Р Е Ш Е Н И Е
№................./.................2022
г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7317 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила решение № 623/11.02.2020 г., постановено в производството по настоящото дело, е допусната делба на следния недвижим имот: Апартамент № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *, находящ се в ***, на десети етаж, със
застроена площ от 77.47 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, два
коридора, килер, тоалет, баня и балкон, при съседи по схема от АГКК: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор *, самостоятелен обект с идентификатор *; под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор * и над обекта - самостоятелен обект с идентификатор *, при граници, непосочени в предходен
документ за собственост, ведно с принадлежащото му таванско помещение № *, с
площ 7.54 кв. м., без посочени граници по предходен
документ за собственост, както и 1.935 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавно място, като самостоятелният обект попада в сграда № *, разположена в
поземлен имот № * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, между съделителите при следните квоти: за О.И.Я.; за Д.В.П. и за К.Х.Я. – по 1/3
/една трета/ ид. част за всеки.
В първото открито съдебно заседание във втората фаза на
производството по съдебна делба, проведено на 27.07.2020 г. и тримата съделителели чрез своите процесуални представители изразазяват становище досежно способа за извършване на делба, като
сочат, че са налице предпоставките за ликвидиране на съсобствеността
между тях чрез изнасяне на делбения имот на публична
продан по реда на чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
На 01.10.2020 г. по делото е
депозирана молба /наименувана декларация – л. 133/ от съделителя К.Я., с която
същият сочи, че не поддържа становището на своя доверител, изразено в хода на
първото о.с.з. във втората фаза, относно способа за извършване на делба, като
обективира искане неговият дял да бъде обособен като самостоятелен обект и да
му бъде предоставен в натура.
В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК са предявени претенции по сметки от страна на съделителя Д.П., които с
молба от 28.08.2020 г. са оттеглени и производството в тази част е прекратено
по реда на чл. 232 от ГПК с влязло в законна сила протоколно определение от
22.02.2021 г.
В хода на устните състезания от
29.12.2021 г., О.Я., действаща чрез адв. Р.Ж., моли съда да се произнесе по
същество съобразно събраните по делото доказателства, като оспорва средната
пазарна стойност на делбения имот, която е определена от вещото лице по
назначената Съдебно-техническа и оценителна експертиза (СТОцЕ).
К.Я., действащ чрез адв. С. П., моли
съда да прекрати производството, доколкото последният не желае извършването на
процесната делба. Също оспорва средната пазарна стойност на делбения имот.
Д.П., действаща чрез адв. Х. Д., изразява
становище за изнасяне на имота на публична продан, с оглед неговата
неподеляемост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно приетото по делото заключение на вещото
лице по назначената СТОцЕ /л. 220 - л. 226/, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно, последователно
и компетентно изготвено от инж. А., допуснатият до делба недвижим имот е реално
неподеляем.
Общата пазарна стойност на делбения апартамент е 131 500.00 лева, т. е. стойността на дела на
всеки един от съсобствениците възлиза на по 43 833.33 лева - 1/3 част от 131 500.00 лева.
По
молбата на К.Я. за прекратяване на производство по извършване на съдебна делба:
При
извършване на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по
чл. 344 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и квотите на всеки един от съделителите. В хода на
устните състезания съделителят К.Я. е обективирал искане чрез своя процесуален
представител адв. П. за прекратяване на производството с доводи, че последният
не желае извършването на делбата. Правото за делба се поражда от всяка дялова
имуществена общност, без оглед основанието за възникване на съсобствеността.
Правото за делба е потестативно право, чието упражняване води до принудителното
ликвидиране на учредената съсобственост между съсобствениците. Т.е. титулярът
на това право с едностранни волеизявления предизвиква правна промяна в
патримониума на насрещната страна, която е длъжна да търпи тези промени. Това е
така, защото всеки съсобственик, въпреки противна уговорка, може да иска делба
на съсобствената вещ – арг. от чл. 34, ал. 1, предл. 1-во от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ето защо, молбата на К.Я. за прекратяване на
производството поради нежеланието му да се извърши делбата е несъстоятелна.
По способа за извършване на делба и молбата на К.Я.
неговият дял да бъде обособен като реална част и предоставен нему в натура:
Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на квотите на съделителите, при спазване на водещия принцип, въведен
от чл. 69 от Закона за наследството ЗН/ при възможност всеки от съделителите
да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като
евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. За това съществено
значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече
реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално
обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй
като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот,
който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 от ЗН, като
предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот по арг. от
чл. 349 от ГПК.
Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен
на публична продан.
В конкретния случай от заключението на вещото лице
се установи по
несъмнен начин,
че имотът е неподеляем с оглед квотите в съсобствеността, респективно не е налице възможност всеки съделител да
получи реален дял, което обуславя неоснователността на молбата на К.Я. за това да му се
предостави дела в натура. С оглед характера на делбеното имущество, не е налице възможност делбата
да бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение. Не са отправени и
възлагателни претенции, поради което са налице визираните от закона
предпоставки и делбата следва да бъде извършена, като имотът бъде изнесен на
публична продан, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на
своя дял. Следва да се
посочи, също така че всеки един от съделителите може да изкупи процесния
апартамент при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК по арг. от чл. 354 от ГПК, с
което се гарантират правата на съделителите, упражняващи фактическа власт върху
делбения имот към момента на изнасянето му на публична продан.
По възраженията на К. и О.Я.
срещу определената от вещото лице средна пазарна стойност на делбения имот:
Видно от експерното заключение, при
определяне на средната пазарна цена на апартамента вещото лице е съобразил
местонахождението на имота – в това число основните елементи на локалната
инженерна инфраструктура /ВиК, Ел., ТЕЦ, кабелизация, улици/, включително
намиращите се около апартамента училища, детски градини, болнични заведения,
магазини, спирки на градския транспорт, т. е. транспортната достъпност до
имота; сградният фонд, включващ видовете сгради застроени в квартала;
строителната конструкция на сградата, в която е ситуиран апартаментът; етажа,
на който се намира апартаментът; площта на апартамента; стаите, от които се
състои апартаментът, включително актуалното им състояние. В хода на
изслушването на вещото лице в о.с.з. същият допълва, че всички подобрения са
взети предвид от него при определяне на средната пазарна цена, включително дали
са сходни с други имоти, с които е сравнен апартаментът. Сочи, че като отделен
фактор подобренията не влияят на средната пазарна оценка на имота, т.е.
подобренията не вдигат цената на имота със сумата, която е вложена за тях. При
определяне на средната пазарна стойност вещото лице е използвал и сравнителния
метод, чиято цел е определяне стойността на делбения имот въз основа на цената
на съпоставими обекти по обобщени показатели /местонахождение; начин на
изграждане; степен на завършеност; състояние и т. н./, отчитайки специфичните
особености на процесния обект.
Ето защо, съдът приема възраженията
на К. и О.Я. против определната от вещото лице средна пазарна стойност на
делбения имот за несъстоятелни.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че средната пазарна стойност на
делбения имот не обуславя изхода на спора по никакъв начин. Пазарната стойност
на спорното право, отчитайки конкретиката на казуса, е от значение единствено
при определяне на дължимата държавна такса по арг. от чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/, имайки предвид
влошените отношения между съделителите и невъзможността за постигане на
спогодба между тях, както и с оглед неоспореното експертното заключение в
техническата му част, от която се констатира по
несъмнен начин реалната неподеляемост на имота.
Пазарната стойност на делбения имот е от значение в случаите, при които делбата
евентуално би се извършила чрез способ, включващ парично уравнение на дела на
някой от съделителите, какъвто е неприложим в
настоящия случай.
Отделно, пазарната стойност на имота
е без значение и за привеждането в изпълнение на решението, постановено във
фазата по извършване на делба. Това е така, защото неподеляемият делбен имот
следва да бъде изнесен на публична продан от съответния съдебен изпълнител по
реда на чл. 483 и следв. от ГПК след предварително снабдяване на съделителя по
реда на чл. 405 вр. чл. 404, т. 1, предл. 1-во от ГПК с изпълнителен титул. Т.
е. в хода на изпълнителния процес, органът, осъществяващ държавната принуда, ще
назначи нова оценителна експертиза по арг. от чл. 485, ал. 1 от ГПК, като всеки
един от участниците в изпълнителното производство по описа на ЧСИ/ДСИ има
призната и гарантирана от законодателя възможност да оспори актуалното
заключение по реда на ал. 2 от цитирания законов текст и да посочи друго вещо
лице, което да изготви повторно заключение, като при две или повече заключения
стойността се определя от съдебния изпълнител като средноаритметична стойност
от всички оценки – арг. от ал. 3.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати в полза на
съдебната власт
по сметка на РС-В. държавна такса съобразно стойността на
квотата му от съсобствеността, определена върху установената от СТОцЕ актуална пазарна стойност на делбения имот:
О.Я. – 1 753.32 лева; К.Я. – 1 753.32 лева и Д.П. – 1 753.32 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, следният допуснат до съдебна делба недвижим имот: Апартамент № *, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № *, находящ се в ***, на десети
етаж, със застроена площ от 77.47 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, два
коридора, килер, тоалет, баня и балкон, при съседи по схема от АГКК: на същия
етаж - самостоятелен обект с идентификатор *, самостоятелен обект с
идентификатор *; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор * и над
обекта - самостоятелен обект с идентификатор *, при граници, непосочени в
предходен документ за собственост, ведно с принадлежащото му таванско помещение
№ *, с площ 7.54 кв. м., без посочени граници по предходен документ за
собственост, както и 1.935 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място, като самостоятелният обект попада в сграда
№ *, разположена в поземлен имот № * по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, между съделителите при следните квоти:
- за О.И.Я., ЕГН **********– 1/3 /една трета/ ид. ч. от гореописания недвижим
имот;
- за К.Х.Я., ЕГН ********** – 1/3 /една трета/ ид. ч. от гореописания недвижим
имот;
- за Д.В.П., ЕГН ********** – 1/3 /една трета/ ид. ч. от гореописания недвижим
имот.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде
разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените
квоти.
ОСЪЖДА О.И.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В.
държавна такса в размер на 1753.32 лева
/хиляда седемстотин петдесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представлявщата дължима държавна такса на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА К.Х.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. държавна
такса в размер на 1753.32 лева
/хиляда седемстотин петдесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представлявщата дължима държавна такса на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. държавна
такса в размер на 1753.32 лева
/хиляда седемстотин петдесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представлявщата дължима държавна такса на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: