ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 671
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 12991/17.02.2022 г. от „Теленор
България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат В.Н., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 881 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 07.02.2022 г. по ч. г. д. № 1412/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Б. С., ЕГН **********,
за сумите: 53,45 лева - неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.; 15,08 лева - главница,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 17.04.2018 г.,
начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.; 90,77 лева - неустойка,
ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №
**********/25.03.2020 г.; 105,85 лева - неустойка, ненадвишаваща сбора на три
месечни абонаментни такси, начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.;
124,69 лева - главница, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
09.10.2019 г., начислена във фактура № **********/25.03.2020 г., както и за разноските
за разликата над уважените от 13,51 лева за държавна такса и 194,48 лева за адвокатско
възнаграждение до претендираните размери от 25,00 лева за държавна такса и 360,00
лева за адвокатско възнаграждение.
1
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, иска се неговата отмяна, като вместо това да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и за претендираните
неустойки и сумите за разлика в цената на мобилни устройства. Сочи се, че последните
се претендират не с оглед прекратяване на съответните договори/допълнителни
споразумения към тях, а за неизпълнение от страна на потребителя на задължението да
заплати дължими и изискуеми абонаментни такси и използвани услуги. Поддържа се,
че неустойка в размер ненадвишаващ трикратния размер на месечните абонаменти не е
нищожна и не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Излагат се съображения, че
неустойките целят да обезщетят претърпените вреди под формата на пропуснати
ползи, каквито представляват месечните плащания, които операторът е очаквал да
получи за целия срок на действие на договора. Относно сумите за разлика в цената на
мобилни устройства се сочи, че същите не се претендират поради неизпълнение на
договорите за лизинг, като последните не са прекратени предсрочно, а поради изтичане
на сроковете, за които са били сключени. Акцентира се върху това, че сумите за
разлика в цената на мобилни устройства не представляват неустойки и целят да
обезщетят мобилния оператор за това, че е направил значителни отстъпки от пазарните
цени на предоставените устройства, като потребителят дори не е върнал въпросните
устройства на мобилния оператор.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 1412/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 86,23 лева - главница,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение от 17.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
......., за отчетен период 25.10.2019 г. - 24.01.2020 г.; 18,36 лева - лизингови вноски за
отчетен период 25.10.2019 г. - 24.03.2020 г., дължими по договор за лизинг от
17.04.2018 г. с предпочетен номер .........; 80,36 лева - главница, представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение от
30.07.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........, за отчетен
период 25.10.2019 г. - 24.01.2020 г.; 86,34 лева - главница, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от 09.10.2019 г.
с предпочетен номер ........, за отчетен период 25.10.2019 г. - 24.01.2020 г.; 186,78 лева -
лизингови вноски за отчетен период 25.10.2019 г. - 24.03.2020 г., дължими по договор
за лизинг от 09.10.2019 г. с предпочетен номер ..........; 53,45 лева - неустойка,
2
ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/25.03.2020 г.; 15,08 лева - главница, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг от 17.04.2018 г. и начислена във фактура № **********/25.03.2020
г.; 90,77 лева - неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.; 105,85 лева - неустойка,
ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/25.03.2020 г.; 124,69 лева - главница, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг от 09.10.2019 г. и начислена във фактура № **********/25.03.2020
г., ведно със законната лихва върху посочените вземания считано от подаване на
заявлението до окончателното им погасяване.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е отхвърлено в частта
за сумите за неустойки в общ размер от 250,07 лева и в частта за сумите за разлика в
цената на мобилни устройства в общ размер от 139,77 лева, както и за съответен размер
на разноските по съразмерност, първостепенният съд е приел, че същите се
претендират на основание нищожни клаузи, установени в противоречие с добрите
нрави, които не са породили задължение за потребителя. Позовал се е на Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Заключил е, че неустоечните клаузи са установени извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, доколкото вредата от неизпълнение на
задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би
получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, а тази
стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. Последното е посочено и като аргумент неустоечните клаузи
да бъдат зачетени като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП,
доколкото са договорени във вреда на потребителя и позволяват на доставчика да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора. Във връзка с предоставените за ползване устройства е посочено също, че
претендираните като обезщетение суми по тях, са с характер на неустойки и доколкото
договорът за мобилни услуги е отделен от този за лизинг на съответното устройство, е
недопустимо неизпълнение на първия да води до налагане на санкции по втория.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, касателно претендираните със заявлението суми, заявени като неустойки и
суми за разлика в цената на мобилни устройства, е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото
3
заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП служебна
проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие
на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни
клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г. ОСTK, когато неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, следва да се приеме за нищожна поради
накърняване на добрите нрави. На свой ред съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на посочените
в заявлението суми за неустойки в общ размер от 250,07 лева и в частта за сумите за
разлика в цената на мобилни устройства в общ размер от 139,77 лева, се е позовал на
действието на три отделни договора за предоставяне на мобилни услуги или
допълнителни споразумения към тях и на два договора за лизинг.
Клаузата за неустойка за предоставени мобилни услуги по допълнително
споразумение от 17.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер .....
от 06.02.2017 г., в раздел IV, т. 4 гласи, че в случай на прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му,
потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка по буква (а) в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а в допълнение на тази неустойка, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Клаузата за неустойка за предоставени мобилни услуги по допълнително
споразумение от 30.07.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
........ от 17.04.2018 г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........ от
09.10.2019 г., в т. 11 от договора и раздел IV, т. 4 от споразумението, са идентични – в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка по буква (а) в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата
4
между най – ниския и най – високия месечен абонамент, според условията на плана, в
случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.
Предвид начина, по който са уговорени така посочените неустойки,
размерите им и условията, при които се дължат, въззивният съд намира, на първо
място, че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като са извън
обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто смисъл са
разясненията в т. 4 от ТР 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. ОСГТК на
ВКС. При тяхното приложение се стига до положение при което, въпреки липсата на
съществуващо правоотношение между страните (прекратен договор за съответната
СИМ карта), мобилният оператор продължава да получава "възнаграждение" по вече
прекратения договор, без да предоставя насрещна услуга на потребителя и за
предоставянето на която не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат.
По този начин операторът би се обогатил неоснователно, доколкото за един и същ
номер и за един и същ период от време би получил двукратен размер на
възнаграждение за една единствена услуга. Неоснователно обогатяване би настъпило и
в случай на прекратяване на договора по вина на потребителя три и по - малко месеца
преди неговото изтичане. Тогава операторът би получил имуществена облага в размер,
какъвто би получил ако договорът не бе прекратен, а даже и по – голяма при оставащи
два или един месец до изтичането му. Неоснователно в тази връзка е възражението в
жалбата, че ненадвишаващ трикратния размер на месечните абонаменти, не
противоречи на добрите нрави и не излиза от присъщите функции. Преценката за
накърняване на добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент и с оглед вредите от оставащия до изтичането му конкретен
срок. Допълнително клаузата за неустойка по допълнително споразумение от
17.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....... от 06.02.2017 г.
е обвързана не с уговорените в самия договор, а с т.нар. "стандартни" месечни
абонаменти, които са в по- висок размер. Последното е недопустимо, доколкото
неустойката следва да обезпечава вреди, произтекли от неизпълнение на задължения
по конкретния договор, а не произволни вреди от непоети задължения за заплащане на
т.нар. "стандартни" месечни абонаменти.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя във връзка с тълкуване
на посочените клаузи за неустойка, че последната е дължима и при продължаване
действието на договора. Ясно е посочено в тях, че неустойката се дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице „прекратяване“. Неизпълнението на
потребителя следва да е такова, довело до прекратяване на самия договор, а не до
забавянето в изпълнението на задължението за плащане на изискуеми абонаментни
такси. Следва да се прави разграничение между неустойка за забавено изпълнение и
такава за неизпълнение. Конкретната договорена е за неизпълнение, довело до
прекратяване на договора. В този смисъл дори е налице вътрешно противоречие в
5
тезата на жалбоподателя, доколкото сам твърди, че неустойката цели да обезщети
пропуснатите ползи от месечните плащания, които операторът е очаквал да получи за
целия срок на действие на договора, защото такива са мислими при несвоевременното
му прекратяване, а не при запазването му, въпреки неизпълнението на задължения на
потребителя.
Клаузите за обезщетение за предоставени за ползване на
устройстваNOKIA 2 Blackи SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black, в т. 11 от договора
и раздел IV, т. 4 от споразумението, по съществото си са с характер на неустоечни
клаузи и също са идентични: в случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, потребителят
дължи по буква (б) - такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
И тези посочени клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
тъй като са извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в
какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от ТР 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело №
1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа за
справедливост при тях изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала
собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение съизмеримо с
действителната цена за устройството - предоставено е само тяхното ползване (в този
смисъл са Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин
отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, тъй като както
сам жалбоподателят посочва и двата договора за лизинг са изтекли, а не са прекратени
предсрочно и се претендира цената за предоставената услуга за ползване. В допълнение
размерът на неустойката е формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не
договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и
обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива,
както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по
друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се
дължи независимо от изпълнението или не на задълженията по конкретния договор за
лизинг.
На следващо място съдържанието на текстовете на процесните клаузи за
неустойката за мобилни услуги е в противоречие с изискването по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем и ясен начин, как се формира размерът на
дължимата неустойка. Същият се завишава с част от ползваната стойност на
6
отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора.
Не става ясно с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е
размерът на отстъпката, още повече, че месечният абонамент по договорите подлежи
на едностранна ежегодна индексация от мобилния оператор. В случаят потребителят е
поставен в невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв
би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от
договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на
договора. Изложените аргументи водят до обосновано предположение и за
противоречие на тук коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15
и т. 19 от ЗЗП.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на
предпоставките по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземанията, заявени като неустойки и заявени като неустойки и суми за разлика в
цената на мобилни устройства, дължими съгласно процесните клаузи за неустойка.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата
част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта,
за която е било отхвърлено искането.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 881 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2022 г. по ч. г. д. №
1412/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „Теленор
България“ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Б. С., ЕГН **********, за сумите:
53,45 лева - неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси,
начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.; 15,08 лева - главница,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 17.04.2018 г.,
начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.; 90,77 лева - неустойка,
ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №
**********/25.03.2020 г.; 105,85 лева - неустойка, ненадвишаваща сбора на три
месечни абонаментни такси, начислена във фактура № **********/25.03.2020 г.;
7
124,69 лева - главница, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
09.10.2019 г., начислена във фактура № **********/25.03.2020 г., както и за разноските
за разликата над уважените от 13,51 лева за държавна такса и 194,48 лева за адвокатско
възнаграждение до претендираните размери от 25,00 лева за държавна такса и 360,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8