№ 401
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503657 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 05.08.2020г., постановено по гр.дело № 4266/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 12 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на основание
чл. 432 КЗ, да плати на Т. Д. С. сумата 5 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. до
окончателното плащане и 40 лева съдебни разноски като искът е отхвърлен за
разликата над 5 000 лева до претендираните 150 000 лева и Т.С. е осъдена да
плати на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 4 698 лева. С решението
на СГС, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на адв. Д.
адвокатско възнаграждение в размер 580 лева.
Въззивна жалба е подадена от Т. Д. С., чрез пълномощника адв. П. Д., срещу
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата над
присъдените 5 000 лева до 100 000 лева. Жалбоподателката смята, че при
определяне размера на обезщетението съдът неправилно е приложил правилото на
§ 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл. 493а, ал.4 КЗ. Излага становище, че
посочените разпоредби на КЗ противоречат на европейското законодателство и на
практиката на Съда на Европейския съюз и сочи, че принципът на предимство на
правото на съюза над националното право изисква националните съдилища да
оставят без приложение всяка разпоредба от националното право, която му
противоречи, независимо дали тя е приета преди или след разпоредбата на Съюза.
Смята, че с оглед установените по делото факти, справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й, загинала при ПТП, е в
1
размер 100 000 лева. Във въззивната жалба се оспорва извода на
първоинстанционния съд, че загиналата е съпричинила настъпването на
вредоносния резултат, като се сочи, че от събраните доказателства не може да се
направи категоричен извод, че пострадалата е нарушила правилата за движение по
пътищата и с това свое поведение е допринесла за настъпването на вредите.
Предвид изложеното жалбоподателката иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер 100 000 лева, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД не е взело становище по
въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.
Я. Д., срещу решението на СГС в осъдителните части. Този жалбоподател сочи, че
в случая макар Т.С., като сестра на загиналата, да не е изключена от кръга лица,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, не се е установило
отношенията между ищцата и загиналата да излизат извън общоприетата близост
между две сестри. На следващо място твърди, че по делото е останало неизяснено
обстоятелството, че застрахованият при дружеството водач е извършил виновно и
противоправно поведение, вследствие на което да е настъпило процесното ПТП.
Поддържа, че своевременно направеното от дружеството възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата е категорично
установено в процеса. Смята, че размерът на присъденото обезщетение не
отговаря на принципа на справедливостта. Предвид изложеното дружеството иска
да бъде отменено решението и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен, а
при условията на евентуалност присъденият размер да бъде съобразен с
правилото на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от Т.С., чрез пълномощника адв. П. Д., е
постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който същата се
оспорва като неоснователна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от Т. Д. С. с искова молба, с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 150 000 лева,
причинени от смъртта на З. Д. С., загинала при ПТП на 20.02.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2017г. около 23,20 часа в гр.Русе на
бул. България в района на бензиностанция Лумакс е настъпило ПТП с участието
на л.а. Фолксваген Голф, управляван от К. Й. А. и пешеходката З. Д. С.,
2
вследствие на което същата е починала. Сочи се, че инцидентът е настъпил в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача, който управлявал
автомобила с превишена скорост-75 км/час и по случая било образувано
досъдебно производство.
Ищцата твърди, че загиналата е нейна сестра, с която са имали изключително
силна емоционална връзка, близки и топли отношения, основани на
привързаност, взаимна обич и подкрепа; че са живели в едни дом и са израснали
заедно; че загиналата се грижела за децата на ищцата; че въпреки
обстоятелството, че като зрели хора са живеели в различни градове са поддържали
непрекъснат контакт, обменяли опит за отглеждането на децата, разменяли си
съвети, подкрепяли се. Сочи, че изключително тежко преживяла смъртта на
сестра си, изпаднала в тежка депресия затворила се в себе си, постоянно плачела и
до днес не е преодоляла тежката и неочаквана загуба.
В исковата молба се твърди, че към 20.02.2017г. за л.а. Фолксваген Голф
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество и
на 21.06.2018г. ищцата предявила пред застрахователя писмена претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но и до момента ответникът
нито е определил, нито изплатил обезщетение. Предвид изложеното ищцата иска
да бъде осъден ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната
лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но сочи, че инцидентът е
настъпил изключително в резултат на поведението на загиналата която е
изскочила внезапно и е предприела пресичане на необозначено за целта място и
без да се съобрази с разстоянието до приближаващия се автомобил. Твърди, че с
това си поведение загиналата е съпричинила настъпването на вредоносния
резултат поне с 90 %. Смята, че ищцата не попада в кръга лица, имащи право на
обезщетение при смърт на близък, както и оспорва твърденията за настъпили
неимуществени вреди. Сочи, че претендираното обезщетение е силно завишено
по размер и не отговаря на принципа на справедливостта.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор, че на 20.02.2017г. около 23,20 часа в гр.Русе в района на
бензиностанция „Лумакс” е настъпило ПТП с участието на л.а. Фолксваген Голф с
рег. № ***, управляван от К. Й. А. и З. Д. С., вследствие на което е причинена
смъртта на пешеходката.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства-
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествието, материали от дп № 369/2017г. по описа на ОД МВР-Русе;
събрани са гласни доказателства-показанията на свидетеля К. А.; изготвена и
приета е КСМАТЕ от вещите лица инж. А. А. и д-р Б. Б.. Въз основа на тези
доказателства САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на
3
20.02.2017г. в гр.Русе, около 23,20 часа на бул. България в района на
бензиностанция „Лумакс” в платното за движение от Дунав мост към хипермаркет
Метро, откъм кръговото кръстовище на бул. Лепнекс по преходната дъговидна
крива с около 60 км/ч е навлязъл л.а. Фолксваген Голф, управляван от К. А..
Поради обстоятелството, че тази скорост е била по-висока от критичната 58
км/час за движение по кривата-връзката на пътния възел, е настъпило странично
занасяне на задните колела, поради което автомобилът се е насочил надясно към
мантинелата, намираща се пред пешеходния подлез. В същото време в зоната на
пешеходния подлез в края на ускорителната линия в близост до десния надлъжен
край на пътното платно се е намирала З. С., която е стояла неподвижно и е била
преди началото на мантинелата. Поради обстоятелството, че З. С. се е оказала на
траекторията на движение на автомобила, същият я удря със средата на предната
си част, първо в краката, а след това с предния край на предния капак и
вследствие на двата удара тялото й е придобило ротация, при която краката са се
вдигнали нагоре, а главата е паднала надолу, като е последвал удар и в челното
стъкло. Вещото лице инж. А. е посочило, че преди удара водачът е възприел
двойната опасност-наличието на мантинела в края на ускорителната лента и
наличието на пешеходец, затова е завил рязко наляво и е успял да насочи
автомобила да се движи на сантиметри от мантинелата, със странично занасяне на
задните колела към нея. Поради тази причина автомобилът се е блъснал в най-
изпъкналата част-чупката на мантинелата със задната част на дясната си страна, в
областта на задния десен калник и десния край на задната си броня, което е
стабилизирало движението му, прекратило е занасянето, но автомобилът е
продължил да се движи напред и наляво. Вещото лице е установило, че водачът е
имал пряка видимост към пешеходката, преди автомобилът да навлезе в
уширението, при условията на уличното осветление, което е осветявало
пространството, където се е намирала пешеходката. Посочило е, че мястото на
удара по дължината на пътя е малко преди или в зоната на началото на
мантинелата, на около 27-29 см от десния надлъжен край-ръб на основното платно
за движение на бул. България, като е установило наличието на подлез, който е бил
занемарен, не е бил поддържан и е бил неизползваем нощно време, а според
справките от Община Русе подлезът е неизползваем и спирките на градския
транспорт са премахнати. Изчислило е, че при скорост на движение на автомобила
със 60 км/ч опасната му зона за спиране е 47 метра, а при скорост 50 км/ч,
опасната зона е 37 метра и е направило извод, че преди лекият автомобил да
навлезе в опасната си зона за спиране 47 метра, водачът е имал обективната
възможност да види пострадалата и да спре преди удара, както и че при скорост
на движение 50 км/час и опасна зона за спиране 37 метра, водачът също е имал
възможност да предотврати удара. Според експерта причините за настъпването
на ПТП са: движението на автомобила със скорост 60 км/ч, която е била
превишена за движение в населено място и е била малко над критичната за
движение в кривата на входа към платното за движение по бул. България, която
скорост е довела до занасяне на МПС, както и местоположението на пешеходката
на платното за движение, на място необозначено за пешеходци.
