Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Даяна Петрова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №110 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу И.Г.В. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №7525/01.10.***., издадена по ч.гр.д. №15507/***. по описа на ВРС,
40с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 2589,42 лв. (две хиляди петстотин петстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
дължимата главница по 35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 27.07.2018г. до 21.05.2021г. по Договор за потребителски кредит №
2762268/08.06.***г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И.Г.В.,
което дружество е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД по
силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.02.***. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 20.12.2016 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 год. до окончателното й
изплащане, сумата от 153,92 лв. (сто
петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.07.2018г. до 18.02.***.; сумата от 78,39 лв. (седемдесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки) представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.07.2018 г. до 30.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №2762268 от 09.06.2017г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 3000 лева на 09.062017г., преведен по сметката на кредитополучателя. Общият размер на кредита 3 437.07 лева, който представлявал сбор от следните компоненти : чиста стойност на кредита 3000 лева, такса за разглеждане на кредита 90 лева и застрахователна премия от 347.07 лева следвало да се заплати на кредитора на 48 броя равни части. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал част от главницата, лихвата върху нея, комисионна такса и застрахователна премия. Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и се начислявала към датата на отпускане на кредита. Размерът на възнаградителната лихва бил 815.25 лева. Общата сума, която кредитополучателя следвало да върне заедно с възнаградителната лихва възлизал на 4252.32 лева, която била платима на 48 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 88.59 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 21.06.2017г., а последната на 21.01.2021г., която била и крайният срок за издължаване на всички задължения. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13,ал.2, б.“а‘ от ОУ, за което същият бил уведомен с писмо от №УПЦ/УПИ-С-УКФ/276268, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие всички вземания по договора са изискуеми в пълен размер, считано от 17.07.***. Писмото било връчено чрез ЧСИ рег.№883-Петя Иванова и било получено на 17.07.***.
Съгласно ОУ при забава в плащанията на дължимите по договора суми , кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание било начислено обезщетение за забава в размер на 12205 лева за периода 21.07.2018г. до датата на входиране на заявлението в съда.
До момента ответникът погасил сумата от 1266.38 лева, с която били погасени 375.07 лева за възнаградителна лихва, 847.65 лева за главница и 43.66 лева – лихва за забава.
Вземането по процесния договор за кредита било прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 18.02.***. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за сумата от 2589.42 лева за главница, 153.92 лева за възнаградителна лихва за периода 21.07.2018г. до 21.05.2021г.; 144.35 лева за обезщетение за забава за периода 21.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва
предявения иск. Счита, че представеният договор за кредит е недействителен
поради изписването на страници 7,8,9,10 и 11 от него с шрифт по-малък от 12, на
основание чл.22 вр. чл.10,ал.1 от ЗПК.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно представения Договор за потребителски паричен кредит, “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е предоставило на И.Г.В.
кредит в размер от 3 000 лева, който е
следвало да бъде погасен на 48 броя
месечни погасителни вноски, всяка в
размер от 88.59 лева с падежна дата 21-ви, при обща стойност на плащанията 4 252.34
лева, ГЛП 10.99 %, ГПР 13.16 %. Предвидено е плащане на застрахователна премия
в размер на 347.07 лева. В договора е обективиран погасителен план, съобразно
който първата падежна дата е била 21.06.2017г.,
а последната 21.05.2021г.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД като цедент се е задължило да прехвърля ежемесечно на „АСВ“
ЕАД чрез отделни договори за цесия възмездно срещу възнаграждение портфейл от
свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, определени
и индивидуализирани съгласно Приложение №1 към всеки отделен месечен договор за
цесия. Съгласно Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.02.***. и Приложение №1 към него в полза на „АСВ“ЕАД е прехвърлено вземане
към И.Г.В., който е бил лично уведомен за цесията на 17.07.***., видно от
приложеното уведомително писмо.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява следното : “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е превело по банковата сметка на ответника сумата от 3000 лева на 09.06.2017г. За периода 21.02.2017г. до 09.01.***. ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 12 66.38. С постъпилите суми са погасени общо 847.65 лева за главница; 375.07 лева за лихва и 43.66 лева за наказателна лихва. Размерът на дължимите суми по договора е : 2 589.42 лева за главница; 153.92 лева за редовна договорна лихва за периода 21.07.2018г. до 18.02.***., 54.09 лева за законна лихва за периода 19.02.***. до 30.04.***.
Съобразно заключението по проведената по делото СТЕ договорът за потребителски кредит е изпълнен с големина 12 pt, с изключение на страници 7,8,9,10,11, които са с големина не по-голяма от 10 pt.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит, сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД на ответника е отпусната сумата от 3000 лева, преведена по банковата му сметка. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 48 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в срок до 21.05.2021г.
Направено
е възражение за недействителност на договора поради използване на шрифт при
изготвянето му по-малък от 12. Съобразно заключението по проведената по делото
СТЕ договорът за потребителски кредит е изпълнен с големина 12 pt, с изключение на страници 7,8,9,10,11, които са
с големина не по-голяма от 10 pt. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като нормата на чл.10,ал.1 изисква договорът
за потребителски кредит да се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. След запознаване със
съдържанието на договора се установява, че същият не отговаря на изискванията
за действителност в частта на стр.7,8,9,10 и 11, които обаче касаят сключване
на договора за застраховка и не обхващат
съществените елементи на кредитното правоотношение. Недействителността на части
от договора не влече след себе си недействителност на целия договор, предвид че
в частта, с която са договорени размера на кредита и условията по усвояването и
връщането му същият отговаря на изискванията на ЗПК. На изложените съображения
съдът намира договорът за действителен и като такъв е създал облигационна
връзка между страните и е породил желаните от страните правни последици.
Ищецът е придобил вземането по кредита,
съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 20.12.2016г.
и индивидуален договор от 18.02.***. с Приложение №1 към него. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. От
представените доказателства се установява, че длъжникът е уведомен за цесията.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.13,
б.“а“ от ОУ към договора, които не са
представени по делото. От експертизата по делото се установява, че ответникът е
преустановил плащанията по кредита на 09.01.***.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане
на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в
този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението по кредита при иск по чл.422 ГПК
трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013
год. ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжника да е бил
уведомен за волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на
установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от предмета на
издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта / в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение
съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че
искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното
основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС,
ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения предявения иск с
правно основание чл.422 ГПК обоснован на настъпила предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявения в евентуалност осъдителен иск
:
В Решение №198/18.01.***, постановено
по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения
осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване
на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание
чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната
изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на
книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на
дата 21.07.2020г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост
ответникът дължи заплащането на главница в размер на 2 589.42 лева,
възнаградителна лихва в размер на 153.92 лева за периода 21.07.2018г. до 18.02.***.,
както и обезщетение за забава върху неизплатените и падежирали към заявената
дата 30.09.***. вноски по кредита, което възлиза в размер на 78.39 лева за периода 21.07.2018г. до 30.09.***.
Законната лихва върху главницата следва
да се присъди от датата на подаване на
исковата молба 07.01.2020г.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, както
следва : сумата от 147.15 лева заплатена д.т. в производството по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по чл.25
НВЗПП, 300 лева за внесен депозит за
особен представител на ответника и 300 лева, внесен депозит за ССчЕ.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 100 лева, представляваща изплатено възнаграждение от бюджета
на съда за изготвяне на СТЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:***със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Л.,
ет.2, офис 4 срещу И.Г.В., ЕГН: ********** с адрес ***
иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед
за изпълнение №7525/01.10.***., издадена по ч.гр.д. №15507/***. по описа на
ВРС, 40с. в полза на ищеца суми, а
именно : сумата от 2589,42 лв. (две хиляди петстотин петстотин осемдесет и
девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължимата главница по
35 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 27.07.2018г. до
21.05.2021г. по Договор за потребителски кредит № 2762268/08.06.***г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И.Г.В., което дружество е
прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.***. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2019 год. до окончателното й изплащане, сумата от
153,92 лв. (сто петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва
за периода от 21.07.2018г. до 18.02.***.; сумата от 78,39 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.07.2018 г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД И.Г.В., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати н. „А. з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:***със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.2, офис сумата от 2589,42 лв. (две хиляди петстотин петстотин осемдесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща дължимата главница по 35 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 27.07.2018г. до 21.05.2021г.
по Договор за потребителски кредит № 2762268/08.06.***г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И.Г.В., което дружество е прехвърлило
вземането в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.***. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.01.2020 год. до окончателното й изплащане, сумата от 153,92 лв. (сто петдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода
от 21.07.2018г. до 18.02.***.; сумата от
78,39 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки) представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.07.2018 г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:***със седалище и адрес
на управление ***, офис сграда Л., ет.2, офис 4 сумата от 847.15/осемстотин четиридесет и
седем лева и петнадесет ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съда по сметка на Варненския районен съд сумата от 100 /сто/ лева, представляваща изплатено възнаграждение от бюджета на съда за изготвяне на СТЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: