№ 216
гр. Шумен, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201004 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 9587659
на ОДМВР - Шумен, с който на М. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита
същия за неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Оспорва изложената в ЕФ фактическа обстановка и описаното
нарушение. Счита, че същото не е установено по безспорен начин. Сочи, че доколкото били
издадени два ЕФ за едно и също нарушение, съответно била санкционирана два пъти, това
води до незаконосъобразност на процесния ЕФ и е самостоятелно основание за отмяната му.
Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при
издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Съгласно издадения ЕФ серия „К” № 9587659 на ОДМВР – Шумен, на 21.08.2024г. в
16.12 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.99+840 /р-н за с.Звегор/ с АТСС „ARH CAM S 1“,
при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена
скорост на движение на МПС - л.а. “Шкода Октавия“ с рег. № В 1593 ТР - 111 км/ч. При
направена справка било установено, че собственик на автомобила е „Алианц лизинг
България“ ЕАД и вписан ползвател М. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Варна. За заснето
нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден процесния електронен фиш серия „К” №
9587659, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на
извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което
е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение
от 107 км/ч, след приспадане на допустимата грешка от - 3%, превишението от 47 км/ч.,
посоката на движение на автомобила – към гр.Шумен. Посредством същия на
жалбоподателката, в качеството й на ползвател, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
1
ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.189 ал.5 от
ЗДвП жалб. Г. не е представила в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на
друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
За същото нарушение срещу жалбоподателката бил издаден и ЕФ серия К №9682932
на ОДМВР – Шумен. След депозиране на жалбите срещу издадените два ЕФ, в сектор ПП
при ОДМВР – Шумен е била извършена проверка, при която е установено, че за едно и
също нарушение са били издадени два електронни фиша – процесния серия „К” № 9587659
и серия К №9682932, поради което ЕФ серия К №9682932 на ОДМВР – Шумен бил
анулиран. В резултат на това е прекратено и АНД №1003/2025г. по описа на Районен съд
гр.Шумен, образувано въз основа на депозирана жалба от жалб.Г. срещу ЕФ серия К
№9682932 на ОДМВР – Шумен.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Доколкото снимката е изготвена със система заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел, тъй като същият
пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени
доказателства и вещественото доказателство съдържат информация кореспондираща изцяло
с показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от
министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които
трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно
и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото
на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при
текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена.
Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство,
което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от
представения Протокол от проверка №143-СГ-ИСИС/01.12.2023г. на БИМ.
От приобщената по делото схема на пътния участък изготвена от ОПУ – Шувен, се
установява, че пътният знак установяващ ограничение на максимално допустима скорост до
60 км/ч., за движещите се в посока гр.Шумен, е бил поставен на км.99+701 метра.
Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните знаци за
въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя,
или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към момента на извършване на
нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на забраната, а също така не е
имало и поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на въведеното ограничение,
поради което зоната на действие на знака е била до следващото кръстовище – разклона за
с.Звегор. Скоростта на движение на автомобила е била засечена на км.99+840. Видно от
изготвената схема това се явява преди разклона за с.Звегор, т.е. в зоната на действие на
знака. Това обстоятелство безспорно се установява и от вещественото доказателство -
изготвената снимка на нарушението, на която се вижда, че процесното МПС се е движело в
посока гр.Шумен и е било засечено малко преди поставената на км.99+893 метра
указателна стрелка Ж7 указваща направлението за с.Звегор, т.е преди разклона за с.Звегор.
Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение
на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път,
съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за
въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с
2
пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на
жалбоподателката е ангажирана за това, че не се е съобразила с наличието на пътен знак,
установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено
място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен
друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е
различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за
всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от
категорията на ППС.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗДвП и правилно е санкционирано на основание на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП,
предвиждащ административно наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Доколкото
жалбоподателката е вписана като ползвател, правилно е била ангажирана отговорността й
посредством издадения Електронен фиш , серия „К” № 9587659 на ОДМВР – Шумен.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Според приложените писмени доказателства, като ползвател на превозното средство към
датата на нарушението е била вписана жалб. М. Н. Г.. Възможността за такова вписване е
предвидена в чл.4 ал.3 от Наредба №I - 45 от 24.03.2000г. Съгласно посочената разпоредба,
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация
като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното
вписване на жалбоподателката като ползвател на превозното средство, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.188 ал.1 изр. 1 прдл. второ от ЗДвП, в която е
предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Съгласно съдебната практика вписването на ползвател
постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по
чл.189 ал.4 - 8 от ЗДвП. Предвид специалния характер на производството по издаване на ЕФ,
установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл.189
ал.4 - 8 от ЗДвП, във връзка с чл.188 от ЗДвП. Жалбоподателката не се е възползвала от
възможността да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.
С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. В конкретният случай
се касае за автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо
стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. Спазени са изискванията за използване на АТСС. В
административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ
на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото
средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено от АТСС
разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на измерване „С“
– стационарен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно
факта на извършване на нарушението на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП,
санкционирано с процесния електронен фиш.
Доводът на жалбоподателката, че доколкото били издадени два ЕФ за едно и също
нарушение, съответно била санкционирана два пъти, което водело до незаконосъобразност
на процесния ЕФ и било самостоятелно основание за отмяната му, съдът намира за
неоснователен.
Действително от приобщените писмени доказателства се установява, че за
процесното нарушение срещу жалбоподателката са били издадени два електронни фиша –
процесния серия „К” № 9587659 на ОДМВР - Шумен и серия К №9682932 на ОДМВР –
Шумен. По безспорен начин се установява и, че след извършена проверка това
3
обстоятелство е било констатирано от наказващият орган, поради което издадения ЕФ
серия К №9682932 на ОДМВР – Шумен е бил анулиран, което е довело и до прекратяване
на АНД №1003//2025г. по описа на Районен съд гр.Шумен, образувано въз основа на
депозирана жалба от жалб.Г. срещу ЕФ серия К №9682932. Доколкото ЕФ серия К
№9682932 не съществува в правния мир към настоящият момент, не е нарушен основният
принцип „non bis idem“, според който едно и също лице не може да бъде съдено два пъти за
едно и също престъпление или нарушение, след като вече е било осъдено или оправдано по
този въпрос.
Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото ЕФ не е
отменен и е осъществено процесуално представителство по делото от гл. юрисконсулт, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение
се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на наказващият орган е взел участие в две открити съдебни заседания, от
друга страна делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът
намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
9587659 на ОДМВР - Шумен, с който на М. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4