№ 912
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204871 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АЛ. АЛ., ЕГН **********, чрез адв. М.Н. от АК-Бургас,
срещу Наказателно постановление № 21-0769-003257/21.09.2021 г., издадено от началник на
Група, Сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. М.Н. от АК-Бургас, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е
изразено и писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.04.2021 г., в 11:58 часа, в общ. Бургас, на път I-9, км. 236+890, до сервиз
Ситроен, в посока ПВ Север, автоматизирано техническо средство - мобилна система за
контрол над скоростта - TFR1-M, засякла и заснела движещ се със скорост от 104 км/ч лек
автомобил „Ауди Кю 8“ с рег. № ******. Мястото на контролирания пътен участък попадало
в границите на населеното място, но имало и въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „клип
№ 29719“. Установено е, че заснетият автомобил е собственост на „***“ ЕООД, с
регистриран ползвател Д.А. /л. 21/, както и че скоростта следва да се счита на 101 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-М, с
фабричен № 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
1
средство за измерване /л. 22/, писмо /л. 22- гръб/ и протокол от проверка /л. 23/.
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 24), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до ползвателя Д.А.. На 25.06.2021 г.
жалбоподателят Д.А. попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал,
че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от него.
След получаване на информацията за водача, на 06.07.2021 г. св. С.Д. съставил срещу
него АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. АУАН
бил връчен на 10.08.2021 г., като жалбоподателят не е направил възражения. В срока по чл.
44 от ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 21.09.2021 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 1200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки (запис).
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР -
Бургас, видно от приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице - младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Относно въведеното ограничение на скоростта е приложен протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., доказващ, че въпреки, че се касае за пътен участък в
рамките на населеното място, то максимално допустимата скорост за движение е била
именно 60 км/ч.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че скоростта е била засечена на 14.04.2021 г., в 11:58 ч.
Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то
2
същата се явява веществено доказателство по см. на чл.189, ал.15 ЗДвП.
Видно от представените писмени доказателства, системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 16.06.2020 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч и 3% над 100 км./ч. Към датата на нарушението
АТС е било преминало последваща техническа проверка и следователно е притежавало
техническите характеристики и параметри, и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е
безспорно доказано.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е декларирал, че на
въпросната дата и час той е управлявал МПС, поради което и правилно именно на него е
съставен АУАН и издадено НП.
За така констатираното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е системно.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В акта за установяване на административното нарушение и в НП са посочени
три електронни фиша - № К4033177, № К 4180838 и № К 4295877. Първият издаден ЕФ №
К4033177 е бил връчен на 20.03.2021 г. и е влязъл в сила на 06.04.2021 г. За да е налице
системно нарушение именно след тази дата - 06.04.2021 г., другите две нарушения (или
повече) трябва да са били извършени, в рамките на една година, т.е. до 06.04.2022 г. В
настоящия случая обаче само деянието по настоящото дело е било извършено след тази дата
06.04.2021 г., и в този едногодишен срок, а именно на 14.04.2021 г. Другите, посочени в НП
и в АУАН, нарушения по ЕФ № К 4180838 и № К 4295877, са били извършени преди датата
06.04.2021 г., поради което и не е налице квалификацията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП -
системно нарушение.
Макар и да не е налице системно нарушение, съдът намира обаче, че е осъществен
състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието повторно нарушение - извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От данните по
делото се установява, че настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила и на трите електронни фиша - № К4033177, № К 4180838 и № К 4295877, връчени на
20.03.2021 г. и влезли в сила на 06.04.2021 г. С оглед на което и на основание чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр. § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение
се явява повторно и е следвало да се наложи само административно наказание глоба в двоен
размер, а именно 1200 лева, без да се налага наказанието лишаване от право да управлява
МПС. Като не е сторил това административнонаказващият орган е допуснал неправилно
приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба.
Установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на
издаденото НП, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието разпоредба
3
по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП е значително по - благоприятна за нарушителя, в сравнение с
приложената разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, т. е. не се влошава положението на
жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in pejus. Доколкото производството
по оспорване на НП пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс
(чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. с чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните районни съдилища
е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
НП в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите
фактически положения.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
В заключение, НП следва да бъде изменено в санкционната част.
С оглед изхода на делото, разноски принципно се дължат на АНО, а в полза на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на
наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като
липсва хипотеза на съразмерно присъждане. В случая по делото обаче не е направено
искане от АНО за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003257/21.09.2021 г., издадено от
началник на Група, Сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. АЛ. АЛ.,
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 1200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
разпоредба по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА наложеното наказание от
глоба в размер на 1200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1200 /ХИЛЯДА И ДВЕСТА/ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4