№ 1462
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 78572/29.04.2020г., по гр.д. № 22487/2018г. на Софийски
районен съд, 142-ри състав е признато за установено по иск предявен по реда
на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 149 във вр. с чл. 150, че Н. АС.
Ж., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „*******
сумата в размер на 337,24 лв. - главница за потребена топлинна енергия за
периода от м. 12.2013г. до м. 04.2016г., главница за дялово разпределение –
3.87 лв. за същия период и лихва в размер на 38 лв. за периода от 31.1.2014г.
до 17.09. 2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 11.10.2016г., до окончателното плащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр. № 56785/2016г. по описа
на СРС. Признато за установено е също, по иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ, че: И.Н.А. с ЕГН: ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* сумата в размер на 1686, 2
лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 12.2013г. до м.
04.2016г., главница за дялово разпределение – 19.35 лв. за същия период и
лихва в размер на 190 лв. за периода от 31.1.2014г. до 17.09. 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.10.2016г., до
окончателното плащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр. № 56785/2016г. по описа на СРС. С решението
ответниците са осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски.
1
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците Н. АС. Ж. и И.Н.А.. С жалбата са изложени оплаквания за
недопустимост на постановеното решение по отношение на И.Н.А.. Излагат
също че решението е неправилно тъй като задължено лице за доставената
топлинна енергия е титулярят на партидата. Изтъкват че до подаването на
декларация за откриване на партида, т.е до сключване на договор с
Топлофикация ЕАД за сумите за ползвана топлинна енергия остава задължен
старият собственик. Жалбоподателите считат че съдът неправилно е признал
за установено, че дължат лихви тъй като не са представени доказателства
относно дата на публикуване на сумите в сайта или по друг начин. Молят за
отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете се отхвълят.
Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е подал отговор на въззивната
жалба.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба на ответника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Неоснователно се явява възражението на виззивниците за
недопустимост на решението по отношение на И.Н.А. поради неспазване на
правилото за местната подсъдност в чл. 105 от ГПК. Това е така тъй като
съгласно чл. 116 ГПК Иск срещу ответници от различни съдебни райони се
предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони, каквато е
настоящата хипотеза правото на избор на съда, компетентен да се произнесе
по предявените кумулативно субективно съединени искове, е предоставено на
ищеца и в процесния случай е упражнено с подаване на исковата молба пред
Софийски районен съд.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
2
Не е спорно във въззивното производство а и се установява по делото,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в
която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че Н. АС. Ж. е бил съсобственик на процесния
апартамент № 15, находящ се в гр. София, р-н „Красна поляна“ ж.к. *******4
- видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11 от
2013г., а И.Н.А. притежава вещно право на ползване върху 5/6 ид.ч. от същия
апартамент, учредено с нотариален акт № 12/2013г.
Не е спорно, във въззивното производство че до имота е доставена и
незаплатена топлинна енергия през процесния период на стойност 2046,64 лв.
Законната лихва върху тази сума възлиза на 233,43 лв.,
Спорно по делото е дали ответниците имат качеството на битови
клиенти доколкото същите не са сключили договор с ищцовото дружество и
дали се дължи лихва за забава.
Доколкото ответниците са собственик и съответно вещен ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период, поради което въззивният съд
приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №071126.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
3
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Същото разбиране е застъпено и в т. 1 от Тълкувателно решение №
2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, където се казва, че
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публичноизвестни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена примножеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149,
чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия
за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
(т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и
ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
При това положение настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че до подаването на декларация за откриване
на партида, т.е до сключване на договор с Топлофикация ЕАД за сумите за
ползвана топлинна енергия остава задължен старият собственик.
По отношение на присъдените мораторни лихви настоящият състав
намира следното:
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия през процесния
период, поради което и при правилно приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена в тази част и
решението подлежи на отмяна в частта за мораторната лихва, а искът на
отхвърляне.
Доколкото разноски не са претендирани в настоящото производство
такива не следва да бъдат присъждани.
4
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78572/29.04.2020г., по гр.д. № 22487/2018г. на
Софийски районен съд, 142-ри състав В ЧАСТТА в която е признато за
установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, че Н. АС. Ж. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
адрес: ул. „******* сумата в размер на 38 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 31.1.2014г. до 17.09. 2016г., както и В ЧАСТТА в
която е признато за установено, по иск предявен по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК с правно основание чл. 86 от ЗЗД че И.Н.А. с ЕГН: ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* сумата в размер на 190 лв.
представляваща законна лихва за забава за периода от 31.1.2014г. до 17.09.
2016г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул.
„******* срещу Н. АС. Ж. и И.Н.А. иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат законна лихва за забава в размер на 228,59 лв. за периода
31.01.2014г.17.09.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78572/29.04.2020г., по гр.д. №
22487/2018г. на Софийски районен съд, 142-ри състав в останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия - „Т.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5