№ 502
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900743 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР.
М. Д. от гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, с която е предявен
иск с правно основание чл.405 КЗ за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 68583,38лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на
71583,38лв, представляваща обезщетение за претърпени имущ.вреди по
договор за застраховка КАСКО по застр.полица № ********** от 31.07.19г. в
резултат на настъпило застр.събитие на 15.03.20г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 15.02.21г. до оконч.изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 31.07.19г. ищецът като собственик
на л.а. марка **** с рег.№ *******, сключил с ответника застраховка Каско,
клауза Пълно, със срок на действие от 03.08.19г. до 02.08.20г. при застр.сума
71583,38лв., премията по която била платена при сключване на застаховката.
Излага, че на 15.03.20г. предоставил управлението на автомобила на Б. Н.,
която управлявала автомобила по пътя гр.София-гр.Варна, и на територията
на общ.Търговище около 06,45ч., при проливен дъжд автомобилът попаднал
в локва и излязъл от пътното платно, при което били причинени много
1
увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП
№1715685/15.03.20г.,в който като причина било посочено, че водачът губи
контрол над МПС и напуска вдясно от пътното платно. Сочи, че ответникът
бил уведомен като извършил оглед на автомобила и изготвил опис на щетите.
Тъй като поради уврежданията автомобилът не можел да се възстанови,
налице била тотална щета, и на ищеца се дължало обезщетение в размер на
действителната му цена, каквото не било заплатено от застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Не оспорва факта на наличието на
валидно застр.правоотношение по имущ.застраховка Каско по отношение на
процесния автомобил. Оспорва твърдението, че настъпилото събитие
представлява покрит риск по застраховката, като твърди, че реализирания
риск е изрично изключен от застр.покритие по т.14.5.пр.2 от ОУ, които
ищецът бил получил и приел. Обосновава довода за допусната от водача на
автомобила груба небрежност, тъй като същият се бил движил с превишена
скорост, пренебрегвайки основни физични и технологични правила и тези за
безопасност на движението. Оспорва твърдението, че причина за настъпване
на ПТП е попадане в локва, тъй като пътят се характеризирал с множество
завои, а скоростта на автомобила преди ПТП била 169км/ч, съгласно
изчисленията в ликвид.преписка. Счита, че избраната скорост на движение
била в разрез с изискването на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не била съобразена със
състоянието и релефа на пътя / управление през тъмната част на
денонощието, мокър асфалт, влажно и мъгливо време/, и с пътните знаци,
предвиждащи ограничаване на скоростта от 90км/ч. Навежда довода, че е
налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията
по т.50.5 и т.50.3 от ОУ и настъпването на застр.събитите, което
неизпълнение било съществено с оглед интереса на застрахователя. Твърди,
че е налице изключен риск и по т.14.11 от ОУ, а именно неспазване
предписанията на компетент.органи. Позовава се и на изключен риск по т.14.9
от ОУ, предвид това, че автомобилът е бил управляван от водач, употребил
алкохол, който действал при евентуален умисъл. Оспорва причинната връзка
между ПТП и вредите, както и размера на последните, тъй като сумата за
ремонт не отговаряла на средните пазарни цени, а при тотална щета
обезщетението се определяло като от действ.стойност се приспадне
2
стойността на запазените части. Липсвали доказателства за прекратяване
регистрацията на автомобила, което предхождало изплащане на обезщетение.
В евентуалност счита, че неизпълнението на задълженията на водача,
посочени по-горе, обуславяло редукция на претендираното обезщетение с
90%. Оспорва иска за лихва, позовавайки се на липсата на издадено
удостоверение за снемане на автомобила от отчет.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, а и видно от приложения препис на
комбинирана застрахователна полица №**********/31.07.19г., сключена
между собственика КР. М. Д. и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, се установява сключен договор за застраховка,
по силата на който е застраховано МПС - л.а. марка **** с рег.№ *******, по
застраховка Каско, клауза Пълно каско, със срок на действие от 03.08.19г. до
02.08.20г. при застр.сума от 71583,38лв. Няма спор, че застр.премия е
заплатена еднократно от собственика, видно и от приложена квитанция от
31.07.19г. В застр.полица е посочено още, че неразделна част от нея са ОУ, за
които ищецът е декларирал, че е запознат и ги приема.
Видно от приложения протокол за ПТП №1715685 от 15.03.20г.
на ОДМВР-Търговище, на посочената дата е регистрирано в 06.45ч. ПТП на
км.245+100, общ.Търговище. Отбелязано е като причина за ПТП, че
автомобил **** с рег.№ *******, управляван от Б. С. Н., губи контрол над
МПС и напуска вдясно от пътното платно. В протокола е удостоверено
наличие на алкохол у водача по- малко от 0,5, както и че е съставен акт за
админ.нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.
По делото между страните не е налице спор относно факта на
настъпването на ПТП, както и на завеждането на щета при застрахователя.
Съгласно т.12 от приложените Общи условия на застрахователя
клауза Пълно каско покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, като в раздел ІV са предвидени хипотезите на
изключени от застрахователя рискове. С оглед свободата на договаряне – чл.9
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
3
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Когато в
Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени
рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение / така Решение №224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС /.
Когато ответникът е навел едновременно възражения, основани на
„ изключен риск“ и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност съгл. чл.408, ал.1, т.3 КЗ и чл.395 КЗ, то следва на първо място
да се разгледа въпроса съставлява ли процесното събитие изключен риск по
силата на застр.договор, и доколкото не се обоснове наличието на такъв -
налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение съгл. чл.408, ал.1, т.3 КЗ и чл.395
КЗ / така Решение №17/02.06.20г. по т.д.№656/19г. на ВКС/.
В разглеждания случай застрахователят на първо място основава
отказа си да заплати застр.обезщетение с наличието на изключен от
застр.покритие риск по т.14.5.пр.2 от ОУ, а именно допусната от водача на
автомобила груба небрежност. Съобразно общите правила за разпределение
на доказателствената тежест в процеса тежестта на доказване на твърдения
изключен риск се носи от застрахователя. В последователната съдебна
практика /Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС,
Решение №184/24.02.2016г. по т.д.№ 3092/2014г. на ВКС/ се приема, че в
гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил
онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на
значително по-елементарна степен на загриженост.
Изготвеният протокол за ПТП е съставен след посещение от
4
длъжностни лица на мястото на произшествието, поради което и по
отношение на удостоверените от съставителя факти, които лично е възприел
при посещението си на мястото на ПТП, документът има обвързваща
материална доказателствена сила. По отношение на описания в него
механизъм обаче той не се ползва са такава доказ.сила, а същият се
установява както от изслушаните по делото САТЕ, така и от събраните
свид.показания. Съобразявайки тези доказателства безспорно се установява,
че ПТП е настъпило след като водачът на автомобила губи контрол над МПС
и излиза от пътното платно.
От заключенията на вещите лица по допуснатите САТЕ е видно,
че не са налице обективни данни, за да се установи точната скорост на
движение на автомобила преди ПТП, като причина за настъпването на ПТП
се сочи загубата на сцепление на автомобила с пътната настилка, вследствие
на образувал се воден слой между автомобила и асфалта, т.е. образувал се е
т.н. аквапланинг. Безспорно от приложеното писмо от НИМХ се установява,
че на 14.03.20г. в района на ПТП е започнал да вали дъжд, който е продължил
без прекъсване и през 15.03.20г. Вещото лице А.Василев заключава, че
скоростта на автомобила при която е възможно да настъпи загуба на
странична устойчивост е между 67 и 85 км/ч., като в с.з. излага, че при голямо
количество вода, ако се загуби управление, то водачът вече не контролира
автомобила и няма възможност да реагира ефективно. Макар и по делото да
се установява, че на водача на автомобила е съставен АУАН за нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП / който факт не се оспорва от страните/, то неспазването на
тези правила за движение по пътищата, не съставлява проява на груба
небрежност, защото произшествието не е настъпило при съзнателни действия
на водача и липсват данни за непроявена минимална грижа, а са били налице
други обективни причини, създали предпоставки за него, а именно наличието
на вода на пътното платно поради дъждовното време, която в тъмната част на
денонощието трудно би могла да бъде забелязана като препятствие. Липсват
доказателства, които да установяват, че скоростта на движение е била извън
позволената от закона в този участък / 90км/ч/, но видно от заключенията на
вещите лица при това състояние на пътя дори и при значително по-ниска
скорост би могло да се стигне до такъв инцидент. При така установените
обстоятелства съдът намира, че застрахователят не е успял да докаже
проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност, която да
5
съставлява изключен риск по т.14.5.пр.2 от ОУ.
Следващото основание за отказ, на което застрахователят се
позовава, е това за изключен риск по т.14.9 от ОУ, предвид това, че
автомобилът е бил управляван от водач, употребил алкохол, който действал
при евентуален умисъл. Съгласно Раздел IV "Изключени рискове" от Общите
условия за застраховка на моторни превозни средства ("Каско"), в т.14.9 е
предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени от или
вследствие управление на МПС след употреба и/или под въздействие на
алкохол.
В първото с.з. ищецът е навел възражение за нищожност на тази
клауза като противоречаща на ЗДвП, КЗ и ЗЗП. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Не се констатира при уговарянe на клаузата
страните да са се отклонили от императивни разпоредби от предвидените
основания в Кодекса за застраховане за изключване отговорността на
застрахователя, а същата е изцяло съобразена със закона, тъй като е
конкретно проявление на предвиденото в чл.395, ал.3 КЗ право на
застрахователя да откаже плащане, когато застрахователното събитие е
настъпило поради неизпълнение на задължението на застрахования да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Не е налице
противоречие и с императивна норма на ЗДвП, доколкото последният
регламентира административно-наказателната отговорност на водача, и
същата не препятства договорната свобода на страните да уговорят кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не
поема застрахователна закрила. При преценката дали е налице ощетяване на
икономически по-слабата страна следва да бъде съобразено, че
застрахователното покритие има съответна цена на пазара на застрахователни
услуги, до която застрахованият е преценил, че може да понесе съответния
разход за заплащането й, съобразявайки интереса си. Изборът на определен
застрахователен продукт и предвиденото в него съотношение между обем
покрити рискове и премия е въпрос на суверенна преценка на застрахования.
По делото не се спори, а и от представеният протокол за ПТП е
видно, че на мястото на ПТП е било установено водачът Б.Н. да се намира
под въздействието на алкохол при концентрация в граници под 0, 5 промила и
не е пожелал тестване чрез кръвна проба. Протоколът е подписан от
6
участника в ПТП, като от него не са направени възражения. Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, действаща към момента на настъпването
на ПТП, се въвежда забрана да се управлява автомобил след употреба на
алкохол над 0.5 ‰. Наличието на концентрация на алкохол в кръвта под
предвидения за санкциониране от специалния закон, който факт не е спорен в
процеса, макар и да обуславя извод за шофиране в нарушение на уговореното
между страните в ОУ, не е достатъчно само по себе си да обоснове право на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. За да
бъде такова основание е необходимо управлението на лекия автомобил в това
състояние на водача да е довело като закономерна своя последица за
настъпване на застрахователното събитие. Доказателства в тази насока не са
ангажирани в процеса от страна на застрахователя. След като по делото не е
установена причинна връзка между неизпълненото договорно задължение и
конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е
увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане, то направеното
правоизключващо възражение се явява недоказано.
На следващо място застрахователят се позовава на изключен риск
по т.14.11 от ОУ, а именно неспазване предписанията на компетент.органи. В
случая, застрахователят нито твърди, нито доказва, че е дал на застрахования
предписания, респ. такива са дадени от компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди, които не са изпълнени,
поради което и това възражение се явява недоказано.
В отговора е въведено като основание за отказ и това по чл.408,
ал.1 т.3 КЗ във вр. с т.50.2, т.50.3 т.50.5 от ОУ, вменяващи определени
задължения на застрахования, чието неизпълнение било съществено с оглед
интереса на застрахователя, и което съставлява основание за намаляване на
обезщетението или отказ от изплащане по т. 50. 9 от ОУ.
Съгласно горепосочените разпоредби застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, само при неизпълнение на задължения по
застрахователния договор от страна на застрахования, а именно: да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа
със същата грижа в добро техническо състояние /т.50.2/, да предприема
всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди /т.50.3/ и да спазва стриктно
7
правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му /т.50.5/. Следователно, за да бъде отказано от застрахователя
плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ, е
необходимо наличието на следните предпоставки: неизпълнение на
задължение по застрахователния договор; неизпълнението на задължението
да е значително с оглед интереса на застрахователя; да е предвидено в закон
или в застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие
да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие следва да съществува пряка причинно-следствена
връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би
могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване
обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им, може да
обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. По изложените
по-горе съображения съдът намира, че не се установява твърдяното
неизпълнение на задълженията по т.50.2 и 50.3 от ОУ. Допуснатото от водача
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, за което е и санкциониран по ЗАНН, не би
могло да се приеме за значително с оглед интереса на застрахователя и не е
достатъчно само по себе си да обоснове право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Съобразявайки заключенията на вещите лица
съдът прави извода, че конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху
проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не
позволява застрахователят да го носи.
