Р Е
Ш Е Н
И Е № 452
06.01.2020г., гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на четвърти декември през две хиляди
и деветнадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №447 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №501/02.10.2019г.,
постановено по АНД №1959/2019г., Районен съд – Стара Загора отменил наказателно
постановление №24-02408 от 08.07.2019г., издадено от Дир.“Инспекция
по труда“-Стара Загора, с което на „Транспортно строителство и възстановяване“
ЕАД, седалище гр. София, ЕИК ********* за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ и на осн. чл.416, ал.5, вр. с чл.414,
ал.1 от КТ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 4300 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно- наказващия орган, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок и с довод за неговата неправилност поради нарушение на закона,
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се и конкретни доводи за
твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди
необоснованост на изводите на РС, че липсвала дата на нарушението и че била
неправилно посочена правната квалификация на деянието.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се представлява.
ОП-Стара Загора се представлява от
прокурор Петя Драганова, която изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Допуснати били в хода
на АНП нарушения и наказателното постановление не отговаряло на изискванията на
чл.57 от ЗАНН, поради което и правилно то било отменено от РС.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да
постанови решението си, районният съд приел, че процесното пред него наказателно
постановление не отговаряло на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според изложените в самото НП факти. Понеже се касаело за неизпълнение на
задължение обусловено от краен срок, това съставлявало самостоятелен елемент от
реквизита на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел, че
в акта от една страна се сочел, че трудовите задължения били дължими до
30.05.2019г., а от друга се сочело, че работодателят не ги изплатил до
06.06.2019г., което поставяло отговорното лице да разбере коя от двете дати се
въздигала за дата на нарушението.
На второ
място въззивният съд приел и че било налице
противоречие в юридическото формулиране на административно-наказателното
обвинение, от една страна се сочело, че наказаното лице се санкционирало на осн. чл.414, ал.1 от КТ, а от друга страна, че му се
налагала санкция на осн. чл.415б от КТ, с която
разпоредба не можело да се свърже нито налагане на административна санкция,
нито с описаното нарушение.
Касационната
инстанция споделя първият довод на въззивния съд, но по следните съображения:
Не се спори
по факта, че на посочените девет работници на наказаното лице, не са изплатени трудовите им
възнаграждения в размер поне 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната за м. април 2019г.
Според изричното волеизявление на административно наказващия орган, нарушението
„не изплатил“ е извършено до 06.06.2019г., което безспорно сочи на наличие на
реквизита – момент на нарушението по см. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както правилно
обаче отбелязва въззивния съд, в наказателното постановление се съдържа и още
една дата, тъй като самият наказващ орган сочи, че съгласно сключените трудови
договори с визираните в постановлението лица, трудовите им възнаграждения са
дължими до 30.05.2019г. за съотв. предходен месец.
Фактът, че дължимите се трудови
задължения за м. април 2019г. следва по договор да се изплащат най-късно до
30.05.2019г., не е спорен, а и същият е надлежно удостоверен от представените
писмени доказателства. Ето защо, остава напълно неясен определеният в НП като
момент на нарушението „до 06.06.2019г.“, който не кореспондира на нито едно от
събраните пред съда доказателства. Фактът на твърдени два срока на неизпълнение
на задължението да се изплатят поне 60 на сто от дължимите се трудови
възнаграждения на работниците на проверявания работодател, от една страна до
06.06.2019г., а от друга 30.05.2019г., безспорно поставят наказаното лице в
невъзможност да разбира повдигнатото му административно – наказателно обвинение
и неговите обективни предели, което несъмнено е нарушение на неговото право на
защита. Това правилно се определя от въззивния съд за съществено процесуално
нарушение, което налага отмяната на процесното наказателно постановление.
Не се споделя обаче вторият довод на РС относно приетото, че в наказателното постановление правната квалификация е противоречиво дадена. Според органа, описаното от обективна страна сочи
на нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, което като такова се санкционира на осн. чл.416, ал.5, от КТ, вр. с
чл.414, ал.1 от КТ, а не както неправилно приема долустоящия
съд, че санкционирането е на осн. 415б от КТ. Именно
така визираната най-долу на стр. 3 от постановлението норма на чл.414, ал.1 от КТ съставлява и правното основание за налагане
на имуществената санкция от 4300 лева, тъй като
според нея „работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“.
По така изложените съображения и с оглед извод за правилност на довода на
въззивния съд, че има допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице, касационната инстанция
счита, че следва да остави в законна сила обжалваното решение като един валиден,
законосъобразен и правилен съдебен акт.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №501/02.10.2019г.,
постановено по АНД №1959/2019г., по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.