№ 4150
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110155158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца Д. Д. Б. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът „Д.К.Б..” АД няма право на принудително изпълнение на сумата
750 евро, предствляваща глаеницаа по Запис на заповед от 09.01.2008 г.,
ведно със законната лихва от 26.04.2011 г. до изплащане на вземането и
379,37 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист на основание
чл. 418 ГПК на 07.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2004/2011 г. по описа на Софийски
районен съд е образувано изпълнително дело № 20128440402516 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие Софийски градски съд.
Ищецът Д. Д. Б. поддържа, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непредприемане на
валидни изпълнителни действия повече от 2 години, а вземанията, предмет на
принудително изпълнение са погасени по давност, тъй като последното
валидно изпълнително действие е извършено на 18.09.2012 г. При тези
твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочените по-горе суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Д.К.Б..” АД признава изцяло исковата
претенция и моли да бъде постановено решение по чл. 237 ГПК. Счита, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото и претендира
присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на недължимост на
вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене.
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства от
1
фактическия състав на предявената претенция, а именно че в полза на
„Д.К.Б..” АД срещу Д. Д. Б. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 416
ГПК на 07.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2004/2011 г. по описа на Софийски районен
съд е образувано изпълнително дело № 20128440402516 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие Софийски градски съд за заплащане на сумата 750 евро,
предствляваща глаеницаа по Запис на заповед от 09.01.2008 г., ведно със
законната лихва от 26.04.2011 г. до изплащане на вземането и 379,37 лева –
разноски, както и че ответникът признава изяцло предявения иск.
Гореописаното изцяло се потвърждава и от приложените по делото
писмени доказателства. Постановление на ЧСИ от 20.09.2021 г.
изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищеца. Ето защо, съдът
намира, че по отношение на ответника не съществува правото на
принудително изпълнение на исковата сума като погасена поради изтичане на
петгодишния давностен срок. Поради изложеното предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника
ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По
приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна
практика на ВКС, с която настоящият състав се солидаризира и която приема,
че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на
съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата
хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при
образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз
основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в
случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената
възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил
след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.
Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебния
изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане в
тази насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят сторените от ищеца деловодни разноски. Следва да се присъди
сумата от 73,85 лева – дължима държавна такса и сумата от 400 лева-
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения Д. Д. Б., ЕГН
********** с адрес гр. В. ул. „Д.Д.“ № 29, вх. В, ет. 1, ап. 36, иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „Д.К.Б..” АД, ЕИК ------ със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.” № 81Г НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
сумата 750 евро, предствляваща глаеницаа по Запис на заповед от 09.01.2008
г., ведно със законната лихва от 26.04.2011 г. до изплащане на вземането и
379,37 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
2
за които е издаден изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК на 07.07.2011
г. по ч.гр.д. № 2004/2011 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20128440402516 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.К.Б..” АД, ЕИК ------ със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Б.” № 81Г ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. В. ул. „Д.Д.“ № 29, вх. В, ет. 1, ап. 36 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 73,85 лева – разноски за държавна такса и сумата от 400 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3