РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Първомай, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20255340100277 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Р. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Г.Т.Т. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Д. К. Н., че сключеният помежду им Договор №
5246848/08.10.2024 г. за паричен заем е нищожен, и по отношение на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
А.В.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З.,
че сключеният помежду им Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне на гаранция е
нищожен.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № 5246848/08.10.2024 г. за
паричен заем първият ответник отпуснал заем от 1 000, 00 лева на ищеца, който се
ангажирал да му възстанови заемната сума с лихва при фиксиран лихвен процент от 50, 00%
и годишен процент на разходите от 63, 69%, или общо 1 196, 40 лева, за срок от осем месеца
чрез осем равни месечни вноски от по 149, 55 лева, а съгласно клаузата на чл. 4 – в
1
тридневен срок от деня на договорното обвързване да му предостави едно от следните
обезпечения: 1. две физически лица поръчители, 2. банкова гаранция или 3. одобрено от
заемодателя дружество гарант.
На 08.10.2024 г. заемателят сключил с втория ответник Договор № 5246848 за
предоставяне на гаранция, според чл. 3, ал. 1 от който се задължил да му заплати
възнаграждение от 403, 60 лева, разсрочено на осем вноски от по 50, 45 лева, дължими на
падежните дати на тези по кредита.
Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК,
тъй като не са удовлетворени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК –
уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите не са действително
прилаганите, доколкото при формирането им би следвало, но не участва възнаграждението
за учредяване на гаранция, която се явява задължително условие за кредитирането. Поради
нищожността на заемната сделка не е произвел правен ефект и акцесорният договор като
лишен от основание. Твърди се, че последният страда и от пороците по чл. 26, ал. 1, предл. 2
и 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили Отговори вх. № № 2525/13.06.2025 г. и
2519/13.06.2025 г., с които ответниците чрез пълномощниците си признават сключването на
договорите и застъпват становище за неоснователност на исковете.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД сочи, че договорът за заем съдържа задължителните
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, че годишният процент на разходите е изчислен
в съответствие с предписанията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и че като компонент при
пресмятането му е включена единствено възнаградителната лихва, но не и дължимото се
към другия ответник възнаграждение. Релевира, че то не е предмет на заемното
правоотношение и че обвързването между заемополучателя и гаранта не е обуславяло
получаването на заема, понеже в чл. 4, ал. 1 от договора за отпускането му е предвидена
възможност за избор на обезпечение.
Другото ответно дружество изтъква, че е договаряло в качеството си на вписан в
регистъра на БНБ за финансовите институции субект в рамките на търговското си занятие
по сключване на гаранционни сделки. Навежда, че договорът за гаранция е действителен,
тъй като не е акцесорен на договора за заем, а за предоставяне на услуга, не се подчинява на
нормите на ЗПК и съответства на принципите на добросъвестността и справедливостта.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молба
вх. № 3695/01.09.2025 г., депозирана от пълномощника му, ищецът поддържа исковите
претенции, а ответниците с Молби вх. № 2817/01.07.2025 г. и 2816/01.07.2025 г. молят за
тяхното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
2
от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор №
5246848/08.10.2024 г. за паричен заем ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една
страна като „Заемодател“, се ангажирал да предаде на ищеца в собственост сумата от 1 000,
00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, се съгласил да я възстанови на първия
и да му заплати лихва от 196, 40 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 50, 00% и
годишен процент на разходите от 63, 69%, или общо 1 196, 40 лева, на 8 равни месечни
вноски от по 149, 55 лева в периода от 08.11.2024 г. до 06.06.2025 г., а съгласно клаузата на
чл. 4 в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване да му предостави и едно от
следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо
на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетното му такова да е над 1 500, 00 лева; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя;
да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и
финансови институции или кредитната му история в Централния кредитен регистър към
Българска народна банка една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 1 196, 40 лева, валидна
30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от кредитодателя
дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.
Съобразно Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне на гаранция другото
ответно дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с
предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се
задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични
задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна
лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такива при поискване от
кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне
на първите две обезпечения по чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок и
валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или
обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на
гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от
50, 45 лева към всяка от тях възнаграждение от 403, 60 лева, което не било включено във
величината на годишния процент на разходите по кредита.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по
т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и
обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните
правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на
3
обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го
лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.
Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован
може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен
ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД –
противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и
договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на
предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са
поместени и в различни други закони.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство,
когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна
сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в
исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор № 5246848/08.10.2024
г. за паричен заем и Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне на гаранция с
фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че
първият страда от недостатъци по чл. 22 от ЗПК, изразяващи се в неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а вторият е лишен от
основание по разбирането на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД или евентуално заобикаля закона –
чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, или противоречи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
Бидейки сключен от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в битността му на
„търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие,
процесният заемен договор се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С
оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се
регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от
22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира
като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност
писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване
на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на
4
кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по
правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по
предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя,
който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а
според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от
ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3
за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва
кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3
от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума,
както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой –
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори
за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в
Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички
разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
5
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при
просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора,
начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата
на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от
ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и
подписи на страните (т. 27). От чл. 11, ал. 2 от ЗПК се изисква да е подписана от тях и всяка
страница от общите условия, ако такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО,
който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на
набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта
на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита
на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му
позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе
информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава
точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните
разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ,
бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по
примера на чл. 10, §1 и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в
основание за недействителност на договора.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка
сочи, че от една страна като „Заемател“, ищецът е сключил с ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, от друга като „Заемодател“, формален, реален, двустранен и възмезден
6
Договор № 5246848/08.10.2024 г. за потребителски кредит с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, а като „Потребител“ – Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне на гаранция с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на „Гарант“.
Страните еднопосочно твърдят, а и по делото са приложени доказателства за
сключването на двете съглашения, които потвърждават, че с първото от тях в изискуемата се
от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма договарящите са съгласували воля за предаването на
сумата от 1 000, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на
последния на 8 месечни вноски да я върне с лихва при фиксиран годишен лихвен процент от
50, 00%, а с втория – потребителят да заплати на гаранта възнаграждение от 403, 60 лева при
същото разсрочване срещу поетата от него отговорност за произтичащите от заемния
контракт задължения.
При така дадената формулировка съдържанието на заемното правоотношение не
удовлетворява критерия за яснота, пълнота и прозрачност по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съображенията са следните:
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл.
19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5
от ЗПК за нищожни.
Общият разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко
свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с
изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни
услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително
условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на разходите
изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при
евентуална негова неизправност.
Формално по предписанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в процесния договор за заем
е записан годишният процент на разходите от 63, 69%, който не надхвърля законовия праг,
но в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК информацията за величината му не съответства на
действително прилаганата спрямо потребителя.
В изпълнение на задължението си по чл. 4 от заемния договор до три дни от
сключването му да осигури на заемодателя едно от изброените в него обезпечения: т. 1
поръчителство на две физически лица, т. 2 банкова гаранция или т. 3 одобрено от
кредитодателя дружество гарант, заемателят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД
7
Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне на гаранция, с който се е съгласил да му
заплати за обезпечителната му услуга възнаграждение от 403, 60 лева.
Според чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от договора за гаранция същата влиза в сила, както и
самият гаранционен договор, в хипотеза на непредставяне на обезпеченията по т. 1 и т. 2 от
чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок от три дни. Макар да се изтъква, че
потребителят разполага с възможността за избор на едно от трите вида обезпечения,
условията, на които трябва да отговарят първите две, са така формулирани, че в повечето
случаи са практически непостижими за кредитоискателя в дадения му за целта
изключително кратък времеви интервал от три дни.
Всичко казано, заедно с обстоятелството, че в договора за гаранция изрично е
предвидено възнаграждението за гарант да се престира на заемодателя разсрочено ведно с
погасителните вноски по заема, говори за тенденциозно предразположена обстановка,
заставяща потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както от гледна
точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го
принуждава да се съгласи с предварително формулираните от търговеца параметри, без да
може да им повлияе, да встъпи в договор за гаранция с ответника „Файненшъл България”
ЕООД. Следователно, независимо че се дължи в полза на различен от кредитодателя субект,
сумата от 403, 60 лева възмездява задължителна за сключването на договора за заем
допълнителна услуга и респективно се явява пряко свързан с него и известен на кредитора
разход, който по правилата на чл. 19, ал. 1 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК и съображение 20 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО би следвало (в този смисъл Определение №
50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.), но както е обявено за доказано,
не е включен в общия разход по кредита и респективно не е намерил отражение в
универсалния показател за неговата цена, какъвто е годишният процент на разходите.
Изводът е, че договорният му размер от от 63, 69% очевидно е заблуждаващо по-нисък от
реалния, което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и съобразно чл. 22 от ЗПК води до
недействителност на договора за заем. Невалидността му на свой ред лишава от основание
акцесорния договор за гаранция и повлича и неговата нищожност.
Гореизложеното мотивира решение за уважаване на исковете.
С оглед разрешението на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени поотделно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 50, 00 лева за разглеждане на претенциите, от чието
предварително заплащане ищецът е освободен по силата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а на
процесуалния му пълномощник – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в
съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се
определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР).
8
Ответните дружества са отговорни по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а представеният Договор
за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г. (л. 9), в който е удостоверено, че адв. Р. Р. е
бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното
осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл
Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение №
162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение №
50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023
г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о.,
Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
С Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е
задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, е дадено следното
тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС.
В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към
становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I
т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените
услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Отчитайки, че конкретната не е висока, а правната помощ в интерес на ищеца е
идентична и по двата иска, които са с цена съответно 1 196, 40 лева и 403, 60 лева, и
обхваща изготвяне на искова молба, молба за отстраняване на нередовностите й и и писмена
молба по хода на единственото проведено открито съдебно заседание без участие в него, се
преценя, че за всяка от претенциите на адв. Р. Р. се полага хонорар от 200, 00 лева. С
начисляване на ДДС, съобразно §2а от Допълнителните разпоредби на НВАР, доколкото,
съгласно приложеното извлечение от базата данни на Националната агенция за приходите,
9
довереникът е регистриран по ЗДДС, считано от 15.04.2025 г. – се присъжда поотделно в
тежест на всяко дружество 240, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор № 5246848/08.10.2024 г. за паричен заем,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г.Т.Т. в качеството на изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. К. Н., от една страна като „Заемодател”, и Р. К.
М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р. Н.
Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, от друга страна като „Заемател“, е недействителен в отношенията между страните по
договора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор № 5246848/08.10.2024 г. за предоставяне
на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от А.В.М. в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт М. М. З., от една страна като „Гарант“, и Р. К. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, от
друга страна като „Потребител“, е недействителен в отношенията между страните по
договора.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г.Т.Т. в качеството на изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. К. Н., и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.М. в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., да заплатят поотделно:
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата
от 50, 00 (петдесет) лева – държавна такса за разглеждане на иска, и
на адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, сумата от 240, 00 (двеста и четиридесет) лева –
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за процесуална защита на ищеца Р. К. М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ПМ
10
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
11