Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Русе, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в
открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Дилян
Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Купринджийска КАНД № 57 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе против Решение № 260080 от 02.02.2021 г.,
постановено по АНД № 2071/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление № 20-1085-003369 от 20.10.2020 г., издадено от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на основание чл. 178д от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от същия закон, на ответника по касация
– Й.С.И. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
Касаторът твърди, че районният съд е допуснал
процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата,
в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. От касационната
инстанция се иска да постанови решение, с което да отмени решението на РС -
Русе, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. В условията на
евентуалност – ако решението на въззивната инстанция бъде оставено в сила,
прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, ако същото превишава минимално определения размер.
Ответникът по касационната жалба – Й.С.И., чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява
становище за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че решението
на въззивният съд се явява неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Наказателно постановление № 20-1085-003369 от 20.10.2020
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе,
ответникът по касация Й.С.И. е бил санкциониран за извършено нарушение на
чл.98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за това, че на 15.08.2020 г., около 11:20 часа, в
гр. Русе, на Алея възраждане – пред бл. „Простор“, като водач на лек автомобил
„БМВ 530 И“ с рег. № ***, паркирал същия на място,
определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак „Д-21“.
В конкретния казус административнонаказателното
производство срещу ответника по касация е било образувано по повод подаден чрез
ел. поща на ОД на МВР – Русе сигнал от лицето К.Р.К., към който сигнал била
приложена и направена от К. 1 брой снимка, на която се виждал процесния
автомобил и мястото, на което според лицето, подало сигнала, автомобилът бил
паркиран, а не престоявал (л. л. 10 – 12 от делото на РС – Русе).
След като бил издирен собственика на автомобила –
наказаното лице Й.С.И. ***) и въз основа на попълнена от него декларация по чл.
188 от ЗДвП, срещу него бил съставен и АУАН за извършено нарушение на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП (л. л. 8 и 9 от делото на РС – Русе).
Ответникът по касация подал възражение срещу
съставения му АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с което оспорил изложената
в акта фактическа обстановка, като посочил, че на процесните дата, час и място действително
той е управлявал собствения си автомобил, като бил заедно със съпругата му, но
на процесното място не е паркирал автомобила, а е извършвал маневра „движение
назад“, при която вероятно навлязъл в паркомясто за инвалиди, тогава и видял,
че някой го снима, но решил, че е заради цвета на автомобила му, завършил маневрата
и продължил по същата улица в посока Дунав мост (л. 15 от делото на РС – Русе).
По повод наведените фактически твърдения в подаденото
от ответника по касация възражение, АНО възложил извършването на допълнително
разследване на спорните обстоятелства, като било снето писмено обяснение от
лицето, подало сигнала К.Р.К. и била изготвена справка относно извършената
допълнителна проверка от полицейски служител с предложение да бъде издадено
срещу Й.С.И. НП за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и последният да
бъде уведомен за резултата от допълнителната проверка по възражението му (л. л.
16 – 19 от делото на РС – Русе).
В проведеното по делото отрито съдебно заседание на
08.12.2020 г., на
основание чл. 107, ал. 2 от НПК съдът е приел представените с
административнонаказателната преписка писмени доказателства и е извършил разпит
на актосъставителя К. Димитров, в качеството му на свидетел по делото. От
показанията на този свидетел става ясно, че той не е свидетел на нарушението и
че свидетел очевидец на същото е лицето Калоян К., подало сигнал по ел. поща на
ОД на МВР – Русе, към който сигнал била приложена и 1 брой снимка. След това в
хода на съдебното следствие по искане на въззивния жалбоподател е бил разпитан
и водения от него свидетел – Ж. Иванова /съпруга на наказаното лице/.
Показанията на този свидетел подкрепят изцяло фактическите твърдения, изложени
от въззивния жалбоподател, както в подаденото от него възражение по АУАН, така
и в депозираната пред РС – Русе въззивна жалба, а именно, че на процесните
дата, час и място ответникът по касация не е бил паркирал автомобила, а е
използвал мястото, за да извърши маневра и да обърне посоката на движение. След
извършване на посочените процесуални действия съдът е обявил съдебното
следствие за приключило.
