Решение по дело №112/2023 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 69 от 07.03.2023 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 112 по описа за 2023 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 02.02.2023 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемата
С. О. Г. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на ******г. в град
Хасково управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка
„***“, модел „******“ с рег. № ******** в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна № 21-0304-
000258/08.08.2021г., на Полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, РУ -
Несебър, влязла в сила на 30.03.2022 г.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подсъдимата С. О. Г. – адв. Р. К. от АК – Кърджали,
редовно призован, се явява, като заявява, че ще се ползва изцяло и само от
събраните на досъдебното производство писмени материали и не желае
събирането на допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения
пледира за основателност на направеното от прокуратурата предложение
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и моли да бъде наложено
административно наказание на неговата подзащитна по чл. 78а НК в
минимален размер, като аргументира доводите си в тази насока, позовавайки
се на чистото й съдебно минало и на семейното й положение.
Подсъдимата С. О. Г., редовно призована, се явява лично, като също
заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на досъдебното
производство писмени материали и не желае събирането на допълнителни
доказателства. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от
нейния защитник, а при дадената й възможност да упражни правото си на
последна дума изразява съжаление за случилото се.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата С. О. Г. е родена на *******, град Хасково, с адрес: град
1

Хасково, ул. „**** № **.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 9858,
издадена от Софийския районен съд на 15.06.2022 г., подс. С. О. Г. не е
осъждана към датата на извършване на процесното деяние и няма данни да е
била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. За
нея са събрани данни за личността, като в представената справка е отразено,
че няма регистрирани криминални прояви. Подсъдимата С. О. Г., видно от
приложената справка за водач/нарушител от региона, издадена от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково е санкционирана неколкократно
за нарушения по ЗДвП. Получава доходи от трудовоправни източници, като
управител на търговско дружество, притежава недвижимо имущество – ½
идеална част от апартамент в град Пловдив, както и лек автомобил марка
„*****“, според отбелязаното в попълнената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Установено, в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно
следствие е, че подс. С. О. Г. била правоспособен водач на МПС и
притежавала СУМПС с № **** за следните категории: В, М, АМ, издадено
нейно име на 28.04.2015 г., респ. било валидно до 28.04.2025 г.
На 08.08.2021 г. подс. С. Г. управлявала лек автомобил марка „**“ с
рег.***** по Главната алея от град Несебър към Свети Власт, когато срещу
хотел „***“ тя била спряна за проверка от полицейски служители - А. Г. А. и
К. П.С., работещи в РУ - Несебър към ОД на МВР - Бургас. В хода на
извършената проверка подс. С. Г. отказала да бъде тествана с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта й. В тази връзка, полицейски
инспектор към ОД на МВР - Бургас, РУ - Несебър А. А. съставил Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-
000258/08.08.2021 г. по чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП, с която временно било
отнето свидетелството й за управление на МПС/СУМПС/ № *********, което
тя по време на проверката не носела в себе си, за срок до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца. Така заповедта с
наложена принудителна административна мярка била връчена лично на подс.
С. Г. на 30.11.2021г., когато тя предала и посоченото СУМПС и контролния
си талон. Впоследствие, подс. С. Г. оспорила издадената ЗППАМ пред
Бургаския административен съд и било образувано адм.д. № 2694/2021г. С
Решение № 428/30.03.2022г. на Административен съд - Бургас жалбата на
подс. С. Г. била отхвърлена, а процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21 -0304- 000258/08.08.2021 г. по чл.
171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП била потвърдена. Решението било окончателно. За
извършеното от нея нарушение било издадено и Наказателно постановление
№ 21-0304-001206/31.08.2021г., което й било връчено на 30.11.2021г. и
обжалвано от нея пред РС - Несебър на 07.12.2021г. То било потвърдено с
Решение № 160/18.07.2022 г. по АНД № 20212150201177/2021г. на РС -
Несебър. Решението влязло в сила на 24.08.2022 г.
2

Междувременно, на ****** г., С. Д. Г. и Г. Т., двамата на длъжност
„мл.инспектор“ в Група „ООР – СОП“ при РУ на МВР - Хасково били на
работа и изпълнявали своите служебни задължения. По същото време, в
около 10:30 часа подс. С. Г., въпреки че съзнавала, че изтърпявала
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството й за управление на МПС, наложена й със Заповед за
прилагане на принудителна административна № 21-0304- 000258/08.08.2021г.
по чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП, влязла в сила на 30.03.2022 г. се качила в лек
автомобил марка „***“, модел „******“ с рег. ******** и го привела в
движение. Тя се движела на ****** г. в град Хасково по ул. „**“. Свидетелите
С. Г. и Г. Т. възприели управлявания от подс. С. Г. лек автомобил и решили да
извършват проверка. В изпълнение на своите служебни задължения те подали
сигнал за спиране по образец. Подсъдимата С. Г. видяла полицейското
разпореждане и му се подчинила, като спряла управлявания от нея лек
автомобил марка „***“, модел „*****“ с рег.№ ******** на ул. „**“ в град
Хасково до блок № *. В хода на проверката установили, че подс. С. Г. била
правоспособен водач, но й била наложена принудителна административна
мярка, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, съгласно Заповед за прилагане на принудителна административна №
21-0304-000258/08.08.2021г., на Полицейски инспектор при ОД на МВР –
Бургас, РУ - Несебър, влязла в сила на 30.03.2022 г. Към ******г. имало
издадено Наказателно постановление № 21-0304-001206/31.08.2021г., което
било връчено на 30.11.2021г., но същото не било влязло в сила, тъй като подс.
С. Г. го обжалвала. Поради тази причина въпросът с отговорността не бил
решен и издадената ЗППАМ била действаща и свид. Г. Т. и С. Г. поискали
съдействие от ОДЧ, който на място пристигнал младши автоконтрольр К. М.
М., който съставил срещу подсъдимата С. О. Г., в нейно присъствие, АУАН
серия GA№ 550276 за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
С Мотивирана резолюция № 22-1253-М000081 на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково от дата 21.04.2022 г.,
образуваното със съставяне на цитирания акт за установяване на
административно нарушение административно – наказателно производство
било прекратено, тъй като деянието съставлявало престъпление, за което
било образувано Досъдебно производство № 362 по описа на РУ на МВР –
Хасково за 2022 г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, от обясненията на подсъдимата, както и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по
съответния ред в производството по Глава 28 от НПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
3

констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимата С. О. Г. е осъществила деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно
– освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието
да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство при което подлежи на наказанието
по ал. 1 на цитираната норма - лишаване от свобода до три години и с глоба
от двеста до хиляда лева.
По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимата С. О. Г., на
посочената в акта на прокуратурата дата, в град Хасково, управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „******“ с
рег. № ********. Тези нейни действия са осъществени през време на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна № 21-0304-
000258/08.08.2021г., на Полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, РУ -
Несебър, влязла в сила на 30.03.2022 г., поради потвърждаването й с
цитираното, при описание на фактическата обстановка, съдебно решение след
проведеното оспорване пред съответния административен съд от лицето
имащо правен интерес да стори това.
С оглед така възприетата от съда и категорично установена фактическа
обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково,
недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по
чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна
страна изпълнителното деяние на подсъдимата е осъществено чрез действие –
управление на моторно превозно средство, което действие е осъществено в
период от време, съобразно предвиденото в наказващата норма, след като му
е наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, станало с
издадената Заповед за прилагане на принудителна административна № 21-
0304-000258/08.08.2021г., на Полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас,
РУ - Несебър, влязла в сила на 30.03.2022 г. Изложеното обосновава и
наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на
деянието по чл.343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, установени по
делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна,
4

включително и от гледна точка на неговата обществена опасност в контекста
и на тази на дееца, поради което правилно е оценен неговия характер на
престъпно посегателство, а не на административно нарушение по ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при пряк
умисъл, което е и единствено възможната форма на вина. Същата е съзнавала
общественоопасния му характер, целяла е управлението на моторно превозно
средство и е предприела противоправното действие, след като е била наясно
за това, че по отношение на нея има действаща принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна № 21-0304-000258/08.08.2021г., на
Полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, РУ - Несебър, влязла в сила
на 30.03.2022 г. Отговорността в случая произтича от действието на ЗППАМ,
влязла в сила, след като е била запозната с нейното съдържание и е преценила
да оспори същата пред съда, но след реализиране на правото й на съдебен
контрол, е била потвърдена с акт на съда.
За извършеното от подсъдимата С. О. Г. престъпление е предвидено
наказание с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда
лева. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимата към момента и към датата на извършване на процесното деяние
не е осъждана. В резултат на изложеното дотук, съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за
това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца в лицето на подс. С. О. Г. от град Хасково,
съдът намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия
минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността
й – същата следва да се приеме, че е оказала съдействие в хода на
разследването, имала е изцяло положително процесуално поведение в
съдебна фаза. Подсъдимата е с необременено съдебно минало, съобразно
изложеното по – горе, за нея са събрани характеристични данни, които би
могло да се приеме, че я характеризират в положителен план, донякъде с
изключение на данните за извършени предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата. Административното наказание е необходимо да бъде
съобразено и с материалното й състояние, както и със семейното положение,
което изискване налага предприетия подход при индивидуализацията на база
събраните по делото данни. Така наложеното административно наказание,
съобразно установения минимум, се явява в синхрон с изискванията на закона
от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската
справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца,
във връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и съобразено с
имущественото й положение и подбудите за извършване на деянието. С
5

административното наказание в такъв вид и размер в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а
с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е
административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимата, от гледна точка на въпроса за нейната съдимост, е поставена в
по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание.
Всъщност липсва и юридическо основание за приложение на нормата на чл.
78а, ал. 5 НК, с оглед редакцията на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, доколкото освен наказанието глоба в съответната наказваща норма от
Особената част на НК е предвидено и друго по - тежко по вид наказание –
лишаване от свобода.
Мотивиран така, Хасковският районен съд постанови решението си.

Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6

Номер на акта:	69
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20235640200112
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 февруари 2023 г.

Решение по дело №112/2023 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите