№ 658
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500558 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 6006/20.01.2023г. от З. Д. С., ЕГН ********** против
определение № 518/12.01.2023г., постановено по гр. д. № 18779 по описа за 2022г. на
Пловдивски районен съд, III гр. с., с което се прекратява производството по гр. д. №
18779/2022г. пред Пловдивския районен съд, като неподсъдно и се изпраща делото по
подсъдност на Районен съд Смолян.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.Жалбоподателката счита, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 105 от ГПК, като оспорва и качеството си на „потребител“ на топлинна
енергия.Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения отговор на ответника по частната жалба се изразява становище, че същата
е основателна, а определението на районния съд неправилно.Моли се за неговата отмяна и
връщане на делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
Районният съд е сезиран с искова молба от З. Д. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. ....................., с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С.. и
С.Г.С..Вземането, въз връзка с което е било предприето принудително изпълнение
представлява стойност на топлинна енергия, доставена през периода 01.01.2016г. –
30.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Петър Шилев“ № 10, ап.
27, който обект е собственост на ищцата.
Пловдивският районен съд е обосновал в обжалваното определение съобразно
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес по постоянния.Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.С оглед на това в случая съдът следи служебно досежно
1
местната подсъдност и доколкото се касае до иск, предявен от потребител на услуги на ЕВН
България Топлификация ЕАД, който е с настоящ адрес в гр. Смолян, то местно компетентен
да разгледа спора е РС Смолян.
Настоящият състав на съда също намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
113 от ГПК в новата й редакция, въвеждаща специален ред относно местната подсъдност,
когато ищец е потребител.Законодателят не е дал единно определение за „потребител“, като
според дефиницията на понятието в различни нормативни актове, в него се включват
различен кръг от субекти на правото.По смисъла на Закона за защита на потребителите /§
13, т. 1/, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.Т. е. по см. на ЗЗП качеството на потребител
може да има само физическо лице.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия /в този см.
са и разясненията в т. III на цитираното от жалбоподателката решение № 5/22.04.2010г. на
КС на РБ по к. д. № 15/2009г. относно конституционосъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от
Закона за енергетиката/.
С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, а определението на
районния съд правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 518 от 12.01.2023г., постановено по гр. д. № 18779
по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, III гр. с.
Определението не подлежи на обжалване /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2