№ 12361
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110174315 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Сдружение „Б.Х.К.“ срещу
Министерски съвет на Република България и К. Г. А.. Предявени са субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр,
както следва:
- иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на
Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора
на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени
като група с нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация
по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“;
- иск за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. А., че с
действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на
имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по
признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е приоритизирал възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответниците с действията си по организация на
ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен
ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия
Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили
нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и
„увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с действията си, които
практически приоритизират ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари
в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително след
отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо
1
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични
заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във
ваксинационни центрове;
- иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да
преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България, приоритизирайки възрастните хора на и над 65-годишна възраст и
лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни
нарушения.
Ищецът твърди, че след глобалното разпространение на вируса COVID-19 в края на
2019 г. и началото на 2020 г. най-ефикасното и успешно средство за защита срещу тежко
протичане на заболяването или смърт са станали одобрените за употреба ваксини. Излага, че
с приетия от Министерски съвет Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България били въведени препоръки за провеждане на имунизации, като били
посочени по фази групите от населението, които да бъдат ваксинирани с приоритет, тъй като
първоначално наличните дози ваксини не били в достатъчно количество. Счита, че с
приемането на Ваксинационния план, последващото му изменение и допълнение с РМС №
91/03.02.2021 г., РМС № 144/19.02.2021 г. и РМС № 145/22.02.2021 г., начина на
приложението му и начина на организиране на имунизационната кампания, включително
чрез въвеждането на т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс и
приоритизиране на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в
процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната компания – до края на м.
05.2021 г., възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи
хронични заболявания са поставени в по-уязвимо положение спрямо другите групи по
отношение на достъпа им до ваксиниране, поради което по отношение на тях е извършена
дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“. Излага, че в качеството си на
Министър на здравеопазването ответникът А. е следвало да отговаря за създаването на
Ваксинационния план по начин, който да гарантира запазването на най-много човешки
животи и който не застрашава най-уязвимите от населението лица, каквито са лицата на и
над 65-годишна възраст и тези с хронични заболявания. Сочи, че до 12.05.2021 г. той е
отговарял за изготвянето на Ваксинационния план /доколкото се касае за дейност, тясно
свързана с извънредната епидемична обстановка, при която Министърът на
здравеопазването има широки правомощия/ и предлагането му на Министерския съвет за
гласуване. Сочи, че с негова заповед е сформирана работна група за изработването на
Ваксинационния план, включваща и експерти от МЗ на пряко подчинение при него, че той е
предложил фазите за ваксинация и фактически е организирал процеса по ваксинация по
начин, изключващ възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи
хронични заболявания от равен и ефективен достъп до ваксини. Счита, че с включването на
тези групи лица в IV фаза на Ваксинационния план те са поставени в по-неблагоприятно
положение в сравнение с лицата на по-ранна възраст и с тези, които нямат увреждания,
изразяващи се в придружаващи заболявания, като не е отчетено обстоятелството, че те са
сред най-уязвимата част от населението и нуждата от имунизация поради възрастта и
увреждането им е в най-голяма степен и с приоритет, защото са изложени на висок риск от
развиване на тежки усложнения или смърт. Изтъква, че с отварянето на т. нар. „зелени
коридори“ всякакъв ред за ваксинацията съобразно Ваксинационния план е премахнат и тя е
станала хаотичен процес. Счита, че на практика ІV фаза на ваксинацията никога не е
достигната. Твърди, че възрастните хора и хората с увреждания са фактически
приоритизирани едва след издаване на Заповед № РД-01-350/17.05.2021 г. на служебния
Министър на здравеопазването Стойчо Кацаров.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
Министерски съвет на Република България. Оспорва осъществяването от него на пряка
дискриминация срещу възрастните лица на и над 65-годишна възраст и лицата с
2
придружаващи хронични заболявания, като счита, че не е налице неравното им третиране по
признаци „възраст“ и „увреждане“ и липсват сравними сходни обстоятелства. Излага, че
приоритизирането на отделни групи лица се налага поради липсата на достатъчен брой
ваксини в началото на ваксинационния процес, като в първите три групи са включени лица
съобразно риска от инфектиране и необходимостта от поддържането на критичните
структури за функционирането на обществото, т.е. поради обективни причини тези лица са
обособени като приоритетни групи, като тези обективни обстоятелства не са идентични по
отношение на лицата, поставени във фази ІV и V. Изтъква, че в случая разликата в
третирането е обоснована и легитимна, защото преследва допустима от закона цел и се
основава на обективни и разумни критерии – липсата на достатъчно ваксини в началния
етап и необходимостта лицата от първите три групи да участват активно в борбата срещу
пандемията и функционирането на държавата и обществения живот. Оспорва
осъществяването на непряка дискриминация чрез въвеждането на т. нар. „зелени коридори“,
като изтъква, че и след това лицата на и над 65-годишна възраст и тези с увреждания
продължават да са в приоритетна група, а измененията във Ваксинационния план
единствено дават възможност и на останалите да се ваксинират в определени часови зони и
дни, поради което не е налице неравно третиране, още по-малко – причинна връзка със
защитен признак, след като „зелените коридори“ са достъпни и за лицата, включени в
приоритетните фази. Оспорва осъдителния иск поради неоснователност на установителните
искове, както и предвид това, че понастоящем има неограничена възможност за ваксиниране
и за избор на ваксина.
В законоустановения срок ответникът К. Г. А. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че с
Ваксинационния план е извършена твърдяната пряка дискриминация на лицата на и над 65-
годишна възраст и на тези с хронично заболяване. Сочи, че единственото действие,
извършено от негова страна във връзка със съдържанието и приемането на Ваксинационния
план, било да назначи работна експертна група, която да създаде плана и да извършва
необходимите действия по неговата промяна, вземайки предвид непрекъснато променящата
се епидемиологична обстановка, както и процедурното представяне на плана пред
Министерския съвет за обсъждане и евентуално приемане, като изтъква, че решението за
неговото приемане е взето от колективния орган Министерски съвет. Счита, че
Ваксинационният план е изцяло съобразен с медицинската наука към датата на приемането
му и с препоръките на Европейската комисия в Съобщение от 15.10.2020 г. до Европейския
парламент и Съвета, в което са очертани възможни приоритетни групи от населението в
началните етапи на внедряването на ваксините, като изрично е посочено, че те не са
подредени по важност, а всяко правителство на държава-членка трябва да избере конкретен
ред в зависимост от особеностите в процеса по разпространение на заболяването в тази
държава. Посочва, че разкриването на т. нар. „зелени коридори“ за ваксинация е в унисон с
препоръката в съобщението държавите-членки да насърчават посланието си към младите
хора относно сериозността на ситуацията. Твърди, че ваксинирането на медицинските лица
в първа фаза е обусловено от високия риск от заразяване по отношение на тях и от предаване
на инфекцията от тях на рискови групи от населението и от нуждата тези лица да продължат
да изпълняват професионалните си ангажименти, включително и като предоставят здравна
грижа и лечение на рисковите групи. Счита, че поставянето на лицата във втора и трета
ваксинационна фаза е с оглед по-голямата опасност и вероятност от разпространение на
вируса сред тях или с оглед общественото значение на извършваната от тях дейност.
Посочва, че в периода 27.12.2020 г. – 13.03.2022 г. най-голям брой ваксинирани има именно
сред лицата над 60-годишна възраст, поради което тази група лица не е дискриминирана.
Излага, че не е бил включен в състава на Националния ваксинационен щаб, който е имал
правомощия по координиране, контролиране и изпълнение на плана, поради което счита, че
не би могъл да носи отговорност за ефективността от неговото приложение. Твърди, че
3
всички изменения на Ваксинационния план са предприети по препоръка на Националния
ваксинационен щаб. Посочва, че т. нар. „зелени коридори“ за ваксиниране са въведени,
защото в първите месеци на ваксинационната кампания темпът на ваксинация не е бил
добър, много от лицата в приоритетните групи не са се явили за ваксинация, лица извън
групите са имали интерес към ваксинацията и е имало реална опасност наличните дози
ваксини да не могат да се оползотворят поради изтичане на срока им на годност. Изтъква, че
поставянето на лицата на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи заболявания в
четвъртата приоритетна група не е поради тяхната възраст или заболяване, а поради по-
голямата уязвимост на лицата, поставени в първите три групи, предвид естеството на
тяхната работа и незаменимостта им в процеса по забавяне и спиране разпространението на
болестта и поддържането на функционирането на основни за обществения живот дейности.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
В Република България на 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение поради
разпространението на вируса COVID-19.
Съгласно Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от
15.10.2020 г., когато бъдат на разположение ефективни и безопасни ваксини срещу COVID-
19, непосредствените етапи на доставянето им ще зависят от наличния производствен
капацитет, а държавите – членки ще трябва да вземат решение кои групи от населението да
имат приоритетен достъп до ваксините, за да бъдат спасени възможно най-много човешки
животи, като тези решения следва да се основават на два критерия: защита на най-уязвимите
групи и лица и забавяне и евентуално спиране на разпространението на болестта. Посочено
е, че държавите – членки следва да определят приоритетен списък за ваксиниране, като
набележат и насочат вниманието си към ключови групи и общности от населението – в
идеалния случай чрез поетапен/стъпаловиден подход, но този списък следва да бъде гъвкав,
за да се даде възможност за неговото адаптиране и актуализиране, след като бъде на
разположение подробна информация за ваксината, както и за да се вземат мерки с оглед на
развитието на епидемичната обстановка. В Съобщението се съдържат примери за
неподредени по важност приоритетни групи, които да бъдат взети предвид от държавните
при внедряването на ваксините срещу COVID-19, а именно: работници в лечебни заведения
и заведения за дългосрочни грижи, защото те са със значително повишен риск от заболяване
и изпълняват възлови функции в борбата с пандемията; лица на възраст над 60 години,
защото заради възрастта са с повишен риск от тежко протичане на заболяването или смърт,
и по-специално лицата в ситуация, свързана с висок риск, като например живеещи в
заведения за дългосрочни грижи; лица, които са уязвими поради хронични заболявания,
съпътстващи заболявания или други свързани с тях състояния /например затлъстяване,
хипертония, астма, сърдечни заболявания, бременност/, защото са с повишен риск от тежко
протичане на заболяването или смърт; работници от критично значение извън сектора на
здравеопазването – например учители, лица, полагащи грижи за деца, работници в селското
стопанство, хранително-вкусовата промишленост и транспорта, полицейски служители и
служители в служби за спешно реагиране; общности, при които не е възможно физическо
дистанциране – например в общежития, затвори, бежански лагери; работници, при които не
е възможно физическо дистанциране – например във фабрики, предприятия за разфасоване
на месо и кланици; уязвими социално-икономически групи и други групи, изложени на по-
висок риск – например общностите в неравностойно социално положение, които следва да
бъдат определени в съответствие с националните условия. Посочено е, че определянето на
допълнителни приоритети и специфични препоръки за ваксините ще бъде възможно, когато
бъде налице конкретна подробна информация за продуктите – например особеностите,
характеристиките и ефикасността на ваксината и оценка на ползите от нея за конкретни
4
групи, както и изискванията за веригата на съхранение и доставка. Прието е, че влияние
върху вземането на решения на национално равнище ще окажат например специфичната за
всяка държава епидемична обстановка по време на внедряването на ваксините,
демографските данни, системите за доставка на ваксини, здравните изисквания и капацитет,
като при постигане на по-голямо наличие на ваксини стратегиите за ваксините и техните
цели ще трябва да бъдат съответно коригирани – например, въпреки че в началото
стратегиите вероятно ще се съсредоточат върху намаляването на смъртността и на здравната
и социално-икономическа тежест на пандемията от COVID-19 и върху гарантирането на
непрекъснатост на основните услуги, на по-късен етап от внедряването на ваксините е
възможно вниманието да се пренасочи към намаляване на по-широките социални и
икономически ограничения и въздействие, като тази гъвкавост по отношение на
променящите се цели следва да бъде взета предвид от държавите при изготвянето на техните
стратегии за ваксиниране и е наложително да има приспособим и гъвкав подход при
ваксинирането, за да се отговори на бързите промени в епидемичната обстановка на местно,
регионално и национално равнище. Посочено е, че може да са необходими специфични
стратегии за някои групи от населението – например за младите хора, сред които е нараснал
броят на положителните случаи и които вероятно допринасят за разпространението на
коронавируса, поради което със Съобщението държавите – членки се насърчават да насочат
посланието си към младите хора и да се уверят, че те разбират сериозността на ситуацията.
С РМС № 896/07.12.2020 г. е приет Национален план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България и е определен Национален ваксинационен щаб за изпълнение на
Националния план, в състава на който не е включен ответникът А.. Проектът на Решение за
приемане на Националния ваксинационен план е внесен на 03.12.2020 г. от Министъра на
здравеопазването К. А.. За създаването на Националния ваксинационен план е създадена
работна група със Заповед № РД-02-158/02.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването К.
А..
Съгласно Националния ваксинационен план първоначално при ваксинацията срещу
COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите
нужди, като приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични
критерии и е от особено значение първите доставки на ваксина да са предназначени за
следните групи от населението съобразно риска от инфектиране и необходимостта от
поддържането на критичните структури за функционирането на обществото, изброени по
ред на обхващане:
Фаза І: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична
помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина,
фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал. Прието е, че лицата са
поставени под висок риск от заразяване с COVID-19 и могат да предават инфекцията на
рискови групи от населението, като имунизирането им ще позволи те да продължат да
изпълняват професионалните си ангажименти. Очакван брой подлежащи: 243 600 лица, като
в зависимост от предоставения брой ваксини директорите на РЗИ следва да уточнят брой на
подлежащите на имунизация контингенти.
Фаза ІІ: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти
и персонал на ферми за отглеждане на норки. Очакван брой подлежащи: 112 080 лица.
Фаза ІІІ: Служители, участващи в поддържане на функциониране на основни за
обществения живот дейности. Очакван брой подлежащи: по предварително изготвени
списъци.
Фаза ІV: Възрастни хора на и над 65-годишна възраст и лица с придружаващи
хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от
развитие на усложнения и смъртен изход, в т. ч. имунокомпроментирани или лица с
вторични имунни дефицити. Очакван брой подлежащи: 1 800 000.
5
Фаза V: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от
инфектиране, свързани с условията и начина им на живот.
Прието е, че имунизациите на целевите групи ще се извършват по предварително
изготвени списъци, като за идентифицирането на целевите групи се използват данните от
НСИ, регистрите на професионалните организации и асоциации, данни от МТСП за
персонал и потребители на социални услуги, от МВР, МО, МЕ, МОН, МЗХГ и други
централни администрации, отговорни за поддържане на функционирането на основни за
обществения живот дейности на държавата, пациентските листи на общопрактикуващите
лекари, като отпускането на количествата за обхващане на всяка идентифицирана целева
група ще се съобразява със схемите за имунизация за конкретната ваксина и предвидените
срокове и количества във всяка следваща доставка. Организирането и провеждането на
ваксинациите е предвидено да е съобразно графика на доставките, броя на подлежащите
лица от целевите групи и логистичните аспекти на хладилната верига по отношение на
транспорта и съхранението им в съответствие с изискванията на производителя. Прието е, че
имунизациите ще се прилагат от лекари в лечебни заведения за извънболнична и болнична
медицинска помощ, РЗИ, от лекари в специализирани структури на МВР и МО и от нарочно
създадени за целта екипи, вкл. и мобилни екипи, като изрично в провеждането на
ваксинациите са включени и общопрактикуващите лекари. Предвидено е, че съхранението
на доставените ваксини ще се извършва в складовата база на „ФИРМА – НЦЗП“ ЕООД и в
РЗИ, а общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти, които ще прилагат
ваксините, ще получават необходимите им дози от посочените места за съхранение.
Приетият план е версия 0.1. от дата 04.12.2020 г., като е предвидено, че при промяна на
фактите и обстоятелствата той подлежи на актуализация.
