РЕШЕНИЕ
№____
гр. Р., 13.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.нският окръжен съд наказателна колегия в публично заседание
на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Милена
Пейчева
Членове:
Александър И.
Боян Войков
при секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурор___като разгледа докладваното от съдията И. ВНЧХД №
518 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 33/12.03.2020г., постановена по НЧХД № 1450/2019г.
по описа на Районен съд – Р., подс.И.Д.К. е призната
за невинна в това, че в периода от 11.05.2019г. до 26.05.2019г. включително, в
гр.Р., в условията на продължавано престъпление, на три пъти, като родител -
майка на децата Й.И.К., ЕГН ********** и Г.И.К., ЕГН **********, не е изпълнила
или е осуетила изпълнението на решение по гражданско дело № 5945/2016г. по
описа на Районен съд Р., изменено с решение по въззивно
гражданско дело № 779/2017 г. по описа на Окръжен съд – Р., относно личните
контакти на бащата И.И.К. с децата, а именно да взема
децата Й. и Г. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от
10:00 ч. до 17:00 ч. без преспиване, както следва:
На 11.05.2019г. /втората събота от месеца/ в гр.Р., да е
осуетила изпълнението на съдебното решение, като не създала възможност на И.И.К. да вземе децата Й. и Г., за времето от 10:00ч. до
17:00 ч. на 11.05.2019 г.;
На 25.05.2019 г., /четвъртата събота от месеца/, в гр.Р.
да не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде двете деца на
бащата И.И.К., лишавайки последния от правото му да
ги вземе за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. на 25.05.2019 г. и
На 26.05.2019 г., /четвъртата неделя от месеца/, в гр. Р.
да не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде двете деца на
бащата И.И.К., лишавайки последния от правото му да
ги вземе за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. на 26.05.2019 г.,
и на основание чл.
304 НПК е оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Тъжителя И.К. е осъден да заплати на подс.К.
направените от последната разноски – за адвокатски хонорар.
Въззивното производство е инициирано от жалба от частият тъжител К. (чрез защитника му адв.К.). С нея и допълнително писмено изложение, поддържани и
в заседанието на въззивната инстанция, се развива оплакване за неправилност на първоинстанционния
акт, поради необоснованост, като противно на приетото с атакуваната присъда, се
навeждат доводи за изясненост въз
основа на събраните доказателства на действия на подсъдимата, съставомерни на деяние по чл.182, ал.2 от НК на всяка от
трите дати, въведени с обвинението (така както е
конкретизирано с молбата – уточнение от 24.09.19г. пред РРС). Освен
това, твърди се несъответствие на мотивите с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Отделно – навежда се довод за недоказаност на конкретно обстоятелство
прието с мотивите на атакуваната присъда за даденост въз основа на съвкупността
(уведомяването на К. от К. чрез ел. кореспонденция за различно
място, но което ще се намира с децата на датите 25 и 26.05.2019г.) и от там –
необоснованост на присъдата в частта й за тези деяния.
Съответно на конкретните
доводи, се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за
ново разглеждане от първоинстанционният съд (поради
съществено процесуално нарешение - чл.305, ал.3 от НПК) и алтернативно – присъдата да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, осъдителна, в съгласие с
обвинителната теза развита с тъжбата и пренията пред първата инстанция.
В заседанието на въззивната
инстанция, договорният защитник на подсъдимата – адв.И.
заявява неоснователност на жалбата в съгласие с мотивите на съдебния акт, като пледира
присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. За идентично решение
претендира и подсъдимата.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата и допълнението доводи и становището на страните и
тук, след служебна проверка на присъдата по реда чл.314, ал. 1 от НПК намира,
че жалбата е неоснователна.
Не са налице основания от кръга на посочените в чл.338 от НПК.
Първостепенният съд е събрал доказателствения
материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след достатъчно обстоятелствен и
ясен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано
е достигнал до своите изводи относно несъставомерност
по всяко от деянията съобразно предмета на обвинението, очертан от тъжбата и
изисканото и дадено уточнение към нея.
Освен това, настоящата инстанция констатира, че тези фактически положения, не могат да се приведат и към
който и да е друг състав на престъпление от предвидените в НК.
Окръжният съд счита, че в хода на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13,
чл. 14, чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са
довели до ограничаване процесуалните правата на защита на страните, както по
събирането, така и по анализа на относимите по делото
доказателства и доказателствени средства, свързани с
предмета на доказване. След като отново подложи на преценка събраните и
проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически
констатации изцяло съответстват на изведените обосновани правни изводи.
