Решение по дело №5513/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№  194

 

гр.Бургас, 13.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков

 

при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 5513 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: *********, чрез представляващия – ***, против Наказателно постановление № 471006-F490864/17.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт и оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването му изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 31.05.2019г. А. М. - инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното законодателство на обект за мекици и странджанки, находящ се в гр. Бургас, ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката било констатирано, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство. Проверена била Книгата за финансови отчети в обекта, като се констатирало, че месечният отчет за месец март 2019г. не се съхранява в книгата за дневните финансови отчети.  За констатациите на място бил съставен констативен протокол. На база тези факти актосъставителят преценил, че жалбоподателят е извършил нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на управителя свидетелят съставил АУАН, квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 41, ал.2 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.2 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради противоречие с материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на НП, но преди същото да влезе в сила.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан и трайно прикрепен към касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за 03.2019г., като отговорността е на субекта, стопанисващ обекта, т.е. на жалбоподателя. Казано по друг начин – както към датата на проверката, така и към датата на издаване на НП, поведението на дружеството-жалбоподател обективно е покривало признаците на нарушение по чл. 41, ал.2 от Наредбата. Следва да се обърне внимание обаче, че считано от 02.07.2019г. тази норма е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година ЕДИНСТВЕНО лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на дружеството е несъставомерно.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва и съхранява съкратени месечни отчети.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 471006-F490864/17.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на *** с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                  

                        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.