Решение по дело №3237/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

15.01.2020  г., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева                               

разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 3237 по описа на съда за 2019 година.

Производството е образувано по иск на Р.С.Г. *** срещу „МБАЛ Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 718,63 лв., представляващи нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 31.07.2019 г. и 950 лв., представляващи обезщетение по чл. 221 от КТ, заедно със законната лихва върху тях за времето от предявяването на иска. Претендира се и лихва за забава върху трудовото възнаграждение за времето от 30.11.2018 г. до предявяването на иска на 08.08.2019 г. в размер 381,76 лв.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност старша медицинска сестра от 01.07.2010 г. до 03.08.2019 г., когато трудовото и правоотношение било прекратено от нея на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатени и дължими останали сумите, предмет на исковата молба. Работодателят отказал да и издаде входящ номер на заявлението за прекратяване, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и извлечение от ведомостите за заплати.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Освен това счита исковата молба за нередовна, тъй като в нея не се сочи цената на предявените искове. По отношение на основателността оспорва действителността на представения от ищеца трудов договор, заявявайки, че липсва съгласие между страните, изразено писмено от страни, разполагащи с необходимата представителна власт – при представляваното дружество не се съхранява екземпляр от този трудов договор или други документи, удостоверяващи волеизявленията на страните. Не са представени и доказателства за добросъвестно изпълнение от ответника на трудовите му задължения. Ответникът заявява, че с това предявява инцидентен иск за установяване на недействителност на трудовия договор. Ако все пак съдът счете, че трудовият договор е действителен, ответникът заявява, че липсват непротиворечиви данни за размера на договореното възнаграждение и то ще следва да се определи при условията на чл. 162 от ГПК, като се вземат предвид минималните осигурителни прагове, МРЗ, средният размер на заплатите в бранша и останалите обстоятелства, вкл. колективните трудови договори за сектор здравеопазване от 2016 и 2018 г. Възразява срещу предявения размер на сумите още и с оглед обстоятелството, че на работника не може да се присъди целият брутен размер на трудовото възнаграждение, а от него се удържат данъци и осигурителни вноски.

Производството се движи по общия ред. За инцидентния иск то е прекратено поради невнасяне на държавната такса.

В съдебно заседание ищцата е направила изменение на иска, който да се счита предявен за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221, ал. 1 общо в размер 12 142,89 лв., т.е. при обезщетение в посочения размер от 950 лв. за трудовото възнаграждение остава сумата 11192,89 лв., и за лихва за забава в размер 316,08 лв.

Исковете са с правна квалификация по чл. 128, т. 2  от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 221, ал. 1 от КТ.

По делото се установява от писмените доказателства и заключението на вещото лице, че в процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение в дружеството ответник.

Установява се, че ищцата в процесния период се е явявала на работа и е изпълнявала задълженията си, което означава, че ѝ се дължи уговореното възнаграждение.

Не се доказват твърденията на ответника за липса на валидно изразена воля от лице с представителна власт при сключването на трудовия ѝ договор.

Без значение са възраженията, свързани с удържането на данъци и осигурителни вноски, тъй като ищцата претендира нетния размер на трудовото си възнаграждение и обезщетението.

Нетните размери на дължимите ѝ суми, начислени в счетоводните книги на ответника (по данните, подадени от него към НАП), според вещото лице са следните: 1286,98 лв. трудово възнаграждение за ноември 2018 г., 1153,42 лв. за декември 2018 г., 1216,73 лв. за януари 2019 г., 1278,82 лв. за февруари 2019 г., 1216,74 лв. за март 2019 г., 1185,70 лв. за април 2019 г., 1185,70 лв. за май 2019 г., 1154,66 лв. за юни 2019 г., 1061,57 лв. за юли 2019 г. и 1402,57 лв. с включено обезщетение по чл. 221 от КТ – за август 2019 г., или общо 12142,89 лв., както и лихва в размер 316,08 лв., начислена към 08.08.2019 г. върху сбора от трудовите възнаграждения, с изключение на това за м. август, което към подаването на исковата молба още не е било изискуемо.

Ищцата е претендирала разноски, които следва да ѝ се присъдят, а на болницата да се възложи и държавната такса.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на Р.С.Г., ЕГН **********,***, сумата 11192,89 лв. (единадесет хиляди сто деветдесет и два лв. 89 ст.), представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 03.08.2019 г. включително, заедно с лихва за забава върху тази сума за времето от 30.12.2018 г. до 08.08.2019 г. в размер 316,08 лв. и със законната лихва върху нея за времето от предявяването на иска – 08.08.2019 г., до изплащането на сумата.

Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД да заплати на Р.С.Г. сумата 950 лв., представляваща нетно обезщетение по чл. 221 от КТ, заедно със законната лихва върху него за времето от предявяването на иска – 08.08.2019 г., до изплащането на сумата.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и лихвата за забава върху тях.

Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД да заплати на Р.С.Г. сумата 800 лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД да заплати по сметка­та на Пазарджишкия районен съд сумата от 547,72 лв. държавна такса, както и 100 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми­чен срок, считано от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: