РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29896
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20211110161651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А” ЕООД срещу С. Б. Й., ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми, представляващи задължения по договор за кредит № 1005298 от 05.01.2018 г.,
сключен с Кредисимо ЕАД, погасени чрез плащане от заявителя в качеството му на
поръчител на длъжника, а именно: 800,00 лв., представляваща непогасена главница по
договор за кредит, ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 205,42 лв. за периода от 05.01.2018 г. до
10.02.2019 г., мораторна лихва в размер на 220,09 лв. за периода от 11.02.2018 г. до
06.11.2019 г., 52,09 лв., представляваща административни разноски, както и за сумата
от 106,22 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и за сумата
от 7,42 лв., лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство за
периода от 11.02.2018 г. до 06.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид)
и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно, или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили,
че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове
обезпечения, в това число и поръчителство. В случая е представен договор за
1
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна в
качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По
силата на договора поръчителят се задължава да сключи с „К“ АД договор за
поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението. По силата на
договора за поръчителство „АТ“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред
„Крдисимо“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се
задължил да му заплати възнаграждение от 58,95 лева до падежа на договора и същата
сума за всеки нов период на револвиране. В изпълнение на този договор заявителят е
сключил договор за поръчителство с „Ко“ АД, като се е задължил солидарно за сумите
по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на заявителя се установява, че сключеният договор
за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
по договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага
извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла
на чл.146, ал.1 ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК. Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване
на кредитора.
По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи
направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се има
предвид, че наименуването на вземането като “административни разноски“, не
променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от
2
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани с процедурата по
управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на
разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК и поради
това е нищожна. В случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана със забавата на длъжника. Клаузата урежда договорна последица от
забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи
независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било
действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално
сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на вземането
съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение,
която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение,
както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Налице е и
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй
като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение за поръчителство, лихва за забава върху него и
административни разходи. На заявителя следва да се присъдят разноски,
пропорционално на уважената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 77404/28.10.2021 г. от „АТ“ ЕООД ЕИК: срещу С. Б. Й., ЕГН ********** в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за: сумата от 52,09 лв., представляваща административни разноски;
сумата от 106,22 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и за
сумата от 7,42 лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението по
договора за поръчителство за периода от 11.02.2018 г. до 06.11.2019 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3