№ 3985
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.а
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502709 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20223814 от 17.12.2021 г. по гр.д.№ 18786 по описа за 2021
г. на СРС, Първо ГО, 50-ти състав се: ОСЪЖДА Прокуратура на Р България,
на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, да заплати на А. И. С., сумата в размер
на 3000 лв.- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнато незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.354 а, ал.2,изр.2,предл.3, вр. с
чл.354 а, ал.1, предл.4,алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за което е водено ДП
№ 1146/2018 г. по описа на 08 РПУ-СДВР, пр.пр. № 16079/2018 г. по описа на
СГП, и прекратено с постановление от 27.01.2020 г. на прокурор при СГП, на
основание чл.24, ал.1,т.1 НПК, както и сумата в размер на 2 000 лв.- главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-платено
възнаграждение на адвоката по договор за правна защита и съдействие №
630630/07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
1
02.04.2021 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за
неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от
15 000 лв.
В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени разноски в размер
на 314,12 лв., от които за държавна такса – 20 лв. и за адв.възнаграждение –
294,12 лв.
Подадена е въззивна жалба от Прокуратура на Р България,
ответник пред СРС.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че решението е неправилно,
тъй като ищецът не бил доказал постановлението за прекратяване на
досъдебното производство да се е стабилизирало. Твърди, че не се
установило търпените от ищеца неимуществени вреди да са в пряка и
причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Счита същите за
житейски нормални. Сочи, че продължителността на наказателното
производство спрямо ищеца било 1 година и 5 месеца, който срок бил
изключително разумен за провеждане на наказателното преследване.
Следвало да се вземе предвид и, че наказателното производство било водено
срещу повече от един обвиняем, т.е. продължителността зависела и от
процесуалното поведение освен на ищеца и на другия негов съпроцесник.
Следвало да се вземе предвид, че наказателното преследване е приключило
на база досъдебно производство. Ищецът не доказал какво е било
емоционалното му състояние преди процеса, за да може да се извърши
съпоставка и евентуална промяна в същото. Не били причинени трайни вреди
в здравословното му и психическо състояние.
Излага се довод за несъобразяване с разпоредбата на чл.52 ЗЗД като счита, че
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
3000 лв. е прекомерно завишен. Сочи, че Прокуратурата не била
разпространявала информация относно воденото наказателно преследване
спрямо ищеца. Това водело до извода, че накърняване на авторитета на ищеца
в спортните среди не е пряк резултат от действията на Прокуратурата.
Справедлив размер според представителя на въззивника би бил такъв в
размер на 1 00 лв. По отношение на имуществените вреди твърди, че
решението било необосновано. Не ставало ясно по какви причини СРС не е
2
уважил възражението на ответника/въззивник за прекомерност на
адв.възнаграждение в наказателния процес. ,Счита, че адв. хонорар следва да
е адекватен на защитата като се позовава на практика на ВКС. Неправилно
СРС бил приел и заплащането на сумата в размер на 2000 лв. Такива
доказателства не били ангажирани от ищеца.
От въззиваемия, ищец пред СРС- А. И. С., не е постъпил отговор по
въззивната жалба. В течение на производството изразява становище за
неоснователност на същата. Счита, че присъдените му обезщетения са в по-
нисък размер от този който му се следва за търпените от него неимуществени
и имуществени вреди. Сочи, че му било повдигнато обвинение за деяние за
което се предвижда затвор от 12 години и глоба от 10 до 50 хиляди лева.
Твърди, че година и половина е бил с нервно разстройство. Не иска на никой
да му се случва това, което той е преживял вследствие на незаконно
повдигнатото му обвинение. Твърди, че авторитета му пред обществото бил
накърнен. Сочи, че бил уважаван член на обществото във всяка една област –
и в бизнес и в спорт. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23.12. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.12.2021 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която се обжалва първоинстанционното решение са уважени
предявените срещу въззивника /ответник пред СРС/ осъдителни искове.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Възивната инстанция приема, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
3
налице всички предпоставки на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца било
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, но в хода на
досъдебното производство обоснованото предположение за извършено
престъпление било разколебано от събраните доказателства и прекратено
спрямо него. По делото било установено от събраните доказателства, че
вследствие на незаконното обвинение ищецът бил търпял психически болки и
страдания като причина за увреждането било поведението на ответника,
изразяващо се в образуване на наказателно производство. Релевантният
период през който ищецът бил търпял ограничения в правната си сфера бил
този от 07.08.2018 г., когато бил привлечен като обвиняем до 27.01.2020 г. –
датата на прекратяване на наказателния процес. Ищецът бил привлечен като
обвиняем в извършването на тежко умишлено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода за срок от три до 12 години и глоба от 10 хил. до 50
хил.лева при условията на съизвършителство. Ищецът по това време бил на
59 години, неосъждан, т.е подложен за първи път на наказателна репресия.
Правото му на придвижване било ограничено за срок от 72 ч., а случилото се
създало негативен облик за ищеца в личен и професионален план. Не се
установило влошаване на физическото и психическо здраве на ищеца до
степен да е ползван психолог или друг лекар. СРС е приел, че ищецът е
изпитвал стрес, несигурност и тревожност в продължение на по-малко от две
години. Времето на задържане на ищеца е определено от СРС като шокиращо
отрицателно събитие. Затова като се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД,
съдът е определил като справедливо обезщетение за неимуществени вреди
такова от 3 000 лв. Относно имуществените вреди СРС се е позовал на ТР
№ 1/11.12.2018 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОС на ВКС. Относно възражението
на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение СРС се е позовал на
чл.12 от НМРАВ вр. с чл.13, ал.1, т.4, съгласно който при защита за
престъпление като това в което ищецът бил обвинен, минималният размер на
адв.хонорар възлизал на 1500 лв. При това положение като се вземало
предвид естеството на повдигнатото обвинение, определящо наказателния
процес с фактическа и правна сложност, предвид ТР № 35/06.11.1990 г. по н.д.
№ 26/1990 г. на ОСНК на ВС, защото се касаело до усложнена престъпна
дейност, е достигнал до извода, че платеното за оказаната правна помощ е
необходима и разумна разноска, поради което искът бил изцяло основателен.
Дължима била и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
4
окончателното плащане.
Разноските са разпределени съобразно изхода на спора.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС в частта в която претенциите на ищеца са били уважени.
Относно отговорността на Прокуратурата:
Правилно СРС е приел, че отговорността на Прокуратурата може да
бъде ангажирана в случая. Последната възниква, поради неупражнени
правомощия за ръководство и надзор за законност от страна на
наблюдаващия прокурор по отношение действията на разследващите органи
по досъдебното производство. В правомощията на Прокуратурата е да дава
указания по разследването, да изисква, проучва и проверява всички
материали, събрани от разследващия орган; всички процесуални действия се
изпълняват от разследващите органи в изпълнение на указанията на
наблюдаващия прокурор за събиране на достатъчно данни за извършено
престъпление от конкретното лице, респ. прокурорът осъществява надзор за
законността на извършените от разследващия полицай, действия.
С постановление от 27.01.2020 г. наказателното производство по ДП №
1146/2018 г. по описа на 08 РПУ-СДВР е прекратено спрямо А. И. С., тъй като
било установено, че осъществявана фактическа власт върху инкриминираните
наркотични вещества не е доказана, съобразно събраните в хода на
разследването доказателства и доказателствени средства /виж л.124-125 от
ДП, том втори/..
Видно от справката от ЕИСПП към 01.06.2020 г. в същата е отразено
прекратяването на ДП спрямо ищеца, виж л. 9 от нохд № 4322 по описа за
2020 г. на СГС, НО, 3-ти състав, което е било образувано по отношение на
сина му – В. С., обвинен в същото престъпление.
Гореизложеното опровергава теза на Прокуратурата, че досъдебното
производство спрямо ищеца не е стабилизирано.
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищеца е бил привлечен за обвиняем на 07.08.21018 г. с
постановление от същата дата /л.60 от досъдебното производство/ за
престъпление по чл.354 а НК – държане на наркотични вещества в особено
5
големи размери с цел разпространение. Престъплението е тежко по смисъла
на НК и се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до 12
години и глоба от 10 хил. до 50 хил.лева при условията на съизвършителство
с В. А. С.. Установява се, че спрямо ищеца е предприета на основание чл.64,
ал.2 НПК и чл.199 НПК мярка задържане под стража до 72 часа- заповед за
задържане на лице от 07.08.2018 г./л.48 от досъдебното производство № 3383
ЗМК-1146/2018 г. на 08 РПУ-СДВР/. Като Прокуратурата е поискала като
мярка за отклонение на ищеца да бъде наложена най-тежката такава
„задържане под стража“.
С определение от 09.08.2018 г. по нчд № 3563 по описа за 2018 г. на
СГС, НО, 6-ти състав е оставено без уважение искането на Прокуратурата за
вземане на мярка „задържане под стража“ на А. И. С..
Не се спори по делото, че ищецът не е осъждан; това се установява и от
данните по досъдебното производство.
От данните по делото се установява, че ищецът е дългогодишен
състезател и член на Българската бридж федерация повече от 40 години.
Спечелил е над 70 турнира в страната и чужбина и уважаван член на
общността. Това се установява освен от писмените доказателства така и от
разпита на свидетеля Х., който познава ищеца повече от 35 години. В
показанията си свидетеля сочи, че познава ищеца като достоен и добър човек.
По отношение на наказателното преследване свидетелят сочи, че ищецът бил
много притеснен. Задържането на ищеца станало известно в общността. Това
не се отразило добре на ищеца. Хората започнали да шушукат; започнали да
обсъждат дали ищеца е замесен в притежанието и разпространение на
наркотици. Започнали да питат свидетеля „С този какво правиш, нещо не е
наред“. Предприетото наказателно преследване спрямо ищеца не се отразило
добре на името и авторитета му - хората започнали да странят от него, да
говорят нелепици.
Действително, по досъдебното производство са били разпитани няколко
свидетели, така и са били назначени експертизи – ФХЕ, дактилоскопична,
балистична, СППЕ и др., което е наложило удължаване на срока за
разследване с 2 месеца, считано от 07.10.2018 г., видно от постановлението от
03.10.2018 г. Впоследствие, обаче, срока неколкократно е бил удължаван,
както следва: с два месеца с постановление от 28.11.2018 г. по същите
6
причини. Ново удължаване на срока с още два месеца е сторено с
постановление от 01.02.2019 г. А след това с постановление от 01.04.2019 г. за
още два месеца. С постановление от 06.06.2019 г. отново е удължен срока с
още два месеца. С постановление от 20.08.2019 г. също е удължен срока с още
два месеца. С поредно постановление от 01.10.2019 г. също е продължен
срока с още два месеца. С постановление от 29.01.2020 г. е удължено с още
два месеца, считано от 07.02.2020 г. С нова постановление от 27.03.2020 г.
срокът е удължен с още два месеца.
Следва да отбележим, че обвинения съизвършител В. С. е привлечен за
обвиняем едва на 24.01.2020 г. за разлика от ищеца, който е бил привлечен
още на 07.08.2018 г.
При това положение настоящият състав като отчита продължителността
на досъдебното производство, търпените от ищеца притеснения във връзка с
привличането му като обвиняем, както и тежестта на наказанието за
престъплението в което е бил обвинен, намира, че справедливо обезщетение
по смисъла на чл.52 ЗЗД би било такова в размер на 3000 лв. като този размер
съдът определя и при съобразяване с настоящите икономически условия в
страната, вкл. високите нива на инфлация през текущата година.
Или при горните мотиви обжалваното решение в частта относно
неимуществените вреди следва да бъде потвърдено.
Относно имуществените вреди:
По този въпрос в ТР № 1/2018 г. по т.д № 1/2017 г. ОСГК е разяснено,
че когато ответникът, процесуален субституент на държавата в
производснтвото по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
Съдът не намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, а
намалява обезщетението. Възражението по същество е относимо към
обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ. То е от фактическо естество и се въвежда от
7
ответника в срока за отговор на исковата молба. За да е надлежно въведено
възражението, достатъчно е в процесуалния срок да се изтъкне, че
изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело.
В конкретния случай това възражение е сторено от Прокуратурата с
отговора по исковата молба.
Наред с това в срока по чл.131 ГПК от Прокуратурата е направено и
възражение за липсата на плащане на уговореното адв.възнаграждение в
размер на 2 000 лв. Настоящата инстанция намира, че това възражение следва
да бъде обсъдено преди възражението за прекомерност, тъй като изхода
относно плащането е от значение по въпроса за прекомерността.
В мотивите си СРС е приел, че от данните по делото се доказва такова
плащане.
Настоящата инстанция приема следното:
Съгласно т. 1 от т.решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60344 ОТ 02.11.2021 Г.
ПО Ч. ГР. Д. № 2193/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Видно от намиращото се на л.60 от досъдебното производство
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 07.08.2018 г. /в
оригинал/ в последния е посочено като договорено адв.възнаграждение в
размер на 2 000 лв. За същата сума е посочено като „платена“.
Следователно, в случая договора служи като разписка.
Настоящата инстанция намира и, че възражението за прекомерност също
е неоснователно като се има предвид фактическата и правна сложност на
воденото срещу ищеца наказателно преследване; предприетите процесуални
действия по събиране и предявяване на доказателства. При това положение
правилен е извода на СРС, че оказаната правна помощ е разумна и
8
необходима разноска.
Налага се извод, че решението на СРС в частта в която е уважена
претенцията за имуществени вреди е правилно поради което ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
На въззиваемия не се присъждат, тъй като такива не са направени.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223814 от 17.12.2021 г. по гр.д.№ 18786 по
описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 50-ти състав в частта в която се:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България, на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
да заплати на А. И. С., сумата в размер на 3000 лв.- главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354 а,
ал.2,изр.2,предл.3, вр. с чл.354 а, ал.1, предл.4,алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1
НК, за което е водено ДП № 1146/2018 г. по описа на 08 РПУ-СДВР, пр.пр. №
16079/2018 г. по описа на СГП, и прекратено с постановление от 27.01.2020 г.
на прокурор при СГП, на основание чл.24, ал.1,т.1 НПК, както и сумата в
размер на 2 000 лв.- главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди-платено възнаграждение на адвоката по договор за
правна защита и съдействие № 630630/07.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 02.04.2021 г. до окончателното им
изплащане, както и в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
9
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10