Р Е Ш Е Н И Е
№
............
С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
Мл. с. ПЕТЪР МИЛЕВ
при секретаря Яна Лалова, като разгледа докладваното от съдия Пъстракова
в. гр. дело № 7046 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по подадена от „Е.С.О.“ ЕАД въззивна жалба срещу
решение №73611/30.03.2020 г.
по гр. д. № 9780/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, с което са уважени предявените срещу него от С.И.Н. искове и е осъден да за плати направените разноски по делото.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение. Излагат се твърдения, че решението е
постановено от незаконен състав, който неправилно „дописал“ процесната заповед
за уволнение, не е взел предвид вътрешнослужебни нормативни
актове, неправилно е възприел и анализирал свидетелски показания. Моли решението да бъде отменено и постановено
ново, с което се отхвърлят предявенте искове изцяло.
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната по нея страна със становище за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Депозирана е и частна жалба от „Е.С.О.“ ЕАД срещу определение №2008790/15.11.22 г.
по гр. д. № 9780/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119
състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на
горепосоченото решение в частта за разноските.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени
с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Производството е образувано по искова молба С.И.Н., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс и чл. 224
от кодекса.
Ищцата С.И.Н. твърди, че заемала в ответното дружество „Е.С.О."
ЕАД длъжността "експерт отчуждителни процедури" за времето от месец
октомври 2016 година до 17. 12. 2018 година. Твърди още, че трудовият й договор
бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.
188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 от Кодекса на труда:
неспазване на техническите и технологичните правила, злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на
поверителни за него сведения. Ищцата поддържа, че заповедта е неясна, в същата
липсва посочване на действията, с които е нарушила трудовата дисциплина, а извършените
от нея действия съхраняване на лични и служебни данни на флаш памет и
изпращането на препис от фактура на трето за делото лице не съставляват виновно
нарушение на трудовата дисциплина, вменено й от работодателя. Не отрича, че
извършила посочените действия, но твърди, че с тях не е нарушила технологични
плавила, нито е уронила доброто име на работодателя. Работодателят изпълнил
процедурата по чл. 193 от Кодекса на труда формално: макар да поискал обяснения
от ищцата, те били дадени пред комисия, която не я изслушала и не я уведомила
по чий сигнал е извършена проверка. Наложеното дисциплинарно наказание не
отговаряло на тежестта на извършеното нарушение по смисъла на чл. 189 от Кодекса
на труда. Моли съда уволнението й да
бъде признато за незаконно, а заповедта, с която й наложено, да бъде отменена; ищцата
да бъде възстановена на предишната работа; ответникът да бъде осъден да плати
на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в
размер от 10 018.20 лева. Отправено е и искане ответникът да бъде осъден да
плати на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, впоследствие искането
е оттеглено от ищцата, а производството в тази му част е прекратено.
Ответникът оспорва иска в депозиран в законоустановения срок отговор на
исковата молба. Поддържа, че ищцата извършила дисциплинарните нарушения.
Процедурата по чл. 193 от Кодекса на труда била проведена, като от ищцата били
поискани и дадени писмени обяснения.
По делото не се оспорва, а и е видно от събрания доказателствен материал,
че страните са сключили трудово правоотношение, по силата на което първоначално
ищцата заема в ответното дружество длъжността „архивар“, а по силата на
допълнително
споразумение №650 от 07.10.2016 г.
е преназначена на длъжността „експерт отчуждителни процедури".
Представен по делото е сигнал вх. № ПНО-5060/29.08.2018 г. ведно с приложения от И.Р.М.- 3 бр. снимки от
екран на монитор, 1 бр. снимка от екран на сървър и едно пълномощно.
От представен и приет по делото констативен протокол и доклад се
установява, че във връзка с депозирания сигнал е назначена от работодателя комисия и на 24. 09.
2018 г. е извършена проверка на
работното място на ищцата, при която на бюрото са открити две електронни
устройства за пренос на данни. В протокола е посочено, че проверката е извършена
въз основа на заповед, издадена от Изпълнителния директор на ответното
дружество на 21. 09. 2018 година под №ЦУ-ЗАП-1274.
Във връзка с провеждането на проверката са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели И. А.И.и М.Е.М., които са служители
на ответното дружество.
Представена е разпечатка от отдел „Техническа инфраструктура и мрежови
решения“ ЕСО ЕАД относно съдържанието на
флаш устройствата.
Представено по делото е обяснение от дата 10. 10. 2018 година на ищцата, адресирано до Изпълнителния
директор на ответното дружество.
На 28. 11.2018 година работодателят е поискал от ищцата обяснения по
реда на чл. 193 от Кодекса на труда с представено по делото писмо с изходящ
№ЦУ-ПМО 5060#3.
Приети по делото са дадените от ищцата обяснения с входящ
№ЦУ-ЕСО-5060#5 от дата 03. 12. 2018 г.
Представена по делото е Заповед №501 на Изпълнителния директор на
ответното дружество от 17.12.2018 г., с която прекратява трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 187,
ал. 1, т. 3 и т. 8 от Кодекса на труда - за неспазване на технологичните
правила, уредени в чл. 13 и чл. 17 от Етичния кодекс на служителите на
ответното дружество и в чл. 44, т. 4 и т. 5 и чл. 47 и чл. 49 от Правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието, както и в т. т. 3.1 и 3.2 от
длъжностната характеристика на ищцата, както и за злоупотреба с доверието на
работодателя и за уронването на доброто име на предприятието. Възпроизведено е
накратко съдържанието на сигнал вх. № ПНО-5060/29.08.2018 г., както и
хронологично извършените след това действия- назначаване на комисия за
извършване на проверка, резултат от такава, както и изготвяне на доклад, искане
на обяснения от С.Н., респ. даване на такива и др. Цитирани са
посочените нарушени според ответното дружество разпоредби на чл. 13 и чл. 17 от Етичния кодекс на
служителите на ответното дружество и в чл. 44, т. 4 и т. 5 и чл. 47 и чл. 49 от
Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, както и в т. т. 3.1 и 3.2
от длъжностната характеристика на ищцата. Посочено е, че установените действия
и бездействия съставляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т.3, предл. 2ро, т. 8, КТ, поради което следвало на С.Н. да бъде наложено
наказанието-уволнение.
Представени по делото са още длъжностна характеристика за длъжност
„архивар“, длъжностна характеристика за длъжност „експерт отчуждителни
процедури“, заявление на ищцата за присъединяване към КТД /колективен трудов
договор/, Етичен кодекс на „ЕСО“ ЕАД,
КТД в „ЕСО“ ЕАД, Правилник за вътрешния трудов ред в „ЕСО“ ЕАД.
Прието по делото е заключение на
допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза
на 1 669.80 лв., дължимото обезщетение по чл. 225 КТ за шест месеца
възлиза на 10 018.80 лева, а за шестте месеца след уволнението ищцата е
получила трудово възнаграждение от други работодатели в размер от общо 5 327.49
лева.
С решение №73611/30.03.2020 г. по гр. д. № 9780/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 119 състав, съдът е признал заповедта за уволнение за
незаконна, ищцата е възстановена на посочената длъжност, а ответникът е бил
осъден да заплати сумата от 4 691.31 лева обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението, като за горницата до 10 018.80 лева искът е отхвърлен. Присъдени
са 987.30 лв. разноски в полза на ищцата, съразмерно с уважената част от
исковете.
С определение №2008790/15.11.22 г. по гр. д. № 9780/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл.
195 КТ „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага.“ Текстът съдържа изисквания за формата и съдържанието на заповедта: писмената
форма е форма за действителност; съдържание: нарушението да е описано с
обективните и субективни признаци, времето на извършването му, вида на
наказанието и правното му основание / законовия текст/. От съдържанието на
заповедта е необходимо да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа
на това да заключи дали уволнението е законосъобразно /Решение № 78 от
11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о., ГК/. Възможно е освен
това мотивирането на заповедта да стане чрез препращане към друг документ –
доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението, констативни
протоколи и др. Този документ трябва да
бъде връчен на работника или служителя като част от заповедта за уволнение. По
този въпрос ВКС се е произнесъл с множество решения, включително и по реда на
чл. 290 ГПК – р. № 171 от 23.02.2010г. по гр. д. № 68/2009г. ІІІ г. о., с което
е прието за неправилно становището на въззивния съд за нарушаване на чл. 195,
ал. 1 КТ поради липса на данни за връчване на двете докладни записки, към които
препраща заповедта за уволнение, на служителя. Прието е че обстоятелството, че
за част от нарушенията служителят е дал обяснения по чл. 193 КТ по искане на
прокуриста, сочи, че служителят е запознат с конкретните обвинения.; р. №
379/24.06.2010г. по гр. д. № 410/2009г. ІV г. о. ВКС; р. № 849/12.01.2011г. по
гр. д. № 40/2010г. ІV г. о. с което се акцентира на необходимостта от описване
на документа в заповедта за наказание и на задължението този документ да бъде
предоставен на работника/служителя. Съществено е, че не могат да се попълват в
хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на
наказанието. Това нарушава правото на защита на работника, респ. служителя. В тази връзка
основателно е възражението на жалбоподателя че
е недопустимо задължаването на
ответника от страна на съда да
допълва твърденията си и да отстрани противоречията в тях.
Чл. 195 КТ е императивна разпоредба,
неспазването на предписаната от закона форма и съдържание на заповедта води до незаконосъобразност на уволнението.
Съдът следи служебно за спазването на чл. 195, ал.1 КТ. Изискването за служебно
приложение на чл. 195, ал. 1 КТ следва от невъзможността съдът да разгледа
спора по същество, ако заповедта не отговаря на тези изисквания, а също и с
оглед защита правата на работника или служителя. Съдебната практика приема, че
съдът не би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно
определен предмета на съдебния контрол.
Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на
всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания
към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в
закона защитни норми.
В настоящия случай съдът споделя извода в
първоинстанционното решение, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е пространна, но неясна. Действително е
видно, че същата възпроизвежда твърдения, респ. препраща към депозирания от И.М.сигнал,
описани са хронологично предприетите действия, включително обективираното и
изведеното като извод в доклада на комисията по повод извършената проверка, цитирани
са нарушените според работодателя разпоредби. В самата заповед обаче не е
посочено ясно и недвусмислено кои конкретни действия, индивидуализирани с
обективните и субективни признаци, времето на извършването, съобразно
горепосоченото, работодателят възприема
като нарушения. От същата не става ясно дали се налага дисциплинарно наказание
за действия на ищцата, посочени в сигнала, или за установеното при проверката,
доколкото изложеното в единия документ не се припокрива с изложеното в другия,
нито пък такива са съотнесени към цитираните разпоредби на Правилника за
вътрешния трудов ред, Етичния кодекс или длъжностната характеристика на ищцата.
С оглед всичко
изложено и като взе предвид смисъла и целта на разпоредбата на чл. 195 КТ - да
се гарантира възможността за ефективна защита на работника /служителя/ срещу
уволнението, настоящият съдебен състав намира, че описанието в заповедта за
дисциплинарно уволнение на нарушенията на трудовите задължения не е достатъчно конкретизирано според
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за да даде
възможност на съда да разгледа спора по същество, заповедта следва да бъде възприета като
незаконосъобразна на формално основание, а исковата претенция по чл. 344, ал.1,
т. 1 КТ уважена.
От основателността
на предходния иск, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва основателността на иска за
възстановяване на работа, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ.
Искът за присъждане
на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, е частично основателен и следва да
бъда уважен за сумата 4 691.31 лева, като съобразно чл. 272 ГПК, съдът препраща
към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.
Поради изложеното и поради липса на други
възражения във въззивната жалба решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба.
Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 5 на същия член ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Като взе предвид броя
на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че са проведени две открити съдебни заседания, в които
са разпитвани свидетели, както и вещо лице във връзка с изготвено
заключение, с оглед предвидения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум, съдът намира че
присъденият в полза на ищцата размер на
разноските с първоинстанционото решение от 987.30 лв. е правилно определен.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на заплащане на
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото обаче не
са ангажирани доказателства за тяхната направа, поради което такива не му се
следват.
С оглед изложеното
частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото
производство се следват на въззиваемата страна в размер на 1200 лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №73611/30.03.2020
г. по гр. д. № 9780/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, изцяло.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба от „Е.С.О.“ ЕАД срещу определение №2008790/15.11.22 г. по гр. д. №
9780/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, с което е
оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото
решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Е.С.О." ЕАД ЕИК175201304 със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на С.И.Н. ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200
лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.