№ 94
гр. Плевен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600153 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на
подсъдимия Я. М. Н. срещу Присъда № 151 от 09.12.2024 г. Постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20234430202129 по описа за 2023 година
по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
подсъдимия Я. М. Н. - роден на ********** година в град Русе, живущ в
същия град, **********, ЕГН ********** за виновен в това, че на 22.06.2022
година, в град Плевен, без надлежно разрешително, издадено от органите по
чл. 16 от ЗКНВП и в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП държал високо рискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3 ал. І т. 2 и ал. ІІ от ЗКНВП във вр. с
Приложение № 1 Списък І от Наредба за реда за класифициране на растенията
1
и веществата като наркотични - метамфетамин с нето тегло 5,791 грама на
стойност 144,77 лева и коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 0,319 грама с
концентрация на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 18,65% на стойност 1,91 лева, поради което и на
основание чл. 354а ал. ІІІ т. 1 от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК го осъдил
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ
РЕЖИМ. По реда на чл. 55 ал. ІІІ от НК не наложил на подсъдимия Н. и
кумулативно предвиденото наказание глоба. Признал подсъдимия Я. М. Н. за
виновен и в това, че на 22.06.2022 година, в град Плевен и в село **********,
Плевенска област, противозаконно пречил на орган на властта - младши
експерт И. В. Н. на длъжност „командир на отделение“ и младши инспектор
Й. Х. А. на длъжност „полицай ВПА“ и двамата служители в сектор
„Охранителна полиция“ при Първо РУ - Плевен и младши инспектор А. Х. Х.
и младши инспектор Ц. Н. Х. и двамата на длъжност „младши
автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР - Плевен, да изпълнят задълженията си по служба, като извършил
действия с цел да възпрепятства извършване на полицейска проверка по реда
на ЗМВР - не спира на подаден светлинен и звуков сигнал, подаден от
униформени служители с обозначени патрулни автомобили на МВР като
ускорява движението си и напуска границите на град Плевен, поради което и
на основание чл. 270 ал. І от НК във вр. с чл. 54 ал. І от НК го осъдел на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ
РЕЖИМ. По реда на чл. 23 от НК определил на подсъдимия Н. едно общо
най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да се търпи при ОБЩ РЕЖИМ. По реда на чл. 68 ал. І от НК привел в
изпълнение присъда на Районен съд – Русе, постановена по НОХД № 1170 от
2019 година по описа на същия съд, с която на подсъдимия Н. е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА като
постановил същото наказание да бъде изтърпяно отделно при ОБЩ РЕЖИМ.
Районният съд се произнесъл по въпросите по чл. 189 ал. ІІІ от НПК и
възложил разноските по наказателното производство във двете му фази на
подсъдимия.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
оценъчната дейност на районния съд, като се твърди, че не се установява по
един безспорен и категоричен начин осъществяването на престъпните деяния
2
по повдигнатите две обвинения на подсъдимия и поради това, съдът допуснал
нарушение на материалния закон, като признал предаденото на съд лице за
виновно. В открито съдебно заседание, подсъдимия и неговия защитник
поддържат оплакванията си на същите основания. Ангажира се становище, че
първоинстанционният съд не отчел събраните доказателства относно това, че
подсъдимият не знаел какво е имало в раницата му, като това обстоятелство не
му било съобщено от св. Ц., когато му предал вещи, които да бъдат
транспортирани до гр. Ловеч. Защитата се позовава на показанията на св. С.,
който пред въззивната инстанция заявява, че след разпита му пред РС Плевен,
Ц. лично му съобщил, че е лъжесвидетелствал, като не искал да уличава себе
си в престъпление, тъй като имал семейство и новородено дете. Заема се
позиция, че обвинителната теза е разколебана и това не позволява спрямо
подсъдимия да бъде постановена осъдителна присъда.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, тъй като доказателствата
събрани в хода на наказателното производство еднозначно сочат на вината на
лицето, прякото и непосредственото му участие в съставомени деяния и
напълно се оборва изложената пред районния съд защитна теза. Навеждат се
доводи, че от цялостното поведение на подсъдимия, може да се изведе един
категоричен извод, че последният е бил със знанието, че превозва и съхранява
в себе си вещи,чието държане е забранено и именно това го е мотивирало, да
цели осуетяване на полицейската проверка.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
3
Подсъдимият Я. М. Н. и свидетелят Ц. Ц. се познавали към
инкриминирания период от време, като относително стабилно и двамата
живеели в град Русе. Ц. стопанисвал център за рехабилитация, разположен в
централната част на град Русе и около средата на месец юни на 2022 година
свидетелят помолил подсъдимия за услуга, като го помолил да закара МПС -
мотор до град Ловеч, където била сестра му и чиято собственост било
средството. Мотивирайки подсъдимия свидетеля заявил, че не се чувства
сигурен в шофирането на подобен род моторно превозносредсто.
Подсъдимият се съгласил да съпровожда свидетеля и в изпълнение на
намерението им в ранния следобед на 21.06.2022 година, около 14:00 часа
подсъдимият и свидетеля Ц. се срещнали на бензиностанция на изхода на град
Русе и заедно тръгнали към град Ловеч. Подсъдимият управлявал мотоциклет
„Ямаха „ с рег.№ **********, а свидетелят Ц. мотоциклет „ Ямаха“ с рег. №
**********. Около 02:00 часа на 22.06.2022 година подсъдимият и свидетелят
Ц. стигнали до град Плевен, от където Ц. продължил движението си в посока
центъра на града, а подсъдимия в посока по околовръстното шосе на същия
град. По същото време през нощта на 22.06.2022 година свидетелите И. Н. и
Й. А. – и двамата полицейски служители изпълнявали служебните си
задължения в град Плевен въз основа на предварително утвърден график.
Около 02 – 02:30 часа двамата се намирали в патрулен автомобил, разположен
в района на квартал „ **********“ в град Плевен. При преминаването на
патрулния автомобил от улица „ **********“ към булевард „ **********“,
двамата полицейски служители възприели преминаването по същия булевард
на мотоциклет „Ямаха „ с рег.№ **********., като водачът на мотоциклета
носел на гърба си малка раница с търговска марка „ Адидас“. Полицейските
служители решили да спрат водача за проверка и подали съответни звуков и
светлинен сигнал на водача да спре и отбие встрани на пътното платно. Н. не
спрял на подадения му сигнал и предприел маневра завой наляво в посока към
парк „**********“ в град Плевен. От своя страна водача на патрулния
автомобил продължил по траекторията на мотоциклета. Последвали
многократно предупреждения чрез звуков и светлинен сигнал към водача да
преустанови движението си и да спре, като подсъдимият не изпълнил
дадените му разпореждания. Свидетелят Н. предприел маневра да се изравни
с подсъдимия, при което патрулния автомобил бил явно възприет от
подсъдимия. В района на супермаркет „ **********“, подсъдимият се
4
обърнал, уверил се, че след него се движи специализиран автомобил и
продължил движението си в посока хотел „ **********“. Свидетелите И. Н. и
Й. А. последвали мотоциклетистът, който продължил да се движи по
асфалтовият път в парк „ ********** “, като междувременно предали по
радио ефира на своите колеги регистрационния номер на преследвания от тях
мотоциклет и съобщили, че водача не се подчинява на подадените сигнали за
преустановяване на движението. Свидетелят Й. А. изстрелял 8 броя стоп
патрони с цел предупреждение към мотоциклетиста, при което успял да улучи
задната гума на мотоциклета. Н. продължил движението си през целия парк „
**********“ в град Плевен и продължил движението си по стар път, водещ
към селата ********** и ********** в землището на град Плевен. На Т
образно кръстовище успял да избяга от полезрението на полицейския патрул.
По същото време, свидетелите А. Х. и Ц. Х., и двамата служители в сектор „
Пътна полиция при ОД на МВР- Плевен се намирали в района на изхода на
село **********. И двамата вече разполагали с подадена им от колегите им Н.
и А. информация за преследван мотоциклет Ямаха с конкретен
регистрационен номер. Свидетелите възприели МПС-то да се движи в посока,
противоположна на тяхната. Свидетелят Ц. Х. незабавно обърнал
управляваният от него автомобил и последвал мотоциклетистът, като му
подал звуков и светлинен сигнал да преустанови движението си. Н. отново не
спрял и не се подчинил на подадените му сигнали за преустановяване на
движението. Водача Х. се опитал да изпревари мотоциклетистът, но Н. с
начина си на разположение в пътната лента не му позволявал да стори това.
След това подсъдимият намалил скоростта си на движение и изостанал на
известно разстояние след патрулния автомобил. В този момент свидетелят А.
Х. подал на подсъдимия като водач на мотоциклета сигнал със стоп палка да
спре и отбие вдясно. Подсъдимият отново не се подчинили, минал вляво от
патрулния автомобил и продължил движението си извън пътното платно по
банкета и извън него, по тревистите площи. Предвид приближаващо
кръстовище, свидетелят Ц. Х. предприел маневра завой наляво.
Мотоциклетистът, който се движел зад него не успял да овладее мотора и се
блъснал в патрулния автомобил. Водачът на мотоциклета паднал на земята.
Веднага след това, свидетелят А. Х. му поставил белезници. Подсъдимият Н.
се изправил като носената от него раница останала на гърба му. На място
пристигнали свидетелите И. Н. и Й. А.. Подсъдимият не представил никакви
5
документи за самоличност. Съобщил на полицейските служители своя единен
граждански номер и така посредством проверка чрез мобилно устройство
установили неговата самоличност, а именно подсъдимия Я. М. Н. от град
Русе. След справка в информационните масиви на ОД на МВР полицейските
служители установили, че към момента подсъдимият бил с отнето
свидетелство за управление на МПС, управляваният от него мотор „Ямаха“ не
бил преминал задължителен годишен технически преглед, както и че за същия
нямало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност.“
Подсъдимият бил подканен да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, но същият отказал. Бил тестван за употреба на алкохол и пробата
отчела отрицателен резултат. След това подсъдимият бил отведен в сградата
на Първо РУ ОД на МВР- Плевен. В хода на извършена по реда на чл. 81
ЗМВР проверка на лични вещи на подсъдимия в негово владение били
установени черно полиетиленово топче с диаметър около 2 см. , съдържащо
суха зелена тревиста маса, намерено в джоба на панталоните му и 1 бр.
самозалепващ прозрачен плик с размери 6/8,5 см, съдържащ бяло
кристалообразно вещество, който бил в носената от него раница „Адидас“. В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
физикохимична експертиза, от заключението на която се установило, че
намереното в раницата на подсъдимия бяло на цвят кристалообразно
вещество, съдържащо се в полиетиленов плик с размери 6/8,5 см. е
метамфетамин / N-метил 1фенилпропан -2 амин с нетно тегло на веществото е
5,791 грама. Според същото заключение сухата зелена на цвят растителна
маса, съдържаща се в черен на цвят полетиленов свитък, установен в джоба на
подсъдимия Н. представлява коноп / канабис , марихуана / с 18,65% на
активно действащия компонент- тетрахидроканабинол и е с нетно тегло 0,319
грама. Полиетиленовият плик, съдържащ бяло кристалообразно вещество,
намерен раницата, носена от подсъдимия бил подложен на дактилоскопско
изследване. Заключението на експерта не установило наличието на годни за
идентификация следи върху същия.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Районният съд правилно е ценил
показанията на свидетели И. Н., Й. А., А. Х., Ц. Х., които са напълно
6
непротиворечиви както вътрешно, така и съпоставими със събрания по делото
доказателствен материал. Последните се излагат последователно, логично и
напълно си кореспондират с всички доказателствени източници. От тези
показания се установява по един категоричен и безспорен начин, че в
относително доста продължителен период от време подсъдимият е бил
приканван да преустанови движението на мотоциклета и въпреки, че
последният явно е възприел сигналите на двата патрулни автомобила, не е
преразгледал поведението си, което единствено е целяло да се укрие и да
възпрепятства полицейските проверки. Няма никакви съмнения както относно
това, че автомобилите са били с обозначение, което ги е правело лесни за
възприятие, така й че са били подавани множество регламентирани по закон
сигнали за преустановяване на движението, като дори се достигнало до
използване на помощни средства, чрез изстрелването на стоп патрони. В този
смисъл възраженията на защитата, че деянието по чл. 270 от НК, не се
установява по обективните му признаци, са напълно несъстоятелни.
Последното няма характеристики на административно нарушение, напротив
изцяло покрива критериите от субективна и обективна страна на престъпния
състав по чл.270 от НК, като продължителността на противоправното
поведение е значително над обичайната за този вид престъпления, налице е
интензитет в деятелността и пълно игнориране на опитите на множество
полицейски служители да повлияят на подсъдимия да преустанови
движението си и да изпълни задълженията си да бъде обект на проверка. По
отношение на второто обвинение по чл.354а от НК, въззивният съд намира за
несъстоятелни доводите на защитата, че обвинителната теза е силно
компрометирана до степен това да не позволява постановяването на
осъдителна присъда. Основните възражения са свързани с показанията на
спътника на подсъдимият, с когото двама пътували до районна на гр.Плевен,
използвайки обаче самостоятелни средства за предвижване. По отношение
показанията на свидетеля Ц. Ц. и тяхното ценене от районния съд, настоящата
инстанция напълно се солидаризира. Изложени са изключително подробни
съображения, относно това, коя част от показанията се кредитират с доверие и
кои се отхвърлят. Анализа е направен въз основа на съвкупния доказателствен
материал, включая съпоставка със обясненията на подсъдимия. От
приобщените по делото доказателства се установява и съставомерноста на
деянието по чл.354а от НК. Не се установява доказателствен дефицит, който
7
да разколебава обвинителната теза в полза твърденията изложени във
обясненията на подсъдимия, респективно неговата защитна теза. Няма
житейска логика Ц. да предаде на подсъдимия вещи за съхранение в раницата
му и при разделяне на двамата да не си ги вземе обратно или поне да направи
опит по друг начин да си върне владението върху тях. От друга страна
наркотични вещества са открити не само в раницата на подсъдимия, но и у
самия него, което косвено го свързва с това, че лицето явно неглижира
предписанието на правните норми, които забраняват държането на подобен
род вещества. Показанията на св. С., както тези дадени пред районния съд,
така и изложените пред въззивната инстанция, са противоречиви, явно се
установява една силна съпричастност към подсъдимия, което съда отдава на
близките им приятелски отношения. Няма никаква житейска логика да се
приеме, че св. Ц. е изказал пред С. съжалението си за това, че не е изложил
пред районния съд действителните факти по пътуването му до районна на
гр.Плевен – гр. Ловеч с подсъдимия, тъй като сам би се уличил престъпление.
С. е могъл пряко и непосредствено да съобщи това на самия подсъдим,
доколкото се установява, че подсъдимия и С. заедно са пътували по повод
явяването им пред РС Плевен в различни качества и заедно са напуснали
сградата на съдебната палата. В този смисъл, въззивният съд също не намира
никакви основания, показанията на С. да бъдат кредитирани с доверие, както
относно обстоятелството, че Ц. е предал на подсъдимия наркотично вещество
в гр. Русе, като последният не е знаел какво поставя в раницата си,
респективно какви вещи приема в собствено държане, така и относно
съдържанието на разговора, за който С. твърди, че се е провел пред сградата
на съдебната палата, след разпита му пред Районния съд.По тези съображения
въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по
делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство – подсъдимия Н. е осъществило престъпния състав по чл. 270
ал. 1 НК от НК. Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от
обективна, така и от субективна страна на деянието. Деянието се отличава със
изключителна упоритост и дързост, продължителност във времето и
респективно трайно отношение на дееца към престъпния резултат и начина на
8
постигането му. От доказателствата по делото правилно районният съд е
извел и извода за наличието на всички елементи от обективната и субективна
страна на престъплението по по чл. 354 а ал. 3 т. 1 НК, като с абсолютна
категоричност е установено както авторството, така и съставомерността му.
Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и изложени от
решаващия съд, относно квалификацията на деянието и извършителя, са
правилни и последователни по отношение и на двете обвинения.
При определяне на вида и размера на наказанието за всяко едно от
престъпленията, за които са повдигнати обвинения, първоинстанционният съд
правилно е преценил обществено-опасния характер на деянието и дееца,
тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при
извършване на деянието, и е определил наказание за извършеното
престъпление по чл. 354 а ал. 3 т. 1 НК при условията на чл. 55 ал. І т. 1 от НК
1 ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ РЕЖИМ
и за престъплението по чл. 270 ал. I от НК и при условията на чл. 54 ал. I от
НК ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при
ОБЩ РЕЖИМ. Отчетени са предпоставките по чл.23 от НК и правилно е
определено едно общо най-тежко наказание, като кумулативно по реда на
чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 1170 от 2019
година по описа на същия съд.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимия Н.. Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати
каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона.
Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи
относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се
споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е
постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
9
установеното авторство на деянието от подсъдимия Н. и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото му
поведение - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК
за всяко едно от престъпленията. Даден е приоритет на специалната превенция
и е определено сравнително ниско наказание и за двете престъпления, като по
този начин първоинстанционният съд се е показал хуманен и снизходителен
към подсъдимия, който не е проявил никакви признаци на разкаяние и
съжаление за стореното.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенския
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 151 от 09.12.2024 г. Постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20234430202129 по описа за 2023 година
по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11