М О Т И В И
Към присъда по
НЧХД № 127/2019 г. по описа на КРС
Наказателното
производство е образувано въз основа на внесената тъжба от М.В.В. и В.В. ***, П. обл., с която са повдигнали обвинения срещу А.П. ***, П. обл., затова, че:
1.На 08.02.2019 г. в с. С., П. обл., е нанесъл на М.В. ***, П.
обл. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лявото бедро с кръвонасядания в същата област, с
което са му причинени болка и страдание без разстройство на здравето-
престъпление по чл.130 ал.2 от НК;
2.На 08.02.2019 г. в с. С., П. обл., е нанесъл на В.В. ***, П. обл. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лицето, кръвонасядания
по главата и двата долни крайника, с което са му причинени болка и страдание
без разстройство на здравето- престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител М.В.- лично и
чрез процесуалния си представител адв. Ш. поддържа
внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства.
Пледира за *****е на подсъдимия.
В
съдебно заседание частният тъжител В.В. чрез процесуалния
си представител адв. Ш. поддържа внесената тъжба и
повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства и се пледира *****е
на подсъдимия.
Подсъдимият П.,
лично и със защитника си- адв. М. оспорват тъжбата.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Иска
да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия счита повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради
което пледира за оправдателна присъда.
Предявен е
от частния тъжител М.В. и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подс. П. за сумата
от 1000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от нанесената му телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането- 08.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Частният
тъжител М.В. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Предявен е
от частния тъжител В. В. и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подс. П. за сумата
от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от нанесената му телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането- 08.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Частният
тъжител В.В. е конституиран в качеството на
граждански ищец по делото.
Тъжителите и
повереника им пледират за уважаване на предявените
граждански искове.
Подсъдимият
и защитника му оспорват гражданския иск и пледират същите да бъдат оставени без
уважение като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетелите Н.Д., И.В., С.Х.,
Н.Г., И.К., Т.А., Р.С.; заключението на изготвената и приета съдебно-
медицинска експертиза, както и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото- съдебно- медицинско удостоверение № 127/2019 г., съдебно-
медицинско удостоверение № 128/2019 г., справка от РП- К., характеристични
справки на В.В., М.В. и А.П., справки за съдимост на В.В., М.В. и А.П., 3 бр. справки от РУ на МВР- К., справка от
служба „Деловодство“ при КрлРС, копие от обвинителен
акт, съдът намира за установено
следното:
Тъжителят М.В.В., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл. б. г. ****.*****. Има завършено ****образование.
Работи в ******. Живущ ***. Не е *****. Бил е признат за виновен с присъда по
НОХД № 28/2007 г. на Военен съд- П., влязла в сила на 27.03.2007 г., за
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. чл.130
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК е бил освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Тъжителят В.В.В., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. К., П. обл. б. г. е, **. **. ****, като от съжителството си с нея
имат родено едно дете. Има завършено **** образование. Работи ******. Живущ ***.
Не е *****.
Подсъдимият А.П.П., ЕГН ********** е роден на *** *** е, б. г.. *****. Има
завършено ***. образование. *****. Живущ ***. Не*****- реабилитиран. Бил е *****
с определение по НОХД № 120/2015 г. на КрлРС, влязло
в сила на 19.03.2015 г. е одобрено споразумение, по силата на което П. е бил
осъден за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр.
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, чието изпълнение е било отложено на осн.
чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
определението в сила. За посоченото ***** е настъпила реабилитация на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК, считано от 20.03.2018 г.
На
08.02.2019 г., около 20 часа, подс. П. и св. С. Х.,
приятелката му- св. Н.Г., св. И.К. и св. Т.А. се събрали в дома на последния в
с. С., за да гледат футболен мач по телевизията. С изключение на св. Г.,
присъстващите в компанията употребявали алкохол. Известно време след като се
събрали дошъл и тъжителя М.В.. След като постоял за кратко време си тръгнал. Малко
след това се върнал, придружен от брат си- тъжителя В.В..
Двамата тъжители, както и останалите от компанията, с изключение на св. Г.
употребявали алкохол.
Известно
време след пристигането си, тъжителят В.В. казал на подс. П. да излезе отвън, за да се разберат. П., В.В. и брат му М.В. излезли в двора пред помещението, в което
се намирала компанията. Св. К., който знаел, че подс.
П. и М.В. имали предишни кавги, заради момиче излязъл след тях, тъй като се
опасявал, че може да се сбият. След К. тръгнал да излиза св. Х.. Малко след
това излязла и св. Г.. Последен излязъл св. А..
Излизайки,
св. К. видял, че В.В. и подс.
П. започнали да си говорят, като не чул за какво. Докато П. и В.В. си говорили, М.В. се пресегнал и ударил П. с юмрук в
лицето. Виждайки това св. К. се намесил и хванал М.В., отмествайки го около 4-5
метра от П., като при това застанал с гръб към последния и тъжителя В.В.. Не го пуснал до прекратяване на инцидента. В това време
В.В., посягайки да удари П. не успял, но двамата се сдърпали
и бутайки се, се удряли в близката маса и отсрещната
ѝ стена. Намесил се излезлия навън св. Х., който хванал В.В. и го издърпал, за да ги разтърве. Сдърпването между В.В. и П. било видяно от минаващите
в този момент по улицата свидетели Д. и С., които искали да пият кафе при св. А.,
но се отказали, тъй като видели, че има проблем.
След като
били разтървани, П. влязъл в помещението, а В. и М. Вълкови си тръгнали с
автомобил. Като приключил побоя, свидетелите К., Х., Г. и А. възприели, че на подс. П. в резултат от удара, нанесен от тъжителя М.В. били
изкъртени и липсвали предните долни два зъба. Това наложило П. да бъде закаран
до болница в гр. П., придружен от св. Х. и св. Г..
Впоследствие
подс. П. *** и било образувано досъдебно производство
№ 129/2019 г. по описа на РУ на МВР- К. за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, което приключило с изготвяне на обвинителен
акт срещу М.В. за престъпление по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК и внасянето му в КрлРС. Било образувано
НОХД № 38/2020 г. по описа на КрлРС, което е
неприключило към 20.05.2020 г., т.е. датата на изготвяне на изисканата за това
справка, като било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.06.2020 г.
Видно от
приетата по делото справка от РУ- К. частният тъжител М.В. подал жалба срещу А.П.
за отправена закана с убийство, за което е била образувана преписка, изпратена
на 30.09.2019 г. на РП- К. по компетентност.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза се
установява, че на инкриминираната дата на М.В. била причинена контузия на
лявото бедро, с кръвонасядания и охлузвания в същата
област, като същите поотделно и в съвкупност му причинили болка и страдание,
без разстройство на здравето. Като механизъм на причиняване вещото лице е посочило, че посочените
увреждания вероятно са получени посредством удар или притискане със или върху
твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие, като било възможно да се
получат, така както се съобщава в тъжбата. В резултат от травматичните
увреждания М.В. изпитал умерени до незначителни болки и страдания, които
постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния
процес, който траел около 10-15 дни при благоприятен оздравителен процес без
усложнения, за което липсват данни по делото.
На В.В. била причинена контузия на лицето, кръвонасядания
по главата и двата долни крайника, охлузвания по глава, гръдния кош, двата
долни и горни крайника, които поотделно и в съвкупност му причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Тези уврежданията било възможно да се получат при
стискане с ръце, блъскане в предмети, удари с ръце и крака по главата, гръдния
кош и крайниците. В резултат от травматични увреждания В.В.
изпитал умерени до незначителни болки и страдания, които постепенно затихвали до пълното им изчезване след
приключване на оздравителния процес, който траел около 13-18 дни при
благоприятен оздравителен процес без усложнения, за което липсват данни по
делото.
Горната фактическа
обстановка, съдът установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, и заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвена по
делото.
Обсъждайки събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че по делото
не се събраха доказателства подс. П. да е нанесъл
инкриминираната с тъжбата телесна повреда на тъжителят М.В., а нанесената
такава на тъжителя В.В. се явява причинени при
сбиване, за което инициативата е била двамата тъжители като поведението им е
било нападателно спрямо подс. П., който от своя
страна е действал, за да се защити от противоправните
им действия спрямо физическата си неприкосновеност.
Обясненията, депозирани от подс. П. по делото, съдът обсъди отделно и в съвкупност с
останалите доказателства, като отчита, че същите се явяват едновременно доказателствено средство и средство за защита. Обясненията
на подсъдимия досежно обстоятелствата от процесния инцидент са кратки и лишени от подробности. Подс. П. се възползва от правото си да не отговаря подробно
на поставените му въпроси досежно обстоятелствата от
инцидента, наред с това твърди, че няма спомен за тези обстоятелства, но пък и
категорично отрича да е нанасял удари по двамата тъжители. Така депозираните
обяснения се явяват вътрешно противоречиви относно обстоятелствата от значение
за предмета на делото, а и се явяват в противоречие с останалия кредитиран от
съда доказателствен материал, установяващ наличие на блъскане
между П. и В.В., поради което съдът намира, че кратките
му обяснения са израз на защитната функция на подсъдимия в процеса и не следва
да се ползват като доказателствено средство. Заключението
на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза на тъжителите В.В. безспорно установява наличие на нараняване в областта на
главата, гръдния кош, ръцете, краката на В.В.. Доколкото
същите са констатирани във връзка с процесния случай,
то житейски нелогично е тъжителя да се си ги причини сам, за каквато вероятност
навежда подсъдимия в обясненията си.
Налице са показанията на
свидетелите К.,
Х., Г. и А., които относно обстоятелствата от значение за делото се явяват безпротиворечиви и последователни помежду си. Съдът не
констатира да са налице отношения, които да са повлияли на обективността на
показанията на свидетелите. Свидетелите К., Х. и А. заявяват наличие на приятелски
отношения и с двете страни по делото, а св. Г. само такива на обичайно
познанство. От показанията на четиримата свидетели се установява категорично,
че инициативата за започване на инцидента е била на тъжителя В.В., мълчаливо споделена от неговия брат М.В., който е
предизвикал сбиването, нанасяйки пръв удар с юмрук в лицето на П.. Всеки един
от посочените свидетели депозира показания за онази част от събитията, която
непосредствено е възприел, предвид че са излезли в различната последователност
на местопроизшествието, както и предвид ограничената възможност, която са имали
да наблюдават всички действия на биещите се, тъй като са ги разтървавали.
Свидетелите депозират показания за обстоятелствата по побоя, които са оставили най-
ярък спомен в съзнанието им, доколкото в създалата се суматоха не са имали
възможност да възприемат ясно и подробно всички действия на участниците в
сбиването, което се е състояло за изключително кратко време. Изявленията на св.
Г., че подс. П. не се е защитил от нападателните
действия, съдът не кредитира, доколкото същите се явяват в противоречие с
констатираните от съдебно- медицинската експертиза наранявания по тъжителя В.,
които биха могли да се получат именно при сбиване, блъскане. Същите са в
противоречие и с кредитираните от съда показания на св. Д. и на св. С., които установяват
именно блъскане и бутане между П. и В.В.. Независимо
от това, съдът не счита показанията на св. Г. за лишени от обективност, а за
силно повлияни от отрицателните емоции, които е изпитала, наблюдавайки нападението
върху П..
Съдът,
обсъждайки показанията на свидетелите Д. и С. отчита обстоятелството, че
двамата живеят на съпружески начала, а същевременно св. С. е майка на св. В., с
която тъжителя В.В. живее на съпружески начала. Тези
отношения съдът не констатира да са се отразили на обективността на показанията
на св. Д., който заявява, че преминавайки покрай дома на св. А. е станал
свидетел на сбиване между В.В. и А.П.. Свидетелят
добросъвестно заявява, че не е видял как е започнал боя, както и че много бързо
са си тръгнали от мястото със св. С., поради което не е бил очевидец на всички
събития. Свидетелят установява и нараняванията, които е констатирал на
следващия ден, както върху В.В., така и върху А.П..
Показанията на св. Д. съдът кредитира при постановяване на присъдата си.
Показанията
на св. С. в частта им относно обстоятелствата от значение за предмета на делото
не се различават от съобщените факти от св. Д., както и с останалите
кредитирани от съда показания на свидетелите, и заключението на съдебно-
медицинската експертиза по делото досежно нанесените
наранявания на тъжителя В.В., поради което съдът
ползва нейните показания в посочената част. Свидетелката обаче, съобщавайки
фактите досежно сдърпването между П. и В.В., прави оценка, изцяло повлияна от близките ѝ
отношения с В.В., с когото нейната дъщеря живее на
семейни начала, заявявайки, че същият се е отбранявал от нападателните действия
на П.. Тази част от показанията на свидетелката съдът не взема предвид при
постановяване на присъдата, доколкото от останалите доказателства се
установява, че действията на П. не са били нападателни спрямо В.В., а напротив отбранителни.
Съдът
кредитира при постановяване на показанията на св. В., като намира, че съпружеските
ѝ отношения с тъжителя В.В. не са се отразили
върху обективното възпроизвеждане на обстоятелствата, за които свидетелства, а
именно физическото и здравословното състоянието на В. след прибирането му вкъщи
на процесната дата, както и причината за това
състояние- сбиване с А.П. без да съобщава подробности за побоя. Нейните
показания се явяват потвърдени и от заключението на съдебно- медицинската
експертиза по делото досежно нанесените наранявания
на тъжителя В.В..
Заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото е
изготвена от вещо лице- специалист в областта на медицината, който е отговорил
безпристрастно, точно и ясно на поставените му въпроси, отговорите на които касаят
пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Изготвеното въз
основа на материалите по делото експертно заключение установява получени от
тъжителите телесни увреждания. За тъжителя М.В.- контузия на лявото бедро, с кръвонасядания и охлузвания в същата област, а за тъжителя В.В.- контузия на лицето, кръвонасядания
по главата и двата долни крайника, охлузвания по глава, гръдния кош, двата
долни и горни крайника. Вещото лице установява и вероятния механизъм за причиняването им, а
именно за М.В. посредством удар или притискане със или върху твърд тъп предмет
и неговото тангенциално действие, като било възможно да се получат, така както
се съобщава в тъжбата, а за тъжителя В.В. сочи, че
уврежданията му е възможно да се получат при стискане с ръце, блъскане в
предмети, удари с ръце и крака по главата, гръдния кош и крайниците. В резултат
от травматични увреждания М.В. изпитал умерени до незначителни болки и
страдания, които постепенно затихвали до пълното им изчезване след приключване
на оздравителния процес, който траел около 10-15 дни при благоприятен
оздравителен процес без усложнения, за което липсвали данни по делото. В
резултат от травматични увреждания В.В. изпитал умерени
до незначителни болки и страдания, които постепенно затихвали до пълното им
изчезване след приключване на оздравителния процес, който траел около 13-18 дни
при благоприятен оздравителен процес без усложнения, за което липсвали данни по
делото.
Писмените доказателства по
делото съдът ползва като относими към предмета на
доказване по делото, събрани по реда и във изискуемата от НПК форма.
При гореустановената
фактическа обстановка съдът намира, че подс. П. не е
осъществил твърдяното в тъжбата престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Не се събраха доказателства
по делото, които ясно и категорично да установяват, че подс.
А.П. е нанесъл на тъжителя М.В. инкриминираната телесна повреда. Действително
заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото установява наличие
на телесно увреждане, изразяващо се в контузия на лявото бедро, с кръвонасядания и охлузвания в същата област. Като механизъм е посочено,
че същите биха могли да се получат посредством удар или притискане със или
върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие, като е възможно да се
получат, така както се съобщава в тъжбата. Събраните по делото гласни
доказателства обаче не установяват извършени действия от страна на подсъдимия
спрямо тъжителя М.В., които да са в състояние да произведат описаните по- горе телесни увреждания. Св. К.
категорично заявява, че след като тъжителя В. е нанесъл удар с юмрук в лицето
на подс. П., го е хванал и отстранил от подсъдимия и
не го е пускал повече до прекратяване на конфликта и напускане от тъжителите на
дома на св. А.. Нито един от останалите свидетели по делото не установява П. да
е извършил нападателни действия спрямо М.В.. Дори и да бяха доказани действия
от подсъдимия, които да е било възможно да причинят инкриминирата
телесна повреда, то същите щяха да се оценят във връзка с първоначално
нанесения удар от М.В. в лицето на П., в резултат от който на последния са били
избити два предни долни зъба и предвид разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК.
Що се отнася до нанесената
телесна повреда на частния тъжител В.В., съдът
намира, че съобразно доказателствата по делото, подс.
П. е действал при условията на неизбежна отбрана. Съгласно
чл.12 ал.1 от НК „не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“.
При установената и приета по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че са налице двата основни и взаимносвързани
елемента на неизбежната отбрана, а именно налице е непосредствено противоправно нападение, както и осъществена защита от
подсъдимия. Нападението, съобразно Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д.
№ 11/1973 г. на Пленума на ВС представлява едно или няколко действия или
бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите. В конкретния случай,
частният тъжител М.В., без да е предизвикан от П., е нанесъл удар с юмрук в
лицето на последния, а след като е бил отведен настрани от св. К., частния
тъжител В.В. се е нахвърлил върху П., след което
двамата са се бутали взаимно, докато св. Х. не ги е разтървал, хващайки В., за
да спре побоя.
Въз основа на доказателствата по делото, гореописаното поведение от страна
на частния тъжител В.В., съдът преценява като
нападение, което не е позволено от закона. По делото не са налице доказателства
подсъдимият като „отбраняващ се“ съзнателно да е провокирал с активни действия
или с думи поведението и на двамата тъжители, в частност на тъжителя В.В..
Според доказателствата по делото, подсъдимият П. е бил извикан от тъжителя В.В. извън помещението, където са се намирали всички гости на
св. А., за да се „разберат“, а тъжителят М.В. мълчаливо се е съгласил с
казаното от брат си и също е излязъл. Навън В.В. и А.П.
са говорили, когато тъжителят М.В., непредизвикан от подсъдимия, се е пресегнал
и ударил П. с юмрук в лицето. От доказателствата по делото категорично се
установява, че в резултат от този удар са били избити предните долни два зъба
на П.. След като М.В. е бил издърпан от св. К., отново при липса на
доказателства за провокативни действия от подсъдимият, тъжителят В.В. го нападнал, в резултат от което е последвало сдърпване
между двамата. Безспорно в случая е, че нападението върху подсъдимия от страна
на тъжителя В.В. е било непосредствено и застрашаващо
го. Докато П. не е реагирал на нанесения изненадващ удар от М.В., то на последвалите
нападателни действия на частния тъжител В.В.,
започнали с неуспешен опит да нанесен удар по подсъдимия, П. се е защитил като
се е сдърпал с В.В., при което съдът приема, че са
нанесени процесните телесни увреждания. Заключението
на съдебно- медицинската експертиза установява, че телесната повреда на В.В. е могла да бъде причинена при стискане с ръце, блъскане в предмети,
удари с ръце и крака по главата, гръдния кош и крайниците, както съдът приема,
че се е случило, но при условията на чл.12 ал.1 от НК. При така приетото от съда непосредствено и противоправно нападение към подсъдимия от страна на тъжителя
В.В., причиненото му телесно увреждане, осъществяващо
признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК е било в
рамките на необходимите предели. Налице са безспорни гласни доказателства по
делото за извършено нападение върху подсъдимия от страна тъжителя В.В., без същия да е бил провокиран с нападателни действия
спрямо него.
По изложените мотиви, съдът приема, че подс. П.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за
причинени телесни повреди по чл.130 ал.2 от НК на частните тъжители М.В. и В.В..
Предявените граждански искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл.45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съдът намира, че по делото липсват
доказателства, установяващи престъпно посегателство от страна на подсъдимия
спрямо частния тъжител М.В., което да е довело до настъпване на
установения вредоносен резултат, поради което и гражданската претенция на
частния тъжител М.В. се явява неоснователна и недоказана. Ето защо съдът
отхвърли предявения от предявения от М.В.В., граждански
иск срещу подсъдимия А.П.П., за сумата от 1000 лв., претендирани неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК
като неоснователен и недоказан.
От
гореизложените мотиви за оправдаване на подс. П. по отношение на обвинението за причинена телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК на частния тъжител М.В., поради извършено деяние
при условията на неизбежна отбрана и във връзка с нормата на чл.46 от ЗЗД, съгласно
която „При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди“, съдът отхвърли
предявения граждански иск от тъжителя В.В. като
неоснователен и недоказан. Ето защо съдът отхвърли предявения от В.В.В., граждански иск срещу
подсъдимия А.П.П., за сумата от 5000 лв., претендирани неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК
като неоснователен и недоказан.
С оглед резултата от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди направените по делото разноски от страна на частния
тъжител М.В.В., ЕГН ********** в размер общо на 656 /шестстотин петдесет и шест/ лв., от
които 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи заплатено възнаграждение на повереник и 6 /шест/ лв., представляващи заплатена държавна
такса за образуване на делото, като и сумата от 300 /триста/ лева,
представляващи заплатен депозит за вещо лице остават за сметка на частния
тъжител М.В.В., ЕГН **********.
С оглед резултата от делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски от страна на
частния тъжител В.В.В.,
ЕГН ********** в размер общо на 356
/триста петдесет и шест/ лв., от които 350 /триста и петдесет/ лв.,
представляващи заплатено възнаграждение на повереник
и 6 /шест/ лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото
остават за сметка на частния тъжител В.В.В., ЕГН **********.
С оглед резултата от делото и на
основание чл.190 ал.1 от НПК частните тъжители В.В.В., ЕГН ********** и М.В.В.,
ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на А.П.П., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи заплатено
възнаграждение на защитник от подсъдимия П..
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