Със Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването К. А. е
наредено стартирането на имунизационна кампания срещу COVID-19 на територията на
цялата страна от 27.12.2020 г., която да се организира на регионално ниво от РЗИ, като
имунизациите се извършват от лекари в лечебни заведения за извънболнична и болнична
медицинска помощ, РЗИ, от лекари в специализирани структури на МВР и МО и от нарочно
създадени за целта имунизационни мобилни екипи, като при необходимост в
имунизационните екипи бъдат включени и медицински специалисти от центровете за
спешна медицинска помощ и здравните кабинети в детските градини и училищата или от
други лечебни заведения. Предвидено е имунизационната кампания да започне приоритетно
с обхващане на лица от целевите групи, определени с Фази І – V на Националния план за
ваксиниране срещу COVID-19 в Република България. Контролът по изпълнение на
заповедта е възложен на председателя на Националния ваксинационен щаб.
С РМС № 91/03.02.2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България към Фаза ІІІ са добавени лицата, които ще бъдат пряко
ангажирани с организацията и провеждането на изборите за народни представители,
насрочени на 04.04.2021 г., включително лицата, ангажирани с компютърната обработка на
данните от гласуването, както следва: членовете на ЦИК; служителите от администрацията
на ЦИК, както и експертите и техническите сътрудници, ангажирани от ЦИК във връзка с
изборния процес; членовете на РИК и назначените експерти и технически сътрудници към
РИК; членовете на СИК; служителите на МВР, които ще бъдат ангажирани с логистиката и
охраната на изборни книжа, на изборни помещения и на членовете на РИК и СИК във
връзка с предаване на изборни книжа; експертите от „Информационно обслужване“ АД,
които на ниво ЦИК и РИК ще изпълняват компютърната обработка на данните от
гласуването и ще подготвят издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително
от машинното гласуване; експертите от „Сиела Норма“ АД, които ще изпълняват дейностите
и процесите, представляващи логистично осигуряване и обслужване на специализираните
устройства за електронно машинно гласуване. Предвидено е, че ваксинирането на лицата,
попадащи в целевите групи на Фаза ІІ и Фаза ІІІ, може да се провежда едновременно.
6
Със Заповед № РД-01-92/11.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването К. А. са
определени лечебните заведения и РЗИ по области, в които да се открият временни
имунизационни пунктове за осъществяването на имунизационната кампания, както и е
наредено всички общопрактикуващи лекари да участват в осъществяването на
имунизационната кампания, като ваксинират желаещите лица от техните пациентски листи.
С писмо с изх. № 16-00-4/18.02.2021 г. на председателя на Националния ваксинационен
щаб Управителният съвет на Българския лекарски съюз, председателят на Националното
сдружение на общопрактикуващите лекари в България и управителят на НЗОК са
уведомени за стартирането на Фаза ІV от Националния ваксинационен план.
От Приложение към Решение № РД-01-995/03.12.2021 г. на Главния секретар на
Министерство на здравеопазването се установява, че към 19.02.2021 г. броят на
ваксинираните срещу COVID-19 служители, участващи в поддържане на функционирането
на основни за обществения живот дейности, като група от населението, за която е
предвидено приоритетно ваксиниране във Фаза ІІІ съгласно Националния ваксинационен
план, е 12 809 лица, а към края на месец май 2021 г. броят на ваксинираните лица срещу
COVID-19 на и над 65-годишна възраст е 302 149 човека. Изяснява се, че на 15.02.2021 г.
Националният ваксинационен щаб е взел решение във връзка с очакваните достатъчни
количества ваксини през месец март да се застъпят Фази І – ІV и да се работи усилено за
подготовката на масовата ваксинация, като ваксинационните пунктове заработят и в
почивните дни, а от средата на месец февруари 2021 г. с увеличаване на количествата
ваксини и на броя доставки е станало възможно ваксинирането и на лицата на и над 65-
годишна възраст и такива с придружаващи хронични заболявания, т.е. лицата от Фаза ІV,
като от началото на месец април 2021 г. основен приоритет е станало снабдяването на
общопрактикуващите лекари с половината от всички доставени количества ваксини от
всички видове.
С РМС № 144/19.02.2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България е прието към Фаза V следното: „По изключение и при
налични достатъчно количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в
събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие че
са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“, а с РМС № 145/22.02.2021 г. за
изменение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България
горното изречение е изменено по следния начин: „По изключение и при налични достатъчни
количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и неделя, както и в
следобедните часове на работните дни, и на лица, които не попадат в целевите групи на
Фази І – V, при условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. Тези
решения са приети въз основа на съставени доклади от Министъра на здравеопазването К.
А., съдържащи предложение са съответните изменения, обосновани с необходимост за бързо
оползотворяване на наличните и очакваните количества ваксини срещу COVID-19 в
страната и от мащабно увеличаване на броя на имунизираните лица от цялото население.
От писменото доказателство на л. 44 от том І на делото се установява, че към
19.02.2021 г. в „ФИРМА – НЦЗПБ“ ЕООД са били налични 1 200 флакона/12 000 дози
ваксина Moderna COVID-19 vaccine със срок на годност 16.08.2021 г. и 6 060 флакона/60 600
дози ваксина COVID-19 V AstraZeneca със срок на валидност 30.06.2021 г., а към 21.02.2021
г. са били налични само първите.
С писмо № 63-00-47/26.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването К. А. е поискано
от председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България по
повод отказ на общопрактикуващи лекари да участват в имунизационната кампания срещу
COVID-19 да изпълняват възложеното им задължение да ваксинират желаещите лица от
техните пациентски листи. В отговор от 01.03.2021 г. председателят на посоченото
сдружение е възразил, че общопрактикуващите лекари участват в кампанията за масова
7
ваксинопрофилактика срещу COVID-19, но са затруднени заради малките количества
ваксини, които им се предоставят, начина на предоставянето и неясната логика на
разпределение.
Със Заповед № РД-01-350/17.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването Стойчо
Кацаров е наредено директорите на РЗИ да създадат организация за приоритетно доставяне
на ваксини срещу COVID-19 на общопрактикуващите лекари, като от понеделник до
четвъртък на всяка седмица общопрактикуващите лекари и останалите разкрити
ваксинационни центрове ваксинират лица на възраст над 60 години, като в този период се
допуска ваксиниране на лица и под 60-годишна възраст, ако са диспансеризирани с
исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, мозъчно-
съдова болест, хронични белодробни заболявания и онкологични заболявания или други по
преценка на лекаря, а петък, събота и неделя на всяка седмица се ваксинират всички
желаещи лица по реда на записването, а със Заповед № РД-01-356/18.05.2021 г. на
Министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров горната заповед е изменена така: „От
понеделник до четвъртък на всяка седмица общопрактикуващите лекари и временните
имунизационни пунктове ваксинират приоритетно лицата на възраст над 60 години и лицата
с хронични заболявания като исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна
недостатъчност, захарен диабет, мозъчно-съдова болест, хронични белодробни заболявания,
онкологични заболявания или други заболявания по преценка на лекаря, а петък, събота и
неделя на всяка седмица се ваксинират всички желаещи лица“.
С РМС № 473/30.06.2021 г. са отменени т. 2, 3 и 4 от РМС № 896/2020 г., касаещи
Националния ваксинационен щаб, с което е преустановена неговата дейност.
От табличната справка /л. 440 – 443 от том І на делото/ за приложени дози ваксини по
седмици и възрастови групи е видно, че още през първата седмица на стартиране на
ваксинационната кампания срещу COVID-19 в Република България са прилагани ваксини
срещу вируса и на лица на и над 60-годишна възраст, като броят поставени дози на лица под
и над тази възраст по седмици не се различава драстично – например в първата седмица от
ваксинационната кампания /седмица 53 от 2020 г./ броят на поставените дози на лица под
60-годишна възраст е 3 219 бр., а на лица на и над 60-годишна възраст – 1 520 бр.; през
първата пълна седмицата след въвеждането на т. нар. „зелени коридори“ /седмица 8 от 2021
г./ броят на приложените дози на лица под 60-годишна възраст е 46 035 бр., а на лица на и
над 60-годишна възраст – 47 057 бр.
От писмо № 11-03-105/15.07.2022 г. на Министерство на здравеопазването и
приложената към него Справка за обхванатите лица по възрастови групи от временни
имунизационни пунктове в страната през периода месец декември 2020 г. – 31.03.2021 г. се
установява, че в този период в страната са доставени общо 852 030 дози ваксини, като са
ваксинирани общо 375 221 човека. От доставените дози ваксини 151 522 дози са приложени
на лица на и над 65 години, като са ваксинирани общо 130 379 лица в посочената възрастова
група /при 244 842 лица на възраст под 65 години/, от които 62 135 човека са ваксинирани от
общопрактикуващите лекари, като с пълен ваксинационен курс са 21 143 човека /при 73 732
човека на възраст под 65 години/, а с непълен – 109 236 човека /при 171 110 човека на
възраст под 65 години/.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
доказване, поради което не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
ЗЗДискр забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
признаците по чл. 4, ал. 1, сред които са и признаците „възраст“ и „увреждане“.
Правото на защита от дискриминация предвижда, че лицата, които са в сходно
8
положение, следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не да са обект на по-
неблагоприятно третиране единствено поради факта, че притежават определена
характеристика, която е предмет на защита. Такова по-неблагоприятно третиране се нарича
„пряка дискриминация“ съобразно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В закона е предвидено още, че
лицата, които са в различно положение, следва да бъдат третирани по различен начин,
доколкото това е необходимо, за да могат тези лица да се възползват от определени
възможности равнопоставено с другите. Еднаквото третиране на лица или групи лица в
различно положение, което довежда до различни резултати и поставянето им в по-
неблагоприятно положение, се нарича „непряка дискриминация“.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ
недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от
ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на
тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този смисъл – Решение №
428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 153/14.06.2010 г. по гр.
д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др./.
На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според
признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.
По исковете за признаване за установено по отношение на Министерски съвет на
Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора
на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени
като група с нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация
по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“, и за признаване за установено
по отношение на ответника А., че с действията си по предлагане на Националния план за
ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-
726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 е
извършил пряка дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е
приоритизирал възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи
хронични заболявания, съдът намира следното:
Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на защитен признак, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето/лицата и причинна връзка между спорното
третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак
съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице
спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с
други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да прецени дали е налице
съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите
лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата
9
в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности. Релевантността на признака се установява по пътя на теста – щеше ли да
пострада лицето, ако беше /не беше/ с този признак? Достатъчно е пострадалият само да
докаже факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит дават
основание за съмнение или подозрение за вероятно, макар и не сигурно, извършена
дискриминация по посочените признаци. В този смисъл не е необходимо пострадалият да
доказва пълно и изцяло, че е налице спрямо него дискриминация, нито умисъл у
дискриминатора или съзнателност, респективно целенасоченост на дискриминиращите
действия; пълно и изцяло причинно-следствена връзка между защитения признак и по-
неблагоприятното третиране. Тогава тежестта се прехвърля върху ответника – да обясни и
да докаже, че не е нарушил принципа за равенство в третирането, действал е разумно и
оправдано или че по-неблагоприятното третиране се дължи на други причини извън
наличието на защитения признак у жертвата. При пряката дискриминация извод за
оправданост не е възможен, тъй като забраната за неравно третиране в пряка причинност със
защитен признак е абсолютна. Законът не допуска случаи на пряка дискриминация да бъдат
оправдани с оглед легитимна законова цел и съответност на средството, като изключенията
са изброени стриктно в хипотезите на чл. 7 ЗЗДискр /в този смисъл – Решение №
246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ВКС, ІV ГО/.
Следователно първият елемент от фактическия състав на пряката дискриминация е
установяване наличието на данни за неблагоприятно третиране. Наличието на
неблагоприятно третиране е от значение за установяване на случай на дискриминация,
когато третирането е неблагоприятно в сравнение с третирането на лице/лица в сходно
положение. Необходимо е да се приведе „случай за сравнение“, т. е. лице/лица,
намиращо/намиращи се в сходни обстоятелства, като основната разлика между двете
лица/групи лица е признакът, предмет на защита. Сравнение следва да се извърши между
лица, притежаващи процесните защитени признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр – „възраст“ и
„увреждане“, и лица, които не ги притежават /а не с лица в други държави, поради което
съдът прецени като ирелевантно извършеното в други държави приоритизиране на
различните групи лица в техните ваксинационни планове/ – дали те са поставени при сходни
сравними обстоятелства, и при положителен отговор да се прецени дали първите са по-
неблагоприятно третирани от вторите, като следва да се установи и причинна връзка между
по-неблагоприятното третиране и защитения признак.
В случая ищецът твърди, че е извършена пряка дискриминация по отношение на
лицата на и над 65 години и на лицата с придружаващи хронични заболявания по
признаците „възраст“ и „увреждане“, изразила се в поставянето им в група с по-нисък
приоритет в предложения от ответника А. и приетия от ответника Министерски съвет на
Република България Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република
България във всички негови редакции. Ето защо в „сравними сходни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр лицата на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания се намират единствено с лицата от целевите групи по
другите приоритизирани фази на ваксинацията и само сравнението с тях е от значение за
преценката дали е налице спрямо първите неравно третиране и пряка дискриминация. При
извършване на такова сравнение се налага извод, че лицата от Фаза ІV са по-неблагоприятно
третирани от лицата в предходните фази на Националния ваксинационен план, защото са
поставени във фаза на ваксинацията с по-нисък приоритет, което предполага по-късното им
ваксиниране във времето.
От друга страна обаче, съдът намира, че в случая липсва причинна връзка между
процесните защитени признаци и неравното третиране. На първо място, релевантността на
признаците „възраст“ и „увреждане“ в настоящия случай не се установява по пътя на теста,
защото отговорът на въпроса: „Щеше ли да пострадат лицата, ако не бяха с тези признаци?“,
е положителен – ако лицата не притежаваха защитените признаци „възраст“ и „увреждане“,
10
те изобщо нямаше да бъдат включени във Националния ваксинационен план като
приоритетна за ваксиниране група, което би ги поставило дори в още по-неблагоприятно
положение. На второ място, съдът отчита обстоятелството, че тяхното включване във
Националния ваксинационен план като група с по-нисък приоритет се дължи не на
притежаваните от тях защитени признаци „възраст“ и „увреждане“, а на обстоятелството, че
лицата от първите три фази са в по-уязвимо положение поради особеностите на заеманата от
тях длъжност или на изпълняваната от тях дейност или заради особеностите на средата, в
която живеят. В тази връзка следва да се посочи, че при всички лица от Фаза І и Фаза ІІІ и
при част от лицата от Фаза ІІ /персонал на социални институции, педагогически
специалисти/, от една страна е налице значително по-висок риск от заразяване, който в хода
на изпълнение на служебните им задължения без ваксина трудно би могъл да бъде
ограничен, като същевременно се увеличава рискът от разпространение на заразата от тези
лица, а от друга страна, те осъществяват дейности, гарантиращи нормалното функциониране
на обществото дори в условията на пандемия /здравеопазване, предоставяне на социални
услуги, образование, вътрешна сигурност и др./, поради което при тях самоизолацията,
усилено препоръчвана в първите дни и месеци от пандемията, е несъвместима с
изпълнението на служебните им задължения. Що се отнася до потребителите на социални
институции, включени във Фаза ІІ, следва да се отбележи, че особеностите на средата при
тях завишават риска от заразяване и предаване на заразата нататък в сравнение с един човек
на/над 65-годишна възраст или човек с придружаващо хронично заболяване, живеещ в своя
дом или в дома на своите близки. Ето защо съдът намира, че в случая лицата на и над 65
години и лицата с придружаващи хронични заболявания не са поставени в Националния
ваксинационен план в група с по-нисък приоритет за ваксиниране срещу COVID-19 поради
притежаваните от тях признаци „възраст“ и „увреждане“, а заради това, че лицата от
предходните фази имат други характеристики, несвързани с възрастта и здравословното
състояние, които лицата от Фаза ІV не притежават.
