Р Е Ш Е Н И Е
№ 128 28.10.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На деветнадесети
октомври
година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 241 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 54а и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.Ц.С.
ЕГН ********** ***, чрез а.. Н.В. ***, със съдебен адрес:*** против Решение №
1040-21-710/ 12.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е
потвърдено разпореждане № 214-00-8947-1/ 30.06.2021 г. на ръководителя по
осигуряването в ТП на НОИ - София град, с което е разпореден на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита процесното решение
за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила, при противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В
с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител а.. Н. В. *** е получено писмено
становище, че поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесното
решение. Пледира за присъждане на разноски по делото, като представя списък на
същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ – София-град, редовно призован,
не се явява и не се представлява.От процесуалния му представител Е. В. –
служител с юридическо образование на длъжността началник сектор „Правно
обсружване“ е постъпило писмено становище за неоснователност на подадената
жалба и потвърждаване на процесното решение като правилно и законосъобразно. В
дадения от съда срок от Е. В. – служител с юридическо образование на длъжността
началник сектор „Правно обсружване“ са постъпили писмени бележки с изразено
становище за неоснователност на подадената жалба по подробно изложени
съображения.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е неоснователна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят към настоящия момент е лице с регистриран трудов договор в
Обединено кралство Великобритания от 06.10.2021 г. според представеното писмено
становище от неговия процесуален представител като към момента на издаване на
процесния адм. акт е работил като осигурено лице в Обединено кралство
Великобритания от 12.01.2019 г. до 31.03.2021 г. според представения преносим документ
U1.
На 25.06.2021 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на ПОБ чрез директора на ТП на НОИ – София-град, в което посочил, че
е упражнявал трудова дейност в Обединено Кралство Великобритания от 12.01.2019
г. до 31.03.2021 г.
На 30.06.2021 г. ръководителят по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – София-град е издал Разпореждане № 214-00-8947-1 с което на основание чл. 54а от КСО, с което
е оказал отпускането на ПОБ по чл. 54а от КСО. Като мотиви са изложени доводи,
че съгласно преносим документ U1, издаден на
22.04.2021 г. от компетентната институция на Великобритания осигурителният период
в Обединеното кралство е от 12.01.2019 г. до 31.03.2021 г. (вкл.), след което
няма български осигурителни периоди. Чл. 32 от Споразумението за оттегляне
регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая М. С. не е
упражнявал трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да
се преценява правото на обезщетение за безработица, вследствие на което няма
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британските периоди
за придобиване на право на обезщетение.
На 07.07.2021 г. жалбоподателят С. е подал жалба
против Разпореждане № 214-00-8947-1/ 30.06.2021 г. на ръководителя по осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Търговище пред директора на ТП на НОИ – София-град (стр. 10 до
12 от приложеното АД на АС-София град).
На 12.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с оспореното Решение № 1040-21-710, с което потвърдил
Разпореждане № 214-00-8947-1/ 07.07.2021 г. на ръководителя по осигуряване за
безработица в ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл. 54а от КСО е
постановен отказ за отпускане на ПОБ на жалбоподателя С.. Решението е получено
на 19.07.2021 г. от жалбоподателя според представеното ИД. На 29.07.2021 г.
жалбоподателят С. е подал настоящата жалба чрез директора на ТП на НОИ –София
–град до съда.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 1040-21-710/ 12.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – София-град, за законосъобразен адм. акт, като издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „б“ от КСО. Решението е мотивирано и напълно съответства на
изискванията за форма на писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са
изложени както в адм. акт, така и в адм. преписка.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът
приема следното:
По
делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и е свързан с отговор
на въпроса коя е компетентната държава по изплащането на ПОБ за периода, през който оспорващият е работил по
трудово правоотношение на територията на Обединено кралство Великобритания.
Ръководителят
на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са
приели, че жалбоподателят не пребивава на територията на страната по смисъла на
регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши
преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е
държавата по последна трудова заетост, тъй като няма български осигурителни периоди които да
бъдат сумирани с британските такива. Съдът счита тези изводи на адм. орган за
законосъобразни и съобразени с относимите норми на Европейското законодателство
– Споразумението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне). Длъжностното лице по безработицата в АО,
правилно е приело, че жалбоподателят М.С. не попада в приложното поле на чл. 30
от Споразумението за оттегляне, а тъй като няма осигуряване в Р.България липсва
правно основание за за сумиране на осигурителни периоди за преценка на правото
на ПОБ, според чл. 32 от същото Споразумение за оттегляне.
Нормите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане
на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за национална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/ 2009
г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за
неговото прилагане в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за
оттегляне попадат заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 30 от
Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими
правилата за координация на системите за социална сигурност в цялост като видно
от нормата е, че тя касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния
период ( т.е. до 31.12.2020 г.).
Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица
попадат в обхвата на чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато
продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации,
обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Съгласно
следващата ал.3 изрично е предвидено, че в персоналния обхват по ал. 1 попадат
и лицата от чл. 10 от Споразумението, които най-общо са граждани на ЕС и
граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване
в Обединеното кралство преди края на преходния период и продължават да
пребивават там и след това.
Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи,
които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като
за същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване,
заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и
задължения, произтичащи от такива периоди, т. е. тази норма регламентира
частичното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. само за целите на
сумирането, което се извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл. 32
от Споразумението определя за кои лица регламента се прилага частично – само
относно сумирането на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г.
по законодателството на Обединеното кралство, респ. това на ДЧ. Обхванатите
лица са граждани на ЕС и граждани на Обединеното кралство, за които преди края
на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство,
съответно на ДЧ. Това принципно са група лица, които са придобили осигурителни
периоди само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица
при преценката на правото се прилага националното законодателство, като за
придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.
При ПОБ на лицата от обхвата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне, не се
прилага т.нар. „износ“ на парично обезщетение във Великобритания, но може
обезщетението, отпуснато от Великобритания да бъде изнесено в друга ДЧ.
При прилагане на Споразумението за оттегляне са възможни различни хипотези
относно персоналния обхват, определен в посочените по-горе норми. Така ако
последният период е британски, започнал и завършил преди 31.12.2020 г.
съответно прекратяването на осигуряването във Великобритания е преди 31.12.2020
г., след което лицето няма период на стаж, преценката на правото на ПОБ следва
да е по правилата на Регламент (ЕО) 987/ 2009 г., ако се установи, че държавата
по пребиваване е Р.България. Ако последният период е български, започнал и
завършил преди 31.12.2020 г. и лицето има предходни британски периоди, вкл.
прекратяване на осигуряването във Великобритания е преди 31.12.2020 г.
преценката на правото на ПОБ е по правилата на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. и
Регламент (ЕО) № 987/ 2009 г.
Ако последният период е британски, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и
прекратяване на осигураването във Великобритания е след 31.12.2020 г. и лицето
няма български стаж (както е в случая с жалбоподателя), не се дължи ПОБ от
българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния
обхват на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на изискванията
за отпускане на ПОБ по смисъла на КСО. В тази хипотеза чл. 65 от Регламент (ЕО)
№ 883/ 2004 г. не е приложим поради прекъсване на трансграничната ситуация със
завръщане на лицето в Р. България. Ако последният период е български, започнал
и завършил след 31.12.2020 г. и има предходен британски период, започнал преди
и завършил след 31.12.2020 г. (прекратяване на осигураването във Великобритания
е след 31.12.2020 г.) – се прилага само КСО, като само за придобиване на
правото и определяне на продължителността на изплащане на ПОБ се отчитат
британските осигурителни периоди, придобити преди 31.12.2020 г.
Споразумението за търговия и сътрудничество и приложимо спрямо лицата,
които не се обхванати от Споразумението за оттегляне. По отношение на
българските граждани това са лицата, които са придобили или ще придобият
британски осигурителни пероди само след 31.12.2020 г. В чл. SSC.56, § 1 от Протокола за координация на системите за
социална сигурност е регламентирано сумиране на осигурителни периоди от
институцията на държавата, съгласно чието законодателство последно са придобити
осигурителни периоди. Това споразумение се прилага от 01.01.2021 г. и не е
относимо към настоящия случай на жалбоподателя М.С., тъй като той има заетост
във Великобритания от 2019 г.вкл. и през преходния период до 31.12.2020 г.,
поради което преценката на неговия случай следва да бъде по правилата на чл.
30, ал. 1 и чл. 32 от Споразумението за оттегляне.
Последният осигурителен период на жалбоподателя С. е завършен по
законодателството на Обединено кралство Великобритания, поради което
компетентна тя е и компетентната институция, която следва да извърши преценка
на правото за ПОБ, като при необходимост да сумира придобитите периоди от
лицето преди последната му заетост, по законодателството на другите ДЧ. Поради
това, за да запази статута си на лице по чл. 30, ал. 1 от Споразумението за
оттегляне жалбоподателят е следвало да упражни правото си на ПОБ във
Великобритания преди прекъсване на трансграничната ситуация и обезщетението му
да бъде „изнесено“ за плащане в Р. България. С прекъсване на трансграничната
ситуация след 31.12.2020 г. преценката за ПОБ се извършва по правилата на
българското законодателство, т. е. последният период на осигурена заетост
следва да бъде придобит при условията на КСО, респ. последното прекратяване да
е по правоотношение, регламентирано по българското законодателство, за да се
пристъпи към сумиране на осигурителни периоди от кралство Великобритания.
Поради
тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
изхода от оспорването съдът счита, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. Н.В. ***, със съдебен
адрес:*** против Решение № 1040-21-710/ 12.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ
София-град, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-8947-1/ 30.06.2021 г. на
ръководителя по осигуряването в ТП на НОИ София град, с което е разпореден на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО отказ за
отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: