Определение по дело №2742/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 17.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на дeветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

  Председател: Ваня Тенева

 

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2742 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Г.Д. с ЕГН **********, чрез процесуален представител - адвокат С.Б., срещу „Т.Ю.“ ЕАД с предишно наименование „Т.Б.А.К“, с ЕИК ********* иск, с който се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в изпълнителен лист от 10.09.2012 г. издаден по ч.гр.дело № 4037/2012 година на PC град Стара Загора респективно претендирани по изпълнително дело № 1628/2012г. по описа на ЧСИ Г.И.и район на действие ОС Стара Загора, както следва: сумата от 8948, 52 лева „неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 05.09.2008г. 960,45 лева - договорна лихва от 21.09.2011 до 20.04.2012г. 99,57 лева обезщетение за забава от 21.09.2011 до 20.04.2012г, законна лихва считано от 13.07.2012година до изплащане на вземането както и сумата 850,34 лева разноски по делото.

В исковата молба се поддържа, че вземането е недължимо поради настъпила перемпция, както и поради изтекла погасителна давност.

 

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не е взел становище.

 

В срока за решаване на делото и при извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението т.е. той е отрицателен установителен иск и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. Съгласно чл. 439 ал. 2 от ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищецът основава иска си на твърдения за настъпили правопогасяващи основания след стабилизиране на заповедта за изпълнение, поради което редът за защита в заповедното производство не изключва търсената впоследствие защита по реда на чл.439 ГПК.

 

Видно е обаче от приложените документи в изпълнително дело № 1628/2012г. по описа на ЧСИ Г.И, че като взискател в изпълнителното производство е конституиран с акт на съдебния изпълнител от 09.06.2015 г. „А.Б.Б.“ ЕАД като частен правоприемник въз основа на сключен Договор за прехвърляне на вземания  с „Т.Ю.“ ЕАД от 23.02.2015г., за което се твърди, че са уведомени страните.

 

При наличие на формално конституиран по правилата на чл.429 ГПК в изпълнителното производство взискател, искът срещу цедента се явява лишен от правен интерес и недопустим. Искът по чл.439 ГПК е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, следва да бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото.

Ищецът би могъл да оспорва вземането си спрямо взискателя включително като твърди, че последният не се легитимира като правоприемник на цедента, но тези възражения не са годни да обосноват правния му интерес от насочване на иска срещу лице, което е прехвърлило вземането си, както и което не се легитимира като страна в образуваното изпълнително производство.

Следва да се отбележи, че цесията на вземането е сключена като договор на дата 23.02.2015г. и поражда действие между страните по него от датата на сключването му, а по отношение на длъжника по прехвърленото вземане, който иначе не е страна по този договор, едва от датата на нарочното уведомление по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Дори и да се приеме, че до датата на подаването на исковата молба по настоящия иск, на ищеца не е връчвано уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД, то възражението за несъобщаване на цесията не би било правопогасяващо, тъй като то не е елемент на фактическия състав на прехвърлянето. Възражението за неуведомяване на длъжника би имало практически смисъл само при извършено на ненадлежен кредитор плащане, а в конкретния случай плащане изобщо липсва.

 

Предвид горното съдът счита, че следва да отмени протоколно определение от 19.11.2018 г., с което е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания, обявил е устните състезания за приключение и е обявил делото за решаване и да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.

 

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.11.2018 г. за приключване на съдебното дирене, даване ход на устните състезания и обявяване делото за решаване.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2742/2018 г. по описа на РС Стара Загора поради недопустимост на иска.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: