Р Е Ш Е Н И Е № 75
гр. Попово, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд в публично заседание на седми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА С.
при секретаря: И.Б, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
23 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП П.П.Ф.С.А.“ –
Париж, рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б
ЕИК *********, чрез юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX- ****,
длъжникът О.А.А.
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MC. На 29.05.2019 г. А. активирал предоставената му от „БНП П.П.Ф”ЕАД кредитна карта CARD-****, с максимален кредитен
лимит в размер до 10 000 лв. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно приложение за
отпускане на револвиран потребителски кредит, за кредитополучателя
възникнало задължение
да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване н задължението.
Твърди се, че ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2019г. Това принудило кредитора да блокира използването й.
Тъй като ответникът не
погасил задълженията си съгласно договореното, ищеца депозирал пред Р с - гр. П заявление по реда
на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №707/2020г. По същото било издадена
заповед за изпълнение, като на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПк, ищеца предявява и настоящия иск.
Предвид изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 4116,52лв.- главница по револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Card-/29.05.2019г., сумата
622,58лв. - възнаградителна лихва за периода от
01.10.2019г. до 06.03.2020г., сумата 168,76лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.03.2020г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 707/2020г. на ПпРС, а в условията на евентуалност
претендира ответника да бъде осъден да заплати
посочените суми. Претендират се
и разноски.
В съдебно заседание за ищцовата
страна не се явява представител. В писмена молба до съда ищецът чрез
пълномощник поддържа предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника- О.А.А. ***-адв.Б.К. от ТАК, която оспорва иска като неоснователен, и
като такъв моли съда да го отхвърли. Счита, че по делото не били представени
доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, и такава липсва
към датата на подаване на заявлението в съда. Дори и да се приемело, че такава
изискуемост е настъпила с предявяване на
настоящия иск, то представителя на ответника счита, че това води до изменение
на основанието, а това било недопустимо, като се позовава на ТР №4/2013г. на
ВКС .
В съдебно заседание за ответника се явява
назначеният й особен представител: адв.Б.К от АК-Т, като поддържа изложеното в отговора и
пледира за отхвърляне на исковете, като навежда доводи за това, че процесния договор е
недействителен, противоречащ на разпоредби на ЗПК.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „БНП П.П.Ф.С.А.“ – Париж, рег. № ****, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б.заявление по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 707/2020 г. по описа на ПпРС. По него е
издадена Заповед № 547/01.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът О.А.А. *** да заплати на кредитора сумата 4116,52лв. - главница по револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Card-/29.05.2019г., сумата 622,58лв.- възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2019г. до 06.03.2020г., сумата 168,76лв.,
представляваща мораторна
лихва за периода от 06.03.2020г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
делото.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в законния срок по чл.
415 от ГПК.
На 04.08.2015 г., между „БНП П.П.Ф“
ЕАД–кредитор и О.А.А. *** – кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX- *** (заверено копие приложено по делото). В договора
конкретно са уговорени параметрите му: размер на кредита, брой погасителни
вноски, обща стойност на плащанията, ГПР, ГЛП и др., като в същия е обективиран и погасителен план с последна погасителна
вноска: на 20.05.2016 г.
В раздела от договора: Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, е предвидено кредиторът да може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер 10 000.00
лв. В същия е посочено, че всички задължения, свързани с ползването на
кредитната карта ще възникнат само след активирането й от кредитополучателя,
както и че всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя ще
представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит. Уговорено е още, че договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, като срокът за валидност на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.
Предвидено е, че за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит за срока на ползването му. Кредитополучателят ще заплати и такси за
ползването на кредитната карта. Лихвата и таксите ще бъдат посочени в
приложението по т. 21 от този договор, където ще бъде посочена и минималната
месечна погасителна вноска.
Договорът е подписан от страните по него.
В приложеното като доказателство по делото
Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX- 5, Card-/04.08.2015г. е посочено, че
кредиторът „БНП П.П.Ф“ ЕАД отпуска на кредитополучателя О.А.А. *** револвиращ кредит в размер
на 1000.00 лв., при годишна лихва и
такси за ползването му, посочени в този документ. В т. 17 от приложението са
посочени параметрите на револвиращия кредит, в т.ч.
тип кредитна карта, лихвен процент, ГПР, такси и др. Приложението е подписано
само от кредитора, като няма подпис на кредитополучателя.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна
беше допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението е
посочено, че ответника към
30.09.2019г. от предоставената му
кредитна карта е усвоил сума в размер на 4116.52 лв,
като за периода от 01.06.2016г. до 02.09.2019г. били извършени плащания на 31
броя погасителни вноски, от които 30 бр. били минимални плащания, за общо 2
710.94лв. Плащането по този кредит било преустановено на 02.09.2019г. с
извършване на минимално плащане от 60.00 лв.
Според заключението на вещото лице, дължимите суми
по договора за револвиращ кредит, са както следва:
главницата в размер на 4 116.52лв., договорната лихва за периода
01.10.2019г.-06.03.2020г. в размер на 622.58лв. и обезщетението за забава за
периода 06.03.2020г.-16.09.2020г. в размер на 168.76лв.
Съдът прие заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено и като неоспорено от нито една от страните по
делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Установителните искове по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, са предявени
след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което ищецът
има правен интерес от предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен
срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира за частично
основателни по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо
ищецът да докаже главно и пълно вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а именно: че между страните е сключен валиден договор за кредит; че ищецът е
изправен кредитор по този договор, като е изпълнил задълженията си по него да
предостави в заем сумата, предмет на договора. Следва да докаже още твърдението
си за настъпила изискуемост на кредита, алтернативно – изискуемост на вноските
с настъпил падеж, както и периода на претендираната
от него забава на длъжника.
Както е посочено и в изготвения от съда доклад по
делото, ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите,
правопогасяващите и др. възражения срещу правото на
ищеца, в т.ч. възражението си за недействителност на договора за кредит поради
противоречие с императивните изисквания на ЗПК.
С проекта за доклад по делото съдът е обявил на
страните и че ще бъде извършена служебна проверка относно съответствието на
договора за кредит с разпоредбите на ЗПК, като им е указал, че в срок до
първото по делото заседание могат да изразят становище и да ангажират
доказателства.
В настоящия случай съдът приема, че сключеният
между страните по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX- /04.08.2015г. има
всички характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК и следва да отговаря на императивните изисквания, визирани в чл. 10, 11 и
12 от ЗПК за неговата действителност.
Съдът приема, че изискванията на горепосочените норми
са спазени само по отношение на договора за потребителски паричен кредит в
частта, в която на кредитополучателя е отпусната сума в размер 359.00 лв. В
тази част договорът е сключен в писмена форма, подписан е от двете страна по
него, посочени са конкретни ГПР и ГЛП, отговарящи на изискванията на закона и в
предвидените размери. В частта от договора обаче, в която е предвидена
възможност за отпускане на револвиращ кредит и
издаване на кредитна карта, тъй като липсва конкретно посочване на елементите
от същественото съдържание на този вид
договори (общ размер на отпуснатия кредит, лихвен процент, ГПР, такси,
минимална погасителна вноска и др.), посоченият договор е недействителен.
Горепосочените елементи се съдържат в приложението по т. 21 от договора, но тъй
като същото е подписано единствено от кредитора, настоящият състав на съда
приема, че то не може да бъде прието като валидно сключена част от договора и
съответно не може да породи правните последици на валиден договор за
потребителски кредит.
В същото време обаче, тъй като от заключението на
вещото лице се установява, че кредитната карта е активирана и кредитният лимит
по нея е усвоен от ответника, макар и договорът за кредит да е недействителен,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, без лихви, такси и др. разходи. Посочената разпоредба е израз на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
И тъй като от заключението на вещото лице е
установено, че ответника е усвоил целия кредитен лимит по кредитната карта, а е
погасил само част от него – в общ размер 2710.94 лв., посочената сума следва да
бъде приспадната от главницата и остава дължима сумата 1405.58 лв. До този
размер предявеният иск за установяване на вземането ще бъде уважен, а за
горницата над тази сума до предявената от 4116.52лв. иска следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради уважаването на установителния иск за главница, съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален осъдителен иск за същото вземане.
В
съответствие с изложените по-горе съображения за нищожност на договорните
клаузи, като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени главните установителни и евентуалните осъдителни искове за договорна
лихва в размер на 622.58лв. и лихва за забава в размер на 168.76лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР №
4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК
ВКС, съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца сумата 42.72 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 707/20г. по описа на ПпРС, определени по съразмерност, както и сумата 194.22лв.
– разноски в исковото производство по гр.д.№ 23/2021г. по описа на ПпРС, определени по съразмерност. Надплатената сума за
държавна такса – в размер 68.34лв. подлежи на връщане в случай на поискване от
ищеца.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № ********* – Търговски и фирмен
регистър на П, упражняващо дейност в Република Б.чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б ЕИК ***, вписано в Търговския регистър
при А по в, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1766, ж.к. „М“, Б С,
сграда , представлявано от Д Д, и О.А.А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес-***, ЧЕ О.А.А. ДЪЛЖИ НА „БНП П.П.Ф.С.А.”
чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“,
клон Б СУМАТА 1405.58лв. (хиляда четиристотин и пет лева и 58ст.) – главница по револвиращ
кредит към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX- /04.08.2015г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед № 547/01.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 707/2020г. по описа на Р с – П, като
за разликата над 1405.58 лв. до пълния предявен размер от 4116.52 лв. – за
главница, за сумата 622.58лв. – договорна лихва за периода 01.10.2019г.-
06.03.2020г., както и за сумата 168.76лв. – обезщетение за забава за периода
06.03.2020г.-16.09.2020г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № *** – Търговски и фирмен регистър на П, упражняващо дейност в
Република Б.чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б ЕИК ****,
вписано в Търговския регистър при А по в, със седалище и адрес на управление:
гр. С, п.к. 1766, ж.к. „М“, Б С, сграда 14, представлявано от Д Д, против О.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, иск за присъждане на сумата
622.58лв. – договорна лихва за периода 01.10.2019г.- 06.03.2020г., както и на сумата 168.76лв. – обезщетение за забава
за периода 06.03.2020г.-16.09.2020г., дължими
по договор за потребителски (револвиращ) кредит 04.08.2015г.
ОСЪЖДА
О.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес-***,, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № ********* – Търговски и фирмен
регистър на П, упражняващо дейност в Република Б.чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б ЕИК ***, вписано в Търговския регистър
при А* по в*, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1766, ж.к. „М“, Б
С, сграда , представлявано от Д Д, СУМАТА 42.72 лв. (четиридесет и два
лева и 72ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 707/20г. по
описа на ПпРС, определени по съразмерност, както и СУМАТА 194.22лв. ( сто
деветдесет и четири лева и 22ст.) – разноски в исковото производство по
гр.д.№23/2021г. по описа на ПпРС, определени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред О с – Т.
СЪДИЯ: