Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Ловеч,……..2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Елена Пенчева като
разгледа докладваното от председателя т.д. №
96 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран
с искова молба от А.Д.А. с ЕГН: **********,
чрез времененния попечител К.А.Д., чрез
адв.Л.Г. от АК - П., съдебен адрес:***, ***, срещу ЗАД „Далл Богг Живот и
Здраве" АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ***.
В нея твърди, че
на 17.01.2020 г. около 08:25 ч. настъпило тежко ПТП на път 307 км. 3+700, между
лек автомобил марка „ ****", модел „****“ с peг. № ****, управляван от М.И.Т.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като управлявал описаното МПС с несъобразена с пътните условия и настилка
скорост и на десен завой губи контрол и поднася, като навлиза в лентата за
насрещно движение, където блъска движещия се в собствената си лента лек
автомобил марка „****", модел *** с peг. № *******, управляван от ищеца по
делото.
Излага, че в
резултат на описаното ПТП, ищецът е приет по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" ЕАД - гр. Плевен в тежко състояние с опасност за живота,
породено от получените вследствие на ПТП тежки травми, като на 20.01.2020 г.
изпаднал в безсъзнание. На същата дата му е направена горна трахеостомия и
приведен за продължаване на лечението в реанимация, като на 08.06.2020 г. е
изписан от болницата поради изчерпване на клиничната пътека и лечението му
продължава в домашни условия. Изтъква, че към момента пострадалият продължава
да е в безсъзнание в състояние на т. нар. будна кома, в изключително тежко
състояние с постоянна опасност за живота. Същият не може да се грижи сам за
себе си и е изцяло зависим от своите близки - синът му и жената, с която живее
на семейни начало в условията на фактическо съжителство повече от 24 години, както
и негови най - близки роднини. Преди изписването му са настъпили
и допълнителни тежки усложнения: декубитални рани в двете бедра по задната им
повърхност и в сакро - лумбалната област. Изтъква, че тежката черепно - мозъчна
травма е довела и до множествени тежки структурни промени в мозъка, придружени
с пълна загуба на когнитивните функции. Твърди, че прогнозите за пълно
възстановяване от тежката ЧМТ са крайно песимистични на този етап и не може да
се предвиди дали няма да настъпят допълнителни усложнения.
Излагат се твърдения за тежко
общо състояние на пострадалия, тъй като е налице общ консумативен синдром с
хипотрофия на мускулатурата и редуциране на телесното тегло, както и орални
автоматизми. Последният не реагира на звук, има съмнения за засегнат или
намален слух, вероятно от тежката увреда на мозъка. Липсва осъзнаване за себе
си и околната действителност, езиково разбиране или изразяване на реч. Намира
се във вегетативно състояние, което възниква след период на съноподобна кома,
продължава един месец след тежка ЧМТ и налично понастоящем. Дишането като
автономна стволова функция е съхранено, но гълтането е невъзможно, поради което
храненето и поемането на течности, включително вода, се осъществява през сонда
/ гастростома /. Твърди, че това състояние може да продължи с месеци. Към
момента част от декубиталните рани са заздравели, но не изцяло, а те са път към
допълнителни инфекции.
Предвид описаното състояние А.А. е търпял и
търпи значителни неимуществени вреди /болки и страдания/, за които следва да
бъде обезщетен съобразно установената съдебна практика за сходни случаи на лица
с идентични увреждания.
В случая ищецът няма вина за настъпилото
ПТП, бил е с предпазен колан, поради което не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед механизма на ПТП, дори и правилно поставен
предпазен колан не би могъл да предотврати описаните травми и не е ефективен,
поради което същия няма никакъв принос за получените увреждания.
Посочва, че за процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 22/2020 г. по описа на РУП - Луковит, по което са събрани
достатъчно доказателства за противоправността на извършеното от водача на
увреждащото МПС деяние.
Твърди, че лек автомобил марка „ ****"
модел ****" с peг. № **** е застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност" в ответното дружество с полица № *******,
сключена на 15.03.2019 г. със срок на действие до 15.03.2020 г.
