О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...................... 16.12.2019г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в
закрито заседание на 16.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдията М. Кирова
гр. дело № 325 по описа за
2019г. на ОС-Ямбол,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на депозирана с вх.№6214/18.11.2019г. искова молба от И.Г.П. ***, понастоящем задържан в арест - Ямбол по ДП №86/19г. по
описа на РУ-Тополовград.
С разпореждане от 25.11.2019г. съдът преценяйки,
че е бил сезиран с
неясна искова молба от към фактическо съдържание, т.е. обстоятелствена част и
петитумна такава и нередовна с оглед пасивната легитимация, непрецизирано
искане за обезвреда на вреди, непосочени по естество и размер и други
констатирани пороци на заявения иск, е указал на ищеца в едноседмичен срок от
връчване на съобщението да отстрани нередовностите, разяснявайки му изрично хипотезите на
чл.2 или чл.2б от ЗОДОВ, тъй като от изложението на „жалбата“ му не става ясно
какво оплакване прави, с какво искане и срещу кого сезира съда.
Разпореждането е
връчено на ищеца на 02.12.2019г. съгласно удостовереното в приложената
разписка.
Постъпили са в
предоставения срок от ищеца, по повод Разпореждане от 25.11.2019г. три молби -
”искова жалба” с вх.№6574/05.12.2019г., „записка коментар” с
вх.№6573/05.12.2019г. и „жалба” с вх.№6575/05.12.2019г.
Съгласно изложените
в първоначалната искова молба и в уточняващите с вх.№6574/05.12.2019г. и с
вх.№6573/05.12.2019г. твърдения, претендираното от ищеца обезщетение е за имуществени
и неимуществени вреди, сочени като причинени вследствие – от опит за убийство и
телесна повреда, причинена на 20.02.2018г. от звено „Кобра” при ГДБОП; незаконни
действия /незаконен арест по несъстоятелни и недоказуеми обвинения/ на следовател
Ц.Д. Л.
– В. и вещи лица, за които се сочи, че умишлено задържат лични
вещи, иззети при незаконен обиск, извършен от следователя по ДП №25/2018г. по
описа на РУ-Тополовград. С уточняващите си молби ищецът е заявил формулирани 16
искания – 1. Искане за ангажиране на дисциплинарна отговорност на следовател Ц.Д. Л.
– В. за неправомерни и непрофесионални действия като държавен
служител и за заплащане от „Държавата, която я е назначила“ на обезщетение от
1000 лв. „във връзка с действията на своя служител Л.
по ДП №25/18г.“; 2. Искане за ангажиране на дисциплинарна отговорност на
„държавните служители - вещи лица, извършващи анализ на вещите му по ДП №25/18г.
под претекст, че им е нужно още време за анализ умишлено бавят връщането …вече
21 месеца“ и за заплащане от „държавните служители-вещеви експерти“ на
обезщетение от 1000 лв., както и Държавата да му заплати „парична компенсация“
в размер на 50 лева неимуществени вреди и пропуснати ползи за това, че е
загубил един работен ден и е трябвало на собствени разноски да се придвижва от гр.Тополовград
до гр.Харманли за явяване след призоваване пред следователя, както и за
заплащане на сумата от 100 лева „за загубено време - 2 работни дни и пропуснати
ползи и прочие неимуществени, а и имуществено-финансови вреди - режийни и
транспортни разходи“; 3. Искане за ангажиране на дисциплинарна отговорност на
прокурор Н.М. във връзка с нейно Постановление от
19.11.2019г., с което на ищеца е отказан достъп до материалите по ДП
№25/2018г.; 4. Искане за получаване на достъп до цялата документация по ДП
№25/2018г. „с цел да изготви извлечения за …защитната си теза /стратегия/ …и за
да аргументира обвиненията си против следовател Л.-В.“; 5. Искане за връщане на всички иззети от ищеца вещи на
20.02.2018г. по ДП №25/2018г. по описа на РУ-Тополовград, като се сочи, че това
искане се адресира до наблюдаващия прокурор по посоченото ДП, както и до
Главния прокурор за становище; 6. Искане насочено срещу Държавата и
„българските власти, представлявани от конкретните свои държавни служители -
следовател Л. и вещи лица …- М.и Х. и …ако съществуват и други вещи лица имената им да бъдат
упоменати…“ за заплащане на сумата от 2 980 евро, представляващо
претендирано обезщетение за „евентуално причинени щети“ по изрично посочени
като задържани по ДП №25/2018г. лични вещи на ищеца, равняващо се на „100% от
себестойността на вещите“, като в случай на повреда на вещите,
индивидуализирани под №11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 в ”искова жалба” с
вх.№6574/05.12.2019г., се сочи, че ще бъде поискано обезщетение за всяка една
от тези вещи, равняващо се на 200% от себестойността му, поради това, че тези
вещи се явяват „интелектуална собственост“; 7. Искане, насочено против
Държавата и „власти, представлявани от конкретните свои държавни служители -
следовател Л.-В. и вещи лица М.и
Х. от София, както и против длъжностните лица, дали им
пълномощия и заповеди по ДП №25/2018г.“ за заплащане на обезщетение в размер на
1300 евро, равняващо се приблизително на 2 500 лева, която сума
представлява 50% от пазарната стойност на вещите, индивидуализирани в
допълнителната му молба /“иск шести“/, иззети по ДП №25/2018г., която сума му
се дължи за времето, през което ищецът е бил лишен от правото да ги ползва, а
именно за период от 1 година и 9 месеца; 8. Искане насочено против звено за специални
операции „Кобра“ при ГДБОП за заплащане на „финансово обезщетение“ в размер на
17 500 лева за незаконно извършения му на 20.02.2018г. арест в с.Орешник;
9. Искане насочено против ГДБОП и Министерство на Вътрешните работи за
заплащане на обезщетение в размер на 11 000 лева за причинена на ищеца
„тежка телесна повреда - луксация на лява лакътна става“ при незаконно
проведения му на 20.02.2018г. арест съставляващо според ищеца „финансова
компенсация …за отстраняване на повредата по лакътната става, но и за самото й
причиняване на 20.02.2018г., както и за пропуснатите ползи поради влошеното функциониране на лакътната
става“; 10. Искане насочено срещу „българската институция, разписала заповедта
на следовател Л.“ за заплащане на обезщетение в размер
на 1 390 лв. за причинени щети, вследствие на „незаконно проведен обиск на
21.02.2018г. на ул.“*****“ №**
с.О. от следовател Л. и „Кобра“ с
изчезнали и унищожени лични вещи“; 11. Искане насочено срещу „Българската
държава, конкретизирана с държавния служител, разписал и постановил“ незаконния
престой на ищеца в Следствен арест - Ямбол от 21.02.2018г. до 07.03.2018г., за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на
2 100 лв. за 15 дни /в размер на 139 лв. на ден/; 12. Искане за
прекратяване по давност на ДП №25/18г., което се сочи, че е образувано на
21.02.2018г. и в продължение на 1 година и 9 месеца не е приключило, с което
несъмнено според ищеца превишава всякакъв законен срок, както и поради липса на
доказателства за извършването на каквото и да било престъпление от страна на
ищеца, в т.ч. и престъпленията, в които е обвинен П. - по чл.269 ал.1 от НК и
по чл.339 ал.2 от НК; 13. Искане за заплащане на сумата от 55.50 лева,
представляваща пазарната стойност на 15 броя патрони, „изстреляни“ в хода на
проведената балистическа експертиза от в.лице М.;
14. Искане за заплащане по пазарни цени /не е посочена конкретна стойност/ на
унищожения в хода на проведената балистическа експертиза, намерен в дома на ищеца
барут; 15. „Иск във връзка с клеветнически публикации в СМИ /радио, телевизия,
вестници/“, за който иск се сочи, че ще бъде прецизиран след като му бъде
осигурен достъп до интернет, за да „разпечата конкретни журналистически статии,
които да приложи в качеството им на веществено доказателство“; 16. Искане за
връщане на вещи, иззети по ДП №86/2019г., които ищецът индивидуализира.
Правната норма
на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ визира фактически състави, при които отговорността на
Държавата се ангажира за вреди, които са причинени на гражданите от
разследващите органи, Прокуратурата и Съда при изрично визирани в цитираната
разпоредба хипотези, указани на ищеца с Разпореждане от 25.11.2019г. Съгласно
т.13 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди
от деликтите по чл.2 т.2 пр.1 и пр.2 от
ЗОДВПГ /според сега действащата редакция на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - чл.2, ал.1, т.1 предл.1-во/ включва и обезщетението за вреди от незаконно
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а
обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно. В дадените към
т.13 от ТР №3 разяснения е посочено, че държавата
отговаря за вреди по чл.2 т.1 от Закона
за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, когато
задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на
досъдебното и съдебно производство, и в тези случаи обезщетението се определя
самостоятелно. Ако обаче лицето е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 т.2 от ЗОДВПГ /според сега
действащата редакция на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ - чл.2, ал.1, т.3/. В
тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконното задържане под стража.
Цитираните три
молби на ищеца, имащи характер на допълнителни на исковата молба само частично отговарят
на дадените указания с Разпореждане от 25.11.2019г., но в същото време не
отстраняват в такава степен констатираните пороци, че да сезират съда с редовни
и допустими искови претенции. На първо място прави впечатление при съпоставка
на първоначалната иск.молба с допълнителните такива, че недопустимо с
последните са заявени „искове“, които не са претендирани с първоначалната
иск.молба. Докато с първоначалната иск.молба се прави оплакване от незаконния
арест и незаконните действия на „специализирано звено „Кобра“, извършени на
20.02.2018г. и се претендира непосочено по вид и размер обезщетение за
причинени вследствие на тези действия телесни повреди, то с допълнителните
молби се предявяват нови искове, по-голяма част от които са несъотносими към
настоящото гражданско производство и не са от компетентността на настоящата
инстанция, а именно - посочените по-горе искания под номера - от №1 до №5
включително и от №12 до №16 включително. Исканията за ангажиране на
дисциплинарна отговорност на посочените поименно от ищеца лица са от
компетентността на съответния работодател, а исканията за връщане на
индивидуализираните от ищеца вещи, иззети по посочените от него досъдебни
производства - ДП №25/2018г. по описа на РУ-Тополовград и ДП №86/2019г. по
описа на РУ-Тополовград, както и за прекратяване на първото от посочените ДП и за
получаване на достъп до цялата документация по ДП №25/2018г. са от
компетентността на съответния наблюдаващ разследването прокурор при
РП-Ямбол-ТО-Тополовград.
Несъотносими към
инициираното от ищеца с първоначалната му иск.молба се явяват и допълнително
предявените с уточняващите му молби, претенции за репариране на евентуални
вреди, причинени на вещи по изрично посочени като задържани по ДП №25/2018г.
лични вещи на ищеца, както и за заплащане на обезщетение за ползите, от които е
бил лишен ищеца вследствие на задържането на тези му вещи /искане №6 и №7/.
Нещо повече тези претенции се явяват и преждевременно заявени като се има
предвид възведеното от ищеца твърдение, че ДП №25/2018г. по описа на
РУ-Тополовград все още не е приключило и вещите не са му върнати, а са предмет
на допълнителни експертизи, което се установява и от приложеното Постановление
от 19.11.2019г. на Прокурор Н. М. при РП-Ямбол
постановено по посоченото ДП.
Съдът намира, че
за да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за
носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него
специални хипотези. Отношение към инициираното настоящо производство имат
исканията под №8, 9, 10 и 11, уточнени с допълнителните молби на ищеца. От същите
се установява, че вредите на ищеца са причинени от действията на следните
сочени от него ответници - звено за специални операции „Кобра“ при ГДБОП, ГДБОП
и Министерство на вътрешните работи, следовател Л. и „Българската държава,
конкретизирана с държавния служител, разписал и постановил“ незаконния престой
на ищеца в Следствен арест - Ямбол от 21.02.2018г. до 07.03.2018г. Така посочените
пасивни легитимации на исковите претенции на ищеца са неточни, неясни и
некореспондиращи с дадените от настоящия съдебен състав в Разпореждане от
25.11.2019г. указания, тъй като пасивно легитимирани за ответници се сочат - звено
за специални операции „Кобра“ при ГДБОП, което звено, както и самата ГДБОП,
която е Дирекция към МВР и самото Министерство на вътрешните работи, както и разследващ
полицай Л. и Държавата чрез непосочен орган, респ.служител, като
същите не попадат в кръга на очертаните от разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ
правозащитни органи - разследващ орган, прокуратура
или съд. Съдът намира, че липсва процесуална легитимация на ответници по
исковите претенции, доколкото заявеното от ищеца спорно право обуславя не само
процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника. Процесуалната
легитимация е процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за която
съдът следи служебно. Ако тя липсва, липсва и право на иск в полза на страната
по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е
длъжен да прекрати делото. С оглед на това и съгласно чл.130 от ГПК,
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като предявените искове
под №8, 9, 10 и 11, уточнени с допълнителните молби на ищеца, се явяват
недопустими, а това обосновава връщане на исковата молба и допълнителните
такива на ищеца И.П..
От друга страна по отношение на исканията под №8, 9, 10 и
11, уточнени с допълнителните молби на ищеца, прави впечатление неуточнените по
естество претендирани обезщетения, както и непосочването на такива действия и
обстоятелства, въз основа на които съдът да квалифицира посочените случаи в такива,
които да попадат в хипотезите, визирани в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, за да разгледа
спора по същество, с изключение на сочения в искане под № 11 - „незаконен
арест“, който касае хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 пр.1-во от ЗОДОВ. И в трите
случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от
прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение
"задържане под стража" - осъществяваната принуда спрямо задържаното
лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна
изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на
поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права - напр. на
лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и
тайна на кореспонденцията. По реда на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ държавата
самостоятелно отговаря за вреди само в случаите, когато задържането под стража
е изрично отменено като незаконно /каквито данни по настоящото производство не
са налице/, като в този случай е без значение по какъв начин се е развило
досъдебното и съдебното производство /в тази насока е съдебната практика -
Решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ГК/. В
случая липсват данни за сочения от ищеца "незаконен арест" като се
визира единствено период на задържането
му - от 21.02.2018г. до 07.03.2018г., но не
и с какъв акт е наложено, по кое досъдебното производство и кога и с какъв акт е
отменено задържането. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ процесуално легитимирана да
отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража по
чл.2 от ЗОДОВ е Прокуратурата на Р. България, тъй като тя упражнява надзор
върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и
поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Няма пречка
по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани
също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в
производството по делото е без значение /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК/. Липсата на яснота и изложение на
релевантните обстоятелства, възведени в хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 предл.1-во
от ЗОДОВ, касаещи визирания "незаконен арест" сочен в искането на ищеца под №11, съдържимо се в
допълнителната му молба, касаят нередовност на исковата молба и в
тази част по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и обуславят прилагане на
чл.129, ал.3 от ГПК – исковата молба като нередовна, ведно с приложенията
следва да се върне на ищеца И.Г.П.. От своя страна и констатираната липса на надлежна пасивна процесуална
легитимация на това искане, насочено срещу
„Българската държава, конкретизирана с държавния служител, разписал и
постановил“ незаконния престой на ищеца в Следствен арест - Ямбол от
21.02.2018г. до 07.03.2018г., също е основание за прекратяване на производството в тази му част и за връщане
на исковата молба на ищеца.
Съдът прие, че както с първоначалната иск.молба, така
и с допълнителните такива, не е сезиран с иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ - за претендиране
на вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен
срок, тъй като при тази хипотеза съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ такъв
иск по приключено производство, каквото не се явява както ДП №25/2018г.,
така и ДП №86/2019г., и двете по описа на РУ-Тополовград, може да се предяви
само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение.
Водим
от гореизложеното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 325/2019г. по
описа на Ямболски окръжен съд.
ВРЪЩА исковата молба с вх.№6214/
18.11.2019г. и допълнителните
такива с вх.№6574/05.12.2019г., с вх.№6573/05.12.2019г. и с вх.№6575/05.12.
2019г. на ищеца И.Г.П., с ЕГН **********,***, понастоящем задържан в арест - Ямбол по ДП №86/19г.
по описа на РУ-Тополовград, поради неотстранени
нередовности и недопустимост на предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред АС-Бургас чрез ОС-Ямбол в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез Началника на
РС“ИН“-Ямбол.
След влизане в сила на настоящото
определение, преписи от допълнителните молби на ищеца - ”искова
жалба” с вх.№6574/05.12.2019г., „записка коментар” с вх.№6573/05.12. 2019г. и
„жалба” с вх.№6575/05.12.2019г., да се
изпратят на РП-Ямбол-ТО-Тополовград за произнасяне по исканията на П. за
връщане на индивидуализираните от ищеца вещи, иззети по посочените от него
досъдебни производства - ДП №25/2018г. по описа на РУ-Тополовград и ДП
№86/2019г. по описа на РУ-Тополовград, както и за прекратяване на първото от
посочените ДП и за получаване на достъп до цялата документация от същото ДП
№25/2018г. по описа на РУ-Тополовград.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: