Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

гр. Габрово, 7.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова

ЧЛЕНОВЕ: Г.Косева

С.Миланези

при секретаря В. К. като разгледа докладваното от съдията В.Генжова в.гр.д. № 201 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 65 от 15.04.2016 г., по гр.д. № 487/2015 г., Районен съд – гр. Севлиево е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД, ЕИК ********* против Я.П. С. /сега Я./, ЕГН ********** *** и К.С.К. ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че съществуват вземания в полза на „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД – гр. София, като правоприемник – цесионер на „Банка ДСК” ЕАД – цедент – гр. София по силата на договор за покупко-продажба, и произтичащи от отпуснат кредит по договор за кредит от 15.09.2007 г., допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., сключени между „Банка ДСК” ЕАД и Я. С. /сега Я./ и поръчителя К.К., включващи вземане за главица: 19045,24 лв. –по договор за кредит от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение от 21.06.2010 г.; 3275,27 лв. – лихва, начислена за периода 21.11.2010 г. -19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2011 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и предявеният при условията на евентуалност осъдителния иск срещу ответниците Я.Я. и К.К. за сумата от 19045,24 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2007 г. , допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г. и е осъдил ищеца на разноски. Признал е, че оспорването на допълнителното споразумение от 21.06.2010 г. към договора за кредит, погасителния план, разпечатан на 25.06.2010 г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г за доказано, а оспорването на операционната бележка от 21.06.2010 г. за недоказано.

В законния срок против така постановеното решение е подадена въззивната жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД. В жалбата се твърди, че то е недопустимо и неправилно, постановено в явно противоречие със събраните по делото писмени доказателства и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът в нарушение на диспозитивното начало се произнесъл по непредявен иск за установяване неистинност на: операционна бележка, тъй като оспорването било оттеглено с молба от 01.10.2015г..; молба без входящ номер , която не била оспорена от ответниците; и погасителен план към допълнително споразумение, който не бил оспорен в преклузивния срок. Твърди, че обжалваното решение било недопустимо в частта, в която съдът се произнесъл относно истинността на допълнително споразумение, договор за поръчителство, погасителен план, операционна бележка и молба без входящ номер от Я.Я., тъй като в случая не се касаело до предявен инцидентен установителен иск и с произнасянето си било недопустимо съдът да формира сила на пресъдено нещо по този въпрос. Счита, че след като не бил предявен установителен иск, то съдът не следвало да се произнася в диспозитива на решението по оспорването на посочените документи, а да вземе отношение само в мотивите към него. Твърди се, че решението на съда е и неправилно. Извода на съда, че ответниците са подписали празна бланка и без тяхно знание и съгласие празните полета са били попълнени от трето лице не било установено от ответниците по делото, за които била доказателствената тежест. Подробно обсъжда събраните по делото доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че не е настъпила предсрочната изискуемост на договора. Съдът следвало да се съобрази с всички факти по делото настъпили до приключване на съдебното дирене, а той не взел предвид, че предсрочната изискуемост била съобщена на длъжниците с връчване на заповедта за изпълнение, както и с връчване на исковата молба, която съдържала изрично изявление на кредитора за обяваване на предсрочната изискуемост по договора. Моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение в частта в която съдът се е произнесъл по реда на чл. 193 ГПК относно истинността на допълнително споразумение от 21.06.2010г., погасителен план, операционна бележка и молба без входящ номер от Я.Я.. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК да бъде уважена изцяло. Моли, в случай, че искът по чл. 422 ГПК бъде отхвърлен изцяло съдът да уважи изцяло предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск и ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните в исковата молба суми.Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК ответниците Я.Я. и К.К., оспорват въззивната жалба. Считат решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предвид на това въззивната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Велико Търново е подадена искова молба от „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД против Я.Я. и К.К., с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането на „ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД към ответниците в размер на 19 045,27 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г. , допълнително споразумение от 21.06.2010 г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., 3 275,27 лв. – лихва, начислена за периода от 21.11.2010 г.-19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2011 г. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 746 от 21.10.2011г. по ч.гр.д. № 1360/2011г. на Севлиевски районен съд. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, с който моли да се осъдят солидарно ответниците Я.Я. и К.К. да му заплатят същите суми. Претендира и разноски.