Според заключението на КСМАТЕ вследствие на инцидента З. С. е получила
крайно тежка съчетана травма, довела до несъвместими с живота увреждания на
важни органи и системи и обилни кръвоизливи, а настъпилата мигновена смърт се
дължи на разкъсването на аортата и тежката черепно-мозъчна травма, както и на
4
последвалата повсеместна анемия на всички важни органи и системи. След като
са съобразили механизма на ПТП, установените при аутопсията на починалата
травматични увреди и техния вид, степен и разположение, са направили извод, че
към момента на удара З. С. е била в покой, полуобърната с дясната си част на
тялото.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-
психологична експертиза, изготвена от психолога Д. Р.. Вещото лице след като се
е запознало с данните по делото и е извършило личен преглед на ищцата,
използвайки конкретно описани психологически методи, е установило, че ищцата
е най-малкото от 4 деца, като загиналата е най-голямата в семейството, че ищцата
изпитва силна привързаност към биологичното си семейство, социалният й живот
е стеснен и фокусът й изцяло е върху най-близките-деца, съпруг, брат, майка и две
сестри. Установило е, че ищцата е тревожна личност, склонна болезнено и
продължително да преживява и преработва травматични събития, без подкрепа и
разчитайки изцяло на личния си ресурс, който към момента й е достатъчен за да
функционира според капацитета си, но не за дълго, тъй като има опасност от срив
в нервната система, предвид травматичното й минало, не особено
удовлетворяващото настояще и склонността й да акумулира страдание от загубите
и травмите около себе си, без да търси подкрепа. Експертът е установил, че
неочакваната смърт на З. С. е нанесла поредната щета в емоционалния живот на
ищцата, която е подсилена както от травматичното минало на семейството, така и
от изключително силната привързаност която тя има към всичките му членове.
Посочено е, че ищцата все още не е преработила травмата от загубата на
любимата си сестра, като макар да липсва индикация за депресивност, е налице
ситуативна тревожност, когато се заговори за нея. Вещото лице не е установило
при ищцата „застиване” в една от фазите на скърбене, типични за траурната
реакция, като три години след смъртта на сестра й Т. е в последната фаза-на
приемането, като възстановителният процес протича закономерно, личностовите
особености дават индикация за голям личностов ресурс. Посочено е, че за да не се
получи срив и регрес ищцата се нуждае от психотерапевтична подкрепа.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката Р. Д. Д.-сестра на ищцата и на загиналата, твърди, че към
момента на ПТП Т. и З. не са живеели заедно-Т. живеела в *** със семейството си,
а З. живеела в ***, но всички често се виждали на село при майка си, много добре
се разбирали, не са имали конфликти по между си, а отделно Т. и З. често си
гостували. Сочи, че инцидентът се отразил много тежко на всички и до днес не
могат да преживеят загубата на сестра си З.. Твърди, че поради това че З. била в
тежко финансово положение, преди смъртта й дъщеря й била настанена в приемно
семейство, а след смъртта й и синът й бил настанен в социална институция.
По делото не се спори, че към 20.02.2017г. за л.а. Фолксваген Голф с рег. №
*** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество; че на 17.07.2018г. ищцата е сезирала дружедтвот ос искане да й бъде
изплатено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра
й, че към момента обезщетение не е определено, нито изплатено.
5
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
След съвкупен анализ на обсъдените доказателства, и най-вече въз основан
на заключението на КСМАТЕ въззивният съд приема, че са несъстоятелни
доводите на жалбоподателя-ответник ЗД Бул Инс Ад, че водачът на л.а.
„Фолксваген Голф” не е извършил противоправно деяние и не е виновен за
настъпилото на 20.02.2017г. ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира, че водачът К. А. е действал противоправно, тъй като е бил
длъжен, съгласно правилата за движение по пътищата(чл. 21, ал.1 ЗдвП) да
управлява автомобила с разрешена за населеното място скорост, както и да
контролира непрекъснато МПС и да го управлява със съобразена с релефа на
местността, със състоянието на пътя, с характера и интензитета на движение и с
конкретните условия на видимост скорост, за да може да спре при всяко
предвидимо препятствие(чл. 20 ЗДвП), като вследствие на това противоправно
поведение е причинил смъртта на З. С..
Предвид това, въззивният съд намира, че са установени елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е
опровергавана. Водачът А. е действал противоправно, следователно, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” - ЗД
„Бул Инс” АД, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на прекия
причинител на вредите, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице.
Следващите спорни въпроси, с оглед оплакванията във въззивните жалби са:
попада ли ищцата в кръга от лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра си, тоест дължи ли й се обезщетение и
ако да, в какъв размер; съпричинила ли е загиналата настъпването на вредоносния
резултат и в каква степен.
С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ се прие, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на ТР се прие, че най-близките на починалия (по смисъла на
двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Цитираното ТР разяснява, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление
№4/1961г. и Постановление № 5/1969г., следва да се допусне като изключение -
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
6
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума
на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В случая няма спор, че ищцата е най-малката сестра в семейство с 4 деца, и
че към момента на ПТП тя е бил на 29 години, че загиналата сестра е била най-
голямата в семейството и към датата на смъртта си е била на 33 години. От
показанията на свидетелката и от данните от психологическото проучване се
установява еднопосочно, че ищцата и починалата са поддържали близки и топли
отношения и по-конкретно - като малки живеели в едно домакинство и отраснали
заедно, че въпреки, че всяка от тях създала свое семейство и живеели в различни
градове останали много близки, споделяли си всичко, взаимно се подкрепяли и
често прекарвали време заедно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, които цени при условията на
чл.172 от ГПК и приема за безспорно установено, че ищцата и сестра й са
поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с обичайната за тази
връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Въпросът е в това дали помежду им е била изградена такава особена връзка,
която поради определени житейски обстоятелства, се различава от нормалната и
обосновава изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните при добри, социално-активни отношения в бита, без
конфликти и при взаимна грижа и помощ и съответно оправдаваща присъждането
на обезщетение наред с най-близките на пострадалия.
7
При преценка на събраните в производството доказателства съставът на САС
намира, че се касае за изключението, отразено в цитираното тълкувателно
решение. Житейската ситуация в разглеждания случай е обусловена от
спецификата в семейството на ищцата и загиналата. От една страна съвместното
им съжителство, докато са били деца, преди всяка да създаде семейство, не може
да се приеме, че попада в цитираното от ТР изключение, тъй като това
съжителство е принципният обичаен случай. От друга страна обаче, САС намира,
че доколкото след раздялата на родителите им загиналата е поела грижата за най-
малката си сестра, обграждайки я с внимание, обич и подкрепа, че доколкото към
онзи момент четирите деца са имали живи родители, които обаче са живеели
разделено; преживели са травмиращи детството им събития-пожари в къщата им,
инцидент с брат им и дядо им, болестта на баба им и доколкото след като
загиналата е създала собствено семейство, най-малката сестра прекарвала летата
при нея в *** и З. й помогнала да избере професията си, може категорично да се
приеме, че загиналата е имала покровителствено отношение към сестра си, а
ищцата се е тревожила за нея, заради влошените отношения в семейството й,
както и че ищцата е изпитвала изключителна силна привързаност към най-
голямата си сестра. С оглед обсъдените свидетелски показания и данните от
психологическото проучване за характера на ищеца, така описаната ситуация в
семейството на ищцата и загиналата докато са били деца, а и отношенията им в
годините преди смъртта на З., обосновава извод, че двете сестри при всички
случаи са създали отношения на засилена емоционална близост и силна
привързаност. Предвид това, САС намира, че е налице изключение, породило
връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните.
САС съобрази установените по делото преживявания на ищцата
непосредствено преди смъртта на сестра й-била много неспокойна, сънувала
кошмари, както и преживяванията й след смъртта на сестра й - травмата от
неочакваната загуба все още не е преработена (заключението на СПсихЕ) и че до
момента е налице ситуитивна тревожност. В този смисъл съдът намира, че ищцата
следва да бъде възприета като лице, търпящо неимуществени вреди от смъртта на
сестра си, поради особено близката връзка, създадена между тях.
Като отчита обстоятелството, че загиналата се е грижела за сестра си, докато
са били деца, че с израстването и продължила да бъде нейна опора и съветник, че
контактите между тях са били непрекъснати и изпълнени с емоционална близост,
обич и подкрепа и че след смъртта на З. ищцата трудно преживява загубата й,
съдът приема, че справедливото обезщетение на Т.С. за болките и страданията,
които е търпяла вследствие смъртта на сестра си, загинала при ПТП, е в размер 30
000 лева. За да определи този размер САС съобрази и възрастта на загиналата и
възрастта на сестра й към датата на ПТП, установените по делото отношения
между двете сестри на близост, обич, грижа и подкрепа, обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта, както и преживяванията на ищцата след смъртта на
сестра си. При определяне размера на обезщетението САС съобрази
икономическата обстановка в страната към 20.02.2017г., стандарта на живот в
държавата и лимита на застрахователните покрития към същия момент. САС
съобрази и становището на психолога Р., че има опасност от срив в нервната
система на ищцата, предвид травматичното й минало, не особено
удовлетворяващото настояще и склонността й да акумулира страдание от загубите
8
и травмите около себе си, ако не потърси психотерапевтична подкрепа.
Съдът намира за неоснователно становището на жалбаподателя-ответник, че
в случая приложение следва да намери правилото на § 96 от новия КЗ,
ограничаващо размера на обезщетението до 5000 лева. Относно цитираната норма
е налице противоречива практика, като въззивната инстанция възприема тази,
според която въведеното ограничение на размера на обезщетението противоречи
на правото на ЕС. Сочената разпоредба предвижда лимит, който е под посочените
в чл.1, §2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
Гражданска отговорност. Според решение на СЕС(втори състав) от 24.10.2013г. по
дело № С-277/2012г., постановено по преюдициално запитване на национален съд
на страна-член на ЕС, „чл. 3, §1 от Директива 72/166 и чл.1 § 1 и §2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска отговорност при
използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на Гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума,
която е по-малка от посочените в чл.1, §2 от Втора директива 84/5”. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища в страните членки, съгласно чл. 633 ГПК. За
съда е налице задължение да прилага общностното право, поради което правилото
на § 96 КЗ, определящо горна граница на обезщетението, е неприложимо.
По следващия спорен въпрос-съпричинила ли е загиналата З. С.
настъпването на вредоносния резултат и ако да в каква степен.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика в становището си, че
за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Според състава на САС, поведението на загиналата към момента на
произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. За да направи този извод, САС съобрази, че
пострадалата З. С., участвала като пешеходец в движението, към момента на
удара се е намирала на пътното платно и е стояла неподвижно върху него, в
категорично нарушение на установените правила за движение на пешеходци и
изводите на КСМАТЕ, че наред с противоправното поведение на водача на
автомобила, причина за настъпването на ПТП е и местоположението на
пешеходката на платното за движение, на необозначено място. САС отчете и
становището на експертите, че от техническа гледна точка и двамата участници в
инцидента са допринесли за произшествието.
С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният
9
инцидент, съставът на САС отчита поведението на водача на автомобила, който е
управлявал ППС с превишена и несъобразена скорост, поставила го в
невъзможност безопасно да преодолее преходната дъговидна крива, преди да
излезе на бул. България и да намали и да спре, за да предотврати удара. Съдът
съобразява и поведението на пострадалата, която е стояла на пътното платно, в
тъмната част на денонощието и по този начин се е изложила на изключително
висок риск за живота и здравето си, като извършените действия са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. САС намира, че
проявлението на посочените действия в конкретния причинен процес, води до
извод, че приносът на З. С. за настъпването на собственото й увреждане следва да
бъде определен на 20%. Предвид това, обезщетението, което се дължи на ищцата,
определено от съда, следва да бъде намалено с 20% и ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да плати на Т.С. сумата 24 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.10.2018г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено, в частта, с която е отхвърлен искът на Т.С. за разликата над 5 000 лева
до 24 000 лева и в частта, с която С. е осъдена да плати на ЗД Бул Инс АД
разноски по делото над 777,60 лева до 4 698 лева. Вместо това следва да бъде
постановено решение, с което ЗД Бул Инс АД бъде осъдено да основание чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД да плати на Т.С. още 19 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й З. С., загинала при ПТП
на 20.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. до
окончателното плащане, както и още 212 лева разноски по делото пред СГС, а на
основание чл. 38 ЗАдв да плати на адв. П. Д. още 200 лева за адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ЗД Бул Инс АД следва да бъде осъдено да плати на
Т.С. разноски по делото в размер 90 лева за държавна такса, съразмерно
уважената част от иска, а на основание чл. 38 ЗАдв да плати на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в размер 1 444 лева. Жалбоподателката ищца следва да бъде
осъдена да плати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 2 430 лева разноски по делото във
въззивната инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска, от които 30 лева за
държавна такса и 2 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.08.2020г., постановено по гр.дело № 4266/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 12 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Т.
Д. С. за разликата над 5 000 лева до 24 000 лева и в частта, с която Т. Д. С. е
осъдена да плати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по делото над 777,60 лева до 4
698 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗД „Бул Инс“ АД да плати
на Т. Д. С. още 19 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сестра й З. Д. С., загинала при ПТП на 20.02.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, ЗД Бул Инс“ АД да плати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Т. Д.
С. още 212 лева разноски за първоинстанционото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв ЗД „Бул Инс“ АД да плати на адв. П.
Д. още 200 лева за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.08.2020г., постановено по гр.дело №
4266/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА, ЗД Бул Инс“ АД да плати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Т. Д.
С. сумата 90 лева разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв ЗД „Бул Инс“ АД да плати на адв. П.
Д. сумата 1444 лева за адвокатско възнаграждение за производството пред САС.
ОСЪЖДА Т. Д. С. да плати на ЗД Бул Инс АД сумата 2 430 лева разноски
по делото във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11