РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. гр. Хасково, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. И.ова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. И.ова Гражданско дело №
20225640100981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от Е. Б. К., ЕГН ********** от гр.Х.,
бул.»**********» № **,ет.*,ап.** против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район « Куба», в землището на
гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.706.439 с площ от 600 кв.м.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е придобил по силата на
наследяване и делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
77195.706.439 с площ от 600 кв.м. и стар пл. номер 86, ведно с построената в
имота вилна сграда, съгласно кадастралния план на м.»Куба-1», Хасковско
землище, одобрен със Заповед № 969/1988г. Своето право на собственост
жалбоподателят удостоверява с Нотариален акт № 157, том 6, рег.№ 8233,
дело № 796/2004г. на нотариус К. Г., с рег.№ 353 по регистъра на НК и с
1
район на действие-района на РС-Хасково. Твърди се, че атакуваната сега
Заповед на Областен управител на област Хасково не е била обжалвана пред
съда в частта на имот № 77195.706.439 в предвидения 14-дневен срок. След
влизането й в сила Кметът на Община Хасково издал Заповед №
478/25.03.2021г. на основание § 4к ал.7 от ППЗСПЗЗ и чл. 28 ал.1 от същия
във вр. §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ и наредил да бъде възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Н. Ж., който позовавал своето
право на собственост възоснова на Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ и
съответно подадено Заявление пред нея на основание чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ,
както и приложена скица. Жалбоподателят намира, че за него е налице правен
интерес от настоящата жалба, тъй като счита Заповедта на областния
управител за нищожна в часта, засягаща неговия имот. Счита обжалваната
заповед за нищожна, тъй като имот с идентификатор 77195.706.439 не
попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, поради това, че имотът
нямал характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване
въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което
включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на
наследниците на Д. Н. Ж. на посоченото основание представлявало
съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение
представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния
акт. В жалбата жалбоподателят заявява още, че е придобил имота на годно
правно основание – наследяване и делба, което му право било признато по
определения за това ред и обективирано в представения като доказателство
нотариален акт. Казаното според жалбоподателя обосновало извод, че той е
собственик на процесния имот с площ от 600 кв.м. и никога не са изгубвали
своето право на собственост нито наследодателят му, нито той самият.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за
нищожна обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателя – ПИ с
идентификатор 77195.706.439 по КК на гр. Хасково. Претендира разноски.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител. По искане на съда е изпратена цялата административна
преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованите страни Т. Ж. Ж., Р. Ж. Ж., И. Н. Д., Г. Н. Ж., Д. Д.
Ж., Е. Н. Ж. и Д. Н. Ж. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание
2
не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Заинтересованата страна И. М. Ж. е подал писмен отговор, като
изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е
бил одобрен ПНИ на жилищен район „ Куба-1“, в землището на гр. Хасково,
Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от
представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр.51/28.06.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от
обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и съдебна делба
№ 157, том 6-ти, рег.№ 8233, дело № 796/27.12.2004г. на нотариус К. Г., с
район на действие-РС-Хасково, според който жалбоподателят Е. Б. К. е
признат за собственик по наследство и съдебна делба на неурегулиран
поземлен имот с № 86 по кадастъра на местност „Куба-1“, Хасковско
землище, одобрен със Заповед № 969/1988г., с площ от 600 кв.м. по
нотариален акт, а по скица – 1065.32 кв.м., ведно с построената в имота вилна
сграда.
Прието бе като доказателство и Решение № 36-51/01.04.1998г. на
Поземлена комисия-Хасково за възстановяване право на собственост на
наследниците на Д. Н. Ж. на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и Протоколи № 1/26.02.2019г., №
3
2/14.03.2019г., както и Протокол № 3/23.04.2019г. от заседания на комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните
имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „ Куба-1“, задание за изработване на
планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“,
ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Ючките лозя“ в
землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за
анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в територите по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена
анкета, както и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите,
платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на
които трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“Куба-1“, както и техническа
документация относно изработването на ПНИ.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконособразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
4
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност. В този смисъл нищожен
би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателя доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не
може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като
същият не е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
5
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателя и ангажираните от
същия доказателства относно притежаваното от него право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес
и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Е. Б. К., ЕГН **********, от
гр.Х., бул.»**********» № **, ет.*, ап.**, против Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Куба-1“, в
землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.706.439, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6