В частност не се констатира да е допуснато и твърдяното с
тъжбата нарушение от категорията на съществените, свързано с мотивната част на присъдата. С тях (което е в
съответствие със събраната гласна и писмена доказателствена
съвкупност, а всъщност нещо противно не се твърди и с жалбата), след като
за всеки от случаите на всяка от трите процесни дати
е развита в достатъчна степен с оглед предмета на делото фактология
първо съдът констатирал, че липсват противоречия, от там и предпоставки за
анализ по реда на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, след което за всяко от деянията,
съставляващи продължаваното такова съгласно обвинението, изложил правните си
съображения за приетия с постановената присъда, извод за несъставомерност
по всяка от тях. Или мотивировъчната дейност показва
спазване изискванията на тези специални правила и противно твърдяното с въззиввната жалба се явява неоснователно, от там и базираното
на него искане атакуваната присъда да бъде отменена на основание чл.334, т.1, вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и делото да бъде върнато
за ново разглеждане на първата инстанция.
Напълно логична и правилна в същността си, поради което
се споделя изцяло от въззивната инстанция, е оценката на фактите от първата
инстанция и достигнатия за всяка от датите извод, че липсват действия на
подсъдимата, който обективират изискваното съставомерното психологично отношение по умишлено неизпълнение
/на последните две дати/ и препястване /на първата
дата/ на съдебното решение. Констатираното, че обективното нереализиране на
постановения личен контакт на бащата с децата на 11.05.2019год. при
установеното по фактите, не се дължало на действия на подсъдимата, реализиращи
или обективиращи съставомерен
умисъл /в това число и косвено чрез въздействие върху психиката на децата
именно за това/ е изведено от и съответства на съдържанието на гласните доказателствени източници, освен което пасивното за нещо
повече поведение на подсъдимата при отпочналите действия
по предаване на децата, сигурно влошените отношения между родителите им, както
и демонстрираната от поведението на децата привързаност към майката, и
обратното по отношение на бащата (било то и поради
възможността за последното положение принципно да е допринесла майката), правилно
са обсъдени от първата инстанция като дадености, ирелевентни
за положителен отговор по изискваното съставомерно
психологично отношение на подсъдимата, така че при този конкретен случай да
реализира въведеното с тъжбата престъпление.
Идентично, правилна е и преценката на първата инстанция,
че съставомерно поведение на подсъдимата не е
реализирано и на 25 и 26.05.2019год., така, че да не бъде изпълнено
постановеното решение, или осуетено изпълнението му, след като следващо от доказателствената съвкупност, временната промяна в
местонахождението й с децата /от адреса в Р. на съответен адрес в село Щ./ било
наложително, актуалното местонахождение станало известно на тъжителя и предвид
възможността за реализиране на личните му контакти с децата въпреки това /при
негово желание и възможност/ за всяка от тези две дати на този различен адрес
на тяхното пребиваване. Довода по въззивната жалба за недоказаност на приетото
от фактическа страна за уведомяването му от подсъдимата за последното (като на практика,
както и констатирала правилно първата инстанция са налице източници,
непротиворечиво установяващи точно това – информацията от интернет комуникатор – л.120 – л.125 от първ.
п/во, обясн. на подсъдимата
и показанията на св.Тончев), не може да
обоснове друга оценка на това обстоятелство, освен което следващо от приципа, че не подсъдимия е длъжен да доказва
обстоятелствата в насока невиновност в защитната си линия от една страна, и от
друга страна – поначало съмненост на обстоятелствата
от значение за предмета на делото (каквато се
твърди съгласно обсъждания довод) би се явила
оправдателно основание по аргумент на противното от чл.303, ал.2 от НПК. Предвид това и въз основа на достатъчно
изчерпателната и съответна на установеното по фактите и с оглед предмета на
доказване, оценъчна дейност в мотивите на първата инстанция, същата
законосъобразно достигнала до извода за липса на съставомерни
действия на подсъдимата по всяко от деянията, съставляващи въведеното с
обвинението продължавано престъпление, изводимо от което правилно същата била
призната за невинна и оправдана изцяло по обвинението.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/12.03.2020г., постановена по НЧХД №
1450/2019г. по описа на Районен съд – Р..
Решението е окончателно.
Председател: Членове: