№ 12813
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
************* по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу И. С. Б., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1148,96
лева - главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.
„Д“2, ************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 153,29 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г.; сумата 40,61 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 6,99 лева - мораторна лихва за период от
05.03.2020 г. до 26.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №****/2023 г. по описа на
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представил, оспорва исковете като недоказани,
по основание и размер. Навежда възражение за изтекла давност.
Третото лице-помагач „Д“ ЕООД на страната на ищеца не взима
становище.Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
От договор за продажба по чл. 117 от ЗТСУ от 22.04.1986 г. и нот. акт за
договор на ипотека от 14.09.2010г . по нот. д. №442/2010 г. на Нотариус с рег.
3362 на НК, се установява, че ответникът е изключителен собственик на
процесния недвижим имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017
г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Следователно качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота. В конкретния
случай се установява, че през процесния отчетен период до имотът е притежание
на ответника и не се доказа друго, вкл. изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
или сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице, поради което отговаря за неплатените задължения за доставка на топлинна
енергия. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена
по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност
сумата 1140,80 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Вещото лице установява, че през целия процесен период не е начислявана от
ищеца топлинна енергия за отопление на имот, доколкото радиаторите са
затапени, а само за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за
доставка на топла вода.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 23.02.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания
преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.
1 от ЗЗД) – преди 23.02.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
2
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. За това е покрито с давностен срок вземането за главница за периода
01.05.2019-31.12.2019 г., вкл. като се отчете чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр.
44 от 13 май 2020 г. Съдът приема, че исковата претенция е основателна за
непогасеното по давност право на парично вземане на ищеца за главница за
цена на доставка на топлинна енергия за периода 01.01.2020-30.04.2022 г. и в
размер на сумата 930,16 лв. определен от Съда, съобразно правомощието му по
чл. 162 от ГПК и предвид изчисленията на вещо лице СТЕ по табл. 3 и 4., а за
останалата част – отхвърли.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по
чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не
доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка
на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020-26.01.2023 г. за сумата 124,62 лв., а за останалата част
акцесорната претенция се отхвърли.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства,
в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
23.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
3
право на съдебни разноски, съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати сумата
общо 761,98 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лиле,
особен представител-адвокат на ответника и на юрисконсулт, последното
определено в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. С. Б., с ЕГН:**********, дължи
на „Т С“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ ***, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 930,16 лева – главница за цена на
доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Д“2, ************, за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 124,62 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г.; сумата 40,61 лева – главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
23.02.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№****/2023 г. по описа на СРС; като иска за сумата над уважения размер от
930,16 лева до пълния предявен размер от 1148,96 лева и за периода 01.05.2019-
31.12.2019 г. за главница за цена на доставка на топлинна енергия, и иска за
сумата над уважения размер от 124,62 лева до пълния предявен размер от 153,29
лева за мораторна лихва; и иска за сумата 06,99 лева - мораторна лихва за период
от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г., начислена върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. С. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т С“ ЕАД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 761,98 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №****/2023 г. и гр. дело №****/2023 г., и двете
по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д“
ЕООД на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.
Решението в останалата част може да се обжалва пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4