По изложените съображения съдът намира за установено, че в случая по-
неблагоприятното третиране, изразило се във включване на лицата над и над 65-годишна
възраст и на лицата с придружаващи хронични заболявания във фаза с по-нисък приоритет в
предложения от ответника А. и приетия от ответника Министерски съвет на Република
България Национален ваксинационен план се дължи на други причини извън наличието на
защитените признаци „възраст“ и „увреждане“.
Що се отнася до твърдението на ищеца за извършена от ответника А. пряка
дискриминация срещу същите групи лица по горепосочените защитени признаци чрез
издаването на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г., следва да се посочи, че тази заповед касае
стартиране на имунизационната кампания въз основа на приетия от Министерски съвет на
Република България Национален ваксинационен план, като е наредено кампанията да се
провежда приоритетно с обхващане на лица от целевите групи, определени с Фази І – V на
същия. Доколкото не е налице пряка дискриминация чрез самото предлагане и приемане на
Националния ваксинационния план, няма как да бъде установена такава поради неговото
привеждане в изпълнение с посочената заповед.
По изложените съображения предявените искове за установяване на извършена от
ответниците пряка дискриминация са неоснователни.
По иска за признаване за установено, че ответниците с действията си по организация на
ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен
ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия
Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили
нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и
„увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания, съдът намира следното:
11
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на защитен признак, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или
практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед
на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. При
непряката дискриминация непосредствената цел на извършващия дискриминационните
действия се афишира като друга, но е налице обективно неравно третиране на определени
лица по посочените в закона признаци.
При твърдения за непряка дискриминация първото подлежащо на оценка изискване е
наличието на наглед неутрално правило, критерий или практика, т. е. да е налице някакво
изискване, което се прилага към всички. Съгласно второто подлежащо на оценка изискване
наглед неутралното правило, критерий или практика трябва да поставя групата, ползваща се
със защита, в особено неблагоприятно положение. Именно тук е разликата между непряката
и пряката дискриминация – при непряката дискриминация фокусът се премества от
различното третиране върху различните последици. При непряката дискриминация трябва
да се докаже, че в резултат на определено решение дадена група е поставена в
неблагоприятно положение, като се направи съпоставка с група за сравнение. За да докаже
ищецът наличие на непряка дискриминация, той трябва да приведе доказателства, че лица,
които имат обща характеристика, предмет на защита, търпят като група разграничаващи
последици или въздействие в сравнение с лицата, които не притежават тази характеристика.
В случая е установено по делото, че лицата на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания с приетия Национален ваксинационен план още в
първоначалната му редакция са включени като приоритетна целева група във Фаза ІV, чието
изпълнение е започнато на 18.02.2021 г., като преди това фактически приоритетизирани са
били лицата от предходните фази, а с допълнението на Националния ваксинационен план с
РМС № 144/19.02.2021 г. и изменението му с РМС № 145/22.02.2021 г. фактически е
започнала ваксинация и на лица извън целевите групи на Фази І – V.
На първо място, съдът намира, че с отварянето на т. нар. „зелени коридори“ за
ваксиниране на всички желаещи лицата от Фаза ІV не са поставени в неблагоприятно
положение. Не може изначално да се определят т. нар. „зелени коридори“ като по-
неблагоприятни за хората на възраст на и над 65 години и за хората с придружаващи
хронични заболявания, при положение че липсва забрана за тези групи лица също да се
ползват от тази възможност за ваксиниране. От друга страна, предвидено е ваксинирането
на лица извън целевите групи да се извършва по изключение и при наличие на достатъчно
количество ваксини. Това означава, че тяхната ваксинация е поставена в зависимост от
изразеното желание/нежелание на лицата от целевите групи, сред които са и лицата на и над
65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, т.е. фактически е
запазено приоритизирането на тези лица. Същевременно от данните в табличната справка на
л. 440 – 443 от том І на делото е видно, че през първата седмица след въвеждането на т. нар.
„зелени коридори“ броят на ваксинираните лица под и над 60-годишна възраст не се
различава съществено, от което следва извод, че чрез въвеждането им спрямо втората група
лице не е налице твърдяното от ищеца фактическо ограничава на достъпа до ваксини.
На следващо място, съдът намира, че паралелното ваксиниране в периода от 19.02.2021
г. до 17.05.2021 г. на лица от целевите групи на Фази І – V и всички други желаещи има
легитимна цел – да се осигури максимално оползотворяване на наличните количества
ваксини на фона на общоизвестното обстоятелство за ограничени доставки на ваксините и
нежелание на множество лица от целевите групи в приоритизираните фази да се ваксинират
в първите месеци на ваксинационната кампания, както и в изпълнение на препоръките на
Европейската комисия в Съобщение от 15.10.2020 г. за предприемане на специфични
12
стратегии за някои групи от населението като младите хора, като каквато стратегия следва
да се разглежда според настоящия съдебен състав и отварянето на т. нар. „зелени коридори“,
като в случая средствата за постигането на тези правомерни цели са пропорционални. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно данните в Националния оперативен план за справяне
с пандемията от SARS-CoV-2, приет с РМС № 518/15.07.2021 г., към 27.06.2021 г. едва 20.6
% от медицинския персонал е със завършен имунизационен курс, в домовете за възрастни
хора и хора с увреждания /които попадат във Фаза ІІ/ – едва 31.3 % от обитателите, което
свидетелства, че действително не е имало много желаещи от Фаза І и Фаза ІІ да се
ваксинират, което е създало риск от неоползотворяване на наличните /и без това
ограничени/ количества ваксини. Този извод не се разколебава от писменото доказателство
на л. 44 от делото, от което е виден броят на наличните по видове ваксини към 19.02.2021 г.
и към 21.02.2021 г. и техният срок на годност, защото от същия документ и от Националния
ваксинационен план е видно, че ваксините се доставят в многодозови флакони, като е
общоизвестно, че след отварянето на съответния флакон отразеният в това писмо срок на
годност вече е неприложим.
Видно е от неколкократните допълнения и изменения на Ваксинационния план,
направени в сравнително кратък период след приемането му /през месец февруари 2021 г./,
че са правени опити за гъвкав подход при провеждане на ваксинационната кампания /което е
в унисон с препоръките на Европейската комисия в Съобщение от 15.10.2020 г./, при
съобразяване на непрекъснато променящата се текуща ситуация досежно наличните
количества ваксини, желанието на населението за ваксиниране и непрекъснато излизащите
нови научни изследвания, който гъвкав подход преследва легитимната цел да се обхване
максимално голяма част от населението на фона на първоначалния недостиг на ваксини.
По изложените съображения съдът намира искът за установяване на непряка
дискриминация чрез въвеждането на т. нар. „зелени коридори“ за неоснователен.
По иска за признаване за установено, че ответникът А. с действията си, които
практически приоритизират ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари
в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително след
отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични
заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във
ваксинационни центрове, съдът намира следното:
В случая по делото се установява, че още в Националния ваксинационен план е
възприето участието на общопрактикуващите лекари във ваксинационната кампания /в
качеството им на лекари в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ/, но
действително в първите месеци на ваксинационната кампания /до 17.05.2021 г./ те са били
затруднени да участват в нея поради недостатъчните количества ваксини, с които са били
снабдявани, и наличните трудности за получаване дори и на тези минимални количества,
описани в отговор на председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите
лекари в България от 01.03.2021 г. до Министъра на здравеопазването К. А.. Въпреки това
съдът намира, че тези логистични затруднения не следва да се преценяват като извършена от
ответника А. непряка дискриминация към лицата на и над 65-годишна възраст и хората с
придружаващи хронични заболявания, доколкото с РМС № 896/07.12.2020 г. изпълнението
на Националния ваксинационен план е възложено на Национален ваксинационен щаб, в
състава на който ответникът А. не е включен.
На следващо място, липсват данни лицата на възраст на и над 65 години и лицата с
придружаващи хронични заболявания като групи от населението да са били фактически
възпрепятствани да се ваксинират във ваксинационните центрове наред с други групи от
населението. Нещо повече дори – от Справка за обхванатите лица по възрастови групи от
временни имунизационни пунктове в страната през периода декември 2020 г. – 31.03.2021 г.
13
се установява, че значителен брой хора на и над 65-годишна възраст са използвали в
действителност тази възможност, поради което провеждането на ваксинационната кампания
и посредством разкриването на временни имунизационни пунктове и снабдяването им с
ваксини очевидно не е изначално дискриминиращо за тях.
Като допълнителен аргумент следва да се посочи и това, че от същата справка е видно,
че от общо 109 236 лица на възраст на и над 65 години с непълен ваксинационен курс през
този период 61 332 човека са ваксинирани в рамките на първичната извънболнична
медицинска помощ, част от която са общопрактикуващите лекари, а от общо 21 143 човека
на посочената възраст с пълен ваксинационен курс в разглеждания период 803 са получили
ваксини в рамките на първичната извънболнична медицинска помощ. Следователно в
обсъждания период въпреки разкриването на ваксинационни центрове на множество места и
въпреки логистичните трудности при снабдяването на общопрактикуващите лекари с
ваксини срещу COVID-19 общопрактикуващите лекари фактически са участвали във
ваксинационния процес на населението, включително на лицата на и над 65-годишна
възраст, поради което не е налице непряка дискриминация по отношение на тях.
По иска за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да
преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България, приоритизирайки възрастните хора на и над 65-годишна възраст и
лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни
нарушения, съдът намира следното:
Предвид неоснователността на исковете за установяване извършването на пряка и
непряка дискриминация неоснователен се явява и обусловеният от тях иск с правно
основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
По разноските:
По силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр разноските в производствата пред съд са за сметка
на бюджета на съда.
Предвид изхода на спора ответниците принципно имат право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая такива претендира само ответникът А., но не доказва
извършването на разноски за настоящото производство, поради което такива не му се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Б.Х.К.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, срещу Министерски съвет на Република България, с адрес: АДРЕС, и
К. Г. А., с адрес: АДРЕС, искове с правно основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗЗДискр, както следва:
- иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на
Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора
на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени
като група с нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация
по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“;
- иск за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. А., че с
действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на
имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по
14
признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е приоритизирал възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответниците Министерски съвет на Република
България и К. Г. А. с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар.
„зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез
последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за непряка
дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с действията си, които
практически приоритизират ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари
в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително след
отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични
заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във
ваксинационни центрове;
- иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да
преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
в Република България, приоритизирайки възрастните хора на и над 65-годишна възраст и
лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни
нарушения.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15