Определение по дело №21/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№

07.02.2020 г., гр. Габрово

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

  СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                        

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 21/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е молба от "Ка Ем- Варна" ООД, чрез адв. Б. П., за допълване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2246/2019 г. по описа на Габровския районен съд в частта за разноските, като им се присъдят такива в размер на 180 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че молбата има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, а не молба по чл. 248 от ГПК, тъй като в разпореждането за издаване на заповед за изпълнение съдът се произнесъл по искането за разноски.

          В молбата, имаща характер на частната жалба, се твърди, че първоинстанционният съд въпреки, че е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение, е отхвърлил искането им за присъждане на направените в хода на заповедното производство разноски за заплатен адвокатски хонорар. Представя с молбата доказателства за заплатеното възнаграждение и моли да се допълни заповедта като им се присъдят разноските. 

          Габровският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в молбата, имаща характер на частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

          Габровски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Ка Ем- Варна" ООД срещу „К.С.К., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2246/2019 г. по описа на ГбРС. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено чрез адв. Б.П., за която е представено пълномощно. Със заявлението е направено искане и за присъждане на разноски - 14 лв. за държавна такса 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6625/02.12.2019 г., с която длъжникът К. К. е осъден да заплати на заявителя сумата от 700 лв. - главница по договор за заем, заедно със законната лихва, както и разноски за производството в размер на 25 лв. държавна такса. В същата заповед е инкорпорирано разпореждане, с което първоинстанционният съд отказва да присъди поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. с включено ДДС, тъй като не са представени доказателства за реалното им плащане, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

          С частната жалба, подадена пред настоящата инстанция, жалбоподателят представя доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, а именно платежна нареждане от 14.11.2019 г.

          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на присъждане подлежат действително заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Следва да се имат предвид и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК от 06.11.2013 г. и по специално т.1, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай, сред доказателствата, приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не фигурира документ, удостоверяващ заплатеното адвокатско възнаграждение, а е следвало именно пред заповедния съд да бъде представен такъв. По тези съображения районният съд напълно законосъобразно е оставил без уважение искането за присъждане на процесната сума.

Доколкото производството пред настоящата инстанция е контролно – отменително, то настоящият състав се занима със законосъобразността и правилността на първоинстанционния акт към момента на произнасянето му и съобразно наличните тогава доказателства. Недопустимо е такива да се сочат за първи път пред въззивната инстанция, поради което същите не следва да бъдат преценявани и съответно да бъдат основа за изводите на настоящия състав.

Поради гореизложеното подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане - законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, Габровският окръжен съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 6625 от 02.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. 2246/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което съдът е оставил без уважение искането за присъждане на сумата от 180 лева, представляваща  разноски за адвокатско възнаграждение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                               

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: