РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора
Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело №
117 по описа на АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 284 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на искова
молба с вх.№901/12.03.2019 г. подадена от К.И.Г., ЕГН**********, лишен от
свобода, Затвора ***, ХІ гр., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лв./ за претърпени
неимуществени вреди, които са последица от бездействието на ответника да
осигури на ищеца благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве и да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м. в килия 108
при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в Затвора *** в
периода от 16.10.2018 г. до подаване на исковата молба.
Ищецът претендира и възстановяване на сторените
деловодни разноски за държавна такса.
В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, не се явява лично.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Депозиран
е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят
от ищеца в исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при
определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност
се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154,
ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на
ищеца, намира за установено следното по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От твърденията в исковата молба се установява,
че искането се основава на вреди, причинени от неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в помещението, в което ищецът изтърпява наказанието си лишаване от
свобода в Затвора *** – помещение № 108.
По делото са събрани писмени доказателства.
За да се ангажира отговорността на ответника на
основание чл. от ЗИНЗС във вр. с 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени нематериални вреди, чрез незаконосъобразно бездействие на
административен орган, като вредите трябва да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган,
т.е. тези вреди да са закономерно настъпваща последица от действието.
Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и
достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени
страдания.
Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът, представляван от ю.к.Г., оспорва иска, и твърди,
че не е налице незаконосъобразно бездействие да се осигури достатъчно жилищна
площ.
По делото са събрани всички относими писмени доказателства. Административният
орган е приложил и официална справка за площта на килии от №106 до №116 от
първи етаж в корпуса на Затвора ***, където се помещава ХІ група – доживотно
осъдени, изготвена от Затвора ***, на основание актуалната база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода, поддържана от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Съгласно
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м.. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че
ищецът е настанен в килия № 108 в корпуса на Затвора ***, група ХІ. От
представената справка е видно, че всички помещения на този етаж са с еднакви
размери с площ от 6,2 кв.м. и полезна жилищна площ от 5,2 кв.м., във всяко
помещение е изграден санитарен възел с преграда.
Помещението, в което е настанен ищецът, преди това е
използвано като помещение за настаняване на лишение от свобода „по чужда
делегация“, т.е. за лица, конвоирани от други места за лишаване от свобода. В
помещението е монтирана втора врата с решетка, която, и по твърденията на
ищеца, и видно от справката /лист 21/, стои постоянно отворена, т.е. няма
пречка да се ползва цялото пространство, и не намалява квадратурата на
помещението.
В помещението има изграден санитарен възел, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Твърденията му, че санитарният възел не
бил обособен с преграда, не се доказаха. От представената справка от Затвора ***
е видно, че санитарният възел е изграден с преграда и ищецът е настанен сам в
помещението. Т.е. дори да не е налице обособяване на самостоятелно помещение за
санитарния възел, а е изградена само преграда към останалата част от
помещението, това не нарушава разпоредбата на чл. 20 от ППЗИНЗС, тъй като
ищецът използва самостоятелно санитарния възел, при липса на други лишени от
свобода в помещението, поради което и не са налице неудобства при ползването,
които биха били налице при настаняване на повече от един човек в помещение със
санитарен възел обособен само с преграда.
В случая е безспорно доказано, че на ищеца е осигурена
жилищна площ в повече от определената минимална квадратура от
С оглед на установените фактически обстоятелства - площ на
килия №108, изграден санитарен възел с преграда, постоянно отворена решетка,
отварящ се прозорец, и доколкото наличните в спалното помещение мебели не
създават затруднения и неудобство на ищеца, а напротив, са поставени с цел
осигуряване на удобство, съдът приема, че от страна на ответника не е налице
бездействие, с което да е нарушен чл. 3
от ЗИНЗС и да не са осигурени минимална жилищна площ, санитарен възел
и благоприятни общи битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода от ищеца. Следователно
не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на
ответника, като предпоставка за причиняване на нематериални вреди.
По
делото не се твърдят и не се доказа изобщо ищецът да е претърпял някакви
нематериални вреди поради каквото и да е друго нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Не се доказа наличието на първата предпоставка
за реализиране на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразно действие и/или бездействие на служители и органи на ответника
ГДИН - София, съгласно твърденията в предявения иск. Поради липсата на първата
предпоставка, безпредметно е да се обсъжда наличие и размер на твърдените
морални вреди от ищеца, или наличието на пряка причинно – следствена връзка с
фактическите действия и/или бездействия.
За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено нарушение
на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен или влязъл в
сила административен акт. Установеното задължение на администрацията на
ответника в конкретния случай е спазено – осигурена е достатъчно жилищна площ и
непрекъснат достъп до санитарен възел с течаща вода.
Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното и на осн. чл. 284 от ЗИНЗС и
чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен
съд, шести административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска, предявен с искова молба вх.№901/12.03.2019 г. подадена от К.И.Г., ЕГН**********,
лишен от свобода, Затвора ***, ХІ гр., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лв./ за претърпени
неимуществени вреди, които са последица от бездействието на ответника да
осигури на ищеца благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве и да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м. в килия 108
при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в Затвора *** в
периода от 16.10.2018 г. до подаване на исковата молба.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и
ОП-Ловеч.
Административен
съдия: