РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Ямбол, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Г. И. от гр.***, подадена от пълномощника
му адв.А.Б. от АК-***, против Решение №376/15.07.2022г. постановено по гр. дело №
1127/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което са постановени мерки за защита от
домашно насилие по отношение на Н. К. И. и малолетното дете Г. Т. И., спрямо които от
страна на Т. И. са извършени актове на домашно насилие, като съдът е задължил Т. И. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. И. и Г. И., забранил е на
Т. И. за срок от 12 месеца да приближава Н. И., всяко нейно местопребиваване, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих, забранил е на Т. И. за срок от 9
месеца да приближава малолетното дете Г. И., всяко негово местопребиваване, жилището и
местата му за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 метра. Наложил е
на Т. И. глоба в размер на 500 лева и е осъдил е Т. И. да заплати ДТ в размер на 25 лв.,
съдебни разноски за вещо лице в размер на 350 лева и на Н. И. направените по делото
разноски в размер на 400 лева.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС в частта му относно
молбата за защита на детето Г. И. е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено,
тъй като майката не е активно легитимирана да представлява детето и да води дела от
негово име като негов законен представител, предвид постановени от Пловдивски районен
съд привременни мерки, съгласно които родителските права и задължения по отношение на
детето Г. са предоставени на бащата. Поради това се изтъква, че настоящото производство е
образувано от молителката - майката единствено, за да осуети изпълнението на съдебното
определение на Пловдивски районен съд по привременните мерки, т.е. цели се
неправомерен резултат. Алтернативно се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - основания за
отмяна на решението. Според въззивника първоинстанционният съдебен състав е погазил
изискванията за обективност, безпристрастност и равнопоставеност на страните, показвайки
симпатии към молителката и нейната майка, разпитана като свидетел, като са изложени
1
подробни съображения в тази насока. Въззивникът сочи, че наред с тенденциозността на
съдебния състав и неравното третиране на страните при дадената на молителката
възможност да представя нови доказателства, районният съд е извършил и необективен
анализ на доказателствения материал, формирайки неправилни изводи. Съдът счел за
недостоверен свидетел Г., но безкритично кредитирал показанията на близките роднини на
молителката и на св.К., като извън вниманието му останали показанията на разпитаните
полицаи, че не са констатирали нищо нередно, че сигналът е бил отказан, че не е имало хора
наоколо, че Т.И. не е извършил никакво нарушение. Или според въззивника, ако беше
анализирал правилно и обективно доказателствата, съдът би направил извода, че на
процесните дати Т.И. не е осъществил никакъв акт на насилие.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата
инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да бъде
отхвърлена молбата за защита както на Н. И., така и на детето Г. И., с присъждане на
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Н. И., действаща лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете Г. И., представлявана от адв. М.Х. от АК-***, в
законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба
като неоснователна. Изложила е съображения, че атакуваното решение е допустимо,
правилно и законосъобразно, като съдът е извършил цялостна преценка на интереса на
детето в контекста на всички доказателства по делото. Изложени са подробни съображения
в тази насока в отговор на всяко от оплакванията във въззивната жалба. Моли въззивния съд
да потвърди обжалваното решение, с присъждане на направените разноски пред Ямболския
окръжен съд, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
В о.с.з. въззивникът не се явява, а процесуалният му представител адв.Б. пледира
за отмяна на обжалваното решение на ЯРС по съображенията, изложени в жалбата, както и с
доводи, че блъскане по врата, викове и крясъци не са форми на физическо насилие, а с
обжалвания съдебен акт бащата е лишен от възможността да вижда детето си.
Въззиваемите, чрез пълномощника адв.Х., депозират писмена молба с искане за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Производството пред ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.4, ал.1,
вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от Н. К. И. от гр.**** - лично и в качеството й на
майка на малолетното дете Г. Т. И., против Т. Г. И. от гр.***.
В молбата са изложени индивидуализиращите белези на три акта на домашно
насилие - от 26.04.2022г., 27.04.2022г. и 28.04.2022г., изразили се в осъществено спрямо
двамата молители психическо и емоционално насилие. Според изложените твърдения, на
първата посочена дата ответникът посетил адреса на молителите в гр.Ямбол, блъскал
вратата на дома, викал със заплашителен тон и крещял, отправял заплахи, че ще вземе
детето и няма да го върне, че ще му се молят да видят детето; от страх детето се скрило в
стаята си и се разплакало, а майката се обадила та тел.112, за да потърси защита. На
следващия ден ответникът стоял на тротоара до дома им в автомобил, за да ги дебне и
наблюдава, звънял по телефона многократно и по всяко време на денонощието, късните му
позвънявания събудили детето и го стряскали, то не е можело да заспи, а майката била
уплашена и се е страхувала да излезе от къщи. В деня на 28.04. ответникът отново стоял
пред къщата, крещял, заплашвал, че ще вземе детето и няма да го видят, детето отново се
разстроило и уплашило, а майката се страхувала за живота и здравето си и това на детето
си, страхувала се от заплахите на ответника за саморазправа.
Към молбата са представени декларации по чл.9 ЗЗДН, подадени лично от Н.И. и
в качеството й на майка на детето Г. И., в които са описани същите изложени в молбата
актове на насилие от 26.04.2022г., 27.04.2022г. и 28.04.2022г.
Ответникът е оспорил молбата с основното възражение, че на посочените дати не
е посещавал адреса на Н.И., не е крещял, не е блъскал, нито заплашвал, а най-вероятно е
минавал по улица "*****"в гр.**** или е стоял на улицата.
Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд, същата е
2
непроменена пред настоящата инстанция и въззивният състав не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК:
Установено е и няма спор, че страните Н. И. и Т. И. са съпрузи, считано от
*******г., когато са сключили граждански брак, като от брака им е родено детето Г. Т. И.,
род. на ********г. Не е имало спор, че съпрузите И.и понастоящем са в процес на развод,
като в предмета на образуваното пред Районен съд гр.Пловдив гр.д.№ 15107/2021г. е искът
за развод и съединените на него небрачни искове по чл.59 СК - за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните и определяне на
местоживеенето му; за определяне на мерки за лични отношения на детето с родителя, който
не упражнява родителските права и издръжката на детето. По посоченото гр.дело по описа
на Районен съд гр.Пловдив с определение по реда на чл.323 ГПК са постановени
привременни мерки, с които родителските права по отношение на детето Г. са предоставени
на бащата, като въз основа на определението на районния съд е издаден изпълнителен лист,
по който понастоящем е образувано изпълнително дело по описа на ДСИ при ЯРС. Няма
спор и това е съдебно известен на въззивния съд факт, че изпълнение на определението по
привременните мерки не и извършено и детето не е предадено на бащата. По делото са
представени писмени доказателства - медицински документи, издадени от лекари-
психиатри, видно от които детето Г. е диагностицирано с „Други емоционални разстройства
в детството" и „Детски аутизъм".
Пред първата инстанция е разпитана в качеството на свидетел И. С. - майка на
молителката и очевидец на събитията на процесните три дати. Същата е дала показания,
според които на първата дата 26.04.2022г. ответникът е бил пред жилището на свидетелката,
в което живеят двамата молители, блъскал е входната врата на двора, крещял е долу, викал е
името на детето. След като св.С. излязла на двора, ответникът й казал, че ще вземе сина си,
няма да го остави и майка му ще лази, за да го види, както и че и родителите й няма да
виждат детето. Според свидетелката, детето е чувало виковете, разбрало е, че това е баща му
и се е уплашило, стресирало, започнало е да се крие и да влиза в тоалетната, не искало да
отиде да го види, като и майката Н.И. се страхувала от своя страна. На следващия ден 27-ми
ответникът звънял на личния и на служебния телефон на свидетелката, звънял и в 12ч.
вечерта, детето спяло, събудило се и се е стреснало. В същия ден на 27-ми април ответникът
отново дошъл, също и на 28.04 - викал, блъскал входната врата, което чули майката и
детето, последното чувало и отново се свивало, затваряло вратата на стаята, в която се
намирало.
Другата разпитана свидетелка по делото - Р. К. - съседка на молителката Н.И. и на
св.С., чиято къща е през една къща от тази на последните, също е дала показания като
очевидец на поведението на ответника на процесните дати. Разказала е, че в първия работен
ден след Великденските празници, връщайки се от магазин, където е пазарувала, е видяла
ответника хванал външната входна метална врата за двора на къщата на молителката,
блъскайки и удряйки по нея. Според свидетелката ответникът е бил видимо много ядосан и
агресивен, викал, крещял името на детето, казал „Аз ще го взема и няма да го върна". В
същото време от вътрешността на къщата се е чувал плачът на детето. На по-следващия ден
се повторило поведението на ответника, като от прозореца на къщата си свидетелката
видяла ответника да блъска вратата и чула виковете му, съответно плач от къщата.
Свидетелката Л.Г., която е непосредствен съсед на къщата на молителката И. и
на св.С., е дала показания, че е видяла много полиция пред съседната къща на И. С. в два
поредни дни; че ответникът я е помолил да влезе в двора й и да види, къде играе детето му,
но не го е чула и видяла да вика или да блъска. При разпита св.Г. е посочила, че от
прозореца на къщата на св.Р. К. не се вижда входната врата на сем.С..
По делото е установено, че молителката Н.И. чрез тел.112 е подала два сигнала
срещу ответника за поведението му на процесните дати. Посетилите адреса на молителката
след двата сигнала полицаи от РУ на МВР - Ямбол - С. К., Ж. Г., Й. Н. и Н. П. са разпитани
по делото в качеството на свидетели. Свидетелите са поддържали показания, че са
установили ответника само да стои пред дома на Н.И., без да извършва някакви действия
или нарушения. Първият сигнал бил отказан от молителката, след като била повикана по
телефона да слезе и да даде обяснения, но тя заявила, че ще подаде жалба. При второто
посещение молителката също не излязла от дома си, поради това че се притеснява и тогава
ответникът бил поканен от полицейските служители да се отстрани от адреса или да се
дължи цивилизовано, при което той сам се е оттеглил към автомобила си.
По делото е установено, че майката Н.И. и детето Г. ползват социални услуги -
3
психологическо консултиране, с оглед преодоляване страха у детето Г. да не бъде отделено
от майка си, данни за който страх се съдържат и в приетия по делото доклад от 19.05.2022г.
на ДСП-Ямбол. Първоинстанционният съд е назначил съдебно-психологична експертиза и е
изслушал заключението на вещото лице-психолог, което е установило, че детето Г. И. е с
проблемно развитие в когнитивно и най-вече емоционално отношение. Вещото лице е
поставило под съмнение диагнозата на психиатъра "Детски аутизъм", но също е посочило,
че са налице елементи на аутистични прояви и симптоми у детето - криене, истерична
тревожност, хиперактивност и отказ от общуване при сериозна промяна в обичайна среда,
познавателни затруднения и необичайна фиксация върху любими храни или веши и
обсебваща привързаност към значима фигура, инфантилизъм. Според вещото лице е
възможно с голяма вероятност това да бъде заучено поведение у детето и наличието на
желание и потребност у него от общуване и с други лица, освен с майката, като най-значима
фигура за него. Според даденото заключение, детето действително страда от "сепаративна
тревожност" - страх за отделяне от майката. Вещото лице не е дало категоричен отговор на
въпроса на какво се дължи безспорното отхвърляне на бащата от детето (на срещите с
психолога детето е отхвърлило и изключило баща си, както и всички, които говорят или
напомнят за него), не е установило дали това е последица от поведението на бащата на
описаните дати или има по-стар произход. Даденото заключението обаче е, че бащата не би
могъл да вземе детето и да се грижи за него, без това да предизвика истерична реакция у
детето Г., ако трябва то да се раздели от майка си.
Възприемайки горната фактическа обстановка, ЯРС е постановил обжалваното
решение, с което е приел, че по отношение на двамата молители е осъществено домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. За да формира тези свои изводи, съдът е кредитирал
показанията на незаинтересования свидетел-очевидец К, съответстващи напълно на
показанията на св.С., които ценени при условията на чл.172 ГПК също са кредитирани с
доверие, като съдът е приел, че блъскането на вратата от ответника, виковете и крясъците са
проява на физическа агресия, че отправената заплаха е неправомерно поведение,
предизвикало страх у молителите, които са възприели поведението на ответника, намирайки
се в дома си. Поради това районният съд е уважил молбата на Н.И. - лично и като майка на
детето Г. и е постановил срещу ответника Т.И. мерките за защита от домашно насилие по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, наложил му е глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 500лв., осъдил е
ответника да заплати ДТ в размер на 25лв. и съдебни разноски- 350лв., както и да заплати
на молителката направените от нея разноски в размер на 400лв.
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването на възивника за недопустимост на решението в
частта на уважената молба за защита на малолетното дете Г., с твърдението за ненадлежна
процесуална легитимация и представителна власт на майката по отношение на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от СК носител на родителски права и задължения по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като на основание чл.28,
ал.4 ГПК в процеса малолетните се представляват от законните си представители -
родителите. С дадените разяснения по т.1 от ППВС №1/12.11.1974г. и ТР №11/03.03.1969г.
на ОСГК на ВС е прието, че при развод на родителите, от момента на влизане в сила на
съдебното решение за развода и за упражняването на родителските права, настъпва
прекратяването на съвместното упражняване на родителските права от двамата родители по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете. В случая няма спор, че висящото между
родителите на детето бракоразводно дело не е приключило с влязло в сила съдебно решение,
при което към образуването на настоящото дело по реда на ЗЗДН и към настоящия момент,
майката на детето е негов законен представител и е овластена от негово име да извършва
процесуалните действия по делото. Действително, налице е постановено в бракоразводния
процес определение на съда, с което са определени привременни мерки относно детето, като
упражняването на родителските права са предоставени на бащата. Определението по
привременните мерки обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо, а само с изпълнителна
сила, но както се посочи по-горе не е налице спор и съдебно известен на съда факт е, че
определението на ПРС за привременните мерки не е изпълнено, при което в случая
приложение намира правилото, че до влизане в сила на съдебното решение за развода и за
упражняването на родителските права, упражняването на родителските права от двамата
родители по отношение на детето е съвместно.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.8, т.2 от ЗЗДН производството
по издаване на заповед за защита от домашно насилие може да се образува и по молба на
брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице. В случая
4
молбата за защита на детето Г. е подадена от неговата майка, което е единственото
изискване на закона и е без правно значение майката упражнява ли родителските права, тъй
като смисълът на закона е да бъдат защитени от евентуално домашно насилие физически,
емоционално и психически по-слабите членове на семейството. Определянето на
привременни мерки в бракоразводен процес не изключва родството на майката с детето по
права линия, не би могло да се приравни на лишаване от родителски права, нито е
процесуална предпоставка за иницииране на производството по ЗЗДН за защита на дете,
предвид целта и смисъла на разпоредбите на специалния закон - ЗЗДН.
Предвид тези съображения подадената от майката на детето Г. молба за защита от
домашно насилие е процесуално допустима, налице е надлежна легитимация по молбата и
представителна власт, правилно по молбата районният съд се е произнесъл по същество и
решението на първата инстанция е допустимо.
Решението на ЯРС е правилно.
Целта на ЗЗДН е да даде съдебна защита срещу всеки акт на домашно насилие.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо насилие" и "емоционално насилие", но като такива
могат да бъдат окачествени всички действия на вербално посегателство - тежка обида и
унижаване, действия на агресия и заплахи, с които е осъществена психическа принуда за
извършване или неизвършване на определени дейности, които действия по естеството си и
по интензитет имат силно отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно лице и
предизвикват у него основателен страх.
Неоснователни са наведените от въззивника доводи за неправилност на
обжалваното решение, с твърдението за неосъществени актове на насилие.
Първоинстанционният съд правилно е формирал извод за основателност на молбата за
защита по ЗЗДН, предявена от молителката Н.И. и малолетния Г.. От съвкупната преценка
на доказателствата въззивната инстанция също приема, че въззивникът е извършил спрямо
въззиваемите актове на домашно насилие, както следва: на 26.04 и на 28.04.2022г. -пред
дома на молителите в гр.Ямбол, бръскайки вратата и с крясъци заплашвайки вербално с
думите, че ще вземе детето, че няма да го върне, че майката и всички ще му се молят да
виждат детето; на 27.04 - стоейки пред дома на молителите и звънейки непрекъснато по
телефона. Опора за този извод са декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, доказателствената
стойност на които не е оборена от другите доказателства по делото и същите се кредитират
от съда. Нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН постановява, че когато по делото няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но в случая са събрани и други преки доказателства, които също
установяват актовете на насилие, посочени в декларациите по чл9, ал.3 от закона - гласните
доказателства, показанията на свидетелите-очевидци К. и С.. При извършената от
въззивната инстанция преценка по реда на чл.172 ГПК на показанията на св.С. и при
отчитане на евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, съдът не намери
причина да не ги кредитира, тъй като възприятията на тази свидетелка са лични, преки и
съвпадат изцяло с показанията на другия незаинтересован свидетел-очевидец К.
Неоснователно се твърди в жалбата, че преценката на свидетелските показания на
четиримата свидетели-полицейски служители и на св.Г. дава основание за извод, че актове
на домашно насилие не са извършени на изследваните дати. Полицейските служители не са
присъствали на актовете на насилие, тъй като са посетили адреса на молителите едва след
подадените сигнали за поведението на ответника-въззивник, а св.Г. е посочила, че не е
видяла или чула викове, крясъци, скандали и детски плач, което не опровергава по никакъв
начин показанията на другите разпитани свидетели-очевидци, тъй като свидетелски
показания се събират за установяване на факти, които са възприети от свидетеля, а не за
невъзприети факти. Относно дадените от св.Г. показания, че е невъзможно св.К. да има
видимост от прозореца на дома си към къщата на молителите, въззивната инстанция също
намира показанията в тази им част за недостоверни, от една страна поради възрастта на
свидетелката (на 80г.) и способността за правилна преценка, а от друга страна предвид
посоченото от същата свидетелка, че е във влошени отношения със св.К., което изключва
възможността показанията на Г. да се базират на посещения в дома на св.К. и лични
5
възприятия.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че извършеният от първата
инстанция анализ и оценка на събраните доказателства е необективен. Анализът на
доказателствената съвкупност, извършен от въззивната инстанция, е основание за същия
извод, до който е достигнал и районният съд. Настоящият състав счита, по делото са
установени по несъмнен начин извършените от ответника-въззивник актове на домашно
насилие, изразили се във формите на психическо и емоционално насилие, които актове на
насилие са възприети от двамата молители и са възбудили у тях основателен страх, както и
че наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН в определените от първоинстанционния
съд срокове за двамата молители са адекватни и съобразени с нуждата от защита. За
настоящия спор е ирелевантно какъв е бил конкретния повод за агресивното поведение на
ответника, насочен към молителката, възприет от нея и от тяхното дете. Без значение за
спора е и обстоятелството как постановеният в настоящото производство акт влияе на
възможността на бащата да осъществява лични контакти с детето, като неоснователен е
доводът, че настоящото производство преследва друга цел, различна от защитата на
молителите.
Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснати от районния съд
процесуални нарушения, изразили се в тенденциозно отношение към страните и неравното
им третиране. Видно е от съставените по реда на чл.150 ГПК протоколи от проведените
съдебни заседания пред първата инстанция, пълномощникът на ответника адв.Б. е тази,
която в нарушение на правилото по чл.141, ал.1 от ГПК, че съдебното заседание се ръководи
от съда, без да й е била давана възможност от съда е прекъсвала разпита на св.С. и
задаваните й въпроси, репликирала е тази свидетелка, а в о.с.з. на 17.06.2022г. е правила
коментари на даваните от съда указания на страните, не е спазвала уважителен тон към съда
и е правила опити да диктува съдебния протокол, което е задължение на съда. За тези
прояви на адвоката, при правилно приложение на процесуалния закон - 141 ГПК, съдът е
предупредил пълномощника на ответника за спазване на реда в съдебната зала и за
възможността адвоката да бъде глобен и отстранен от залата, което не сочи на неравно
третиране на страните или на липса на обективност и безпристрастност, а на изпълнение на
процесуалния закон. Районният съд е уважил всички доказателствени искания, направени и
от двете страни, включително е изслушал разпита на сочената от ответника свидетелка Г.,
като е глобил същата за отказа й да се яви да свидетелства при първото призоваване,
постановявайки принудителното довеждане на тази свидетелка. Извършените от първата
инстанция процесуални действия по делото не обосновават съмнение в безпристрастността
на съда и настоящата инстанция не намира основание за извод за наличие на субективно
отношение спрямо ответника или неравното му третиране.
Поради изложените съображения, въззивната жалба на Т.И. е неоснователна.
Обжалваното решение на ЯРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото, въззиникът дължи държавна такса за въззивната жалба
в размер на 12,50лв. (чл.17, ал.2 ЗЗДН, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
Въззиваемата Н.И. е претендирала присъждане на разноски за настоящата
инстанция и предвид изхода на спора такива й се следват по делото - в размер на 600лв.,
изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.17, ал.5, изр.1, предл.2 ЗЗДН, ЯОС
РЕШИ:
ПЪТВЪРЖДАВА изцяло Решение №376/15.07.2022г. постановено по гр. дело
№20222330101127 по описа за 2022г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.***, ул."****"№**, с ЕГН **********, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Н. К. И. от гр.****, ул."********"№***, ет*, ЕГН **********
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.
6
ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.*****, с посочени данни, да заплати по сметка на
Ямболски окръжен съд, по бюджета на съдебната власт, държавна такса за въззивната жалба
в размер на сумата 12.50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл.
разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7