НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер Година 28.09.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №932 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по молба от Т.Д.К. с ЕГН **********, адрес *** за
издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против А.Д.П. с ЕГН **********
с адрес: ***.
Молителката твърди, че ответникът бил неин брат. До смъртта на майка им Н.
Х. П., през м. април 2019 г., брат ѝ живеел при нея в гр. Б. на ул. „В.“ № ****. Същият този имот бил собственост на молителката от 2018 г., видно от нот. акт № 13, том.ІІ, peг. № 1743, дело №178 от 2018 г.
През цялото време, докато майка им била жива, молителката полагала грижи както
за нея, така и за брат си. След смъртта на майка им, брат ѝ останал да живее в нейния имот. Тя плащала всички сметки, вода, ток и данъци на имота, грижела се за ответника и го подпомагала с пари и храна.
Ответникът не работел никъде, злоупотребявал с хазартни игри, вземал
непрекъснато пари назаем, както от хора така и от фирми за бързи кредити.
Поради това, че не ги връщал, молителката била непрекъснато подложена на
телефонен тормоз от него и от всякакви кредитори, като дори същите ходели на
работното ѝ място в ОУ „Х. Г. Д.“, с. Р., където била директор. Неведнъж и два пъти плащала заемите на ответника, а когато откажела, той ставал агресивен, започвал със заплахи, правел сцени на работното ѝ място и сривал авторитета, който тя градила с години. Била принуждавана да му плати борча, за да я остави на мира и да не я излага пред колегите. Търпяла всичко, защото ответникът бил неин брат, но нещата започнали да ескалират, особено когато решила да му направи
забележка за начина му на живот. Това сякаш отключило агресията в него.
Започнал да я заплашва със саморазправа, обиждал я, крещял и я псувал. Не
можела да отиде в имота си в гр. Б., защото я било страх да не ѝ посегне и да я нарани. Ответникът ходел в службата ѝ и водел разни хора с искане молителката да им връща пари, които те му били дали в заем. За да възстанови кредитите си, започнал да разпродава имуществото ѝ от къщата в гр. Б. – продал фризери, хладилници, лед - телевизори и
ред други. Молителката отново се опитала да говори с него, но нещата излезли от
контрол. За тези негови действия многократно уведомявала кварталния полицай в
град Б..
Последният случай на психически и емоционален тормоз бил на 29.07.2020 г.
Тогава молителката и съпруга ѝ посетили имота си в гр. Б.. Брат ѝ в този момент бил там. Като се опитали да проведат разговор, за да разберат къде са продадените от него нейни лични вещи, които се намирали в имота на молителката, ответникът отправил
заплахи за саморазправа срещу нея и семейството ѝ. Съпругът ѝ се намесил да я защити и брат ѝ налетял да го удря, като крещял и го заплашвал. Молителката се страхувала, че е въпрос на време да се случи най-лошото. Живеела като в затвор. Отивала до работа,
бързала да се прибере, а ответникът непрекъснато ѝ звънял по телефона и се заканвал, искал пари и след като откажела, започвали крясъци, обиди и заплахи. Страх я било, че ще нарани нея и съпруга ѝ физически. След всичко случило се била в силен стрес и емоционално потисната, силно се притеснявала за себе си и за семейството си. Агресивното поведение на ответника, системните му изблици на гняв и закани към нея, обидите, които той отправял и към съпруга ѝ представлявали акт на психическо, емоционално и икономическо насилие.
Тъй като се страхувала за живота си и този на съпруга си, поради ескалиране
на агресията на брат ѝ, както и от липсата на самоконтрол и критичност към действията си, Т.Д.К. моли съда да издаде заповед за защита от домашно
насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: 1/ да бъде
задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2/ да му
бъде забранено за срок от 18 месеца да доближава молителката, жилището ѝ
на адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № ***, ап. ***, имота ѝ в гр. Б., ул. „В.“
№ ****, местоработата ѝ в ОУ „Х. Г. Д.“ – с. Р., както и до местата за
социални контакти и отдих; 3/ да бъде задължен извършителя на насилието да
посещава специализирани програми във връзка с хазартната му зависимост. Претендира
разноските по делото.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява,
а молителката е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание
чл. 238, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е
явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен
отговор, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С
оглед събраните писмени и гласни доказателства искането по ЗЗДН е вероятно
основателно. Предвид установеното, следва срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение, с което молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно
ангажираните доказателства, без съдебният акт да се мотивира по същество, по
аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е
длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в
случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: 1/ да бъде
задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2/ да бъде
отстранен извършителя от жилището в гр. Б., ул. „В.“ № **** за срок от 18
месеца; 3/ да му бъде забранено за срок от 18 месеца да доближава молителката,
жилището ѝ на адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № ***, ап. **, имота ѝ в
гр. Б., ул. „В.“ № ***, местоработата ѝ в ОУ „Х. Г. Д.“ – с. Р., както и
до местата за социални контакти и отдих; 4/ да бъде задължен извършителя на
насилието да се включи в реализираните от Фондация „Д. а.“ „Програми за
превенция и преодоляване на домашното насилие“ и в частност в тази, касаеща
работата на фондацията с извършители на домашно насилие, при условия определени
от фондацията.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда
кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева, като на
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата
държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените
по делото разноски – 200 лева за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие, която на осн.
чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише
предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Водим от горното и на основание
чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5,
във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН по отношение на Т.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА А.Д.П., ЕГН: ********** с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Т.Д.К., ЕГН: **********,
адрес: ***.
ОТСТРАНЯВА
А.Д.П., ЕГН: ********** *** за срок от 18 месеца;
ЗАБРАНЯВА на А.Д.П., ЕГН: ********** да приближава до Т.Д.К., ЕГН: **********, жилището ѝ на адрес: гр. С.,
ул. „Л. К.“ №****, ап.***, имота ѝ в гр. Б., ул. „В.“ № ****,
местоработата ѝ в ОУ „Х. Г. Д.“ – с. Р., както и до местата за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА А.Д.П., ЕГН: ********** да се включи в изпълнявана от Фондация „Д. а.“ – гр. П., ул. „*** я.“ № ****,
вх. „****“, ет. ****, ап. ***, тел. ****************, специализирана програма
по проект – „Програми за превенция и преодоляване на домашното насилие“, при
условия определени от фондацията.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: ********** да заплати глоба в
размер на 300.00 лв. (триста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на
съдебната власт.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: **********, да заплати по сметка
на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00
лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН: ********** да заплати на Т.Д.К., ЕГН: ********** сумата от 200.00 лв. (двеста лева),
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3
от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението
и заповедта на страните, на РУ – К.,
както и на Фондация „Д. а.“ – гр. П., ул. „*** я.” № **, вх. „**“, ет. ***, ап.
**, тел. ************** за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239,
ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.