№ 4
гр. Разград, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200478 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от Б. В. Б. от гр. Попово срещу Наказателно постановление №22-
1075-000836 от 19.07.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с
което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №22-1075-000836 от 19.07.2022г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №GA479296/08.07.2022г. съставен от мл.
автоконтрольор при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя затова, че последният на 08.07.2022г.
около 15.50 часа в Община Разград по път ІІІ-204, км.8+000 в посока на движение Разград –
Попово, управлявал собствения си товарен автомобил Нисан Навара с рег. №*****, като се движил
с несъобразена с релефа на пътя скорост и непосредствено след дясна крива не могъл да спре
преждевременно, пред предвидимо препятствие, натиска спирачки, но автомобилът продължил
движението си със спирачен път около 50 метра и с предната си част се блъска в спрял влекач със
сръбски регистрационен номер ВG 1846HD с прикачено полуремарке също със сръбски рег. номер
1
АЕ-332РА, управлявани от сръбския гражданин Марко Капетанович. Ударът е в задната част на
полуремаркето в следствие на което настъпва ПТП с материални щети без пострадали. Тези
обстоятелства са отразени и в НП, като при квалификацията на нарушенията е прието, че: Водачът
не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре при предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, като е прието, че така виновно е нарушил чл.
20, ал.2 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейският служител С. Н.-актосъставителят,
който в показанията си сочи, че бил изпратен по сигнал за произшествие. На мястото установили
влекач с прикачено полуремарке, като товарният автомобил, управляван от жалбоподателя се бил
блъснал в задната част на ремаркето. Произшествието се случило непосредствено след десен завой
-влекачът бил почти спрял, при което жалбоподателят /движейки се след него/ излизайки от завоя,
виждайки спрелия пред него влекач натиснал спирачки, при което автомобилът продължил с около
50 м. спирачен път и се блъснал в задната част на ремаркето. Настъпили щети по предната част на
автомобила на жалбоподателя и задната част на полуремаркето. Разпитани са и свидетелите В.С.
/баща на жалбоподателя/ и Д.Н., които се возили в автомобила на жалбоподателя. Според
показанията на тези свидетели, влекачът бил спрян непосредствено след завоя и техният
автомобил движещ се със скорост 70, максимум 80 км/ч., излизайки от завоя нямало как да
реагира. По делото е приложен и снимком материал от мястото на произшествието.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, според заключението на която
основна причина за настъпване на произшествието е това, че влекачът, управляван от сръбски
гражданин бил спрян в дясната за него лента за движение, която е ограничена от двете страни с
единични непрекъснати линии М1, непосредствено след десен завой, където видимостта е
ограничена от горска растителност. Вещото лице, приема, че скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя е била по-висока от тази, която сочат свидетелите, пътували в
неговия автомобил, но не определя конкретно скоростта, сочейки липса на обективни данни. В
крайна сметка вещото лице посочва, че спреният влекач попадал в опасната зона на спиране на
автомобила на жалбоподателя, поради което жалбоподателят, след преминаване на десен завой /с
оглед скоростта с която се движил/не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез
аварийно спиране, каквото предприел. Според различни варианти на видимост вещото лице
определя скоростта при която жалбоподателя би могъл да спре преди сблъсъка – 33 км/ч., при
втори вариант 56 км/ч.
При тези дадни съдът приема, че в крайна сметка не се доказва, че именно
жалбоподателят е допуснал такова нарушение, което да се явява в причинна връзка с
разглежданото произшествие. Както установява и експертизата, основна причина за
произшествието е начинът и мястото на спиране на другия автомобил. Явно и скоростта на
жалбоподателя не е била докрай съобразена със ситуацията на видимост, но на база основно
данните от експертизата, съдът приема, че дори жалбоподателят да се беше движил със скорост в
определена степен по-ниска от реалната му такава, то произшествието не би било избегнато. За
това съдът се основава на посочените от експертизата стойностти на скоростта при която
произшествието би било избегнато, но жалбоподателят не е имал начин да предполага ситуацията
след завоя, т.е. извършване на нарушение от друг водач, създаващо опасност, поради което да
реагира своевременно на такава ситуация. При това съдът приема, че дори при извод, че скоростта
на жалбоподателя не е била съобразена в необходимата степен със ситуацията, то не поведението
2
му се явява причина за произшествиеото – такава причина в случая е поведението на другия водач.
В този смисъл съдът приема,че вмененото на жалбоподателя нарушение, изразяващо се в
причиняване на ПТП не е доказано, поради което и не може да се приеме, че жалбоподателят е
осъществил състава на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и поради това и следва да бъде изцяло
отменено.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-1075-000836 от 19.07.2022г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на жалбоподателя Б. В. Б.
от гр. Попово на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3