В отговора на исковата молба, ответниците оспорват предявените искове като недопустими, съответно неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, като им се присъдят направените разноски. Правят възражение за подсъдност. Оспорват автентичността на представените от ищеца писмени доказателства – допълнително споразумение от 21.06.2010 г. към Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г. и договор за поръчителство то 18.05.2010 г.

С определение № 769 от 17.04.2015 г., Великотърновски районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от Районен съд – гр. Севлиево.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземане в полза на ищеца спрямо ответниците, за което е издадена Заповед № 746/21.10.2011г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1360/2011г. на Севлиевския районен съд, за посочените в исковата молба суми. При условията на евентуалност е предявен от ищеца против ответниците осъдителен иск за същото вземане само по отношение на претендираната главница от 19045,24 лв..

От приложеното към настоящото В.ч.гр. дело № 48/2015г. се установява, че с определение № 143 от 11.02.2015 г., ГОС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, и разпореждането за издаване на изпълнителен лист със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1360/2011 г. на РС – Севлиево, и е обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист.

В исковата молба ищецът О.”Ф.Б.” ЕАД е твърдял и поддържа, че по силата на договор за цесия от 04.06.2012г. е придобил от цедента „Банка ДСК” вземането му спрямо ответниците Я.Я. в качеството и на кредитополучател и К.К. в качеството й на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007г. и допълнително споразумение към него от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., като договора за цесия е бил сключен, след издаване на заповедта за незабавно изпълнение в полза на цедента по ч.гр.д. № 13.60.2011г. на СРС. Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, от процесуално легитимирана страна- О.”Ф.Б.” ЕАД, кредитор по силата на частно правоприемство – договор за цесия, сключен след издаване на заповедта за изпълнение и преди изтичане срока по чл. 415 ГПК. / в този смисъл т.10 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.

Не е спорно, а и от приложените писмени доказателства се установява, че ответницата Я.Я. на 15.09.2007г. е сключила с „Банка ДСК” договор за кредит за текущо потребление за сумата от 20 000 лв. , които е следвало да върне съгласно погасителен план – чл. 5 от договора. Не е спорно, че ответницата Я. е получила договорената сума. От погасителният план се установява, че връщането на заетата сума следва да се осъществи на 120 месечни вноски, като последната вноска за издължаване на кредита е с падеж 15.09.2017г. В чл. 12 от договора кредитополучателят е приел и ОУ , които са неразделна част от същия. В чл. 19.2 от ОУ е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на кредита, при забава в плащанията на главницата над 90 дни.

Между страните не е спорно, че ответницата Я. не е изпълнявала задължението си по договора за кредит, а и това е установено от приетите основно и допълнително заключение на СИЕ, изготвено от вещото лице В., в което са отразени постъпилите по кредита погасителни вноски/ стр. 87- 88 от д./, някои от които непълни. В заключението е посочено, че кредитополучателката е спряла погасяването на кредита след 10.10.2009г., като непогасената част от същия е в размер на 19 661 лв. включващо главница , редовни и наказателни лихви. След преструктуриране на кредита с допълнително споразумение от 21.06.2010г. е договорен нов краен срок за издължаване – 21.06.2018г. По новият погасителен план кредитополучателката е осъществила няколко плащания, като окончателно е преустановено плащането по кредита на 21.01.2011г. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК задължението на кредитополучателката е в размер на 19 045,24 лв. главница и лихви в размер на 3275,27 лв. за периода от 21.11.2010г. – 19.10.2011г.

