Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 1.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело
№ 15292 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД срещу решението на СРС, І Г.О., 41 състав, постановено на 12.06.2017 г. по
гр. дело № 78653/2015 г., с което съдът е отхвърлил установителните искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т.С.“
ЕАД срещу В.П.М.: за признаване за установено, че В.П.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 22.42
лв. - главница, представляваща сума за доставена и незаплатена топлинна енергия
през м. април 2012 г. за апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб.№
269243, както и сумата от 6.16 лв. - обезщетение за забава на главницата за
периода 31.05.2012 г. - 15.05.2015 г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.06.2015 г. по ч.гр.
дело № 30138/2015 г. по описа на І Г.О., 41 състав.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че по
делото не се установява страните да са били в сочените в исковата молба облигационни
отношения във връзка с процесния топлоснабден имот, като е съобразил
направеното оспорване в този смисъл от страна на ответника. Заключил е, че липсват
доказателства, че М. се явява собственик или носител на вещно право на ползване
за имота, в които случаи по силата на закона между него и топлопреносното
предприятие би възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия (ОУ), като е посочил, че фактическото обитаване
е правно ирелевантно.
Жалбоподателят оспорва изводите
на съда за неоснователност на заявените претенции, като счита, че В.М. се явява потребител на топлинна енергия по
смисъла на пар.1, т.42 от ЗЕ, тъй като е ползвател на имота. Сочи, че и чл.64,
ал.1 от ОУ урежда, че купувач на топлинна енергия може да бъде и физическо
лице-наемател на имота, като в този случай се открива партида на името на
наемателя. Позовава се на заповед за настаняване № ЖН-79-00-2/31.07.1992 г.
Пред СГС на мястото на
починалия ответник по исковете са конституирани наследниците му по закон А.А.М.,
Е.В.М. и Л.В.Я.. Същите не вземат становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач на
страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не взема становище пред въззивния съд
Пред СГС не са събрани нови
доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивният
съд намира исковете за неоснователни, като споделя изводите на СРС, че по
делото ищецът не е доказал твърденията си от исковата молба, че с ответника се
намира в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови
нужди за визирания в исковата молба апартамент. Съображенията му за това са
следните:
Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване
имат качеството на потребители/клиенти на топлинна енергия и са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, без да е необходимо
сключването на договор в писмена форма. Същевременно, съгласно ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и други правни субекти, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за този имот директно с топлопреносното
предприятие.
В конкретния
казус по делото не се установява В.М. да има качеството на собственик, носител
на вещно право на ползване или наемател на процесния топлоснабден имот. По
делото е прието писмо на СО-район
„Връбница“ от 3.12.2014 г., от което е видно, че имотът принадлежи на Столична
община, като М. има качеството на ползвател, без да е ясно основанието на
ползване. Между ответника и „Т.С.“ ЕАД не е сключен и нарочен писмен договор за
доставка на топлинна енергия. Следователно, съгласно нормите на ЗЕ и
постановките на визираното по-горе тълкувателно решение, В.М. не се намира в
облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД, което е достатъчно за отхвърляне на
претенциите на предявеното с исковата молба основание.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното
решение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, І Г.О., 41 състав, постановено на
12.06.2017 г. по гр. дело № 78653/2015 г.
Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД – трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.