РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101327 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. Б. А., ЕГН
**********, с адрес ... против ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА” -
БЛАГОЕВГРАД, БУЛСТАТ 0000246950277, седалище и адрес на управление град
Благоевград, улица „Батак” № 1, представлявана от директора ....
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признаe за
установено спрямо ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА” - БЛАГОЕВГРАД,
БУЛСТАТ 0000246950277, седалище и адрес на управление град Благоевград, улица „Батак”
№ 1, представлявана от директора ..., че дължи на В. Б. А., ЕГН **********, адресна
регистрация ..., заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 972/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно:
- сумата в размер на 3 115, 42 лв. /три хиляди сто и петнадесет лева и четиридесет
и две стотинки/, представляваща неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово
възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до 07.08.2023
година, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -17.04.2024 година до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата в размер на 245, 83 лева /двеста четиридесет и пет дева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща лихва за забава, начислени върху сумата 3 115.42 лева,
считано от 20.09.2023 година - датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023
година за изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение;
- сумата в размер на 4 160, 70 лева /четири хиляди сто и шестдесет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от
КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд
1
за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл..228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д 01-
192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.04.2024 година до окончателното изплащане на задължението;
- сумата в размер на 328, 31 лева /триста двадесет и осем лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислени върху сумата от 4 160.70 лева,
считано от 20.09.2023 година — датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023
година за изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
- сумата в размер на 413, 20 лева /четиристотин и тринадесет лева и двадесет
стотинки/, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за
месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл.228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 27 работни дни за
2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от
06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.04.2024 година до окончателното изплащане
на задължението,
- сумата в размер на 32, 60 лева /тридесет и два лева и шестдесет стотинки/,
представляваща лихва за забава начислени върху сумата от 413.20 лева, считано от
20.09.2023 година - датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила като детски учител около 40
година, като в Детска градина № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА” - Благоевград започнала работа
на 08.02.1996 година по трудово правоотношение, възникнало на основание сключен Трудов
договор № 271 от 08.02.1996 година, на длъжност „Учител“, а по-късно заела длъжността
„Старши учител”, код по НКПД: 23425002. Сочи, че тази длъжност изпълнявала до датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на 07.08.2023 година, като преди
това с допълнително споразумение № 763 от 13.09.2022 година било направено увеличение
на размера на трудовото й възнаграждение. Твърди се, че на 07.08.2023 година трудовото й
правоотношение било прекратено със Заповед № 702 от 07.08.2023 година, на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Сочи се, че тъй като ищцата членувала в Синдикат на Българските учители, към
датата на прекратяването й било изплатено обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ и чл.31, ал.1,
т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование в размер на 11 брутни
заплати, а именно сумата от 24 586.66 лева. Освен това се посочва, че й било изплатено
обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 754.63
лева за 27 работни дни за 2023 година.
Твърди се, че с Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от
06.12.2022 година, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ
се извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Сочи се, че съгласно т.1 от
2
Анекс М Д01 - 192 от 10.08.2023година се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование М Д01 - 269 от 06.12.2022 година.
Посочва се, че съгласно направеното изменение /чл.27, ал.1 и ал. 3, т.2/, с обратна сила,
считано от 01.01.2023 година индивидуалните работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални заплати или по - високи от тях се увеличават с не по - малко от 15%.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят
дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/служителя работа, а съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ колективният
трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация - страна по договора.
Сочи се, че с изменението на посочения колективен трудов договор извършено с
посочения анекс е предвиден нов размер на основните трудови възнаграждения на лицата
заети в системата на образованието, който е приложим считано от 01.01.2023 година, поради
което се посочва, че разпоредбите на този анекс се прилагат по отношение на лицата, които
към момента на влизане в сила на неговите норми /01.01.2023 година / са отговаряли на
изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Сочи се, че с
предвидената обратна сила се предвиждат по - благоприятни последици за адресатите на
тези разпоредби, което е изцяло отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.14 от ЗНА.
Предвид това, като лице, което е полагало труд в посочения период ищецът твърди, че има
право и следва да получа посоченото увеличение на работната заплата, увеличения размер
на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ, както и увеличения размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ. Твърди се, че последвалото прекратяване на трудовото правоотношение
не засяга и не променя това правно и фактическо положение, тъй като с приемането на
разпоредбите на Анекс №° Д01 — 192 от 10.08.2023 година съществувалото между
страните индивидуално трудово правоотношение по отношение на трудовото
възнаграждение е преуредено.
Твърди се, че със Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година ищцата поискала от
работодателя Детска градина № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА” — Благоевград да преизчисли и
заплати дължимите увеличения съгласно посочения анекс, но работодателят категорично
отказал заплащането им.
Твърди се, че за събиране на сумите, е подадено до Районен съд Благоевград
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано чгрд № 972 по
описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, по което дело било издадена заповед за
изпълнение за цитираните в исковата молба суми.
Сочи се, че в законоустановения срок Детска градина № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА”
— Благоевград падала писмено възражение, в което се твърди, че претендираните суми не се
дължат и не се дължи изпълнение на вземането.
С разпореждане № 1623/29.05.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 03.06.2024 година на ... -
директор.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с
3
който се оспорва изцяло подадената искова молба, като неоснователна.
Претендират се сторените в производството разноски.
Не се оспорва, че ищцата е заемала длъжността „Старши учител“ в ДГ №2 „Св.
Богородица“- Благоевград, като съгласно последното допълнително споразумение към
трудов договор №271/96 г., на същата е определено основно трудово възнаграждение в
размер на 1554 лева. Сочи се, че на 07.06.2023 г. А. е подала заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за стаж и възраст, като със
заповед №702/07.08.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено, като й е определено
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 24 586,66 лева и 2754,63 лева -
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Сочи се, че на
20.09.2023 г. А. подала заявление за преизчисляване на трудовото й възнаграждение без
посочване на конкретни суми. Твърди се, че на 10.08.2023 г. е подписан анекс №Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование Д-01-269 от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от договора,
касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно
образование. Сочи се, че с анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността
“старши учител” да бъде увеличено, считано от 01.01.2023 г., като в ал. 2 от анекса е
посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Посочва се, че
със Закона за държавния бюджет за 2023 г. на Р.България за функция “Образование“ са били
разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на
педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на работните заплати на
непедагогическия персонал, които са обвързани с минималната работна заплата на страната
от 01.01.2023 г. Сочи се, че в рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на
институциите за 2023 г. и при спазване на трудовото законодателство, работодателите е
следвало да осигурят увеличението на работните заплати на персонала. Изменението на чл.
27 от КТД е предвидено със сключване на анекс към КТД на 10.08.2023 г. Твърди се, че към
датата 10.08.2023 г. следва да се определи и кръгът на лицата, за които се прилагат
договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството
„работници и служители“ в тази система, като качеството „работник и служител /съответно
и педагогически специалисти/ се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда
при наличието на трудово правоотношение.
Твърди се, че ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен
/независимо от причината/, то той не попада в кръга лица, определени в нормативната
уредба както на КТД и на Анекса към него, като посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не
представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и
служители,, към момента на постигането на договореността /10.08.2023 г./.
Твърди се, че към 10.08.2023 г. В. Б. А. не е имала валидно трудово правоотношение с
ДГ №2 „Света Богородица“ гр. Благоевград, поради което се счита предявените искове за
изцяло неоснователни.
Сочи се, че съгласно ал. 2 на Анекса, която се явява допълваща разпоредбите на ал. 1,
увеличението се отнася само до заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на
постигане на договореността, а именно 10.08.2023 г., т. е. с действащ трудов договор към
този момент и имащи качеството педагогически специалисти и непедагогически персонал.
Съгласно тази разпоредба се твърди, че ищцата няма действащ трудов договор и изискумото
от КТД качество на заето лице, като педагогически специалист. Предвид на това, се твърди,
че същата няма и право да се ползва от договореното увеличение, на което е придадена
4
обратна сила от 01.01.2023 год.
Твърди се, че на ищцата не се дължи плащане, не защото не е придадено обратно
действие на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Анекса, а защото ищцата няма необходимото
качество на заето лице, съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса, с действащ трудов
договор към датата на постигане на договореността. Сочи се, че приемането на противно
тълкуване, следващо логиката на ищцата, би било незаконосъобразно, не само, защото е
неправилно за конкретния Анекс към КТД а и защото би се явило в противоречие с
разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово
възнаграждение на лица с прекратени трудови договори Трудовото възнаграждение е част от
съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към вече несъществуващ
трудов договор /чл. 119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи Трудово
възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на
работник или служител по действащ договор.
Сочи се, че в насока, че договореното увеличение в Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г.
към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
от 06.12.2022 г, касае лица, които към 10.08.2023 год. имат действащи трудови договори е
дадено в писмо от Министерството на образованието и науката, като в становището е дадено
тълкуване на Наредба № 4/2017 год., като е посочено, че предвиденото в параграф 3 от
Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 год. за нормиране и заплащане на труда/обн, ДВ бр. 75 от 01.09.2023 год, в сила от
01.09.2023 год. /, е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 год, но тази разпоредба
касае само тези лица, които имат действащ трудов договор и качеството педагогически
специалист. Сочи се, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове,
задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта, поради което е
дадено тълкуване от Министерството на образованието и науката на разпоредбите на
Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда/обн. ДВ бр. 75 от 01.09.2023
год, в сила от 01.09.2023 год./, което е обвързващо за страните.
На следващо място, се сочи, че дори и да се приеме, че с анекса се придава обратно
действие на изменената разпоредба на чл. 27 от КТД и че волята на страните е била да
получат увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били в
трудово правоотношение към 01.01 2023 г., то за да се прилага по отношение на ищцата и да
породи действие по отношение на нея това изменение, се твърди, че тя трябва или да бъде
синдикален член на сключилата го синдикална организация-в случая Синдикат
“’Образование" към КТ "Подкрепа" или на основание чл. 57, ал. 2 КТ да се е присъединила
към него към момента на сключването му.
Твърди се, че ищцата не сочи доказателства да е била член на синдикалната
организация към 10.08.2023 г, за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД
от 06.12.2022 г., изм. с Анекс от 10.08 2023 г. спрямо трудовото й правоотношение.
В заключение се сочи, че Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.,
от който ищцата черпи твърдените от нея права, не разпростира действието си в
отношенията между нея като служител и ответника като работодател. Сочи се, че към
ищцата, като служител - член на синдикална организация - страна по КТД /чл. 57, ал. 1 от
КТ/, разпоредбите на КТД са се прилагали на основание членуването й в тази организация, а
към ответника - на основание качеството му на член на съответната представителна
организация на работодателите по КТД от 06.12.2022 г. Сочи се, че действието на посочения
КТД по отношение на ищцата е от момента на влизането му в сила до момента, в който
същата загубва качеството си на член на синдикална организация, поради което след
07.08.2023 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ ищцата вече не се
5
ползва от уредените с този КТД по-благоприятни условия във връзка с трудовото си
правоотношение.
Твърди се, че по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, в тежест на ищеца е да
докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното
основание за прекратяване, че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно КСО, както и
размера на последното му брутно трудово възнаграждение.
Твърди се, че не става ясно как ищцата е определила размерите на претендираните с
исковата молба обезщетения, като основната й заплата е в размер на 1554 лева, като върху
нея са начислени 39% клас в размер на 606 лева. Сочи се, че ако математически се добави
увеличение за посочените две суми с 15% и умножени по броя претендирани месеци, не се
получава претендираната от ищцата сума в размер на 3115,42 лева, както и се твърди, че
неправилно е определен претендираният размер от 4160,70 лева за обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ за 11 брутни възнаграждения, увеличени с претендираните 15% увеличение.
По отношение на претендираните мораторни лихви в размер на 245,83 лева и 328,31
лева, се твърди, че в заявлението от 20.09.2023 г. /началната дата на претендираната
мораторна лихва/, ищцата не е посочила точен размер на претендираните обезщетения. За да
се уважи мораторната лихва, се твърди, че ищецът следва да е поканил ответника да му
заплати обезщетението. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата и при липса на определен размер на главницата в поканата, исковете за
мораторните лихви в размер на 245,83 лева и 328,31 лева се твърди, че се явяват
неоснователни.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове от В. Б.
А. срещу ДГ №2 „Света Богородица“ - Благоевград, като неоснователни и недоказани.
С Определение № 1385/16.07.2024г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В проведените открити съдебни заседания ищцата не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адвокат К., който поддържа исковата
молба и ангажира писмени доказателства. По същество се изразява становище за
основателност на предявения иск, като се претендират и сторените в производството
разноски, представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозирана е писмена защита, в която е
изразено становище по същество на делото.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от адвокат М., която поддържа
представения писмен отговор, по същество изразява становище за неоснователност на
предявения иск, претендира сторените по делото разноски, като се представя списък по чл.
80 от ГПК. Депозирана е писмена защита, в която е изразено становище по същество на
делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза, като е изслушано и заключението на вещото лице.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 972/2024г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 453/18.04.2024 г, по силата на която е разпоредено длъжникът ДЕТСКА
ГРАДИНА № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА“ Благоевград, с Булстат: 0000246950277, със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Батак“ № 1, представлявано от ... да
6
заплати на кредитора В. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Цар
Иван Шишман“ № 16, следните суми: - сумата от 3 115, 42 лева /три хиляди сто и петнадесет
лева и четиридесет и две стотинки/ - главница, представляващи неплатено и дължимо
увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от
01.01.2023 година до 07.08.2023година, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 3115, 42 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 17.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; -сумата от 245, 83 лева /двеста четиридесет и
пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляващи лихва за забава, начислени върху
сумата от 3115, 42 лева, считано от 20.09.2023 година /датата на подаване на Заявление Вх.
№ 167 от 20.09.2023 година за изплащане на дължимите суми/ до 17.04.2024 година /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявление/; - сумата от 4
160, 70 лева /четири хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет стотинки/ - главница,
представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за извършено
увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли
2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно
чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01 — 192 от
10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 4160, 70 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 328, 31 лева
/триста двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляващи лихва за забава
начислени върху сумата от 4160, 70 лева, считано от 20.09.2023 година /датата на подаване
на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за изплащане на дължимите суми/ до
17.04.2024 година /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
заявление/; - сумата от 413, 20 лева /четиристотин и тринадесет лева и двадесет стотинки/ -
главница, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.224, ял.1 от КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за
месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл.228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 27 работни дни за
2023 година, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 269 от
06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 413, 20 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 17.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението; -сумата от 32, 60 лева /тридесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи лихва за забава върху сумата от 413,20 лева, считано от
20.09.2023 година /датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми/ до 17.04.2024 година /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение заявление/; - сумата от 1 727, 00 лева /хиляда
седемстотин двадесет и седем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 24.04.2024г., като в указания срок на 26.04.2024г.
е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане № 1329/29.04.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е
предявил иска си в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили Заповедта за
изпълнение. Съобщението за постановеното разпореждане на съда е връчено на 07.05.2024г.
чрез адвокат К.. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е
депозирал настоящата искова молба на 21.05.2024 г. Ето защо и въз основа на изложеното
7
съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото е приложено цялото лично трудово досие на ищцата.
Безспорно е между страните, че са се намирали в трудово правоотношение по силата
на трудов договор № 271/08.02.1996г., като ищцата е заемала първоначално длъжността
„детски учител", а впоследствие - длъжността „старши учител", на 8 часов работен ден, при
40 часова работна седмица до 07.08.2023г., когато със заповед № РД – 702/07.08.2023г. на
директора на Детска градина № 2 „Света Богородица“ Благоевград е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с чл. 128а, ал. 3 от КД, чл.
68а от КСО. В заповедта е разпоредено да се изплати на служителя обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ и чл. 32, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 24586,66 лева; като е разпоредено на
основание Заповед № 194 от 01.12.2022 година на Директора на Детска градина № 2 , чл. 296
от КТ и наредба за безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС №
10/20.01.2011 година служителят да възстанови сумата от 180 лева за неизносено облекло; да
се изплати на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – 27 работни дни неизползван отпуск за 2023
година в размер на 27 лева.
Видно от приложеното към ЛТД Допълнително споразумение № РД-763/13.09.2022г.
към трудовия договор на В. Б. А. е определено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1554,00лв. и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа 38
% за всяка година трудов стаж; за II ПКС – 75 лева и за класно ръководство – 25 лв.
Установява се от представените и приети по делото удостоверение за легитивност,
издадено от Синдикат на българските учители, Общински координационен съвет-
Благоевград, копия от членски внос за 2022г. и 2023г. и Удостоверение № 5/01.06.2023г. и
Удостоверение № 3/01.01.2024г. за легитимност, издадени от Синдикат на българските
учители, Общински координационен съвет-Благоевград е, че ищцата е била член на
синдикалната организация до прекратяване на трудовото правоотношение м. август 2023г.
като за целия период е плащала членски внос без прекъсване.
Представена е и длъжностната характеристика за длъжността „Стари учител в детска
градина“ /л. 29-37 от делото/, както и е представен и целия колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование от дата 26.05.2023 година /л. 183-
194 от делото/. Видно е, че Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищно образование е сключен между Община Благоевград, РУО Благоевград, Общинска
организация на съюза на работодателите в системата на народната просвета в България,
Общинска организация на Синдикат на Българските учители към КНСБ и Регионален
синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Съгласно чл.4 от КТД, постигнатите
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на
организациите на работодателите-страни по договора. В чл.28, ал.1 от КТД са определени
минималните основни работни заплати, в сила от 01.09.2022г., а съгласно ал.2 – осигурените
средства от актуализацията на държавния бюджет на Р. България за 2022г. е в размер на
54,5млн.лв., а именно-само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя.
Видно от представения Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269
от 06.12.2022 година, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ
8
се извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Съгласно т. 1 от Анекс М
Д01 - 192 от 10.08.2023 година се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование М Д01 - 269 от 06.12.2022 година, като
считано от 01.01.2023 година се увеличават работните заплати, като е договорено основно
месечно възнаграждение за старши учител- 1763, 00 лв. В анекса изрично е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата- в размер на
465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в
системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин:
1. гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по
ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и 2.
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
От представения по делото Анекс за изменение на Вътрешните правила за работна
заплата в дейност „Детски градини“ при Община Благоевград, считано от 01.01.2023 година
и подписан Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор № Д01-
269/06.12.2022 година страните са се споразумели за изменение на чл. 14.1, чл. 15.1 и чл.
15.2 от ВПРЗ дейност „Детски градини“, считано от 01.01.2023 година, като размера на
ОМРЗ се изменят по начина посочен в Анекса, като по отношение на ищцата е посочено
изменение на ОМРЗ, както следва: за старши учител над 20 година педагогически стаж,
логопед от 1554 лева на 1787 лева.
По делото е представено и Становище на Синдиката на българските учители (СБУ)
към КНСБ относно прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.,
според което уговореното увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти
с 15% и има обратна сила. Мнението на СБУ е, че прилагането на разпоредбите за
увеличаване на работните заплати трябва да бъде за всички членове на синдикални
организации и организации на работодатели, страни по колективен трудов договор, които са
били в трудови правоотношения към 10.08.2023г.
От представеното разпореждане № ********** за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и пенсия, от която се установява, че на ищцата е отпусната пенсия в
размер на 995,11 лева, като общ размер на пенсията с добавките - 1290,29 лева.
По делото са представени фишове за заплати за месеците януари – юли 2023 година.
Видно от Заявление вх. № 167/20.09.2023г. до Детска градина № 2 „Св. Богородица“
гр. Благоевград /находящо се в приобщеното ч.гр.д. № 972/2024г. по описа на РС-
Благоевград/ със същото ищцата е поискала да й бъдат преизчислени трудовите
възнаграждения от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на договора й на 07.08.2023г.
като старши учител, като бъдат преизчислени и платеният отпуск, както и обезщетенията за
11 работни заплати по новата РЗ.
По делото е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза /листове 238-243
по делото/, която е приета към доказателствения материал по делото, като не оспорена от
страните по делото. Вещото лице в заключението си е посочило, че размерът на полученото
от В. А. основно месечно възнаграждение за положен труд за периода считано от 01.01.2023
година до 07.08.2023година е 16386,25 лева брутна сума, съответно - 12375,87 лева - нетна
сума, като полученото възнаграждение за всеки месец от посочения период поотделно
вещото лице ги е отразило в справка № 02 от заключението. Размерът на всяко основно
9
месечно трудово възнаграждение за периода считано от 01.01.2023 година до 07.08.2023
година, увеличено с 15% съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година, към КТД № Д01
- 269 от 06.12.2022 година за всеки месец от посочения период поотделно е отразен от
вещото лице в справка № 03, като се сочи, че за периода от 01.01.2023 година до 07.08.2023
година брутната работна заплата, която би получила ищцата е в общ размер на 18681,50
лева, а нетната работна заплата, която би получила е в размер на 14 161,12 лева. Общият
размер на увеличението по т.2 (работни заплати) за целия период, считано от 01.01.2023
година до 07.08.2023 година е за 2 295,25 лева (брутна РЗ) и за 1 785,25 лева (нетна РЗ), като
по отделни месеци, размерите на увеличенията са отразени от вещото лице в справка № 04.
Вещото лице е посочило, че размерът на брутното трудово възнаграждение за месец
юли 2023 година на В. А. е 2 287,06 лева.Размерът на увеличението с 15% съгласно т.1 от
Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година, към КТД № Д01 -269 от 06.12.2022 година, върху
размера на сумата от 11 брутни трудови възнаграждения, които е получила като
обезщетения по чл.222, ал. 3 от КТ за това, че е била член на синдикална организация е
3 563,11 лева, като изчислението вещото лице е отразило в справка № 05. Размерът на
неползвания от В. А. платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 07.08.2023г е 27 работни дни, като изплатената сума на В. А. за
неползвания платен годишен отпуск по РПВ за м- август 2023г е в размер на 2 754,63 лева
брутна сума, съответно - 2 479,17 лева нетна сума, за 27 работни дни. При увеличение на
основната работна заплата с 15 %, дължимата сума за неползвания платен годишен отпуск от
27 работни дни би била: 3 193,80 лева брутна сума, съответно - 2 874,42 лева нетна сума,
отразени в справка № 06. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава, върху
общата сума по т. 3 - разлика в работните заплати, за периода считано от 20.09.2023 година
до 17.04.2024 година е 181,11 лева - при олихвяване на брутната сума от 2 295,25 лева и
140,87 лева - при олихвяване на нетната сума от 1 785,25 лева. Размерът на лихвата за
забава, върху общата сума по т.5 - разлика в обезщетението по чл. 222 от КТ-11 БРЗ, за
периода считано от 20.09.2023 година до 17.04.2024 година е 281,16 лева. Размерът на
лихвата за забава, върху общата сума по т. 7 -разлика в обезщетението по чл. 224 от КТ – за
27 работни дни, за периода считано от 20.09.2023 година до 17.04.2024 година е 34,66 лева -
при олихвяване на брутната сума от 439.17 лева и 31,19 лева - при олихвяване на нетната
сума от 395,25 лева.
Съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно, пълно и ясно.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание:
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ, вр. с КТД за сумата в
размер на 3 115.42 лв., представляваща неплатено и дължимо увеличение на месечното
трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до
07.08.2023 година, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от
06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.04.2024 година до окончателното изплащане
на задължението;
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 245.83 лева /двеста четиридесет и пет дева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислени върху сумата 3 115.42 лева, считано от
20.09.2023 година - датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение;
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с КТД за
10
сумата в размер на 4 160.70 лева /четири хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за
месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл..228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д 01-
192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.04.2024 година до окончателното изплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 328.31 лева /триста двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислени върху сумата от 4 160.70 лева, считано от
20.09.2023 година — датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година — датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ, вр. с КТД за
сумата в размер на 413.20 лева /четиристотин и тринадесет лева и двадесет стотинки/,
представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл..224, ал.1 от КТ за извършено
увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли
2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно
чл.228 от КТ, за неползван платен годишен отпуск в размер на 27 работни дни за 2023
година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 17.04.2024 година до окончателното изплащане на
задължението,
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 32.60 лева /тридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
лихва за забава начислени върху сумата от 413.20 лева, считано от 20.09.2023 година - датата
на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за изплащане на дължимите суми
до 17.04.2024 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ, вр. с КТД и с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:-
наличието на валидно сключено трудово правоотношение с ответника през процесния
период от 01.01.2023 година до 07.08.2023 година;-реалното полагане на труд през
визирания период;- размер на уговореното и дължимо трудово възнаграждение, което
претендира;- настъпване на падеж на претендираното вземане и размера и периода на иска
за забава.
Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното от ищцовата страна трудово възнаграждение, както и възражението си, че
ищецът няма право да се ползвал от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса
/10.08.2023г./ същият не е имал валидно трудово правоотношение с ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с КТД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД:- ищцата следва да докаже наличието на трудово правоотношение, породено от
процесния трудов договор, по силата на който е имала качеството на работник или
11
служител, а ответникът - на работодател, че е било прекратено трудовото правоотношение
между страните; че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
преди прекратяване на трудовия договор, че е работила при същия работодател (ответника)
през последните 10 години от трудовия й стаж; размерът на дължимото обезщетение,
настъпване падежа на вземането и размера и периода на иска за забава.
Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното обезщетение, както и възражението си, че ищецът няма право да се ползвал
от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал
валидно трудово правоотношение с ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ, вр. с КТД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД: - че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, което
е било прекратено; - че има неизползван платен годишен отпуск в размер в размер на 27
работни дни за 2023 година, да докаже размера на обезщетението, размера и периода на иска
за забава.
- Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното обезщетение, както и възражението си, че ищецът няма право да се ползвал
от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал
валидно трудово правоотношение с ответника.
Предявените искове са допустими: заявени от надлежна страна пред компетентния за
това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено
възражение от страна на длъжника в заповедното производство/. Налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед
твърденията в исковата молба, че страните по делото са били в трудово правоотношение до
07.08.2023г., по което ищцата има да получава парични суми в резултат на подписан Анекс
№ Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование, с който е увеличен размера на работните заплати за системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни.
Страните по делото не спорят по фактите, а именно: че са били в трудово
правоотношение с ответника, като ищцата е заемала длъжността „Старши учител“ в ДГ №2
„Св. Богородица“- Благоевград до 07.08.2023г., когато трудовият договор на ищцата със
заповед №702/07.08.2023 г. е бил прекратен, поради придобиване право на пенсия за стаж и
възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Не се оспорва, че на ищцата й е било
определено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 24 586,66 лева и
2754,63 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Безспорно е между страните и че на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д01-192 от
същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно
образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни заплати за
системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по
силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на
минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование
и с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023г./ били увеличени трудовите
възнаграждения на заетите в системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и
работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд.
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното
трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
12
него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор
не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и
браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и
служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че
колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за
всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от
представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На
основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в
колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ.
Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
– страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по
колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и
всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период 01.01.2023 г. –
07.08.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността
"старши учител", като страните са обвързани от разпоредбите на колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022
г. /предвид членството на ищеца в синдикална организация към СБУ в същия период/.
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от
10.08.2023г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на
анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи
кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им
възнаграждения. По този спорен въпрос към настоящия момент е налице противоречива
съдебна практика в страната (на районно и окръжно ниво), която е известна на докладчика.
В случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено само три дни преди приемане
на Анекса на КТД.
Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното
образование синдикални членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение.
Съображенията за това са следните:
Установи се, че със сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27
от КТД от 06.12.2022г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023г., се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование.
Следователно, с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна дата
е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен период
правоотношения, то това преуреждане се отнася за всички членове на синдикални
организации които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
13
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023
г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността
старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от Заключителните
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари
2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22,
ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование
и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от
датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г.
също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната
година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да
се отбележи, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на
политически причини, които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в
чиято правна сфера настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно
по политически причини, които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за
държавния бюджет за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани
след началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от
04.03.2022 г., но са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата
2024 г., както и за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил
приеман и обнародван до началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с
ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са
налице основания за предявяване на претенции като процесната.
Отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната
работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът намира, че
изменената с анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл.27 от КТД се отнася за работните
заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически специалисти и непедагогически
персонал в сферата на предучилищното и училищното образование. Също така приетото
изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Никъде в същия, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не
засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото обратно действие на нормата следва да се
тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези учебни
14
заведения и са били в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с
чл. 14 от ЗНА, който предвижда, че обратното действие на разпоредбите на нормативните
актове се придава само по изключение и то изрична разпоредба.
Следва да се съобрази и че колективният трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен между посочените синдикални
организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е
направила волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на
работещите в сферата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023
г.
В подкрепа на горния извод е и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023г.
към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от
01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на
който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което
не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов
договор с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от
министъра на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е
също министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от
по - късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от
1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща,
идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на образованието, упражнявайки своята
нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от
01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие (stricto sensu), по смисъла,
установен и в практиката на Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д.
№ 12/2016 г.), с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат
вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение №
12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Съдът намира, че тезата на ответника за недължимост на претендираните
обезщетения в сочения в исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение на ищеца към датата на неговото сключване е било прекратено, е
несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В българската правна система този
принцип има конституционно основание. Не случайно основните права са намерили място в
Преамбюла на Конституцията, която има непосредственото действие. Конституционният съд
е последователен в разбирането /частично обобщено в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС
15
по к. д. № 13/2021/, че равенството е основен конституционен принцип на гражданското
общество и правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6,
ал. 2 от Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за нормотворческата
дейност и е основно право на гражданите /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. №
1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по к. д. № 14/1992/. Принципът на равенство
означава равнопоставеност пред закона /решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. №
16/2009/, което се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана
за произволно неравно третиране /решение № 4 на КС от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 и
решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е
насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата държава
повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните случаи по
еднакъв начин, а различните – по различен, респективно задължение на публичната власт е
да третира "еднаквите еднакво" /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и
решение № 11 от 10.05.2010 г. на КС по к. д. № 13/2010/. Само така може да се гарантира
равенството пред закона и да се осигури справедливост в обществото. Това разбиране
съответства и на основния принцип на равенство в правото на ЕС. Европейският съюз като
"правов съюз" е основан на равенството като висша ценност, на която принципът на еднакво
третиране /недискриминация/ е същностно юридическо проявление. Правната уредба и
съдебната практика придават на принципа на равенство роля на един от централните
принципи на европейския интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на
който Република България участва. Същевременно, Конституционният съд последователно
се придържа към утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност
/Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/. Водеща следва да бъде обективната
преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация, или не.
Еднакви са ситуациите, между съществените характеристики на които няма разлика. Сходни
са ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в съществените си характеристики и
между които няма съществени разлики, което изключва случаите на привидна съпоставимост
или близост без реална връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените
характеристики или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена
абстрактно – тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му /решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по
к. д. № 21/2021 г. /.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се
намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им
правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата.
Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при
едни работодатели и не се установява да има законово основание за тяхното нееднакво
третиране.
Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно
действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г.
Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни
правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се
прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите
споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът
съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок,
от който ще породи действие договора. Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не
16
противоречи на закона и следва да бъде зачетен.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на
закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите
на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова
ищецът, който е полагал труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон
за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът.
В допълнение следва да се отбележи и че през процесния период от 01.01.2023 г. до
07.08.2023 г. ищцата е полагала действително труд за ответника, което обстоятелство не се
оспорва от последния. Предвид и реда за приемане на Закона за държавния бюджет за
съответната година – то ако същият е бил приет своевременно лицето е щяло да получи
полагащото му се увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето
на бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени
сектори в това число в системата на образованието не може да служи за основание ищецът
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите свои колеги, с които са
работили едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към м.
август 2023 г.
След като за този период ищецът е полагал труд, както и останалите служители на
същата длъжност, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на основното
трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата,
считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че към месец август 2023 г е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца /три дни преди сключване на Анекса/ и по тази причина не може
да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е
пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ
работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или
служителя. При това положение съдът счита, че след като работодателят е преценил, че с
допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното трудово
възнаграждение на посочените в КТД длъжности, със задна дата, считано от 01.01.2023 г,
така както са отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд
през посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово
възнаграждение, а безспорно ищцата е полагала труд за месеците от януари до 07.08.2023 г.,
като трудовото й правоотношение е прекратено едва на 07.08.2023 г.
Доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в противната насока /че анекса
се отнася само за лицата, които са в трудово правоотношение към датата на сключване на
анекса-10.08.2023г./ на база на използвания в изменената разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса
израз „на заетите в системата” е несъстоятелен. Нито езиковото, нито систематичното
тълкуване на визираната разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до
смисъла твърдян от ответника. Изменената с анекса разпоредба на чл.27, ал.2 от КТД има
уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства
от държавния бюджет на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното
увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Алинея 2 на чл.27 от анекса не определя, че предвиденото с ал.1 на същия член увеличение
17
на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на
подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса, нито други разпоредби на
анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023г. Следва да се отбележи, че
тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно
третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на сключване на анекса към КТД-10.08.2023г.
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата препятства
изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая
не става въпрос за „възстановяване на трудовоправна връзка”, а за заплащане на суми в
периода на действие на трудовия договор-до 01.07.2023г. При увеличение на размера на
работната заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и
изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база
на трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи за прецизност, че на база
на сключения анекс към КТД работодателят може едностранно /със своя заповед/ да измени
трудовото възнаграждение на ищцата като увеличи неговия размер в съответствие с анекса
към КТД и да разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено
трудово възнаграждение и дължимото такова съобразно анекса към КТД.
В тази връзка съдът намира за необходимо и да се позове на актуалната практика на
ЕСПЧ /Решение по дело MOSKAL v. POLAND (Application no. 10373/05) и др. /, в която
константно се утвърждава, че принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от
общ интерес публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с
максимална последователност. Публичните органи следва да действат най-прецизно и най-
съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното положение и имуществените
права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи
социалната сфера на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат
компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва
да бъде върху държавата /така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no.
48921/13)). Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да се понасят от
държавата, като в никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни последици от
пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите. ЕСПЧ трайно приема още, че
актовете на публичните органи трябва да бъдат ясни и последователни, за да се избягват,
доколкото е възможно, правната несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове.
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по приложението на
ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито детската градина ответник, представляващо
второстепенен разпоредител с бюджет, следва да черпят права от твърдените неясноти на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД;
второ, доколкото организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес и доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите
специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи се, то регулацията на
тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и последователна – това изискване налага
да се създава и прилага рамка, осигуряваща равно и предвидимо третиране на
педагогическите специалисти. Обратното действие на закона е изключение, като в
конкретната ситуация то се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да
преодолее забавянето при приемането на ЗДБ РБ 2023. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки принципа на
добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за приемане на уредба,
третираща необосновано неравно засегнатите частноправни субекти.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не са събрани по
18
делото доказателства, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители, тъй като
видно от представеното по делото удостоверение за легитимност, издадено и подписано от
председателя на Синдикат на българските учители, Общински координационен съвет
Благоевград е видно, че същото е издадено в уверение на това, че В. А. е членувавала в СБУ
към ДГ № 2 „Света Богородица“ от започването й на работа като учител в съответната
детска градина до август 2023 година в съответствие с действащото законодателство и
устава на СБУ, като за целия период е заплащала членски внос без прекъсване.
Удостоверение е подписано от Председателя Десислава Йончева. В тази насока е
представена и членската карта на ищцата за заплащане на членски внос.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период от 01.01.2023 г. до 07.08.2023 г.
От друга страна, ако се приеме подхода, възприет от ответника, би означавало
прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна
възраст в същата година т. к. за един и същи период, в който са работили заедно с по-млади
служители, те биха били получили по-ниско възнаграждение.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищцата е член
на Синдиката на българските учители в процесния период съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
По отношение размера на предявените искове съдът излага следното:
По искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ, вр. с КТД:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на
основната работна заплата на В. Б. А. при увеличение с 15 %, съгласно цитирания Анекс №
Д01 - 192 от 10.08.2023 година за пълен работен месец би се променил от 1 554,00 лева на 1
787,10 лева (1 554.00 лева х 1,15 =1787,10 лева). За периода от 01.01.2023г до 07.08.2023г.
брутната работна заплата, която е получила В. Б. А. е в общ размер на 16386,25 лева а нетна
работна заплата - е в общ размер на 12374,87 лева, но с увеличението с 15 %, същата би
получила брутната работна заплата в размер на 18 681,50 лева, респ. нетната работна
заплата -14 161,12 лева Следователно видно от заключението на вещото лице сумата, която
ищцата следва да получи, като неплатено и дължимо увеличение на брутното месечното
трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до
07.08.2023 година, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от
06.12.2022 година е в размер на 2295,22 лева до който размер исковата претенция е
основателна, а за разликата над 2295,22 лв. до пълния претендиран размер от 3115,42 лв.
искът подлежи на отхвърляне в тази част, като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- в случая от 17.04.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата от
2295,22 лв., считано от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/ по този иск, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се установи
освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на
19
работодателя в забава. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко
от МРЗ за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал.
2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго.
Въпреки това конкретният случай е особен, доколкото по делото се присъжда
увеличение на трудово възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата
на приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово правоотношение. Горното
означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото и регулярно изплащано
трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което работодателят престира на всяко лице с
валидно и действащо трудово правоотношение. Затова, при положение, че сумите на
увеличението се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да
бъдат изплатени, за тях ще важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – от датата на
поканата.
По делото е представено заявление от ищцата, с което последната е пожелала да
бъдат преизчислени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до 07.08.2023 г. Последната
е получена от ответника на 20.09.2023г., видно от входящия номер. Предвид изложеното
съдът намира, че е налице претенция от ищцата към ответника за заплащане на увеличеното
възнаграждение и ответникът е изпаднал в забава от поканата.
В случая съдът намира, че лихвата за забава се дължи върху нетната заплата, тъй като
именно нетната сума е тази, която ищцата би получила, поради което съдът кредитира
заключението на вещото лице в тази му част. Установи се от заключението на вещото лице,
че за периода от 20.09.2023г. до 17.04.2024 г. лихвата за забава в изплащане на увеличеното
нетно трудово възнаграждение е в размер на 140, 87 лв., до който размер искът е
основателен, като за разликата над 140, 87 лв. до пълния претендиран размер от 245,83 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, вр с КТД:
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
В случая на ищцата е определено от работодателя изплащане на обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование за Община Благоевград в размер единадесет
брутни трудови заплати в размер 24586,66 лв. Това обезщетение е изчислено на база
сключения трудов договор, без да е взето предвид увеличения размер на основното трудово
възнаграждение за длъжността старши учител, считано от 01.01.2023 г. Предвид изложените
по-горе изводи, съдът приема, че увеличения размер на основното трудово възнаграждение
следва да се съобрази при определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Вещото лице
е дало заключение, че размерът на брутното трудово възнаграждение за месец юли 2023
година на В. А. е 2 287,06 лева.
Видно от приложената към експертизата Справка № 5 става ясно, че на ищцата е
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение в размер на 11 брутни заплати, а
20
именно сумата от 24 585,66 лв, а като се вземе предвид увеличението с 15% съгласно т.1 от
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година, към КТД, то това обезщетение е в размер на
28149,77 лева, или разликата от изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ
до дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, съобразно увеличеното основно трудово
възнаграждение, е 3563,11 лв., до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата
над 3563,11 лв. до пълния претендиран размер от 4160,70 лв. искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- в случая от 17.04.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата от
3563,11 лв., считано от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/ по този иск, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се установи
освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на
работодателя в забава. Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата посочената
сума при прекратяване на трудовото правоотношение (или най-късно до края на съответната
година), а той не е сторил това, както и с оглед посочените по-горе съображения и
подаденото от ищцата заявление за преизчисляване и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
КТ, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва, считано от 20.09.2023г.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази му част лихвата
за забава за периода от 20.09.2023г. до 17.04.2024 г. върху неизплатения размер на дължимо
обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово
възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни
трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д 01- 192 от 10.08.2023 година към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269
от 06.12.2022 година възлиза в размер на 281,16 лв., до който размер искът е основателен,
като за разликата над 281,16 лв. до пълния претендиран размер от 328,31 лв. искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. с КТД:
Не е спорно, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
начислено и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 27 работни
дни в размер на 2754,63 лв. Това обезщетение е изчислено на база сключения трудов
договор, без да е взето предвид увеличения размер на основното трудово възнаграждение за
длъжността старши учител, считано от 01.01.2023 г. Съдът приема, че доколкото ищецът има
право да получи увеличен размер на основното трудово възнаграждение за 11 месеца,
предхождащи прекратяването на трудовото му правоотношение, то определянето на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде на база увеличения размер на
основното трудово възнаграждение. Вещото лице е дало в заключението си размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, изчислено на база увеличен размер на основното
трудово възнаграждение и обезщетението възлиза на сумата 3193,80 лв. При това
положение, разликата от изплатеното до дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е
439,17 лв., като ищцата претендира по-нисък размер, а именно сумата от 413,20 лева, като
не е направила изменение на иска, поради което искът следва да се уважи в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
21
- в случая от 17.04.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата от
413,20 лв., считано от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/ по този иск, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата посочената сума при
прекратяване на трудовото правоотношение (или най-късно до края на съответната година),
а той не е сторил това, както и с оглед посочените по-горе съображения и подаденото от
ищцата заявление за преизчисляване и на обезщетението по чл. 224 от КТ, съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва, считано от 20.09.2023г.
Според заключението на вещото лице лихвата за забава за периода от 20.09.2023г. до
17.04.2024 г. е в размер на 34,66 лв., но като съобрази, че ищецът претендира заплащане на
лихва за забава за посочения период в размер на 32,60 лева, който е по-нисък от установения
от вещото лице, като не е направила изменение на иска, то и този иск следва да се уважи в
претендирания размер.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в размер на 1727, 00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника е сторено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е в размер на сумата от 1727, 00 лв. Настоящият съдебен състав като взе
предвид, че се претендира адвокатско възнаграждение по заповедно производство, по което
процесуалните усилия на заявителя са само по попълване на заявление, което е по образец и
като съобрази и за ориентир Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че възражението е основателно и адвокатското
22
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 714, 80 лв. Съобразно
уважената част от исковете в тази връзка следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 579, 54 лв.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: сумата от 2500 лева, представляващ
заплатен адвокатски хонорар.
В последното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника е
сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 2500, 00 лв. Настоящият съдебен състав като взе предвид, фактическата и правна
сложност на делото, която не е висока, доколкото спора е само правен, а не и по фактите,
извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата намира, че
възражението е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера на сумата от 1130, 00 лв. Съобразно уважената част от исковете в тази връзка
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 916, 17 лв.
По начало с оглед частичното отхвърляне на исковете разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК се дължат и на ответната страна. От страна на ответника се претендира
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 940 лева. По делото обаче е представено
пълномощно, в което липсва уговорено адвокатско възнаграждение, както и не са
ангажирани доказателства за заплатено такова, поради което съдът намира, че разноски на
ответника не следва да бъдат присъждани.
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд
Благоевград държавна такса по така предявените 6 установителни искове. В случая
дължимата държавна такса съобразно уважения размер на исковете е в размер на 434,33
лева. Доколкото обаче в заповедното производство съдът е постановил разпореждане, с което
е осъдил ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА“ Благоевград, с Булстат:
0000246950277, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Батак“ № 1,
представлявано от ... да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на
165, 92 лева (сто шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
държавна такса от 2% върху претендираната сума, като посоченото разпореждане е влязло в
сила като необжалвано и с оглед осъдителния диспозитив ще подлежи на изпълнение, то по
исковото производство следва да бъде осъден ответника да заплати разликата, а именно
сумата от 268, 41 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските за
23
възнаграждение за вещо лице, което е платено от бюджета на съда съразмерно с уважената
част от исковете, а именно 364, 84 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА
БОГОРОДИЦА” - БЛАГОЕВГРАД, БУЛСТАТ 0000246950277, седалище и адрес на
управление град Благоевград, улица „Батак” № 1, представлявана от директора ..., че дължи
на В. Б. А., ЕГН **********, с адрес ..., следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 972/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно:
-сумата в размер на 2295,22 лв. /две хиляди двеста деветдесет и пет лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща разлика между изплатеното и неплатено и дължимо
увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от
01.01.2023 година до 07.08.2023 година на основание чл. 128 КТ, съгласно Анекс № Д01 -
192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.04.2024 година до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата над уважения размер от 2295,22 лева до пълния предявен
размер от 3115,42 лева;
-сумата в размер на 140, 87 лева /сто и четиридесет лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислени върху дължимото нетно увеличение
на трудовото възнаграждение, считано от 20.09.2023 година - датата на подаване на
Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за изплащане на дължимите суми до 17.04.2024
година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава над уважения размер от 140, 87 лв.
до пълния предявен размер от 245,83 лв.;
-сумата в размер на 3563,11 лева /три хиляди петстотин шестдесет и три лева и
единадесет стотинки/, представляваща изплатеното обезщетение за придобито право на
пенсия поради възраст и осигурителен стаж и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за
месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл..228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д 01-
192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.04.2024 година до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата над уважения размер от 3563,11 лева до пълния предявен
размер от 4160,70 лева.
- сумата в размер на 281,16 лева /двеста осемдесет и един лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислени върху сумата от 3563,11 лева, считано
от 20.09.2023 година — датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година — датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за
забава над уважения размер от 281,16 лв. до пълния предявен размер от 328,31 лв.;
- сумата в размер на 413, 20 лева /четиристотин и тринадесет лева и двадесет
стотинки/, представляващи разлика между изплатеното и неплатено и дължимо обезщетение
по чл. 224, ал.1 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово
възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ
24
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за неползван платен
годишен отпуск в размер на 27 работни дни за 2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от
10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 - 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.04.2024
година до окончателното изплащане на задължението,
- сумата в размер на 32, 60 лева /тридесет и два лева и шестдесет стотинки/,
представляваща лихва за забава начислени върху сумата от 413, 20 лева, считано от
20.09.2023 година - датата на подаване на Заявление Вх.№ 167 от 20.09.2023 година за
изплащане на дължимите суми до 17.04.2024 година - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА
БОГОРОДИЦА” - БЛАГОЕВГРАД, БУЛСТАТ 0000246950277, седалище и адрес на
управление град Благоевград, улица „Батак” № 1, представлявана от директора ..., ДА
ЗАПЛАТИ на В. Б. А., ЕГН **********, с адрес ... сумата от 579, 54 лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени от ищеца
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска и сумата от
916, 17 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски по исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА № 2 „СВЕТА БОГОРОДИЦА” - БЛАГОЕВГРАД,
БУЛСТАТ 0000246950277, седалище и адрес на управление град Благоевград, улица „Батак”
№ 1, представлявана от директора ..., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД
БЛАГОЕВГРАД сумата в размер на 268, 41 лв. /двеста шестдесет и осем лева и четиридесет
и една стотинки/, представляваща дължима се държавна такса върху всички уважените
установителни искове, както и сумата от 364, 84 лв. /триста шестдесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки/ , представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 972/224г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25