№ 68
гр. Дулово, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20233410100577 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, по
реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „****, против Д. Н. Т. с ЕГН **********, от
****, обл.Силистра, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за продажба на електрическа енергия, с правно основание чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 180.62 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и две
стотинки) за продадена на ответника ел. енергия, по фактури издадени в
периода от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. и с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл.
86 ЗЗД и цена 27.62лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) -
мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната
лихва за всяка фактура за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г., ведно с
искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата
на подаване на заявление в съда – 07.09.2023г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът е
потребител на електрическа енергия по Договор за продажба, при Общи
условия на *****, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР
(КЕВР към момента), с клиентски №: **** за обект на потребление: ****,
обл.Силистра - абонатен № ***.
Към 07.09.2023 г. ответникът не бил платил дължими суми, поради което
по Заявление от доставчика било образувано заповедно производство - ЧГД №
***г. по описа на РС-Дулово и била издадена Заповед № **** г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца, както следва: 180.62 лв. – цена на
консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 15.02.2022г. до
1
17.07.2023г. и 27.62лв.- мораторна лихва представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й 07.03.2022г. до 24.08.2023,
ведно със законната лихва върху вземането от 180.62 лв. от датата на
постъпване на Заявлението в съда – 07.09.2023 г. до окончателно
плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Представя писмени доказателства.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради
което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба назначеният
особен представител на ответника е изразил становище, с което е оспорил
предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се
изпраща законен представител и не се представлява от процесуален такъв.
Депозирано е писмено становище, чрез процесуален представител, с което се
поддържат исковете. Моли да бъдат уважени исковите претенции като
основателни и доказани. Претендира разноски. Представят списък по чл.80 от
ГПК
Особеният представител на ответника не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети Извлечение от сметка с кл. № **** към 24.08.2023
г. /л. 7/, за за обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра,
както и 12 бр.фактури /л. 8 – л. 19/.
От Справка за потребление /л. 20/ и извлечение за фактури и плащания
за период/л.21-л.22/, се установява, че към 13.11.2023 г. и към 09.11.2023г. за
кл.№ **** на адрес: ****, обл.Силистра е начислена като консумирана и
неплатена електроенергия на стойност 180.62 лева. Начислена е и лихва за
забава в размер на 27.62 лв. за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г.
По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ***** и Решение № *** г., на ДКЕВР за
одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на
****
От ответника не са направени твърдения за погасяване на дълга.
От приложеното ЧГД № *** г., по описа на РС-Дулово, се установява,
че на 07.09.2023 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на
което е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение
срещу ответника с клиентски № ****, за неплатена електроенергия за обект с
абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра, която е връчена на
2
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал възможност
на заявителя да предяви искове за вземанията си.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
По делото е безспорно установено, че по реда на чл. 410 ГПК в полза
на ищеца е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадена възможност да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като на
29.11.2023г. в РС-Дулово е подадена настоящата искова молба, поради което
производството се явява допустимо, а предявените установителни искове
подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на установителният иск с правно основание
вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 284.87 лева.
Основателността на искът за доставена електрическа енергия е
предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на облигационна връзка между страните, както и
основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на
реално потребената от ответника електроенергия и размерът на
претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
По общо правило правоотношенията между ищеца, като
електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по
силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради
специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на
страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ)
и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“
/ОУДПЕЕ/ на *****, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР,
действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
от ищцовото дружество.
По делото не се оспори, а и от писмените доказателства еднозначно се
установява, наличието на облигационна връзка между страните по делото за
обект с абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра.
Правното основание, от което произтича вземането на ищеца е
разпоредбата на чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за
3
потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на
неплащане и изпадане в забава след настъпване падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана, изпадал в
забава.
През процесния период от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. реално е било
доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с
абонатен № ***, находящ се в ****, обл.Силистра, остойностена с приетите по
делото 12 бр. фактури. При това положение цената за ползваната
електроенергия през процесния период от 15.02.2022г. до 17.07.2023г. . за този
обект на потребление на стойност от 180.62лева, се дължи от ответника.
Предвид изложеното се налага извода, че главния иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в този размер.
Относно установителният иск, с правно основание чл.38 от ОУДПЕЕ
вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 27.62 лева.
Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена,
както от основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника
в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи
втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на
чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в
Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ОУДПЕЕ, при
консумация под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят
заплаща използваните количества ел.енергия веднъж месечно в срока, указан
във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител,
който не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към
електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
С оглед диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен
в претендирания размер от 27.62 лв. за периода от 07.03.2022г. до 24.08.2023г.
Относно отговорността за разноските:
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца
разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски в исковото и в заповедното
производство, за което има представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от
500.00 лв.
От тези разноски по исковото производство се претендират разноски в
общ размер от 475.00.00лв., от които: 25.00 лв. - държавна такса, 100.00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 300 лв. - възнаграждение за
особен представител.
От тези разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени
4
в полза на ищеца разноски в общ размер на 125.00лв.
Възнаграждението за особен представител в размер на 300.00 лв. не
следва да бъде присъждано, тъй като същото не е изплащано поради
неявяване в съдебно заседание на назначеният на ответника особен
представител.
Съгласно ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното
производство, които са в размер на 75.00лв., от които 25.00лв. - държавна
такса и 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение, които съобразно изхода на
спора също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****,
****, че Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, му дължи парично
вземане в размер на 180.62 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет и две
стотинки), произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за
обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се в ****,
обл.Силистра, по 12 бр.фактури издадени в периода от 15.02.2022г. до
17.07.2023г., на основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 07.09.2023 г. до окончателното плащане, за
което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410
ГПК, е издадена Заповед № ****г., за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ЧГД № ***г. по описа на РС-Дулово.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****,
****, че Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, му дължи парично
вземане в размер на 27.62лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и две
стотинки) – мораторна лихва, начислена за периода от 07.03.2022г. до
24.08.2023г, за което парично вземане е издадена Заповед № ****г., за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № ***г. по
описа на РС-Дулово.
Осъжда Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, да заплати
на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****,
****, сумата от 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева),представляваща
направени съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 577/2023г. по описа на
РС-Дулово.
Осъжда Д. Н. Т. с ЕГН **********, от ****, обл.Силистра, да заплати
на „****, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****,
****, сумата от 75.00лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № ***г. по описа на РС-Дулово.
5
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6