По изложените съображения следва да се приеме, че за ответника
е възникнало задължение за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на 15.03.2020г. Съдът
намира за неоснователно и релевираното в отговора възражение за редукция
на претендираното обезщетение. Доколкото твърдените неизпълнения са
предвидени изрично като основание за отказ от заплащане на
застр.обезщетение, то не са налице предпоставките на чл.395, ал.4, изр.2 от
КЗ, регламентиращ възможността да се намали обезщетението единствено в
8
случаите, когато неизпълнението не е предвидено в договора като основание
за отказ.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от
договора застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да
заплати уговореното застр.обезщетение в размера , определен по правилото
на чл. 386, ал. 2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /.
Видно от заключението на в.л.А.Василев, което се възприема от
съда като обосновано, се установява, че общата стойност на имуществените
вреди на лекия автомобил, определени към 15.03.2020г., е в размер на
79730,31лв., а действителната стойност на автомобил **** , към 15.03.2020г.
възлиза на 73750лв. При така установеното посредством ангажираните по
делото специални знания се установява, че е налице тотална /пълна/ загуба на
застрахованото имущество. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице
при увреждане, за което стойността на разходите, нужни за извършване на
необходимия ремонт, надвишава 70% от действителната стойност на МПС. В
случая действителната стойност на увреденото имущество надвишава
определената с договора максимална застрахователна сума в размер на
71583,38лв., поради което дължимото обезщетение следва да бъде ограничено
до лимита на отговорността.
В отговора е наведено възражение, че застрахователното
обезщетение следва да се определи след като се приспадне стойността на
запазените части. Действително, в случай, че обезщетението се определи без
да се вземе предвид пазарната стойност на останките от автомобила,
формирана въз основа на останалите годни след тоталната щета части, би се
стигнало до неоснователно обогатяване на собственика на автомобила. От
9
заключението на вещото лице се установява, че стойността, която би била
платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец
възлиза на 3000лв. Именно тази сума съдът намира, че следва да се приеме
като стойност на запазените части, която да бъде приспадната от дължимото
обезщетение. С оглед на това и след приспадане на така приетия размер на
запазените части от размера на дължимото застрахователно обезщетение, се
явява остатък от 68583,38лв, до който размер искът следва да бъде уважен.
Относно оплакването на ответника за липсата на представено
удостоверение за прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради
настъпилата тотална щета, то съдът намира същото за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в
Република България, е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му. Следователно, изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по
съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е
налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И
в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това
има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за застрахователно обезщетение. Следователно, дължимостта на
обезщетението по чл.405 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска (в този
смисъл са решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., на ВКС, I т.о. и
решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед
на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава
- законната лихва, следва да се присъди считано от датата на представяне
пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по
чл.390, ал.1 КЗ.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено.
От ответната страна е релевирано възражение за прекомерност на
адв.хонорар, договорен от ищеца. Съдът като съобрази, че съгласно чл.7, ал.2,
т. 4 от Наредба №1/09.07.04г. минималния размер на дължимото
10
възнаграждение възлиза на 3105лв с ДДС, а договореното такова е в размер
на 3280лв с ДДС / доколкото 120лв се претендират съгл. чл.7, ал.9 от
наредбата/, то съдът намира възражението за неоснователно. Предвид това и
съобразно уважената част от иска в ползана ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 6343,34лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на КР. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ул.******** 17, ет.6, ап.112, СУМАТА от
68583,38лв / шестдесет и осем хиляди петстотин осемдесет и три лева и 38ст/,
предявен като частичен иск от иск в общ размер на 71583,38лв,
представляваща обезщетение за претърпени имущ.вреди по договор за
застраховка КАСКО по застр.полица № ********** от 31.07.19г. в резултат
на настъпило застр.събитие на 15.03.20г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка **** с рег.№ *******,
до окончателното и плащане, на осн. чл.405 КЗ.
́
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на КР. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ул.******** 17, ет.6, ап.112, сумата от
6343,34лв /шест хиляди триста четиридесет и три лева и 34ст./,
представляваща сторените за първоинстанционното производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11