Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….04.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧAВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1921 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от ГРАНЕКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул. Никола Вапцаров No 3, вх.Г,
ет.7, оф.19, представлявано от Ч. В. Т., против АПРИОРИ ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни
чифлик, ул.Витоша №5,
представлявано от Е. Д. Е., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2,
чл.92 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати както следва: сумата от 150000лв, представляваща главница по договор за заем от
04.09.17г.; сумата от 2175лв, представляваща възнаградителна лихва за периода
05.09.17г. до 30.11.17г.; сумата от 24533,33лв, представляваща наказ.лихва за
забава за периода 01.12.17г. до 05.12.18г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до оконч.изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 04.09.17г. между страните е
сключен договор за заем , по силата на който на ответника е предоставена в заем
сумата от 150000лв, преведена по банков път. Твърди, че съгласно чл.3 от
договора заетата сума е следвало да бъде
върната до 30.11.17г., ведно с уговорената възнагр.лихва в размер на 6 %
годишно, възлизаща за периода 05.09.17г.-30.11.17г. на 2175лв. Твърди, че поради
неизпълнение на задължението от ответника на последният е връчена нотар.покана
на 16.08.18г., но въпреки това плащане не било извършено. Излага, че съгласно
чл.4 от договора заемополучателят дължи и наказ.лихва за забава в размер на 10
пункта над договорената възнагр.лихва или 16% годишно върху невърната сума за
периода от датата, следваща падежа - 01.12.17г. до предявяване на иска. С
допълн.искова молба оспорва възражението на ответника касателно претенцията за
забавено изпълнение и за неравноправна клауза и прекомерно завишена неустойка,
излагайки, че прекомерността е в резултат на продължилото неизпълнение от
страна на ответника.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът АПРИОРИ ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни
чифлик, ул.Витоша №5,
представлявано от Е. Д. Е., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва частично предявените искове. Не оспорва факта на
сключен договор за заем, както и че му е преведена сумата от 150000лв от ищеца.
Излага, че уговорения падеж бил многократно предоговарян, като с оглед
финансовите затруднения на ответника били сключвани сделки за извършване на
транспортни услуги. Оспорва претенцията за заплащане на наказ.лихва за забава,
като счита че това съставлява неустойка, която се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави, а в евентуалност прекомерно завишена.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна
следното:
По делото не е спорно, че между страните е сключен
договор за паричен заем от 04.09.17г., по силата на който ищецът в качеството
му на заемодател е предоставил на ответника като заемополучател сумата в размер
на 150000лв, по банков път по сметка, посочена от заемополучателя, за срок до
30.11.17г., до която дата последният се е задължил да я върне, ведно с всички
дължими акцесорни задължения.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора заемополучателят
се е задължил още да заплаща на заемодателя от датата на предоставяне на заема
до датата на крайния уговорен падеж за връщане лихва в размер на 6% годишно
върху стойността на заемната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Т.е. договорът за заем съставлява реален и неформален договор, като
за сключването му не е достатъчно постигането на съгласие между страните, а е
необходимо и съответната сума или заместима вещ да бъде предадена на заемателя,
с което се завършва фактическия състав на заемното правоотношение. С оглед на
това при предявен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да
установи чрез пълно и главно доказване както наличието на съгласие на
насрещната страна за сделката, така също и предаването на заемната сума.
В настоящият случай ответната страна не оспорва
както факта на сключване на договора, така и този на реалното получаване на
сумата, което всъщност се установява и от представеното по делото преводно
нареждане от 05.09.17г. Ответната страна нито твърди, нито представя
доказателства, да е върнала така получената в заем сума в договорения между
страните срок за това. В подкрепа на наведеното от ответната страна възражение
за предоговарянето на срока не бяха ангажирани в хода на производството
доказателства, поради което и то следва да се приеме за неоснователно.
Доколкото не
се установи да е върната предоставената в заем сума с оглед настъпилия по
договора падеж за това – 30.11.17г., то искът за връщане на сумата от 150000лв.
се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид
уговореното в договора задължение за договорна лихва съгл. чл.240, ал.2 ЗЗД /
чл.3, ал.2 от договора/, то при липсата на извършено плащане в срок, в полза на
ищеца по делото се е породило правото да получи следващата се такава. Съгласно
заключението по изслушаната ССЕ договорната лихва за претендирания период
05.09.17г. - 30.11.17г. възлиза на 2175лв, поради което и исковата претенция в
тази част следва да бъде уважена в заявения размер.
В чл.4 от договора страните са постигнали и
договорка при забава на връщането на заемната сума и просрочие след датата на
уговорения падеж, заемополучателят да дължи и наказателна надбавка за лихва в
размер на 10 пункта , начислявана над догов.лихва, която наказ.лихва се
начислява върху стойността на просрочената заемна сума от датата на просрочието
до датата на пълното погасяване на задълженията по договора. С отговора на
исковата молба отв.страна е навела възражение за нищожност на тази неустоечна
клауза, въведена като предмет на делото от ищеца, като
противоречаща на добрите нрави, а в евентуалност - за прекомерно завишена. Като клауза, уговорена в
съответния договор, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право /
чл. 9 ЗЗД/, с която се обезпечава
изпълнението. С неустойката страните предварително уговарят размера на
обезщетението, което ще следва да заплати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите
от неизпълнението. За
да се извърши преценка за действителността на процесната неустойка / наказ.лихва за забава/, следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС, в което е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клаузата за неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
В случая се касае
за мораторна неустойка, обезпечаваща изпълнението на задължението за връщане на
заетата сума и нейния размер
зависи от продължителността на забавата на длъжника. Така уговорена неустойката не
нарушава принципа на чл.9 ЗЗД и не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Поради липса на императивни норми за определяне
размера на неустойката и с оглед свободата на договаряне, уговарянето на
процесната неустоечна клауза в размер на 16%
годишно
/ което прави по 0,043 % на
ден /, начислява на база стойността на просрочената сума, е допустимо от гледна точка
на добрите нрави и обезпечава изпълнението на конкретното задължение. Периодът на
забавата, за който ще се начислява неустойката, е въпрос изцяло, зависещ от
волята на длъжника и неговото поведение. Ето защо и в случая по-големият размер на
претендираната неустойка
е обусловен от виновно неизпълнение на длъжника, като по този начин се проявява
наказателната й функция, която също е присъща на неустойката, а не е обусловен
само от начина на изчисляване на неустойката. По делото не се твърди и че
вредите от неизпълнението на обезпеченото с неустоечната клауза задължение се компенсират
и по друг начин. Ето защо и при отчитане на горепосочените критерии, съдът
намира, че уговорената с договора процесна клауза
е действителна, поради което въведеното в процеса от ответника възражение за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се явява неоснователно.
Относно
въведеното в евентуалност възражение за прекомерност, съдът намира същото за
неоснователно. Според
императивното правило на чл. 309 ТЗ не може да се намалява
поради прекомерност неустойка, която е дължима по търговска сделка, сключена
между търговци. Съгласно
чл. 286, ал. 1
от ТЗ
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е
свързана с неговото занятие (ал. 3 на чл. 286 от ТЗ).В настоящият случай процесната неустойка обезпечава
изпълнението на задължение по договор за заем, като страни по договора са две търговски дружества.
Съгласно презумпцията на ал. 3 на чл. 286 от ТЗ се смята, че извършената
от двете дружества сделка е във връзка с тяхното занятие, като доказателства за оборване на
тази презумпция не са ангажирани. Ето защо съдът приема, че се касае за търговска сделка, поради което и неустойката, която
обезпечава изпълнението й, не
може да бъде намалявана поради прекомерност.
Предвид така
изложеното и като съобрази установения от заключението на вещото лице размер на
претендираната наказ.лихва за забава за периода 01.12.17г. до 05.12.18г., съдът
намира, че искът се явява основателен в предявения размер от 24533,33лв.
Предвид
изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено в размер от 12358,33лв.
съобразно уважената част от исковете, въз основа на представените писмени
доказателства и списък на разноските.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
АПРИОРИ
ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни чифлик,
ул.Витоша №5, ДА ЗАПЛАТИ на ГРАНЕКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Приморски, ул. Никола Вапцаров № 3, вх.Г, ет.7, оф.19, следните суми
както следва: СУМАТА от 150000лв / сто и петдесет хиляди лева/ , представляваща главница по договор
за заем от 04.09.17г.; СУМАТА от 2175лв / две хиляди сто седемдесет и
пет лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.17г. до
30.11.17г.; СУМАТА от 24533,33лв / двадесет и четири хиляди
петстотин тридесет и три лева/, представляваща наказ.лихва за забава за периода
01.12.17г. до 05.12.18г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска - 05.12.18г. до оконч.изплащане, на основание чл.240, ал.1
и 2, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
АПРИОРИ ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Долни чифлик, ул.Витоша №5, ДА ЗАПЛАТИ на ГРАНЕКС ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.
Никола Вапцаров No 3, вх.Г, ет.7, оф.19, СУМАТА от 12358,33лв / дванадесет
хиляди триста петдесет и осем лева и 33ст. /,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: