Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На шести
август през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1518 по описа на съда за
2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Е.В.М., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез пълномощника му адв.А.Х. ***, против Решение №772/08.06.2020г по АНД № 1348/2020г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е потвърдено
издаденото от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна НП №20-0819-000029/04.02.2020г и
наложената на касатора Глоба в размер на 200лв.
на осн.чл.179 ал.2 пр.1
от Закона за движението по
пътищата. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по препращане от
чл.63 от ЗАНН –неправилно приложение на
материалния закон, като
се оспорва извода на ВРС за движение с несъобразена скорост като причина за
настъпване на ПТП; както и в частта относно присъдените на ответната страна
разноски с твърдение, че такива не са били поискани, касаторът не е бил
уведомен за това и не му е дадена възможност да изрази становище, съотв. да
възрази против размера им. С тези аргументи настоява за отмяна на решението и
на НП като незаконосъобразни, и претендира присъждане на разноски пред двете
инстанции. В съдебно заседание адв.Х. се явява лично и поддържа изцяло жалбата
на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР-Варна, сектор „ПП“, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.К.А., са депозирали писмени
бележки със становище за неоснователност на жалбата по аргументите, изложени от
ВРС, с искане за отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на
касационната жалба.
Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.
Въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че
на 02.01.2020г касаторът Е.М. управлявал собствения си л.а. „Опел Астра“ с рег.
№ В **** НР в гр.Варна, по бул.“Ян Хунияди” в посока към бул.”Вл. Варненчик”. В
автомобила заедно с него се возели и други лица, сред които и св.Виктор Василев.
В района на пътен
възел „Комитово ханче” при навлизане в дясната крива, асфалтът от пътния
участък бил мокър. Там касаторът изгубил контрол над управлявания лек автомобил
и самокатастрофирал, удряйки се в бордюра вляво по посока на движението.
Пристигналият на място екип на ОДМВР - Варна в състав свидетелите Анатоли
Стойков и Красимир Димитров установили водача – собственик на МПС, извършили
оглед на местопроизшествието, снели обяснения от присъстващите и установили
механизма на ПТП, описан в съставения протокол от същата дата. За установеното
административно нарушение, квалифицирано по чл.20 ал.2 от ЗДвП, св.С. съставил
АУАН против М.. При личното предявяване на акта водачът декларирал, че не е
нарушил закона, и че ще опише възраженията си в писмен вид. В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН постъпило възражение, с което М. заявил, че преди инцидента е
управлявал л.а. със скорост 40 км/ч, при добра видимост и при спазване на
всички правила за движение, като едва след това видял, че някои участъци от
пътя са заскрежени, но предварително не е имало никаква възможност да
предположи, че състоянието на пътя е изисквало повишено внимание, че не е
отговорен за настъпилото ПТП, понеже не е било във възможностите му да го
избегне, и настоява за отмяна на АУАН. Комисията по чл.52 ал.4 от ЗАНН извършила
разследване и дала становище (Справка рег.№ 819-1357/15.01.2020г за
неоснователност на възраженията. Въз основа на акта било издадено и НП, с което
АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДДвП наложил
на М. Глоба в размер на 200лв.
При така
установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените за това срокове, при спазване на
процедурите по ЗАНН, и съдържат всички императивни реквизити по чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
страна. По приложението на материалния закон съдът приел, че в случая вмененото
на М. административно нарушение е безспорно доказано с всички събрани в
производството гласни и писмени доказателства, то е обективно съставомерно и
правилно квалифицирано по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, и за него е наложена глоба
в абсолютния предвиден с текста размер
от 200лв. Същевременно съдът обсъдил всички възражения на настоящия касатор и
изложил мотивирани съображения за тяхната неоснователност. Така на първо място
относно възражението, че е управлявал МПС със скорост, по-ниска от максимално
позволената за този пътен участък, въззивният съд посочил, че несъобразената
скорост няма конкретни физически парамерти и не е нужно да бъде изчислявана,
понеже за всяка конкретна ситуация съобразена е онази скорост на движение,
която позволява на водача да го владее и управлява така, че с поведението си да
не стане причина за настъпване на ПТП. Съдът е посочил, че ако скоростта на
движение на управлявания от М. л.а. е била съобразена с конкретните пътни
условия (мокър асфалт през месец януари) и с релефа на местността (дясна
крива), то тази скорост би му позволила да спре и не би настъпило ПТП. От друга
страна съдът преценил, че настоящият случай на нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от
този вид, то правилно не е било квалифицирано от АНО по чл.28 от ЗАНН. С тези
съображения съдът потвърдил НП, като присъдил на АНО и юрисконсулство
възнаграждение в размер на 120лв.
Настоящият
касационен състав преценява така достигнатите от предходния правни изводи по
същество като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло
ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Релевираните с
касационната жалба оплаквания са били обсъдени и мотивирано отхвърлени от
въззивния съд като неоснователни, и към момента на постановяване на това
решение липсват основания за промяна на това становище.
На първо място
твърдението, че решението не е съобразено със събраните по делото
доказателства, е изцяло декларативно, което обективно лишава съда от възможност
да го коментира. Независимо от това, то е и неоснователно, тъй като въззивният
съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото – гласни и писмени, като е
изложил съображения кои от тях в коя част кредитира и защо. При преценката на
доказателствата предходният съдебен състав не е допуснал процесуални нарушения,
нито такива на формалната логика, поради което настоящият е обвързан с тях
съобразно установеното с чл.220 от АПК забрана за нови фактически
установявания. Най-силният аргумент за неоснователност на това възражение обаче
е фактът, че самият Е.М. в нито един момент не е оспорил фактите, описани в
АУАН и в НП, нещо повече – именно въз основа на неговите обяснения е изяснен
механизма на ПТП, той е подписал без възражения и съставения за целта протокол
(възраженията му са против съставяне на АУАН, но не са свързани с фактите).
На следващо място
въпреки че твърди несъответствие на правните изводи на ВРС с актуалната съдебна
практика, касаторът се позовава на такава от 2012г, т.е. с 8-годишна давност,
при това – неотносима към настоящия казус. В първото цитирано решение се говори
за „действие, довело до възникване на рискова ситуация, и настъпването на
съответното ПТП...”, т.е. за действие, очевидно различно от самото управление
на МПС, каквото в конкретния случай няма. Второто решение третира случай, в
който към момента на настъпване на ПТП е валял дъжд и пътят е бил омкър –
отново неотносимо към този казус, в който дъжд не е валял и пътят не е бил
мокър, а според показанията на св.Василев на касатора близо по него е имало
капеща чешма и участъци от пътя са били заледени. Поради изложеното никой от
цитираните съдебни актове не е от естество да промени правните изводи,
възприети от ВРС. Независимо от горното следва отново да бъде подчертано, че
разбирането на законодателя за съобразена скорост е това по чл.20 ал.2 от ЗДвП
– управление със скорост, позволяваща на водача да спре пред всяко предвидимо
препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Наличието на заледен участък
на пътя след 22:00ч на 02.01. е предвидимо препятствие с оглед температурите
през този годишен сезон и тъмната (т.е. по-студената) част на денонощието,
когато М. е предприел управление на МПС. Дори да е управлявал с по-ниска от
максимално разрешената скорост (което е логично и предвид предстоящото
навлизане в завой), тази скорост не му е позволила да реагира така, че да
предотврати ПТП, поради което не е била съобразена с конкретните пътни условия.
В идентичен смисъл
обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си
решение, отхвърляйки като неоснователна жалбата на М. против НП, с което за нарушението
по чл.20 ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв. В тази част
касационната жалба е неоснователна.
Такава е тя и в
частта против присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Не отговарят на
истината твърденията, че такова искане от АНО не било направено, или
алтернативно – че то не било известно на касатора, който бил лишен от
възможността да изрази становище. Видно от протокола от проведеното на
04.06.2020г открито съдебно заседание по делото, молбата на ст.ю.к.Лукова е
докладвана от първоинстанционния съд, с изрично цитиране на искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и това е станало в присъствието на
адв.А.Х. в същото заседание, в което са били разпитани тримата свидетели и е
даден ход по същество. Въпреки че е имал такава възможност, пълномощникът на
касатора не е изразил становище по размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което квалифицира като неоснователни твърденията му за
противното. Вярно е, че в полза на АНО е присъден максималния размер по чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на осн.чл.78а ал.8 от ГПК и чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, но това е възнаграждение за първа
инстанция и възражение за прекомерност не е направено. Поради изложеното липсва
основание за изменение на проверяваното решение и в частта за присъдените
разноски.
С оглед изхода на спора, на ответната страна
се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на
осн.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният
съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №722/08.06.2020г по АНД
№1348/2020г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна НП №20-0819-000029/04.02.2020г и
наложената на Е.В.М., ЕГН **********, от гр.Варна, Глоба в размер на 200лв. на
осн.чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН **********, от гр.Варна, да
заплати в полза на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.