Ответниците са оспорили представените към исковата молба допълнително споразумение от 21.06.2010г. към договор за кредит за потребление и договор за поръчителство от 18.05.2010г. още с отговора на исковата молба с твърдения, че на дата 21.06.20111г. и двете ответници не са били в България и поради това не са подписали документите на тази дата. Освен това са твърдели, че на 18.05.2011г. са подписали същите документи, но при условията на бланкет, т.е. без да са попълнени основните реквизити на допълнителното споразумение и договора за поръчителство - дължима сума, лихвен процент, месечна погасителна вноска.Това становище ответниците са поддържали и в о.с.з. на 02.06.2015г., когато е открито производство по 193, ГПК по отношение съдържанието на посочените доказателства. Производство по оспорване е открито и по отношение на молба без входящ номер от 18.05.2010г. от Я.Я., както и по отношение операционна бележка от 21.06.2010г. и погасителен план към допълнително споразумение от 21.06.2010г. – по отношение на последният частен свидетелстващ документ с твърдение, че подписът не е на ответницата.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на откритото производство по реда на чл. 193 ГПК .

Настоящата инстанция намира, че производство по чл. 193 ГПК правилно е било открито по отношение допълнително споразумение от 21.06.2010г., договор за поръчителство от 18.05.2010г. и погасителен план към договор за допълнително споразумение. Оспорените документи са частни свидетелстващи, като по отношение на допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г. се твърди, че се касае до бланкет, без да се оспорва подписът, а под погасителен план към същото допълнително споразумение се твърди, че подписът не е на Я.Я.. Правилото, че изходящ от страната частен свидетелстващ документ, когато не е оспорен подписът върху него, не подлежи на проверка в отделно производство по реда на чл. 193 ГПК не е абсолютно. Действителното съдържание на документа не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват свободно от съда съобразно всички доказателства по делото. По друг начин обаче стоят нещата, когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който в последствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето. В тези случаи е налице неистинност на документа и при установяване на посочените факти ще се обори формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. Налице би бил неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не само от авторството на подписа, на и от авторството на подписаното изявление./ В този смисъл Р.№ 74/13.05.2015г. по гр.д. № 4426/2014г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК/

Пред вид изложеното, настоящата инстанция намира оплакването във въззивната жалба за недопустимост на решението в частта, в която съдът е открил производство и се е произнесъл по чл. 193 ГПК относно допълнително споразумение от 21.06.2010г.,договор за поръчителство от 18.05.2010г. и молба от Я.Я. от 18.05.2010г. за неоснователно.

Въз връзка с оспорването, по делото са събрани заключения на СТЕ и гласни доказателства . Въззивната инстанция счита, че ограничението по чл. 164, ал.1,т.3 и т.5 ГПК не е приложимо в случая, тъй като спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква е била действителната обща воля на страните./ В този смисъл Р№ 524/28.12.2011г. по гр.д. № 167/2011г. на ВКС; Р82/12.05.2015г. по гр.д. № 5122/2014г. на ВКС/

От показанията на разпитаните свидетели Р.З. и Д.Б./ служители на „Банка ДСК” към момента на изготвяне допълнителното споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г./ и Н.С. / бивш съпруг на ответницата Я.Я./ , както и от допуснатата в с.з. на 14.01.2016г. очна ставка между тях и ответниците се установява, че ответницата Я.Я. е искала да преструктурира кредита си отпуснат на 15.09.2007г. Установява се, че кредиторът се е съгласил, но при условията на поръчителство. Не е спорно, а и се установява от показанията на свидетелите, както и от твърденията на двете ответници, че на 18.05.2010г. ответниците посетили Банката, с цел преструктуриране на кредита, като тогава са подписали, с посочената дата, молба от Я.Я., допълнително споразумение и договор за поръчителство от К.К.. Установява се от показанията на всички свидетели, че на дата 21.06.2010г., ответниците не са били в Банката и на тази дата не са подписали посочените документи. Съдът дава вяра на свидетелските показания в тази им част, тъй като в същата, те са безпротиворечиви.

В останалата част от показанията си свидетелите З. и Б. твърдят, че към момента на полагане подписите от ответниците върху горните документи, те са били попълнени с всички реквизити.Датата 21.06.2010г. е поставена допълнително, когато по кредита е внесена сума от 300 лв., необходимо условие за преструктурирането му. Свидетелят С. твърди, че към момента на подписването им документите са били празни бланки.

От заключението на комплексната СТЕ се установява, че ръкописният текст, с който са изписани имената на Я.Я. и К.К. в допълнителното споразумение от 21.06.2010г. и договора за поръчителство от 18.05.2010г, не са изписани от лицата К. и Я., а останалите реквизити на документите са написани с два различни химикала, като експертизата не може да установи, дали изписването на текста в документа е съществувало към момента на подписването му. Вещото лице от допълнителната експертиза установява, че подписът под погасителния план към допълнително споразумение от 21.06.2010г. е фотографско копие на подписа на Я.Я.. Констатираното от вещите лица от СТЕ съвпада с показанията на свидетелите Б. и З., които твърдят, че текста в допълнителното споразумение е попълнен от техни служители, а не от ответниците.

Разминаването в показанията на свидетелите е досежно момента, в който е попълнено съдържанието на допълнителното споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., тъй като няма спор, че както допълнително споразумение от 21.06.2010г., така и договор за поръчителство от 18.05.2010г, са подписани от ответниците Я. и К..

При тези доказателства, съдът намира оспорването за недоказано по следните съображения:

Дори в случая да се касае до бланкет, т.е. ръкописният текст в посочените частни свидетелстващи документи да е попълнен след подписването им от ответниците Я. и К., то последните не твърдят в отговора на исковата молба и не установяват в хода на производството, какви са били действителните договорености между страните. Единственият им довод е, че не биха сключили допълнителното споразумение към договора за кредит и договора за поръчителство при толкова висок лихвеният процент. Не са представени доказателства по делото, посоченият в оспорените документи лихвен процент да е спекулативно висок, както и не се твърди и не се установява между страните да е била постигната договореност за друг размер на лихвата, който в последствие да не е намерил отражение в подписаните от ответниците допълнително споразумение и договор за поръчителство. Разминаването в датите на оспорените документи не води до нищожност на целите договори.

Не е установено оспорената молба подадена от Я.Я. на 18.05.2010г. да не е подписана от нея или и да съдържа изявления, които не са направени от посоченото в нея лице.

При събраните доказателства, съдът намира, че оспорването по чл. 193 ГПК на допълнително споразумение от 21.06.2010г. към договор за кредит и договор за поръчителство от 18.05.2010г., както и молба без вх. № от 18.05.2010г. от Я.Я. е недоказано.

Доказано се явява оспорването по чл. 194 ГПК на погасителен план към допълнително споразумение от 21.06.2010г., тъй като е установено от СТЕ, че подписът под същия не е на лицето Я.Я..

След откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на операционна бележка от 21.06.2010г. , процесуалният представител на ответниците с нарочна молба от 05.10.2015г. / л. 104 от д./ изрично е заявил, че не поддържа оспорването по отношение на този документ, но съдът не е отменил определението си, с което е открито производството по чл. 193 ГПК относно същия, поради което дължи произнасяне, и решението в тази част е допустимо. Извода на съда за недоказаност на оспорването е правилен, пред вид събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, в която на основание чл. 194, ал.2 ГПК е признато , че оспорването на допълнително споразумение от 21.06.2010г. към договор за кредит и договор за поръчителство от 18.05.2010г, както и молба без вх. № от 18.05.2010г. от Я.Я. е доказано следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се признае, че оспорването на тези частни свидетелстващи документи е недоказано.

В останалата част относно произнасянето на съда по чл. 194, ал.2 ГПК относно погасителен план от 21.06.2010г. и операционна бележка за сумата от 300 лв. от 21.06.2010г. решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, настоящата инстанция счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Установено е по делото, че между страните е сключен валиден договор за кредит изменен , досежно срокът за погасяване и договорната лихва, с допълнително споразумение от 21.06.2010г. Установено е, че с приетите ОУ към договора – чл. 19.2 е предвидена автоматична предсрочна изискуемост в полза на Банката при сбъдване на определени условия – закъснение в плащането на главница или лихва над 90 дни. Установено е, че това условие е било налице преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, а не е спорно, че кредиторът, в полза на който е уговорена предсрочната изискуемост не е съобщил на длъжника, че се възползва от това си право и обявява целият кредит за предсрочно изискуем. При тези данни и съобразно даденото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК разрешение, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става автоматично предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, то кредиторът може да събере вземането само след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, съдът намира искът по чл. 422 ГПК за неоснователен. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение./ В този смисъл Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

На основание изложеното и тъй като по делото не е установено кредиторът да е обявил предсрочната изискуемост на договора за кредит с ответницата Я.Я. сключен на 15.09.2007г. изменен с допълнително споразумение от 21.06.2010г и договор за поръчителство от 18.05.2010г., настоящият състав на съда намира, че предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на сумата от 19 045,24 лв. –главница и 3 275,27 лв. лихва, за които е издадена заповед по чл. 417 ГПК с № 746/21.10.2011г. по ч.гр.д. № 1360/2011г. на Севлиевски районен съд, следва да бъде отхвърлен.

На основание изложеното съдът счита, че в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК решението следва да бъде потвърдено, а жалбата в тази част, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По предявеният евентуален иск с правно основание чл. 240 ,ал.1 ЗЗД.

Съдът намира така предявеният с исковата молба иск за процесуално допустим, предвид даденото в т. 11б от ТР4/2014г. на ОСГТК разрешение, съобразно което, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

Фактическите основания по този иск са същите, като тези обсъдени по-горе. С оглед разгледаните подробно възражения на страните, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Между Я.П. С./ сега Я./ и „Банка ДСК”ЕАД е сключен на 15.09.2007г. договор за кредит в размер на 20 000 лв. с краен срок за издължаване 15.09.2017г. , като сумата по кредита е усвоена изцяло от кредитополучателката. Поради затруднения в плащането кредитът е бил преструктуриран с допълнително споразумение от 21.06.2010г., като на 18.05.2010г е бил сключен и договор за поръчителство на кредита с втората ответничка К.К.. С допълнителното споразумение е фиксиран краен срок за погасяване на кредита – 21.06.2018г.

Не е спорно, а и се установява от приетите по делото основно и допълнително заключение на ССчЕ, че неиздължената част от кредита към датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК – 20.10.2011г. е 19 045,24 лв. – главница и 3275,27 лв.-лихва. Вещото лице не е установило след тази дата да са постъпвали суми за погасяване на кредита.

Установено е от приложените и приети по делото писмени доказателства , че с договор за цесия „Банка ДСК”ЕАД е продала на ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД вземането си по договор за кредит от 15.09.2007г. и допълнително споразумение към него от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., като същевременно го е упълномощила да съобщи на длъжниците за извършената цесия. Не е спорно, че такова съобщение е изпратено до ответниците. Не е спорно, че преди подаване на исковата молба кредиторът, в полза на който в ОУ към договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост не е реализирал правата си да направи кредита предсрочно изискуем. Това е сторил едва с подаване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. С получаване на исковата молба ответниците са били уведомени за така обявената предсрочна изискуемост и тя е настъпила. При тези констатации, съдът намира, че вземането на ищеца по договор за кредит от 15.09.2007г. , допълнително споразумение към него от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г. е изискуемо.

Съобразно основното заключение на ССчЕ размера на неизплатената част от кредита е 19 045,24 лв. – главница и 3275,27 лв.-лихва. Съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за главница от 19 045,24 лв.- толкова колкото е предявен с исковата молба , като бъдат осъдени ответниците солидарно за заплатят на ищеца посочената по-горе сума, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска -22.01.2015г. и до окончателното й изплащане.

Настоящият състав счита за неоснователно, своевременно направеното от ответниците възражение за давност. Видно от приетите по делото писмени доказателства -договор за кредит от 15.09.2007г. , допълнително споразумение към него от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., че в основния договор срокът за погасяване на кредита е 11.09.2017г. удължен с допълнителното споразумение на 21.06.2018г. Вземането на ищеца се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която не е изтекла. Не може да бъде възприето становището на ответниците, че давност следва да тече от възникване на автоматичната предсрочна изискуемост. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По делото са налице данни, че предсрочната изискуемост на остатъка от кредита не е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което давност не е започнала да тече. Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем не освобождава длъжника от задължението да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок на погасяване на кредита е 21.06.2018г. Установява се от заключението ССчЕ, че последната вноска по ползвания кредит е платена от ответницата на 22.07.2011 г. С оглед данните за извършвани плащания до 22.07.2011 г. за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане – 20.10.2011 г. и до датата на предявяване на иска 22.01.2015г. не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на претендираната главница.

На основание изложеното въззивният съд счете , че решението, постановено от Районен съд – гр. Севлиево следва да бъде отменено в частта с която е отхвърлен предявеният от О.”Ф.Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 240 ЗЗД против Я.П. С./ сега Я./ и К.С.К. с искане ответниците да бъдат осъдени на заплятат солидарно на ищеца сумата от 19045,24 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2007г. , допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 21.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 22.01.2015г. и вместо него да бъде постановено ново, с което този иск да бъде уважен, така както е предявен.

По разноските:

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските.

Жалбоподателят е претендирал разноски пред тази инстанция. С оглед изхода на спора на същия следва да бъдат присъдени направените такива в размер на 1482,25лв.: -, а именно – 380,90 лв. д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1101,35 лв. , съразмерно на уважения осъдителният иск и изчислена по чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения и съобразно представеният по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Разноски в същия размер 1482,25лв следва да бъдат заплатени от ответниците на ищеца и за производството пред първата инстанция

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 65/15.04.2016г., постановено по гр.д. № 487/2015г. на Севлиевският районен съд В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от О.”Ф.Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 240 ЗЗД против Я.П. С./ сега Я./ и К.С.К. с искане ответниците да бъдат осъдени на заплятат солидарно на ищеца сумата от 19045,24 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2007г. , допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 21.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 22.01.2015г.,В ЧАСТТА с която на основание чл. 194, ал.2 ГПК е признато, че оспорването на допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г.отпечатани на обща бланка, на молба без входящ номер от 18.05.2010г. от Я.П.Я. е доказано, както и в ЧАСТТА за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Я.П. С./ сега Я./, ЕГН ********** *** и К.С.К., ЕГН**********,*** да заплатят на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,

р-н”Оборище”, бул.”Княз А.Дондуков”, № 19, ет.2, със съдебен адрес *** сумата от 19 045,27 лв. / деветнадесет хиляди четиридесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ представляваща главница по Договор за кредит от 15.09.2007г. и Допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 22.01.2015г. и до окончателното й изплащане.

ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал.2 ГПК, че оспорването на допълнително споразумение от 21.06.2010г. и договор за поръчителство от 18.05.2010г., отпечатани в обща бланка, към договор за кредит от 15.09.2007г. и молба без входящ номер от 18.05.2010г., за недоказано.

ОСЪЖДА Я.П. С./ сега Я./, ЕГН ********** *** и К.С.К., ЕГН**********,*** да заплатят на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н”Оборище”, бул.”Княз А.Дондуков”, № 19, ет.2, със съдебен адрес *** сумата от 1482,25лв./ хиляда четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по делото за тази инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/15.04.2016г., постановено по гр.д. № 487/2015г. на Севлиевският районен съд в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ , с касационна жалба подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	7 ноември 2016 г.
Съдия:	Валентина Йорданова Генжова

Дело:	20164200500201
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	13 юли 2016 г.