Излага, че с писмена застрахователна
претенция вх. № 2890 от 19.08.2020 г. уведомили ЗАД „Далл Богг Живот и
Здраве" АД по реда на чл. 380 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие
с искане да бъде обезщетен за претърпените неимуществени и имуществени вреди,
но същото не изпълнило задължението си за изплащане на търсеното обезщетение.
Моли съда да
постанови решение, с което на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца, чрез неговия попечител, сума в размер от 800 000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените и търпими
понастоящем и за в бъдеще неимуществени вреди и последиците от тях, ведно с
законната лихва върху цялата сума, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „Далл Богг Живот и
Здраве" АД чрез пълномощника юрисконсулт К.И., в който излага становище за
допустимост на предявения иск, но го оспорва по основание и размер и моли съда
да постановите съдебно решение, с което бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
В случай, че
намери исковата претенция за основателна, моли да намали размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е прекомерно
завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период.
Излага твърдения
и за наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносните
последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137 от ЗДвП или с неправилно поставен обезопасителен колан,
или с неработещ/ неизправен обезопасителен колан, както и в управление на МПС „****"
*** с peг. № *******с превишена и/или несъобразена скорост, както и под влияние
на алкохол/наркотици. Счита, че липсва виновно и противоправно поведение от
страна на застрахования в дружеството водач М.И.Т., което от своя страна води
до липса на основание за ангажиране отговорността му като негов застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", доколкото отговорността на
застрахователя по ЗЗГОА
е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.
В срока по
чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
С протоколно
определение от 19.11.2021 г. като страна
в процеса е заличен ищецът А.Д.А. поради настъпила на 05.11.2021 г. смърт и на
основание чл.227 от ГПК като ищец по делото е конституиран единственият му
наследник К.А.Д..
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелите М. Т., А. Р.и В.Х., заключенията на съдебно
-автотехническата и комплексна съдебно –
медицинска експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 4/17.01.2020 г. на РУ на МВР - гр.
Луковит се установява, че на 07.01.2020
г. е настъпило ПТП между л.а. марка ****", модел **** с peг. № ****,
управляван от М.И.Т. и л.а. марка „****“
модел *** с рег. № *******, управляван от А.Д.А.. Като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено, че при движение с несъобразена скорост с пътните условия, на заледена
пътна настилка, на десен завой автомобилът, управляван от М.И., навлиза в
лентата за насрещно движение, като блъска управлявания от А.Д.А. лек автомобил,
като реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.
Между страните
не се спори, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 25/2021 г. по описа на
РС - Луковит, М.И.Т. е признат за
виновен и осъден за това, че на 17.01.2020 г.
около 8.20 часа на път ПП 307, км.3 + 700 между с.Тодоричене и гр. Луковит,
посока на движение с. Тодоричене, при управление на собствения лек автомобил „****",
модел **** с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
вследствие на движението с несъобразена скорост загубил контрол над
управлявания от него лек автомобил, навлязъл в
лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещият
се автомобил „****“ модел *** в рег. № *******, собственост и управляван от А.Д.А. ***, в резултата на
което и по непредпазливост причинил на А.Д.А. тежка телесна повреда – продължително
разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние КОМА,
а на Р. К.Г. от гр.Луковит средна телесна повреда – трайно затрудняване
движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява
бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо
оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон – престъпление
по чл.343, ал.3, предл.2, б“а“, предл.1, вр. ал.1, б“б“ вр. чл.342, ал.1,
предл.3 вр. с чл.128, ал.1 вр. ал.2, предл.1 и чл.129, ал.1 вр. ал.2, предл.2,
алт. 2-ра от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. На подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено
за изпитателен срок от три години.
Между страните
не е спорно и съществуването на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве”АД на лек автомобил „****",
модел **** с peг. № ****, който факт се установява и от приложената по делото
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - Гаранционен фонд.
С уведомление с
изх. № 3470/08.09.2020 г. относно постъпила застрахователна претенция за
имуществени и неимуществени вреди с вх. № 2890/19.08.2020 г., „ЗАД ДаллБогг:Живот
и здраве“АД е уведомило К.Д., че
заведената претенция е предявена от лице без представителна власт, не е
представена необходимата информация и документи, вкл. пълни и точни данни за
банкови сметки. С оглед на изложеното е прието, че застрахователната претенция
не е редовна, което от своя страна е пречка за започване на задължителното
извънсъдебно производство по КЗ.
От приетата като
доказателство епикриза изх. № 2284 от Клиниката по Анестезиология и интензивно
лечение към УМБАЛ ”Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен е видно, че А.А. е постъпил
на лечение на 17.01.2020 год. в съзнание, контактен и адекватен. На 20.01.2020 год. е в тежко общо състояние, не
е контактен и след проведен консулт с невролог е установено, че пациента е
изпаднал в кома, в каквото състояние е изписан на 08.06.2020 г. с окончателна
диагноза: Контузио корпорис генерализата. Контузио капитис. Контузио торацис.
От отразеното в епикризата е видно, че по време на престоя си в болничното
заведение е претърпял операции на 17.01.2020 г. и на 20.01.2020 г.
По делото е
представена епикриза и доклади за
изследвания от Болница „РЕЯП“ Истанбул, Република Турция, където ищецът е провел изследвания и лечение.
С протокол № 4 от 07.10.2020 г. на Орган по
настойничество и попечителство при община Луковит за временен попечител на А.Д.А. е определен синът му К.А.Д., а за заместник
попечител - А.М.Р..
По делото е
представен препис-извлечение от акт за смърт № 2264/18.11.2021 г., от който се
установява, че ищецът А.Д.А. е починал на 05.11.2021 г.
От заключението
на съдебно – автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно и
неоспорено от страните се установява, че лекият автомобил „****„ - *** е оборудван с
инерционни предпазни колани на предните две седалки и отзад за 3 места, които
не се прибират автоматично при ПТП. Според експерта инж.Н.К. отпред автомобила
е оборудван с два еърбега, които са се отворили. Това означава, че коланите и еърбеците
са сработили, но ударът е бил в зоната на предна лява колона и предна лява
врата. Това е предизвикало хлътването им
на вътре в купето и в зоната на тялото и главата на водача А., които са
политнали напред и наляво вследствие на инерционните сили, породени от ударния
импулс. Вещото лице дава заключение, че в момента на удара скоростта на л.а. „****“
– *** е била 38,82 км/ч, а на „**** ****“
- 50,18 км/ч. Скоростта на автомобилите преди ПТП е била на „****“ – *** 52 км/ч, а на „**** ****“
- 81 км/ч. Според заключението на експертизата, водачът на лекия
автомобил „****“ – *** се е опитал да предотврати удара чрез отклонение на
дясно и употреба на спирачки. Времето обаче е
било мрачно и мъгливо, а пътя заледен и непочистен. Вещото лице е
категорично, че ищецът А.А. е бил с поставен предпазен колан, а ударът е
настъпил в лентата за движение на л.а.“****“. Ударът за л.а. „**** ****“ е челен ляв, а за л.а. „****“ страничен
ляв поради опита на А. да отклони автомобила надясно към уширение на ПП, за да
избегне удара с връхлитащия го в предна лява врата лек автомобил. В
съдебно заседание вещото лице инж.К. допълва, че ударът е бил неизбежен при
създалата се ситуация, а водачът на л.а. „****“ не е имал достатъчно време да реагира.
От заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза,
което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че в резултат на настъпилото на 17.01.2020 г. ПТП
ищецът е получил тежка мозъчна травма с дифузно аксонално увреждане. Вещите
лица поясняват, че при дифузно аксонално увреждане, тежестта на травматичното
мозъчно нараняване се увеличава от лека до тежка. Същото е резултат от
травматични сили, които се появяват при бързо ускоряване или забавяне на
главата, както може да се случи при ПТП. Според вещото лице д-р Б.С. –
специалист по нервни болести, човек с дифузно аксонално увреждане, който
първоначално изглежда добре, може да се влоши по-късно, защото увреждането на
аксоните в голяма степен е резултат от вторични биохимични каскади със забавено
начало. По този начин нараняването често е по-тежко, отколкото се осъзнава. В
случая при приемането в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ищецът е бил в
съзнание, контактен с неясен спомен за инцидента до 11:30 часа, с неефективно
спонтанно дишане и хемодинамичен срив, поради което е интубиран и под обща
анестезия опериран - торакоцентеза. Състоянието му остава тежко, свързано с
тежката гръдната травма с контузия на бял дроб с развитие на травматичен
пулмонит. На 20.01.2020 г. сутринта / 4-ти ден от ПТП/ след консултацията с
невролог се отчита коматозно състояние с тесни зеници, реагиращи на светлина,
отклоняване на очните булбуси нагоре, обща хипотония, арефлексия, патологични
белези двустранно. Съгласно заключението на експерта непосредствена причина за
изпадане на А.А. в коматозно състояние е закритата черепномозъчна травма с
Дифузно аксонално увреждане, обективизирано и с МРТ на главен мозък с данни за
дифузна глобална голямомозъчна и малкомозъчна атрофия и на мозъчен ствол. При
приемането в болничното заведение не е имало обективни медицински данни, че
ищецът е имал възпалителен процес, а приложеното лечение е адекватно.
Към момента на
прегледа в хоспис „З.“ вещите лица са констатирали, че А. е в стационирано
хронично вегетативно състояние, със спонтанно дишане и кашличен рефлекс,
запазен корнеален и мигателен рефлекс. Хемодинамичните му показатели са
стабилни, но се храни през гастростома. Същият е без спонтанна и провокирана
двигателна активност, неконтактен, не разбира и не изпълнява инструкции, не
издава звуци, не може с поглед или мимика да изрази желания и да общува с
околните. При него е налице дифузно увреждане на главния мозък, при което освен
изключване на коровите функции са налице и засягане на подкорови и стволови
структури свързани с хранене, погледни движения и емоции. Установява се само
състояние на будност - отворени очи, кашличен и мигателен рефлекс, без признаци
на осъзнатост и на мозъчна функция, под каквато и да е форма комуникация- да
следва инструкции, да запомня, планира и др. Според заключението на експертите,
пациентите с тежка дифузно аксонално увреждане често са в кома, като 90% от тях
никога не възстановяват съзнанието, а тези, които се събуждат, често остават
значително увредени. Твърдят, че няма сигурни критерии, по които да може да се
прецени дали пациентът ще се възстанови от вегетативното състояние.
Вещото лице
ортопед д-р М.М. дава заключение, че при пациенти с политравма, които изпадат в
продължително състояние на кома, каквито са данните от приложената по делото
медицинска документация, клиничната практика е доказала, че са налице
предпоставки за промяна на костния метаболизъм и се получават многобройни
ставни и околоставни калцификати, които блокират функцията на засегнатите стави.
При изследванията на А. в Турция е потвърдено, че такива калцификати са се
образували в областта на таза, тазобедрените стави и лявата лакътна става.
Поради навъзможност за активни движения, свързани с мозъчното увреждане, тези
костни разраствания са свързали костите, участващи във формиране на лявата
лакътна става и тя е останала в трайна флексионна контрактура. Пасивните
движения в двете тазобедрени стави и коленните стави също са ограничени, като
тези промени са честа находка при болни с продължителна кома. Експертът е категоричен,
че при А. е налице трайно увреждане на централната нервна система с еластични
контрактури във всички стави, многобройни осификати и оформяне на анкилоза на
лявата лакътна става. Пояснява, че оперативно е възможно тези осификати да се
отстранят, но активна функция няма да се получи поради описаните увреждания. С
оглед МРТ находка от 22.03.2021 г., не се очаква възстановяване на двигателния
дефицит с физикална терапия и рехабилитация, тъй като промените са от централен
произход и необратими.
От заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП на
17.01.2020 г. пострадалият А. е получил политравма, фрактура на ребра ляво IV и
VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с малък
хемопневмоторакс в ляво /евакуирани около 300 мл кръ,в примесени с въздух/,
травматичен пулмонит, обширен подкожен емфизем в ляво шийно и аксиларно, ЗЧМТ -
дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума в ляво. Вещите лица са
категорични, че е налице пряка причинно следствена връзка между получените от А.
тежките травматични увреждания при ПТП
на 17.01.2020 г., наложили продължителна апаратна вентилация и коматозното
състояние с последващо хронично
вегетативно състояние.
В показанията си
разпитания по делото св.М. Т. - водач
причинилия ПТП л.а. „**** ****“ заявява,
че не си спомня нищо от удара и се е
признал за виновен по съвет на адвоката му.
От показанията
на св.В.Х., който е пътувал на предната дясна седалка в управлявания от ищеца
лек автомобил се установява, че не е имало сняг, но пътя бил замръзнал и имало
мъгла. Управляваният от М. Т. джип е излязъл от завой, но се пързалял и се движил срещу тях със спирачки.
Свидетелят твърди, че след удара А. бил в съзнание, но казал че го боли
стомаха. След това го видял на носилка в болницата в Луковит, говорел и бил в
съзнание.
За установяване
на претърпените от ищеца А. А. болки и
страдания, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А. Р.,
която живее на съпружески начела с пострадалия от 25 години. На основание
чл.172 от ГПК съдът цени нейните показания с оглед всички други данни. В
съдебно заседание свидетелката заявява, че тя, синът й и нейната майка са се
грижили за А. в продължение на 9 месеца след изписването му от болницата на
осми юни. Грижите били големи - сутрешен тоалет, почистване, хапчета, хранене
през сонда в носа, масажи, раздвижване, обръщане на една страна, вдигане да
стои в леглото и др. През целия ден за
него трябвало да се полагат грижи, тъй като не разбирал абсолютно нищо. Водили
го и на лечение в Турция, но там не дали
прогноза за възстановяване. След направените изследвания установили сраствания,
които са резултат от обездвижването. Поради невъзможността да се справят със
специфичните нужди на пострадалия, се принудили да настанят А. в хоспис „З.“ в гр.София, в който има лекари и
медицински сестри, за което заплащат по 2400.00 лв. на месец. От показанията на
св.Р. се установява, че след като отишли в болницата в гр.Луковит след
катастрофата, А. бил нарязан от стъкла, говорел неразбираемо и го болял
стомаха. Тъй като състоянието му било тежко, го закарали в болницата в
гр.Плевен и след три дни изпаднал в кома. Твърди, че преди катастрофата пострадалият
работел в строителството без трудов договор и осигурявал средства.
При така приетите
за установени факти, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя”. За да се породи това право, следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция
до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани доказателства за
заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното дружество - ответник на
19.08.2020 г. Към датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.11.2020 г., срокът по чл.496, ал.1 от ЗК
е изтекъл и застрахователят е отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение, т.е. заявения иск е допустим.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност”, са безспорно установени в
настоящето производство.
Страните не
оспорват съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. „****" модел ****" с peг. № **** по силата на
застрахователна полица, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД към
момента на настъпване на процесното ПТП.
В хода на
процеса се установи, че А.Д.А. е пострадал при пътен инцидент, представляващ
резултат от противоправното и виновно поведение на водача, който е нарушил
правилата за движение по пътищата. По-горе беше посочено, че с влязло в сила на
31.03.2021 г. споразумение по НОХД № 25/2021 г. по описа на РС - Луковит, М.И.Т. е признат за виновен и осъден за това,
че на 17.01.2020 г. около 8.20 часа на път ПП
307, км.3 + 700 между с.Тодоричене и гр. Луковит, посока на движение с. Тодоричене,
при управление на собствения лек автомобил „****", модел **** с peг. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултата на което и по
непредпазливост причинил на А.Д.А. тежка телесна повреда – продължително
разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Изложените
правни констатации обосновават извода за наличие на предпоставките на чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените на наследодателя
на ищеца неимуществени вреди.
По отношение
на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема следното:
Претенциията на ищеца като наследник на А.А. е за
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид при определяне размера на това обезщетение. Такива обективни
обстоятелства, които съдът преценява при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени
медицински интервенции, продължителността на възстановителния период,
интензивността и продължителността на претърпените през този период болки и
страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, прогнозите за пълно възстановяване, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от
това психологически последици за увредения, икономическото състояние в страната
към момента на увреждането, израз на което са установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент. (Постановление № 4 от 23. XII.
1968 г., Пленум на ВС).
Обсъждайки
релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, съдът
следва да определи размера на претендираното обезщетението за неимуществените
вреди. Настоящата инстанция приема, че в резултат на настъпилото на 17.01.2020
г. ПТП, наследодателят на ищеца е претърпял множество тежки телесни увреждания,
които са описани подробно в приетото по
делото заключение на допуснатата
комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б.С.
и д-р М.М.. Пострадалият е получил политравма, фрактура на ребра ляво IV
и VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с малък
хемопневмоторакс в ляво, травматичен пулмонит, обширен подкожен емфизем в ляво
шийно и аксиларно, ЗЧМТ - дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума в
ляво. В резултат на тези увреждания на четвъртия ден след ПТП последният е
изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на
05.11.2021 г. След ПТП А.А. е бил настанен в болница за период от
5 месеца, където е претърпял две операции. От показанията на св.Р., на които
съдът дава вяра с оглед на другите данни по делото се установява, че след
изписването му в продължение на 9 месеца до настаняването му в хоспис „З.“, за
него ежедневни специфични грижи по обслужването са полагали най-близките, „тъй като не
разбирал абсолютно нищо“. Продължителното състояние на кома е довело до промяна
и на костния метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати,
блокирали функцията на засегнатите стави, което е установено при направените
изследвания в болница „РЕЯП“ в Истанбул. Установените по делото увреждания на
наследодателя на ищеца към момента на ПТП, са довели до продължителен период на
състояние на будна кома, характеризиращо се с постоянна пълна загуба на
съзнание, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и
предизвикана двигателна активност, както и липса на реакции на външни дразнители.
Вследствие на претърпените физиологични увреждания и последиците от тях,
наследодателят на ищеца е изживял болки и страдания, свързани и с нарушения на
дихателната и сърдечно – съдова дейност. За период от 1 година и 10 месеца до
настъпването на леталния изход за него, А. е бил в състояние на изключително
трудно и болезнено съществуване. Обстоятелството, че не е съзнавал състоянието си не означава, че
не е търпял вреди, а и законът не поставя изискване пострадалият да има
субективно усещане към увреждането. При определяне размера на обезщетението
следва да се вземе предвид, че пострадалият е бил в активна възраст, упражнявал
е трудова дейност, грижил се е семейство си.
Съдът, след като
съобрази всички тези обстоятелства, както и икономическите условия към момента
на увреждането, възрастта на пострадалия, застрахователните лимити, съдебната
практика и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира,
че за обезщетяване на претърпените от наследодателя на ищеца неимуществените вреди
е необходима сума в размер на 700 000.00 лв., за която сума искът е
основателен и доказан, а за разликата над 700 000.00 лв. до пълния претендиран размер от 800 000.00
лв. искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Недоказано се явява
своевременно наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в
нарушение изискванията на ЗДвП – чл.137а, управление на лекия автомобил с
превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, както и че е
бил повлиян от алкохол/наркотици към момента на ПТП, което е попречило на
наследодателя на ищеца да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и
да предприеме спасителна маневра в случай на възникнала опасност от
приблищаващото МПС.
По отношение
на лихвата съдът приема следното:
Съгласно чл. 496,
ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "ГО" не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В настоящия случай не се
спори по делото, а това се установява и от представените доказателства, че
претенцията е предявена от ищците на 19.08.2020 г., като до момента на
постановяване на решението не се ангажираха доказателства за произнасяне или
плащане по извънсъдебните претенции за застрахователно обезщетение.
Следователно лихвата върху присъдените главници е дължима от 19.11.2020 год. до окончателното изплащане, каквото е
направеното от ищеца искане.
По
отговорността за разноски:
Ищците в
настоящето производство са освободени от заплащане на държавна такса и разноски
по делото на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л.Г. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца съобразно
уважената част от предявения иск в размер на сумата от 15 530.00 лв., определено
съгласно действащата редакция на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ
размер на 428.00 лв., в т.ч. депозити за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд - Ловеч държавна такса в размер на 28 000.00 лв. съобразно уважената част
на предявения иск.
Мотивиран от
горното, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на К.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, като наследник на А.Д.А., ЕГН **********, сумата от 700 000.00 лв. /седемстотин
хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.01.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер за
разликата над 700 000.00 лв. до 800 000.00 лв. като неоснователен
и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на адв. Л.Г. от АК-П. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 15 530.00 лв. /петнадесет хиляди
петстотин и тридесет лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник
на А.Д.А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: ***на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 428.00 лв./ четиристотин двадесет и осем лв./ разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
28 000.00 лв. /двадесет и осем хиляди лв./ държавна такса съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: