво, като другият автомобил
продължил движението си, в резултат на което в най-лявата пътна лента
автомобилът, в която се возел свидетелят Р-Я. ударил отляво другия автомобил,
при което се отворили въздушните възглавници на „Мерцедес“-а, като въпреки това
свидетелят си ударил главата в предното стъкло. След удара свидетелят Я. слязъл
сам от лекия автомобил „Мерцедес“ и заедно с подсъдимия отишли при другия
автомобил, където установили, че на предната дясна седалка лежи възрастен
човек, който отначало не казал нищо, а впоследствие помолил да го преместят от
мястото, където се намирал, но подсъдимият и свидетелят Я. не посмели, за да не
го увредят. Скоро дошла линейката, като пристигналите с нея медицински лица
извадили пострадалия Д.К. през предната дясна врата на автомобила, а
подсъдимият и свидетелят Р.Я. им помогнали. Свидетелят Р.Я. е единстевеният
свидетел – очевидец на настъпването на ПТП.
От показанията на С.А.Б. се
установява, че същата е пристигнала на мястото на ПТП непосредствено след
настъпването му, като на мястото на инцидента все още не е имало нито полиция,
нито бърза помощ. Свидетелката Б. се обадила на тел. 112 и съобщила за
настъпилия инцидент. От показанията й се установява, че местопроизшествието е
запазено, като никой не е предприемал действия по местене на автомобилите преди
идването на органите на реда. Свидетелката Б. изчакала идването на „Спешна
помощ“ и на полицията и след това си тръгнала. От показанията й се установява,
че времето по време на настъпването на инцидента е било хубаво, нямало е дъжд,
нито мъгла. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б., тъй като същата е
незаинтересувана от изхода на делото, а показанията й са логични и не е налице основание
основание за съмнение в тях, с изключение на тази част от тях, в която е
заявила, че стъклата на автомобила, в който се е намирал пострадалият са били
здрави, тъй като това се опровергава от приложения по делото фотоалбум, от
който ясно се установява, че стъклата на автомобил „Фолксваген“ са счупени, но
това е разбираемо с оглед изминалия сравнително дълъг период от време, а и тази
свидетелка не е разпитвана на досъдебното производство, а за първи път в
съдебно заседание.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетелите В.М.С. и К.Й.Б. - полицейските служители, които почти веднага след
ПТП са пристигнали на мястото и са запазили местопроизшествието, което до този
момент не е било променяно, което, както се посочи, се установява от
показанията на свидетелката С.Б.. Двамата свидетели имат непосредствени
възприятия от местопроизшествието, като техните показания – относно
местоположението на двете ППС, нахождението на пострадалия, пътната обстановка
веднага след инцидента и запазването на местопроизшествието са достоверни,
последователни и логични, респ. на тях следва да им се даде вяра. Поради
запазването на местопроизшествието следва и данните, отразени в огледния
протокол да се приемат за обективни и коректни.
Свидетелката Р.К. е дошла на мястото
на ПТП по-късно, когато вече там са били полицаите. Показанията й са свързани с
възприятията й след настъпването на ПТП, като същата свидетелства, че преди
инцидента Д.К. е бил в добро здраве, жизнен човек за годините си, бил е ловец,
управлявал е уверено автомобила си и дори е възнамерявал да си купува нов
автомобил.
При преценката на свидетелските
показания на всички разпитани по делото свидетели, може да се направи извод, че
техните показания съвпадат по отношение на основните факти, а се различават
предимно в детайлите /и то по отношение на някои обстоятелства/, поради което
съдът поначало кредитира показанията на всички разпитани свидетели в основните
им части, като по отношение на противоречивите изявления формира изводите си
след анализ и съпоставяне с останалите доказателства по делото.
КнОС кредитира частично
обясненията на подсъдимия Ст. Д.. По принцип съгласно разпоредбата на чл.115 от НПК обясненията на подсъдимия
представляват гласно доказателствено средство и няма пречка да се включат в
доказателствения материал. Те представляват годно първично доказателствено
средство по смисъла на чл.115 от НПК и
като такова в него се съдържат преки доказателства по отношение на фактите,
подлежащи на доказване в наказателния процес. Същевременно те са и средство за
защита на интересите му в процеса, респ. подлежат на проверка с останалите
доказателства. Няма основание за отхвърлянето на тези обяснения изцяло,
доколкото същите се потвърждават в отделните им части – относно разположениета
на автомобилите след настъпването на ПТП, относно последователността от
действия след настъпването на ПТП, помощта, оказана от подсъдимия и неговия
спътник /свидетеля Р.Я./ при преместването на пострадалия от автомобила му в
линейката. По отношение на поведението на пострадалия, подсъдимят е посочил, че
Д.К. е пресякъл пътя без въобще да се оглежда, но не е обяснил собствената си
реакция по отношение на това обстоятелство, тъй като е крайно нелогично след
като подсъдимият е възприел факта на преминаване на кръстовището от пострадалия
и е видял, че същият въобще не се оглежда, как тогава е допуснал, че
пострадалият може да спре на кръстовището. Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия, в които същият твърди, че е забелязал навлизащия в кръстовището
автомобил едва от 20 метра, тъй като това е в противоречие с възприетите от
тройната експертиза обстоятелства, обосновани с прецизни и точни изчисления,
според които подсъдимият е предприел маневра завиване наляво от 65,69 метра
преди мястото на удара, поради което същият е възприел навлизащия в
кръстовището автомобил най-малко именно от това разстояние, като заключението е
съобразено именно с използването на посочените в самото заключение формули от
експертите, както и с другите обостоятелства като например деформациите по
двата автомобила, тяхното разположение след настъпването на ПТП и т.н.
КнОС кредитира приетото по делото
заключение на тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р Г.Д., гл. ас. инж. Д.П. и гл. ас. д-р инж. Д.Х., като
намира, че същото е компетентно и обосновано. Тройната автотехническа
експертиза прави впечатление със своята пълнота, теоретична обоснованост и
нагледност, подкрепена от съответните формули и изготвени скици и чертежи. Тези
експерти прецизно и изчерпателно в заключението си са описали доказателствените
източници, въз основа на които са направили своите изводи, които източници са
изцяло обективни (отразените в огледния протокол), подкрепени са с математически
изчисления и са защитени от тях в съдебно заседание. С тази експертиза по ясен
и несъмнен начин екпертите изясняват всички обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение, ведно
с допълнителните пояснения в съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло
върху него.
Заключението на изслушаната по делото
тройна автотехническа експертиза е, че подсъдимият като водач на лек автомобил
„Мерцедес“ до момента на удара между двата автомобила не е спирал, тъй като
спирачните следи започват след мястото на удара. За да избегне настъпването на
произшествието подсъдимият е извършил маневра „влизане в завой наляво“, като
това свое действие Ст.Д. е предприел на разстояние 65,69 метра, в момента в
който автомобилът „Фолксваген“ се е намирал на стоп-линията, при което
подсъдимият е имал възможност да го възприеме. Това обстоятелство се подкрепя и
от показанията на единствения свидетел-очевидец Р.Я., според чиито показания
след като са отминали бензиностанция „Амиго“ той е видял, че на кръстовището
образувано от пътя за гр. София и пътя за с. Коняво и с. Дворище, откъм с.
Коняво е излязъл тъмен на цвят автомобил, който въобще не е спрял, а е пресякъл
пътя им. Свидетелят Р.Я. сочи действията на водача на лекия автомобил
„Мерцедес“ – подсъдимия Ст. Д., като описва същия механизъм, описан и от
заключението на тройната експертиза – това, че подсъдимият е предприел маневра
завиване наляво, като не споменава подсъдимият въобще да е натиснал спирачката
на автомобила, което пък кореспондира със заключението на тройната експертиза и
с отразеното в огледния протокол, и, същевременно, е в противоречие с
обясненията на подсъдимия. Както се посочи, разстоянието, от което подсъдимият
е предприел маневра „влизане в завой наляво“ е 65,69 метра, като времето за
извършване на самата маневра „влизане в завой наляво“ е 2,6 сек. При това
положение, тъй като опасната зона е 80,89 метра, а времето за пълно спиране на
лек автомобил „Мерцедес“ е 5,007 сек., водачът на лек атвомобил „Мерцедес“ ако
е предприел маневра „спиране“ вместо „влизане в завой наляво“ е нямало да може
да спре преди мястото на удара защото опасната зона е по-оляма от разстоянието,
от което подсъдиимят е реагирал на опасността. Същевременно, ако лек автомобил
„Мерцедес“ е продължил движението си в своята пътна лента без да завива наляво,
дори и въобще да не е предприел аварийно спиране със спирачната уредба, е щял
да пропусне лекия автомобил „Фолксваген“ и удар е нямало да има. А ако
подсъдимият е продължил движението си в своята пътна лента и не е отклонявал
автомобила си наляво, като е задействал аварийно спирачната уредба, е щял да
пропусне лек автомобил „Фолксваген“ и удар пак е нямало да настъпи.
Съдът не кредитира заключението на
изслушаната единична основна и допълнителна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Н.В., защото същата е в противоречие по основни въпроси
със заключението на тройната автотехническа експертиза, като последната, както
бе посочено, се отличава със своята пълнота, обективност и задълбоченост.
Отговорите на поставените въпроси не са обосновани, като направените изводи не
са подкрепени със съответните изчисления, теоретична обосновка и позоваване на
научни източници.
В заключение КнОС приема като
механизъм на удара този, изложен подробно по- горе във фактическата обстановка
въз основа на заключенията на вещите лица по тройната съдебно-автотехническа
експертиза.
Към доказателствата по делото следва
да се включи и огледния протокол, доколкото същият е изготвен съгласно
разпоредбата на чл. 156 от НПК - от компетентен орган, в присъствие на поемни
лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието. Съдът
намира, че същият представлява годно доказателствено средство по НПК и няма
основания да го изключва от доказателствената маса.
Останалите писмени доказателства -
свидетелство за съдимост, справки за нарушители –водачи от КАТ,
препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, скица на кръстовище, издадена от
„Пътпроект“ ЕООД, множество медицински и др. документи също се включват в
доказателствената съвкупност като годни писмени доказателства.
По
правната квалификация.
Въз основа на приетите от КнОС по-горе
факти, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Д. е допуснал нарушение
на вменените му правила за движение по ЗДвП, които нарушения са в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Д. Н.К., респ. подсъдимият
е извършил престъпление по 343, ал.1, б. „в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съображенията за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното съдържание се попълва от
нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство, свързано
с транспорта. Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства по
начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
трябва да се изследват и съответно да се прецени с оглед събрания
доказателствен материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на
специалните правила по ЗДвП са налице.
Настоящият състав намира, че
подсъдимият Д. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, задължаваща
го като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила
разликата между двата вида опасности на чл.20, ал.2, изречение първо и
изречение второ от ЗДвП, като е
безспорно, че в хипотезата на второто изречение на чл.20, ал.2 от ЗДвП
от значение за отговорността на водача е дали той своевременно е възприел вече
възникналата опасност за движение по пътя, за да възникне задължението за
намаляване на скоростта. За начало на възникване на опасност за движението, при
която водачът на МПС е задължен да вземе предписаните от закона мерки за
безопасност на движението, изразяващи се в намаляване на скоростта или спиране,
е възприемането на пътното препятствие, когато то се е появило на платното за
движение. В случая препятствието се е появило от момента на навлизане на другия
автомобил на платното за движение, видимостта до който е била не по-малко от
65,69 метра, тъй като именно от това разстояние подсъдимият е предприел
маневрата „навлизане в завой наляво“. Той е възприел другия автомобил, но
реакцията му не е била в съответствие с правилата за движение по пътищата, а
именно – да намали скоростта и в случай на необходимост да спре. Ако
подсъдимият е реагирал в съответствие със задълженията си на водач на МПС,
регламентирани в ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е нямало да настъпи.
Именно това обстоятелство съставлява основание за ангажиране на отговорността
на подсъдимия за нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
Съдът намери, че подсъдимият е нарушил
правилото на чл.15, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се е движил възможно най-вдясно
по платното за движение и не е използвал най-дясната пътна лента. Нарушението е
извършено, тъй като подсъдимият е предприел маневра „навлизане в завой наляво“,
която маневра е била неправилна според задълженията му, регламентирани в ЗДвП.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ако водачът е
управлявал автомобила в дясната пътна лента това би му позволило при скоростта
на движение, която е имал от 90-91 км/ч да премине през линията на пресичане на
другия автомобил когато тази дясна пътна лента е била свободна и по този начин
би се избегнал удар между двата автомобила. Изводите за това, че подсъдимият не
е управлявал в пътната лента, където предписва ЗДвП, са безспорни и са
направени вследствие на анализа на събраните доказателства по делото. Самият
подсъдим съобщава, че е предприел маневра „завой наляво“, като спорното
обстоятелство е на какво разстояние е предприел тази маневра Ст.Д.. Както се
посочи, от заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че
подсъдимият е предприел маневрата завиване наляво на разстояние 65,69 метра
преди мястото на удара вместо да изпълни предписанията на ЗДвП, а именно – да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре.
Налице е нарушение и на разпоредбата
на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като на пътно платно с двупосочно движение, на
което има три пътни ленти, подсъдимият е пренебрегнал забраната и е навлязъл и
се е движил последователно в средната лента /без да извършва изпреварване или
заобикаляне/ и в крайната лява лента.
Налице е, според настоящия състав, и
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, понеже при предприемане на маневра „завой
наляво“ подсъдимият се е отклонил наляво по платното за двежение за да премине
в средната и в лявата пътна лента и преди да започне маневрата не се е убедил,
че няма да създаде опасност за участник в движението, който се е движил пред
него, пресичайки платното – водачът Д. Н.К., управляващ лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№КН3096АР, а е извършил маневрата, като не се е
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение.
Съдът
намира, че между допуснатите нарушения на ЗДвП и настъпилия тежък престъпен
резултат съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Нарушаването на основното правило по чл. 15, ал. 1 ЗДП, а именно: да се движи
най-вдясно по платното за движение, а при пътна маркировка, очертаваща пътните
ленти, да използва най-дясната свободна лента, така както и на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, забраняваща на водача на ППС да навлиза и да се движи
в лентата на насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, каквито
маневри в настоящата хипотеза не са били предприемани, е в причинна връзка с
вредоносните последици. Настъпилият съставомерен
резултат е пряка и непосредствени последица от допуснатото от подсъдимия, като
водач на МПС, нарушение и на правилото по чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП,
задължаващо водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. На последно място, според настоящия
състав, подсъдимият е нарушил и правилото на чл.125, ал.1 от ЗДвП, тъй като
преди започване на маневрата „завой наляво“ не се е съобразил с
местоположението, посоката на движение и скоростта на друг участник в
движението, а именно – водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №***и
не се е убедил, че с това няма да създаде опасност за този участник в
движението и с това му е причинил увреждания, от които е последвала смъртта му.
Или крайният извод е, че
осществяването на нарушенията на посочените разпоредби на ЗДвП от страна на
подсъдимия е довело до причиняване на такива телесни увреждания, от които е
последвала смъртта на Д. Н.К. ***.
По
делото не е спорно, че основната причина за случилото се е противоправното
движение /в нарушение на правилата на ЗДвП/ на водача на лекият автомобил
"Фолксваген Пасат“, управляван от пострадалия Д.К., изразено в отнемане на
предимството на управлявания от подсъдимия автомобил и пресичане на главен път I-6, по който се е движел управлявания
от подсъдимия лек автомобил „Мерцедес“, като за водача на „Пасат“-а е съществувало задължението да спре
на знак стоп и да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС. Водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ не е спрял, а без да се огледа, е продължил
движението си със скорост около 40 км/ч пресичайки главния път I-6, с което е създал реална опасност
от сблъсък с приближаващия се към кръстовището откъм гр. Кюстендил лек
автомобил „Мерцедес“, управляван от подсъдимия, който до този момент се е
движел правомерно. С оглед заключението на тройната автотехническа експертиза,
описваща механизма на настъпилото ПТП, мястото на удара е станало на описаното
място в кръстовището и по посока на огледа се намира: по дължината на пътя на
около 2,50 метра преди обезопасителния триъгълен остров, на който е поставена
указателна табела за разклонение към с. Дворище и с. Коняво /ориентир №1/ и по
широчината на пътя – на 1,80 до 3,30 м. вляво от мисленото продължение на
десния край на средната пътна лента, в която се е движел лек автомобил
„Мерцедес“, като ударът между двете МПС обосновава извода за установено по
несъмнен начин движение на лекия автомобил в средната пътна лента. При определянето
на мястото на удара между двете МПС от тримата експерти са взети предвид
описаните следи от влачене по пътната настилка, наличната хоризонтална
маркировка, посоката на движение на двата автомобила, мястото, където са намерени
автомобилите по време на огледа /местопроизшествието е запазено/, спецификите
на деформациите по двата автомобила.
Установи
се по безспорен начин, че неправомерното движение на лекия автомобил,
управляван от пострадалия Д.К. е станало видимо за подсъдимия Д. и той
обективно е могъл да види неправомерно навлизащия в кръстовището лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, когато е бил на разстояние поне 65,69 метра от мястото на
удара, въпреки, че е бил в опасната зона /която е изчислена от експертите на
80,89 метра/. От установеното в тройната автотехническа експертиза е видно, че
подсъдимият Д. е реагирал чрез извършване на маневра „навлизане в завой
наляво“, като същият не е предприел аварийно спиране почти до самото място на
удара. Тъй като подсъдимият Д. е могъл да възприеме насрещно движещия се
неправомерно лек автомобил на отстояние поне 65,69 метра от мястото на удара в
опасната зона са налице основания за обсъждане предпоставките на чл.15 от НК,
тъй като "спасителна маневра може да се предприеме само в опасната зона за
спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението или поради
случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена
реална опасност от настъпване на вредни последици"- т.4 от ТР № 106/1983 г.
на ОСНК. Безспорно неправомерно навлизащият в кръстовището лек автомобил,
попадащ и в опасната зона за спиране на подсъдимия като водач на лек автомобил
„Мерцедес“ е създал конфликтна ситуация. На неговото неправомерно поведение и
независимо дали е попаднал в опасната зона, подсъдимият е бил длъжен да реагира
по начина, указан в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, а именно - да направи всичко
възможно, за да намали скоростта или да спре. Ако в конкретния случай
подсъдимият Д. се беше ограничил само с тези действия, то от него не можеше да
се търси наказателна отговорност при настъпване на съставомерните последици. В
случая подсъдимият Д. е реагирал своевременно като е предприел маневра „завиване
наляво“. Подсъдимият е имал техническа възможност да продължи праволинейното си
движение напред крайно вдясно, както го задължава законът, като в тази хипотеза
двете превозни средства не биха влезли в съприкосновение. Направеното вповече,
а именно завиването наляво, представлява маневра, която подсъдимият Д. е
предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати удара. Направената
преценка, че единствената възможност за предотвратяване на удара е предприемане
на маневра завиване наляво от страна на подсъдимия е неправилна /както се
посочи, в обясненията си самият подсъдим сочи, че е видял, че водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ въобще не е погледнал в посоката, от която е идвал
автомобилът на подсъдимия и въпреки това заявява, че е очаквал, че пострадалият
ще спре, което е необосновано и нелогично/, поради което и направената
спасителна маневра има неправомерен характер /в този смисъл е и решение №
15/17.02.2011 г. на ВКС по н.д. № 525/2010 г., ІІ н.о/. Вярно е, че при
неправомерно движение на другия лек автомобил Ст.Д. не е бил длъжен да знае
какви са намеренията и каква ще е реакцията на водача на този автомобил и дали
същият ще продължи движението си или ще предприеме спиране, но това е
неотносимо към преценката за виновно поведение на подсъдимия, защото е извън
факторите, определящи отговорността му. Правилата за движение по пътищата ясно
разписват задълженията на водачите на ППС и след като движещото се перпендикулярно
на пътя му МПС представлява опасност, законът не възлага на съответния водач, в
случая подсъдимия, задължение да знае или предполага намеренията на нарушителя,
но законът го задължава, чрез предписаното в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП
поведение да намали скоростта и да спре, което в конкретният случай подсъдимият
Д. не е спазил. Предприемането на маневра „завиване наляво“ в случая
представлява една неправомерна маневра, тъй като с разпоредбата на чл.15, ал.1
от ЗДвП е вменено задължение на водача на МПС да се движи възможно най- вдясно
по платното за движение; разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП забранява на
водача на МПС да се движи в средната и в крайната пътна лента, без да извършва
изпреварване или заобикаляне, а разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДвП пък задължава
водача преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участник в движението, който се е движил
пред него и не е съобразил маневрата си с положението, посоката на движение и
скоростта на този участник в движението. Както се посочи, разпоредбата на
чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП задължава водача да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай двете моторни превозни средства нямаше да се сблъскат, ако подсъдимият
беше изпълнил това свое задължение. Ето защо, съдът намери, че за подсъдимия са
налице всички основания за ангажиране наказателната му отговорност за станалото
ПТП със съставомерни последици - смърт на другия водач.
Като
краен извод, съдът намери, че в резултат на допуснатите нарушения от подсъдимия,
съответно, на чл.15, ал.1 от ЗдвП, на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, на чл.20, ал.2,
изр. 2 от ЗдвП и на чл.25, ал.1 от ЗДвП са причинени на Д.К. увреждания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. По
този начин подсъдимият Д. е осъществил обективните признаци на престъплението
по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
Същевременно обаче, предприемайки маневра в нарушение на правилата за движение,
посочени по-горе, той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че могат да настъпят
вредни последици, поради което Д. следва да носи наказателна отговорност.
При
тези съображения, съдът намира, че в конкретния случай не може да се приложи
институтът на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като, макар и
спасителна, маневрата „заване наляво“ е била неправомерна. И след като е
допуснал посоченените нарушения на ЗДвП, подсъдимият не може да се позовава на
внезапната поява на неправилно движещият се лек автомобил, тъй като сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици /в
този смисъл т.3, изр.второ от ТР №106/1983 г., ОСНК/.
По отношение на
наказанието.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със
сигурността и безопасността на движението, но и с охраната и защитата на живота
и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия
е ниска. Д. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма други данни за
негови противообществени прояви. Същевременно КнОС констатира наличието на
множество наказания по ЗДвП, което сочи, че е човек, който пренебрегва
правилата за движение по пътищата.
Съдът отчете наличието на следните
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
настъпилата смърт на пострадалия, фактът, че е работел към датата на деянието
и, че веднага след него е опитал да окаже помощ на пострадалия, като, макар и
втори по ред, се е обадил на тел.112. Като смекчаващо отговорноста
обстоятелство в случая следва да се посочи неправомерното поведение на другия
участник в ПТП – пострадалия Д.К., който е нарушил грубо правилата за движение
по пътищата и всъщност основната причина за настъпването на ПТП е неговото
неправомерно поведение на пътя. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете единствено наличието на други наказания по ЗДвП, но все пак
следва да се има предвид, че тези административни наказания са за извършени не
толкова тежки нарушения на ЗДвП. Предвид изложеното, съдът определи наказанието
при силен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и намери, че
наказанието следва да се определи в минимално предвидения в закона размер - а
именно лишаване от свобода за срок от две години. Настоящият съдебен състав
намира, че така определеното наказание е справедливо и чрез него ще се изпълнят
целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната
превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.
При определяне на начина на
изтърпяване на наказанието съдът намери, че е налице възможност за приложение
на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Съдебната практика и доктрината приемат
безпротиворечиво, че чл.66, ал.1 от НК всякога следва да се прилага, след като
съществуват предпоставките за това. В случая са налице предпоставките,
предвидени в тази разпоредба- подсъдимият
не е бил осъждан и му е определно наказание лишаване от свобода за срок
от две години. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези
предпоставки, и при преценка за постигане на целите на наказанието. При
преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната
обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г.,
изм. с ППВС № 7/87г. изрично е посочено, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в
обществото и пр.
В случая конкретното деяние, от една
страна, се отличава с висока степен на тежест, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице особена
чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни последици.
От друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото
е неосъждан, няма данни за негативни негови прояви и изразява искрено съжаление
за крайния резултат, което го характеризира в положителна светлина. Но за
конкретната степен на обществена опасност на един деец се съди не само от тези
обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически
обстоятелства по време на извършването му и от конкретния механизъм на
деянието, както и от поведението на подсъдимия след самото деяние- оставане на
местопоризшествието и обаждане на тел.112. Тези
обстоятелства несъмнено представляват акт на поведение, в което се проявява
личността на подсъдимия и сочат за наличето на ниска степен на обществена
опасност на същия.
При разрешаването на въпроса за
наказанието съдът следва да постигне баланс
между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния
подсъдим. От друга страна, подценяването на същата би довело до трайни нагласи
в обществото за безнаказаност на тежките
престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост
и тежест на наказанието. В този аспект КнОС, при преценка на възможностите за
постигане на целите на наказанието, намира, че специалната превенция ще бъде
осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66, ал.1 от НК, който
ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да
бъде извеждан от обществото. Същевременно КнОС намира, че по този начин ще се
изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на
предупредително-възпитателното въздействие на наказанието върху останалите
членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните произшествия по
пътищата.
КнОС намира, че не е необходимо да се
прилага разпоредбата на чл.67, ал.3 НК, доколкото смисълът на определяне на
пробационна мярка през изпитателния срок на наложено наказание лишаване от
свобода е да бъде постигнато преди всичко поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо лицето, т.е. мярката се съобразява и с целите по чл. 36 от НК. Доколкото в случая става въпрос за
непредпазливо престъпление по основния състав на чл.343, ал.1, б. „в” и като съобрази данните за личността на
подсъдимия, КнОС намери, че наложеното наказание е достатъчно за поправяне на Д. и не се налага
определянето и на пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1-4 НК през изпитателния
срок на наказанието.
Съдът намери, че следва да наложи и
наказание лишаване от права и да приложи разпоредбата на чл.343г, във вр. с
чл.37, т.7 от НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач и притежава свидетелство
за правоуправление на МПС. На същия бе определено наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години. Размерът на това наказание бе определен в
съответствие със задължителните указания на ВС (ППВС № 1/83г., т.6),
предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е
по-кратък от наложеното наказание лишаване от свобода. Същевременно КнОС
намери, че не е необходимо размерът на наказанието лишаване от права да
превишава размера на наказанието лишаване от свобода, съобразявайки се с
по-конкретно с факта, че основната причина за настъпването на ПТП е именно
неправомерното поведение на пострадалия Д.К.. С определянето на посочения срок на това наказание КнОС намира,
че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение
по ЗДвП.
При условията на чл.189, ал.3 от НПК Д.
следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР – Кюстендил
сумата от 1343,46 лева, а по сметка на КнОС – сумата 682,00 лева разноски за
експертизи, както и 5 лева за изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :