Решение по дело №1480/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А.Б. А., с ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Р., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000-745 от 20.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – П.С.С., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (л.а. Мерцедес С 350, с рег. № ***) за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ***.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, като при съставянето й са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че се оспорват изцяло констатациите по акта. Искането е да се отмени обжалваният акт. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа искането за отмяна на заповедта, като се твърди, че същата е неправилна. Сочи се, че от доказателствата се установява липсата на наркотични вещества в кръвта на оспорващата. Изтъква се, че за едно и също нарушение на оспорващата са съставени няколко акта и са издадени няколко заповеди и наказанието е несъразмерно на извършеното деяние и не съответства на обществената му опасност. Претендира се присъждането на разноски, за които оспорващият представя списък.

Ответникът – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – Н.В.П., чрез главен юрисконсулт Г.Г. в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – отчетена положителна проба на Дръг тест и образувано досъдебно производство, като разрешаването на въпроса за отговорността на водача е започнато и именно на базата на резултата от досъдебното производство ще се разбере дали е било необходимо налагането на мярката, защото до този момент тя си изпълнява задълженията по закон. Искането до съда е да се потвърди оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 27.06.2023 г., установено от клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 20.06.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

Във връзка с инцидент по повод управление на МПС – Мерцедес С 350, рег. № ***, от оспорващата на 20.06.2023 г., в гр. Варна, ***до № 3, около 19:00 ч., е извършена проверка, при която е установено, че оспорващата управлява МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамини.

Употреба на наркотични вещества е констатирана чрез техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARРК-0014, с проба пореден номер 113. Според Протокол № *********-40000 от 29.08.2022 г. за сервизна проверка, приложен на л. 14 от адм. преписка, техническото средство е годно, с валидност до 29.08.2023 г.

За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 916734 на 20.06.2023 година. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0155420. Оспорващата е подписала АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0819-000-745 от 20.06.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, административният орган е наложил на оспорващата ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

В издадения на оспорващата Талон за медицинско изследване с № 0155420 е отбелязано, че същият й е връчен в 21:10 ч. на 20.06.2023 г. и лицето е отведено във ВМА-МБАЛ – Варна за медицински и химическо изследване.

С Мотивирана резолюция № 23-0819-М000261/21.06.2023 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и предвид образуваното Досъдебно производство № 942/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, административнонаказателното производство срещу оспорващата по съставения АУАН Серия GA № 916734 на 20.06.2023, е прекратено.

Оспорващата е собственик на управляваното от нея на 20.06.2023 г. МПС – Справка за собственост от Автоматизираната информационна система „КАТ“ за лек автомобил с рег. № ***.

На 21.06.2023 г. оспорващата се е подложила на тест Наркотици /Drug Control/ в Лаборатория „Статус“, който е с негативен резултат, включително за амфетамини. Отрицателен за употреба на наркотици е и резултатът от извършеното изследване на оспорващата на 28.06.2023 г. в медико-диагностична лаборатория „К.“.

Към 03.08.2023 г. няма данни съдебно-химическата експертиза по ДП № 942/2023 г. по описа на Първо РУ – Варна да е изготвена – писмо рег. № 433р-26497/03.08.2023 г. от разследващия полицай.

По Талона за изследване на оспорващата - № 0155420/20.06.2023 г. и постъпилите проби за химико-токсикологичен анализ са приключени изследванията и резултатът е отрицателен за наличие на наркотични вещества – Писмо с рег. № Визх-1707/10.08.2023 г. от Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна по време на изпълнение на дежурството му по график. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 5 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Актът съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващата на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право за издаване на оспорената заповед.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Липсата на резултати от медицинското изследване към момента на издаване на оспорената заповед не представлява нарушение на процесуалните правила.

По отношение преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година”, по арг. от чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС, което МПС е констатирано, че е управлявано от собственика-водач, за който е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Правилно административният орган е приложил на 20.06.2021 г. процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП спрямо оспорващата за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е установяването на управление на МПС от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.06.2023 г., Докладна записка от 20.06.2023 г., Резултатът от Тест № 113 от 20.06.2023 г., както и АУАН) по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващата на амфетамини. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Законодателят обаче в ЗДвП по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества.

Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че оспорващият няма възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Представените резултати от доброволно проведено изследване за употреба на наркотици в избрани от оспорващата две лаборатории, не са годно доказателство, тъй като не е събрано и извършено изследването по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

Нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Така разписаното обаче в Наредбата не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП. Както се посочи, до излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно е определящ след като вече е наличен.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури безопасността на движението по пътищата, непосредствено да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия, като се ограничи евентуално противоправно поведение и се обезпечат положителни действия на субекта на правоотношението. В случая определеният минимален, предвиден в закона срок на прекратяване регистрацията на лекия автомобил – 6 месеца, се явява съразмерен с високата обществена опасност на конкретното деяние и преследваната от законодателя легитимна цел.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдeните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. От гореизложеното се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, същата се явява в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата обаче на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, към момента на приключване на устните състезания, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта.

Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества при изследване на биологичните проби, взети от оспорващата на 20.06.2023 г. от оспорващата по Талон за изследване № 0155420/20.06.2023 г. за химико-токсикологичен анализ от МБАЛ – Варна към ВМА – София, следва да се съобрази съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид така установения нов факт, независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява в случая оспорващата да е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД на МВР Варна се осъди за заплати на оспорващата сумата в размер на 810 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000-745 от 20.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Варна да заплати на А.Б. А., с ЕГН **********, сумата в размер на 810 лева, представляваща заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: