Решение по дело №103/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700103
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер:  74                      17 октомври 2019 година             Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в  състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ       

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Емилиян Грънчаров разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 103 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

С Решение № 44/12.06.2019г., постановено по АНД № 15/2019г., Исперихският районен съд е отменил  наказателно постановление № 37-0000678/09.11.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- град Разград, с което на „Естел-90“ ЕООД- град Исперих е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.178б, ал.2, предл.2 от ЗДвП за нарушение на  чл.33, ал.2, предл.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. за условията и  реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното  обучение на МТС.

Против постановеното решение е постъпила касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна администрация“- град Разград. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон.Жалбоподателят счита, че  предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и поради това моли за отмяната на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление

Ответникът по касационната жалба- „Естел 90“ ЕООД- град Исперих счита жалбата за неоснователна. Поради това моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът предлага на съда да остави в сила решението на ИРС поради липсата на касационни основания.

Разградският административен съд, след преценка на атакувания съдебен акт във връзка с направените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: Ответното дружество притежава разрешение № 3293/04.01.2018г. за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС със срок на валидност до  17.01.2023г.

На 14.09.2018г. служители на областния отдел извършили комплексна проверка на учебния център на дружеството, находящ се в град Исперих, ул.“Васил Левски“ № 67. Проверката обхванала периода  01.01.2017-01.07.2018г. С известие от 17.09.2018г. проверяващите  изискали цялата учебна документация на курсистите, положили успешно практически изпит пред ИА „АА“ за посочения период, както и заверени преписи от учебната документация на курсистите, които се обучават в момента.

Представени били 242 бр. учебни картони, 160 бр. декларации от записаните кандидати,, декларации-справки от Д. Е. и А. Х., 59 бр. протоколи от проведени вътрешни изпити по теория и  50 бр. протоколи от проведени вътрешни изпити по практика.

Проверяващите констатирали, че по данни  на информационната система  на изпълнителната агенция, за периода са били вписани 256 кандидата. За шестима от тях имало издадени повече от един учебен картон. Не били представени  учебни картони по отношение на две лица- Е. Ю. С. и С. Г. Х.

Съобразно извадката от информационната система на ИААА Е. Ю. С. е записана на 31.03.2017г. и е положила успешно практически изпит съобразно протокол № 172 от 05.04.2017г.  

 Проверката приключила с констативен акт, в който са отразени  две нарушения- липса на обявено работно време  на входната врата на учебния център и наличие на  съвпадение на часове при извършване на практическото обучение на двама кандидата.

 Въз основа на констатациите при проверката срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, в което е посочено, че дружеството не е  предоставило при поискване  учебен картон № 3372029 на Е. Ю. С., записана на 31.03.2017г. и положила изпит по практика с протокол № 172 от 05.04.2017г. с оценка „да“ пред ИААА. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл.33, ал.2, предл.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС.

 Въз основа на съставения акт е издадено и наказателното постановление,  с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение по чл. 178б, ал.2, предл.2 от ЗДвП при идентично описание на фактическата обстановка и посочената правна квалификация.

При тези констатации районният съд е приел, че вмененото на  дружеството административно нарушение по чл.178б, ал.2, предл.2 от ЗДвП е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано въз основа на писмените доказателства, и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Независимо от горното съдът приел, че наказващият орган не е съобразил маловажността на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което  води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В тази насока съдът  е анализирал  подробно отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Посочил е че нарушението е първо по ред за  дружеството, то е формално и от него не са настъпили вредни последици, нарушителят е  съдействал при извършената проверка и е  представил изисканата от него  учебна документация с изключение на два учебни картона, преценил е финансовото състояние на дружеството  и отражението, което би дало върху него налагането на предвиденото в закона наказание, което е абсолютно определено по размер. Съдът обосновано приел, че този случай следва да бъде квалифициран като маловажен по см.  чл. 93, т. 9 от НК, тъй като в случая са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, а отегчаващи такива липсват. С тези аргументи въззивният съд е  отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав  намира достигнатите от въззивния съд правни изводи  за обосновани и законосъобразни и изцяло ги споделя. Поради това те не  следва да се преповтарят на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК.

Възражението в касационната жалба, че липсата на вредни последици следва да бъде преценявана само при резултатните нарушения, а  процесното е формално такова, не може да бъде споделено.  Формалните нарушения също могат да имат своите вредни последици, но характерното за тях е, че те не са част от състава на нарушението. Нещо повече – когато законът говори за липсата на вредни последици, той има предвид не само липсата на имуществени вреди, каквито принципно не съществуват при формални нарушения като настоящото, а за по-широк кръг негативни последици за обществения интерес. Такива  обаче в конкретния случай не се установяват.

Недоказано остава и възражението, че всъщност липсвали 15 бр. учебни картони. В съставените от проверяващите констативен протокол и приемо-предавателен протокол е отразена липсата  на учебни картони само по отношение на две от курсистките.  Посочено е, че  по отношение на шестима от курсистите са  били издадени повече от един учебен картон. Към документацията  дружеството е приложило всички протоколи от проведени  вътрешни изпити- теоретични и практически, заедно с попълнените  по време на тези изпити карти. Проверяващите не са направили констатации, че за Ю. С. липсва контролна карта с оценка „да“ от  вътрешен изпит по практика.  От  представляващия дружеството не са били изискани обяснения във връзка с липсата на учебния картон на  курсистката С. Едва в хода на съдебното производство се е изяснило, че тя е дошла от друг учебен център, където е положила успешно вътрешен изпит по теория, но не е успяла да вземе вътрешния практически изпит, взела е  само четири часа допълнително обучение и се е явила на изпит. Всички тези факти са останали неизяснени от административнонаказващия орган и съответно не са били преценени и при определяне на тежестта на извършеното нарушение.

 Всичко това налага несъмнен извод за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което касационната инстанция намира, че решението на  районния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

 

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/12.06.2019г., постановено по АНД № 15/2019г. по описа на  Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                            

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1./п/                                      

                                                                           2./п/