При тези доказателства, за да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел за достоверни показанията на св. Иванова,
които подкрепят изцяло възраженията на въззивния жалбоподател, че автомобилът е
извършвал маневра и така бил заснет моментно от лицето К.. Въззивният съд е
изложил становище, че за да има доказателствена тежест снимковия материал, то е
следвало да бъдат изготвени повече от една снимка и/или видеоклип, доказващ
паркирането на автомобила, а не неговия моментен престой. При тези данни съдът
е формирал извод за недоказаност на нарушението по ЗДвП, вменено на въззивния
жалбоподател.
Решението е неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК,
доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи
процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират
приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес.
Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина,
за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13
от НПК.
Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да
бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото,
допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този
кодекс.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК
гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното
производство на доказателства или на други доказателствени средства.
Съгласно разпоредбите на чл. 107,
ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните
искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната
истина. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както
доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му. Всички събрани
доказателства подлежат на внимателна проверка.
Според чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната
фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на
доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице
винаги, когато от събраните доказателства могат да се направят разнопосочни
изводи относно предмета на доказване в административнонаказателното
производство, а именно извършено ли е вмененото на наказаното лице
административно нарушение.
Според легалната дефиниция по чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано
е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо /ал. 1 на чл. 93 от ЗДвП - пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача/, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Всъщност този основен спорен въпрос, от значение за правилното решаване на
настоящия казус – дали превозното средство е било паркирано по смисъла на
закона или е била направена и представена пред ОД на МВР – Русе снимка на
моментния му престой, в нарушение на чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК, не е бил
изследван в пълнота от въззивната инстанция, която се е доверила изцяло само на
показанията на водения от въззивния жалбоподател свидетел. Св. Иванова обаче е съпруга на наказаното лице и
съответно нейните показания изцяло подкрепят тезата, изложена от него както във
възражението му по АУАН, така и в депозираната пред РС – Русе въззивна жалба. Въззивният съд не е разпитал, в качеството на свидетел, лицето, подало
сигнала по ел. поща на ОД на МВР – Русе за извършено нарушение на чл. 98, ал.
2, т. 4 от ЗДвП – К.Р.К.. Адрес за призоваване и телефонен номер за връзка със същия се съдържат в
представеното във въззивното производство сведение (л. 14 от делото на РС -
Русе). В случая АУАН е съставен по данни именно на този свидетел очевидец на
нарушението, който лично е възприел поведението на водача. Именно това лице е
единственият свидетел очевидец на нарушението и показанията му биха имали
значение за разкриване на обективната истина.
Решението на
районния съд е постановено в нарушение на принципа за разкриване на обективната
истина, тъй като е постановил решението си без да събере всички допустими доказателства
относно относимите факти, а същевременно и без да извърши пълен и всестранен
анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като не са обсъдени снетите в производството пред АНО
писмени обяснения на лицето, подало сигнала по ел. поща на ОД на МВР – Русе за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, както и справката относно извършената
проверка по възражението на наказаното лице по съставения му АУАН.
Горното е довело и
до нарушаване на чл. 14 от НПК - решението е постановено въз основа на вътрешно
убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не може да бъде
отстранено в касационното производство, предвид визираната в чл. 220 от АПК
забрана за нови фактически установявания и въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК
недопустимост на гласни доказателства.
Допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3,
т. 1 от НПК е касационно основание за отмяна на решението и за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебно цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, като събере по надлежния ред
и анализира всички допустими и относими доказателства, вкл. като извърши разпит
на лицето, подало сигнал по ел. поща на ОД на МВР – Русе за извършено нарушение
на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДВП на процесните дата, час и място, установи в
пълнота и по несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и
след като вземе становище по възраженията, наведени от въззивния жалбоподател
за незаконосъобразност на НП, да изведе извод за съставомерност или не на
деянието, вменено на Й.С.И. с Наказателно постановление № 20-1085-003369 от
20.10.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
При новото му разглеждане районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по разпределението на отговорността за разноските – чл. 226,
ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260080 от 02.02.2021
г., постановено по АНД № 2071/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 20-1085-003369 от 20.10.2020 г., издадено
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.