Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 13045 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Е.Г.М. твърди, че на 14,09,2015г. пострадала при ПТП
причинено виновно от Б.П.П., за което е постановена
Присъда № 51/26.09.2018г. по ВНОХД № 518/2018г., по описа на ОC гр. Плевен, за
това, че на 14,09,2015г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.Койчев“ и ул.
„Х. Б.“, при управление на МПС със специален режим на движение – линейка
Ситроен Джемпър, с рег. № ********, Б.П.П. нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на
МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на
светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който
изисква това, но само след като намали достатъчно скоростта, за да извърши това
безопасно, и чл. 92, ал. 2 ЗДвП, съгласно който разпоредбите на ал. 1 не
освобождават водачите на МПС със специален режим на движение, както и водаците на съпровожданите от тях автомобили от
задължението да управляват по безопасен начин, при условията на независимо извършителство с Б.В.К.. Отговорността на ответника била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
„Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015
г., до 18.03.2016г.
Твърди, че в резултат ПТП получила травматични увреждения
– открито счупване /фрактура/ на дясна лъчева кост в дисталната
си част; контузия на лакътна става; охлузвания по
тялото, поради което по спешност е приета за лечение в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен.
Твърди, че в резултат на травматичните увреждания за нея настъпили
неимуществени вреди – физически болки и страдания, като последица от
проведеното лечение и последващ период на
възстановяване, каквито търпи и към момента.
Твърди и, че пътният инцидент се отразил тежко на психиката и. Станала
тревожна, раздразнителна, получила нарушения в съня, страх от пътуване в кола,
които търпи и към момента. Цялата случка и свързаните е нея преживявания
наложили да посещава психолог, с помощта на който да превъзмогне тежките постравматични състояния.
Твърди, че във връзка с проведеното лечение претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на заплатените, необходими средства за имобилизация и други, подробно описани по размер, вид и
дата на извършване в исковата молба, възлизащи общо на сумата 1685,31лв.
С нарочна молба завела писмена претенция пред ответното застрахователно
дружество, но плащане не последвало.
Претендира присъждане на сумата 60000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на ПТП - 14,09,2015г. и сумата
1685,31лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху всеки разход считано от датата на извършването му до
датата на предявяване на иска, в общ размер 316,93лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 1685,31лв. считано от датата на предявяване на иска
до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач Б.П.П., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от
19.03.2015 г., до 18.03.2016г.
Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на линейка Ситроен Джемпър,
наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с претендираните
вреди, както и последните по размер с възражението, че са завишени. В отношение
на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, т.к. същата е пътувала на средна, предна
седалка на линейка Ситроен Джемпър без обезопасителен
колан.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в условие не евентуалност –
обезщетенията намалени по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът
и ответникът не са навели нови твърдения и възражения.
З. „Л.И.“ АД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, с отговора на
исковата молба поддържа становища и искания идентични с тези на ответника „Д.З.”
АД.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязлата в сила Присъда № 51/26.09.2018г. по ВНОХД № 518/2018г., по описа
на ОC гр. Плевен Б.П.П. е признат за виновен за това,
че на 14,09,2015г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.Койчев“ и ул. „Х.
Ботев“, при управление на МПС със специален режим на движение – линейка Ситроен
Джемпър, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 92,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на МПС със специален режим на
движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава,
без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като
намали достатъчно скоростта, за да извърши това безопасно, и чл. 92, ал. 2 ЗДвП, съгласно който разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на МПС със
специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях
автомобили от задължението да управляват по безопасен начин, при условията на
независимо извършителство с Б.В.К., по
непредпазливост причинил следни телесни повреди на повече от едно лице, както
следва: на Е.Г.М. – счупване с разместване и рана в областта на дясната ръка,
довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка и на С.В.Ш.-К.–
счупване на страничния кондил на големия пищял на
левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия крак, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Б.П.П. и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за
установени в настоящия процес.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.”
АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до
18.03.2016г.
От приетото по делото заключение на
САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
Ищцата е пътувала в линейка Ситроен Джемпър на средно място, предна седалка
без обезопасителен колан. При навлизане в
кръстовището и в момента на удара скоростта на линейка Ситроен Джемпър е
42км,ч.
При челния удар на линейката по железобетонния стълб от електропреносната
мрежа, при настъпилата деформация за ищцата е имало възможност да влезе в
съприкосновение с челните, увредени и навлезли в купето части части от предната част.
Съгласно заключението описаните травми от ищцата могат да бъдат получени с
поставен и без поставен предпазен колан, т.к. същият дори правилно поставен не
може да ограничи движението на крайниците на пътника и с това да го предпази от
допир с предно и странично стоящи части от интериора, като арматурно табло,
врати, колони на автомобила.
От приетото по делото заключение на
СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
Ищцата е получила твърдяните травматични
увреждания така, както е установено с влязлата в сила присъда: открито счупване
/фрактура/ на дясната лъчева кост в дисталната си
част; контузия на дясна, лакътна става на горен
крайник.
Към момента на увреждането на десния горен крайник и през първите 10-15
дни, когато започва процеса на зарастване на фрактурата, болките са били с
голям интензитет, като постепенно във времето са намалявали.
По спешност е извършена ПХО, мануална репозиция и гипсова имобилизация
на 14,09,2015г., а на 24,09,2015г. е оперирана кръвна репозиция
на фрактурата и метална остеосинтеза с „Т“ – подпорна
плака. Съгласно заключението такъв вид фрактури зарастват за около 45дни.
Съгласно заключението в бъдеще, при промяна на времето ип
ри по интензивни физически натоварвания могат да се появят белеви
симптоми, които биха могли да се купират с
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.
Съгласно заключението поради давността на травматичното увреждане – 2015г.
и адекватно проведеното лечение оздравителния процес е напълно завършен, без да
е налице екцес.
Съгласно заключението независимо дали е поставен предпазен колан главата и крайницитеимат свободно движение и могат да бъдат
травмирани от дефонмираните вътрешности на
катастрофиралия автомобил, какъвто е конкретният случай.
Съгласно заключението НЗОК не поема заплащането на остеосинтетичните
материали и извънболничното медикаментозно лечение.
От приетото по делото заключение на
СПЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
В резултат на ПТП и получените сериозни травматични увреждания ищцата е
получила разстройство в адаптацията, в параметрите на което и предвид
изразената симптоматика може да бъде поставена диагноза: посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в спонтанна репродукция на минали сцени от
инцидента, дистимия, инсомния,
анхедония, тревожност, вътрешно напрежение, лесна уморяемост и емозионална
лабилност, която е нарушила обичайното и психично функциониране.
Съгласно заключението посттравматичното стресово разстройство е невротично
заболяване, което обикновено завършва с оздравяване, но може да приеме хроничен
ход. Възстановяването става във времето и периодът на изживяване е
индивидуален. В резултат на проведеното адекватно лечение депресивната
симптоматика при ищцата е напълно компенсирана. Психологическата травма при
ищцата вследствие инцидента няма силно изразена актуалност към момента, но все още е налице ситуативна репродукция на инцидента, страхово
напрежение в определени ситуации и известна личностова
промяна в посока емоционална лабилност.
Съгласно заключението психичното разстройство при ищцата е в причинна вързка с преживяното ПТП.
От приетото по делото заключение на ССчЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява
следното:
Твърдяните разходи в общ размер
1685,31лв. са реално извършени и са в резултат от получените травми от ПТП.
Размерът на законната лихва върху всеки от разходите считано то датата на
извършването му до датата на предявяване на иска е общо 311,31лв.
От показанията на разпитаният по искане на ответника свидетели Б.П.П. и Б.В.К. се установява механизъм на ПТП съответен на
установения с влязлата в сила присъда и приетото по делото заключение на САТЕ.
От показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели Милена С.К.и Г.Б.Н.–
дъщеря на ищцата се установява, че в резултат на травматичните увреждания
получени от ПТП на ищцата били извършени медицински интервенции – първата по
спешност и втора, наложтелна, оперативна. Ищцата
търпяла силни болки, не могла да се обслужва сама за дълъг период от време.
Имала смущения в съня, страх от пътуване с автомобил, станала емоционално
нестабилна, плачела често.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на увреждащия автомобил и водача Б.П.П. е имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.”
АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до
18.03.2016г.
С влязлата в сила присъда са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда - причинените травматични увреждания на ищеца.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
Съдът намира заключенията по приетите експертизи за обективни,
безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.
Цени показанията на св. Н. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра,
т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви
и във връзка с останалите доказателства по делото. Дава вяра и на остналите свидетелски показания, т.к. съответстват на
останалите доказателства по делото, дадени са в резултат на преки,
непосредствени впечатления и са вътрешно непротиворечиви.
Въз основа заключенията по приетите експертизи и свидетелските показания
приема за установено, че ищцата е търпяла твърдяните
физически и психически болки и страдания.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 10 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена в
трудоспособна възраст /62 години към датата на произшествието/, претърпяла
увреждания на десен, горен крайник, доказани съобразно заключението на СМЕ:
открито счупване /фрактура/ на дясната лъчева кост в дисталната
си част; контузия на дясна, лакътна става на горен
крайник, със силно изразени болки през първите 10-15 дни, като фрактурата е зарастнала за около 45дни. Към момента оздравителния процес
е напълно завършен, като е възможно проява на болева
симптоматика при промяна на времето и претоварване. Придобитото невротично
заболяване е напълно компенсирано, със слабо изразена актуалност към момента, с
все още налична ситуативна репродукция на инцидента, страхово напрежение в определени ситуации и известна личностова промяна в посока емоционална лабилност.
Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания, за
претърпените неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ, през първите
около два месеца, когато е провеждал лечение и възстновяване,
както и за остатъчните болеви симптоми, които е
възможно да се проявят, както и за остатъчните прояви на невротичното
заболяване, със слабо изразена актуалност към момента.
Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал. Такива доказателства не са събрани. Установено е обратното:
че дори и при поставен обезопасителен колан
получените травматични увреждания биха могли да настъпят.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
адекватният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
7000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 7 000,00лв. и
отхвърлен за сумата 53000,00лв., която е разлика над присъдените 7000,00лв. до
общо претендираните 60000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: тази на
ПТП – 14,09,2015г.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е
заплатил по повод лечението си сумата 1685,31лв., която се явява претърпяна
имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от деянието. При това
положение в негова полза следва да се присъди сумата 1685,31лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди. Съобразно направеното искане главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на иска.
Основателен е и иска за присъждане на мораторна
лихва върху главницата от 1685,31лв., представляваща претърпените имуществени
вреди, считано от датата на всеки разход до предявяване на иска, която възлиза
на сумата 311,32лв., съгласно заключението по приетата ССчЕ.
При това положение този иск следва да се уважи за сумата 311,32лв. и отхвърли
за сумата 5,61лв., която е разлика над присъдените 311,32лв. до общо претендираните 316,93лв., представляваща мораторна лихва до датата на предявяване на иска, начислена
върху обезщетението за имуществени вреди.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83 от ГПК ищецът не освободен от държавни такси и разноски
в производството, поради което такива следва да му се присъдят.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 6645,07лв., от които 2390,07лв. за осъществена безплатна правна помощ
от адвокат, определена по правилата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а останалата
част – за разноски в производството.
Претендираните от ответника разноски
са в размер на 1130,00лв., от които 450,00лв. за осъществена защита от
юрисконсулт, определени по правилата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, а останалата част – за разноски в
производството.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 964,21лв., а ищеца на ответника сумата 966,04лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 359,87лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „********, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.М. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 7 000,00
/седем хиляди/лв., която е част от общо претендираната
в размер на 60000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата от 7 000,00лв. считано
от датата на деликта – 14,09,2015г. до окончателното
и изплащане, както и сумата 1685,31
/хиляда шестотин
осемдесет и пет, 0.31/лв., представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените средства за
лечение, подробно описани по размер, вид и дата на извършване в исковата молба,
както и сумата 311,32 /триста и
единадесет, 0.32/лв., която е част от общо претендираната
в размер на 316,93лв., представляваща общ размер на мораторна
лихва начислена върху всеки разход, който е част от стойноста
на имуществените вреди, изразяващи се в заплатените средства за лечение,
подробно описани по размер, вид и дата на извършване в исковата молба, считано
от датата на извършването му до датата на предявяване на иска - 21,08,2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1685,31лв. считано от считано от датата на предявяване на иска -
21,08,2017г. до окончателното и изплащане, претърпени от ищеца вследствие
травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП
настъпило на 14,09,2015г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.Койчев“ и ул.
„Х. Ботев“, виновно причинено от водача Б.П.П. на МПС
със специален режим на движение – линейка Ситроен Джемпър, с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица №
15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за неимуществени вреди за сумата
53000,00 /петдесет и три хиляди/лв.,
която е разлика над присъдените 7000,00лв. до общо претендираните
60000,00лв., както и предявеният иск
за мораторна лихва начислена върху всеки разход,
който е част от стойноста на имуществените вреди,
изразяващи се в заплатените средства за лечение, подробно описани по размер,
вид и дата на извършване в исковата молба, считано от датата на извършването му
до датата на предявяване на иска - 21,08,2017г., за сумата 5,61 /пет, 0.61/лв., която е разлика над
присъдените 311,32лв. до общо претендираните
316,93лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „********, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Г.М. ЕГН **********, с адрес: *** сумата 964,21 /деветстотин
шестдесет и четири, 0.21/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Г.М. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Оборище“, бул. „********, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. сумата
966,04 /деветстотин шестдесет и шест, 0.04/лв., представляваща сторените
пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Оборище“, бул. „********, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 359,87 /триста
петдесет и девет, 0.87/лв., представляваща държавна такса, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: