СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
27.11.17г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 26.10.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 2173/16г. и констатира следното:
Предявен
е иск от „М.ц.А.“ ООД против А. Т. с правно основание чл. 45
от ЗЗД за сумите: 25 500 лева и 5 375, 69 лева /обезщетения за
имуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочените суми за
периода – след завеждане на делото.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Страните
/ищецът – изпълнител; ответницата – възложител/ са били обвързани от
правоотношение /възникнало на основание споразумение от 07.07.14г./ за
„съхранение на стволови клетки“. Ищецът поддържа, че с действията си /сезиране
на административен и съдебен орган, съответно чрез разгласяване сред обществото
на невярна информация, на злепоставяща дружеството информация/ ответницата е
уронила имиджа /доверието, търговската репутация, авторитет/ на медицинското
заведение сред обществеността, сред потребителите на услугите на ищеца, сред
търговските партньори на фирмата. С оглед това – ищецът претендира обезщетяване
на тези вреди до размера на заявените суми: 25 500 лева /с тази сума
дружеството съизмерява претърпените имуществени загуби през 2016г., следствие
от намаляване на оборота на фирмата при осъществяване на търговската й дейност/
и 5 375, 69 лева /направени разходи за пътуване в чужбина по повод
изясняване на търговските отношения на ищеца с негов чуждестранен партньор във
връзка с разгласената от ответницата злепоставяща дружеството информация/.
Искът
е процесуално допустим:
Допълнително
депозираната от ищеца писмена молба /от 26.01.17г./ при условията на чл. 143,
ал. 2 от ГПК на практика представлява конкретизация /“пояснение“, „допълнение“/
на първоначално депозираната искова молба, а не предявяване на изцяло нов
/различен/ иск. Възраженията на ответницата в тази връзка са – неоснователни.
Искът
е неоснователен:
Изправността
на страните в рамките на процесното правоотношение – не е предмет на настоящото
дело /този правен спор е бил предмет на друг гражданско правен, съдебен спор -
приключил с негативен за ответницата краен резултат/. На практика по настоящото
дело процесните суми за заявени не във връзка с изправността на страните по
процесната договорна връзка /не на договорно основание/, а на деликтно такова –
в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. С оглед това – предмет на преценка по настоящото
дело е това: дали с действията си ответницата е засегнала имиджа, търговската
репутация, авторитета на, доверието във – дейността на медицинското заведение.
В тази връзка:
По
делото не е спорно /а този факт е и надлежно удостоверен със събраният писмен и
гласен доказателствен материал – преценен в съвкупност/, че ищцата е сезирала
административен орган /ИАТ/ и съдебен орган с оглед осъществяване на проверка
досежно законосъобразността на извършваната от дружеството дейност. Такъв тип
поведение /сезиране на държавен орган/ принципно не може да се окачестви като
„противоправно“ поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Законът съдържа изрична
регламентация в тази връзка /в тази насока са разпоредбите на чл. 109 от АПК
във връзка с чл. 107 от АПК и чл. 108 от АПК, съответно чл. 2 от ГПК/. С оглед
категоричността /еднозначността/ на цитираните законови текстове – действията
на ответницата /изразяващи се в сезиране на посочените държавни органи/ сами по
себе си – не могат да обосноват ангажиране на имуществената й отговорност при
условията на деликтна отговорност. От друга страна:
В
хипотеза като процесната /при сезиране със сигнал, жалба, иск/ на държавен
орган принципно не може да се констатира наличие на причинно следствена връзка
между поведението на съответното лице /“делинквент“/ и съответната евентуално
настъпила имуществена вреда, доколкото – държавните органи не се явяват
съконтрахенти на фирмата /т.е. тяхната дейност не може сама по себе си да
засегне търговският оборот на дружеството, особено и предвид факта, че липсват доказателства,
съответно и твърдения в рамките на инициираните от ответницата производства
спрямо ищеца да са били наложени принудителни, ограничителни и всякакви други
мерки, които да засегнат по какъвто и да било начин правната, имуществена сфера
на фирмата; напротив и административната процедура и съдебната такава са
приключили с – позитивен за дружеството краен резултат/.
Твърдението
на ищеца, че ответницата е разгласила злепоставяща фирмата информация сред
обществеността /в град Плевен/ не може да се приеме за надлежно /еднозначно,
категорично/ доказано по делото. В тази връзка:
От
една страна – показанията на разпитаните в тази връзка свидетели са
противоположни. На практика и самата свидетелка на ищеца заяви, че „не помни
конкретен случай, в който да се е говорило в града“ за процесното
правоотношение /“проблем“/.
От
друга страна – релевантното обстоятелство в случая е това: да бъде установено
по делото, че процесната невярна /злепоставяща дружеството/ информация е
достигнала до знанието на конкретни съконтрахенти на фирмата /а не просто до
знанието на което и да е физическо лице или колега във фирмата – в каквато
насока са свидетелските показания/. Само в такава хипотеза би могло да се
приеме /да се констатира/ наличие на причинно следствена връзка между
съответното действие на „делинквента“ и евентуално настъпилата от същото
имуществена вреда /отдръпване на клиенти, търговски партньори, намаляване на
оборот/. Действително – и физически /съответно юридически/ лица, които не са
преки съконтрахенти на фирмата биха могли да бъдат бъдещи /потенциални/ такива,
т.е. изнасянето на злепоставяща фирмата информация и пред такива субекти
принципно би могла да доведе до настъпване на процесната /претендираната/
вреда. В такава хипотеза обаче „изискваната“ от чл. 45 от ЗЗД причинно-следствена
връзка се явява /принципно/ съществено по-трудно установима, така че –
удостоверяването й предполага събиране на убедителни доказателства. Такива
доказателства /освен показанията на свидетелката на ищеца - т.е. други
доказателства, които да подкрепят нейните показания/ не са ангажирани по
делото.
Последният
извод на председателя на състава е направен в контекста на обстоятелството, че
– отговорността по чл. 45 от ЗЗД принципно позволява съществено засягане на
правната /имуществената/ сфера на съответното лице /делинквент/. С оглед това –
всяка от предпоставките на цитираният законов текст /извън хипотезата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, която размества доказателствената тежест/ следва да бъде
установена от ищеца – категорично /еднозначно/.
По
същите съображения – претенцията се явява неоснователна и по отношение на
другата заявена сума в размер на 5 375, 69 лева /предпоставка за уважаване
на този иск също е – наличието на портивоправност в поведението на ответницата,
а такава в случая, предвид изложените по-горе съображения – не може да се
констатира/. От друга страна – конкретиката на събраният по делото
доказателствен материал /писмен и гласен, преценен в съвкупност/ в случая налага
извода, че процесната среща в чужбина не е била провокирана от достигнал до
чуждестранният съконтрахент на ищеца сигнал от: процесните държавни органи, от
самата ищца, от търговски партньори на дружеството, от обществеността в град
Плевен. Напротив - представеното по делото писмо в тази връзка установява, че
процесната среща в чужбина е била инициирана от чуждестранното дружество по
повод предходно изискана от самият ищец информация /а не по сигнал от
останалите изброени по-горе субекти/.
С
оглед неудостоверяването на иска по основание, председателят на състава не
обсъжда писмените доказателства, събрани във връзка с размера на претенциите.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД на „М.ц.А.“ ООД против А.А.Т. ЕГН **********.
ОСЪЖДА
„М.ц.А.“ ООД да плати на А.А.Т. – 1 600 лева съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: