Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 282 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.432 от КЗ.
С исковата молба се твърди, че на 06.08.2018 г. около 11.20 ч. на АМ „Тракия" с посока на движение гр. София - гр. Пловдив се е движил л.а. „……" с ДК№ ……
управляван от З.Б.Н.. Последният в
района на 10-ти км. нарушил правилата
за движение по пътищата и блъснал
отзад движещ се пред него л.а. „…….", с ДК № ………….управляван
от ищеца. След удара З. Н. напуснал местопроизшествието,
а автомобила на И.Т. бил ударен отново отзад от друго МПС- л.а. - „…….." с ДК № …… чиито водач М.Д.Д..Твърди се, че в следствие на
инцидента пострадал ищеца.
Твърди се , че на З.Б.Н. е бил съставен
АУАН и издадено НП за нарушаване на чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б", чл. 174, ал. 3, чл. 150А, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и му било отнето свидетелството за
управление на МПС.
Твърди се още, че за водачите З.Н. и М.Д. са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата и причина за настъпване на процесното
ПТП било допуснатите от Н. и Д. нарушения на правилата за движение по пътищата, като налице и пряка
причинна връзка между техните деяния и обществено опасни
последици - телесните повреди причинени на ищеца.
Твърди се, че за л.а. „……." с
ДК№ …………..към
датата на процесното ПТП е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност", з.п. BG/02/I1**********/ 14.08.2017 г. със срок на валидност една
година, считано от 18.08.2017 г. до 17.08.2018 г. със ЗД „Бул Инс"
АД, гр. София, покриваща отговорността
на застрахования за причинените неимуществени и имуществени вреди на
трети лица в размер на 10
000 000 лв., съгласно чл. 492 от КЗ.
Твърди се, че за л.а. „……. е ДК № ………….към датата на процесното ПТП също е имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност", з.п. BG/07/118000693332/
02.03.2018 г. със срок на валидност една година, считано от 09.03.2018г. до 08.03.2019 г. със ЗД
"Евроинс" АД, гр. София,
покриваща отговорността на застрахования за причинените неимуществени и имуществени вреди на
трети лица в размер на 10
000 000 лв..
Ищецът твърди още с исковата молба, че е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗД „Бул Инс" АД-София
и ЗД "Евроинс" АД-София,
като е представил всички документи, с които разполагал. С писма от
25.10.2019г.г. пострадалият Т. бил уведомил застрахователите за
настъпилото ПТП и по случая
имало заведена щета с № **********
към ЗД „Бул Инс" АД и щета с № **********/ 28.10.2019
г. към ЗД "Евроинс" АД, по които застрахователите не заплатили обезщетения.
Твърди се
още, че при процесното ПТП Ив. Т. е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на шията,
контузия на долната част на гърба и таза, като
пострадалият преминал медицински преглед поради оплаквания от силно главоболие, замайване
със световъртеж, болка във врата, нарушено равновесие на моменти, болки в гърба и кръста, които
се засилвали при физически
усилия и на ищеца била поставена диагнозата: мозъчно сътресение,
контузия на шията, контузия на долната част на гърба u таза, като му била назначена медикаментозна терапия и консултация с невролог и неврохирург.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени при
процесното ПТП ищецът не
се чувства добре физически и емоционално. Бил активен и деен мъж в добро здравословно
състояние, но след инцидента за дълго време лишен от обичайния си начин на
живот и трябвало да спазва щадящ
режим, без физически и психически натоварвания. Стресът и физическите травми
от претърпяното ПТП били оказали негативно влияние върху здравословното и
психологическото състояние на ищеца. За дълъг
период от време бил лишен от контактите си с приятелите, а поради контузиите на главата
не могъл и да ползва компютър, да чете и да гледа телевизия, тъй като е получавал
главоболие. Освен болките изживял и силен емоционален стрес и всичко това в
резултат на виновно поведение на водачите на л.а.
„…….." с ДК№ ……….. и л.а. „…….." с ДК№ ………...Твърди се с исковата молба също, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците ЗД „Бул Инс" АД, гр. София и ЗД "Евроинс" АД, гр.
София солидарно да
заплатят на ищеца И.Т.
обезщетение в размер на 5 000
лв., който размер частичен иск от 30
000 лв., за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП.
Евентуално, ако се установи изключителна
вина на водача на л.а. „………." З.Б.Н.,***" АД да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 5 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв., за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие
на получени телесни увреждания при процесното ПТП.
Евентуално ако се установи
изключителна вина на водача на л.а. „……" М.Д.Д., да осъди ЗД
"Евроинс" АД, гр. София да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 5 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв., за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие
на получени телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира се и законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2018 г. до окончателното
изплащане.
Претендират се направените по
делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД е депозирало отговор на исковата молба.
Не оспорвам
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил ….., с ДК
№ …….. .
Оспорва твърденията на ищеца относно механизма
на настъпване
на процесното ПТП, като счита, че не се продкрепят от доказателствения материал.
Твърди че нито един от приложените към исковата молба документи не се ползва с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП.
Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва твърденията на ищеца за допуснати от водача на МПС „Рено" нарушения на правилата за движение по пътищата.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредите съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Твърди, че самият
пострадал с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди.
Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „…….“, а е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в л. а……. без поставен предпазен колан, както и е управлявал автомобила
си с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл е рязко в
съседната лента
без да подаде ясен за възприемане сигнал и е спрял рязко и без причина, в
противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесъл в значителна степен за уврежданията си. Твърди, че при правилно поставен предпазен колан, както и при управление на МПС по законосъобразен
начин, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорва твърдените, като резултат на процесното ПТП
за ищецът претърпени телесни
повреди по вид и
степен.
Оспорваме твърденията,
че получените в
следствие на ПТП увреждания са довели до
продължителни болки и страдания за ищеца. Твърди, че същите се дължат единствено на предходни заболявания
и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищеца е страдал преди ПТГ.
Оспорвам твърденията,
че оздравителния процес е бил продължителен.
Твърди, че продължителността на оздравителния процес е следствие на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които страда и
които нямат връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания от ищеца, като твърди, че са резултат от лабилна психика и предходна му обремененост. Оспорва всички
вреди да са от т.нар. първи удар и твърди, че всички увреждания са настъпили в следствие на удара на МПС от МПС „……".
Оспорва предявеният иск и по размер на 5 000 лева, като
частичен иск от 30 000 лева, като счита , че е е силно завишен, с оглед принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва претенцията за забава, като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Твърди, че ищецът не е сезирал дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 от КЗ и не е
представил данни за банковата сметка съгласно чл.380, ал.3 от КЗ.
По същество на спора се иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли исковете, като
изцяло неоснователни и недоказани.
Евентуално прави искане за намаляване размера на претендираното
обезщетение с оглед въведените с отговора възражения.
Претендира направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В
едномесечния срок по чл.131 ГПК
ответникът ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК …………е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорва твърденията, че на 06.08.18 г. е настъпило ПТП
по описания в исковата молба механизъм.
Твърди, че водачът на л.а. „……"
няма никаква вина за ПТП и за настъпване на телесните увреждания.
Оспорва твърденията, че ответниците носят солидарна отговорност.
Оспорва да е налице причинна връзка между ПТП с л.а. „……
и описаните в исковата молба
увреждания. Оспорва всички твърденията за вида и характера на уврежданията на ищеца,
както и всички описани в исковата молба болки и страдания.
Твърди, че по
време на удара с л.а. „……" пострадалият не е бил в управляваната от него
кола, поради което и няма как да е претърпял неимуществени
вреди вследствие на втория удар, тъй като ищецът
е бил слязъл от автомобила след
първия удар.
Твърди,
че водачът на л.а. „……" е карал с разрешената за района на ПТП скорост и не
е имал техническа възможност да предотврати ПТП, както и
че пред водача Д. се е движело
друго МПС, което е възпрепятствало видимостта му към спрелия на платното за
движение л.а. на ищеца. Движещият се
пред л.а. „……" автомобил е предприел избягваща маневра и едва след рязкото
му отклоняване Д. е възприел опасността на пътя. Твърди,
че в момента на откриване на
видимост към спрелия автомобил, за водача на л.а. „….." не е съществувала
техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
От друга
страна счита че предявените искове са в завишен размер, който не е съобразен с вида и характера на
уврежданията, социално- икономическите
условия в страната към датата на ПТП, обществените разбирания за справедливост, както
и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.
Твърди,че
водачът на „…" е шофьор с дългогодишен опит и не
е наказван за тежки нарушения на ЗДвП, с добра личностна характеристика, като при настъпване
на инцидента е оказал
помощ на пострадалия и съдействал за своевременното
уведомяване на служителите на МВР и СМП.
Прави
възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Твърди,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан в момента на ПТП и в случай на правилно
поставен от ищеца предпазен колан, уврежданията не биха настъпили или биха били с по-лек интензитет.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и поради неспазване на предписанието
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като твърди,
че след първото ПТП ищецът е спрял на платното
за движение и е създал опасност
за движещите се МПС, в нарушение на
посочената разпоредба, която вменява
задължение да се спре без да се създава опасност за движението по пътя.
С оглед неоснователност на главните искове, оспорва и иска за лихва, като
изцяло неосновател. Оспорва и
началната дата, от която се претендира лихвата. Счита, че същата започва
да тече от изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна
на застрахователя по предявената
извънсъдебно претенция.
От показанията на св. З.Н. е видно, че няма спомен за случилото се .
Знае, че е бил виновен за процесното ПТП,
но точно какво се е случило не си спомня. Нямало щети. Отишъл в болницата, тъй
като имал анемия. Не помни конкретни обстоятелства.
В показанията си св. Д. сочи, че било лятото на 2018г.,
когато пътувал с личния си автомобил за Белово по АМ“Тракия“ посока към гр.
Пловдив. Карал в лентата за изпреварване след л.а. „….“ и на разстояние от около 20-30 метра от този автомобил. Водачът на
последния автомобил рязко ударил
спирачки и успял да се преустрои вдясно, тъй като явно бил видял спрял в лентата за изпреварвани автомобил с отворен багажник. Св. Д. поискал да предприеме същите действия, но
нямало начин, защото в дясната лента се
движел товарен автомобил . Натиснал
спирачката, но се ударил в спрелия автомобил. Случило се за секунди. Мисли, че
в спрели автомобил нямало водач, а
последния се намирал до колата. Автомобилът на свидетеля се движел със скорост
от около 110-120 км/ч.. За настъпилото ПТП свидетелят уведомил застрахователя
си 2-3 дни след случилото се.
От показанията на св. Р. е видно, че познава ищеца от 10
години. Знае за претърпяното от него ПТП през лятото на 2018 година. Около 10
дни ищецът бил в болница поради това ПТП. Видял го 7-8- дни след прибирането му
от болницата и дълго след това ищецът
бил на легло. Бил натъртен, крака му бил шит, имал травми и болки в
гърба и шията. Помагали съпругата и сина
на ищеца. По-късно ищецът започнал да излиза със съпругата си. Страхувал се да
се качи на кола. По това време ищецът бил пенсионер, но работел, като шофьор в
транспортна фирмата на сина си. Ищецът
бил с подута глава, синини по ръцете и
краката, кракът бил разрязан и в последствие зашит и имало превръзка на крака.
В показанията си св.Т. сочи, че
му се обадили, че баща му е претърпял ПТП. Това било лятото на 2018г..
Прибирайки се вкъщи заварил баща си на легло. Бил в Окръжна болница , но от там
го освободили. На следващия ден закарал баща си
в болница „Св. София“-гр. София, където престоял 7-8 дни. След това си
го прибрал удома. Ищецът имал болки във врата, кръста, гърба и крака.
Основно помагала съпругата на ищеца. След катастрофата ищецът се затворил в
себе си, станал по- уплашен, леко изнервен, трудно подвижен. След около месец и
половина започнал да излиза от дома си и да се раздвижва. Спрял да кара
автомобил. Имал рана на крака с разрез от около една педя.
По делото е допусната, изслушана
и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза изготвена
от в.л. Ив. В.. От заключението на в.л. е
видно, че към процесната дата 06.08.2018г.- управлявания от ищеца л.а. е
бил оборудван с триточкови инецрционни предпазни колани, в т.ч. и за водача
на автомобила. Силата на удара настъпил
в задната част на л.а. „….“ от страна на л.а. „….“, е била 512 кг., а силата на удара
настъпил в задната част на л.а. „….“ от страна на л.а. „….“ е била 1 050 кг. Експертизата не
може да даде точно разграничение на
щетите причинени от удара върху л.а. „…..“ от страна на л.а. „…. “, съответно от л.а. „….“. В.л. дава заключение , че към момента на настъпване на удара от страна
на л.а. „……“ ,
водачът на л.а. „………“ се е намирал в автомобила си. За
водача на л.а. „…“ ударът в л.а. „…. “ е бил предотвратим при реакция на
водача на автомобила за аварийно спиране
при отстояние на автомобила по-голямо от 73 метра от задната част на л.а. „….“. За водача на л.а. „…..“ ударът е бил предотвратим в
случай ,че отстоянието му до мястото на удара е било по- голямо от 128 метра,
при установено отстояние с експертизата
по делото - 47 метра. Със заключението
по експертизата се приема , че и трите
МПС са се движили със скорост допустима за процесния пътен участък. В.л. приема,
че при конкретния механизъм на сблъсък, обосновал процесното ПТП, „ предпазните
колани почти не помагат“. Експертът приема, че за водача на л.а. „…. “ ударът е бил предотвратим, а за водача на л.а. „…“ , ударът е бил
непредотвратим.
От
приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза изготвена от в.л. Р. Д. е видно, че за ищеца са настъпили
следните травматични увреждания: „Множествени открити рани на подбедрицата: Наличие на хематоми по двата
долни крайника;Разкъсноконтузна рана в долния край на дясна подбедрица отвътре,
с частично прекъсване на повдигана за палец-дясно стъпало, причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни;Увреждане на лумбо-сакралните коренчета некласифицирани
другаде- водещи до болки ,скованост, в кръста и шията, с ирадиация и тръпнене
по 4-те крайника повече долните. Това увреждане се е провокирало от травмата
върху вече променен терен-дегенеративни /възрастови промени засягащи шиен и
поясен отдел на гръбначния стълб-цервикоартроза, лумбална спондилоза.Тези
увреждания са причинили временно разстройство на здравето.Проведено е комплексно лечение в болнични и домашно- амбулаторни условия, като по
спешност бил прегледан в Окръжна болница и освободен. На 07.08.18г.
хоспитализиран-МБАЛ"Св. София"-София. Опериран с отложена спешност
-хирургически обработена раната на дясна подбедрица, възстановена целостта на
повдигана за палец-дясно стъпало, поради частично прекъсване. Проведена
медикаментозна терапия. На 10.08.18г. хоспитализиран в НО на същата болница
поради болки във врата и кръста, скованост , ограничена подвижност , с тръпнене
към 4-те крайника, повече за долните. Установена с ЕМГ изследване
преднокоренчова увреда в лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб-Л5-С1 повече
в ляво, на база дегенеративни промени . Назначена
терапия. Възстановителния процес е траел 2-3 месеца. Сегашните оплаквания
от шията и кръста са свързани с възрастови промени.Обичайният възстановителен
процес за ищеца е бил 2-2.5 месеца с оглед сухожилната увреда и
раздвижването.Със
СМЕ се приема, че настъпилите травматични увреждания биха могли да бъдат същите, както в случай на
липса на предпазен колан, така и при
поставен предпазен колан от страна на водача
Ив. Т..
От
събраните в настоящия процес доказателства за съда се налага извод за следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП:
Към 11.20 ч. на 06.08.2018г. по АМ „Тракия“ в
посока гр. София-гр. Пловдив в лентата
за изпреварване със скорост от 90 км/ч.
се е движил л.а.“……“
управан от ищеца. По същото време
зад него със скорост от около 120
км/ч. се е движел управлявания от св. Н. л.а. „….“, а зад него- л.а. „…..“, управляван от неустановен
водач , като скоростта на това МПС също
е била около 120 км/ч.. Зад л.а. „…..“ се е
движел и управлявания от св. Д. л.а. „…..“, чиято скорост е била
около 120 км/ч.. При 10-ти км. л.а. „….“ е настигнал управлявания от ищеца л.а. „……“ и го е ударил в задната му част, като ведната след
удара св. Н. е напуснал мястото на ПТП. От удара двигателя на л.а. „….“ угаснал и автомобила преустановил движение. Междувременно
водачът на л.а. „…..“ възприемайки така възникналата пътна обстановка, се
преустроил в дясната лента за движение, пропуснат за това от движещ се вдясно
товарен автомобил и продължил движението
си по автомагистралата. Но св. Д. в вмомента, в който за първи пъту могъл да види спрелия в лентата за изпреварване л.а. „……“, не могъл да се преустрои, за което предприел действия по аварийно спиране на автомобила си, но не успял да спре и се
ударил в задната част на спрелия л.а. „…..“, в който все още се намирал водача му Ив. Т.. От втория
удар се скъсала седалката от шасито и се е придвижила напред, в резултат на
което при съприкосновение с части от интериора на купето на автомобила се е
получила разкъсно-контузната рана на
дясната подбедрица на ищеца /вж.
становището на в.л. по приетата по делото СМЕ/. При така настъпилото ПТП за
ищеца са настъпили травматични увреждания изразяващи се в множествени открити
рани на подбедрицата: наличине на хематоми по двата долни крайника; разкъсноконстузна
рана в долния край на дясната подбедрица отвърте, с частично прекъсване на повдигача за палец-дясно стъпало,
причинили на пострадалия трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни. Увреждане на
лумбо-сакралните коренчетна некласифицирани другаде-водещи до болки,
скованост в кръста и шията, с ирадиация
и тръпнене по четирите крайника, повече
долните. Последното увреждане се е провокирало от травмата върху вече променен
терен- дегенеративни/възпастови промени засягащи шиен и поясен отдел на
гръбначия стълб-цервикоартроза, лумбална спондилоза. Тези увреждания са
причинили временно разстройство на здравето. Проведено е било комплексно
лечение на пострадалия и ищец в настоящото производство, като на 07.08.2018г. е
бил хоспитализира в МБАЛ“СВ. София“-гр.София, оперира с хирургически обработена
рана на дясно стъпало, поради частично
прекъсване,с последваща медикаментозна терапия и на 10.08.2018г. хоспитализиран
в неврологично отделение на същата болница, поради болки във врата и кръста,
скованост, ограничена подвижност, с тръпнене
към 4-те крайника, повече за
долните. Установена била преднокоренчова увреда в ломбално-сакралния отдел на
гръбначния стълб – Л5-С1 повече вляво, на база дегенеративни промени, с
назначена последваща терапия с възстановителен процес с трайност 2-3 месеца. Понастоящем ищецът с периодични оплаквания от
болки и ограничена подвижност в шиен и лумбален отдел, главозамайване,
които оплаквания, съгласно приетата по
делото СМЕ са свързани с възрастови промени. Търпяните от пострадалия болки в гръбнака са били провокирани от травмата в
острия момент. Не се установяват от събраните доказателства данни за коланна травма, като видно от приетите по
делото заключения на вещите лица по САТЕ
и СМЕ предпазният колан е ефективен при
челен удар и неефективен при удар отзад и
в случай, че пострадалият е бил с предпазен колан е възможно да получи същите увреждания, като
при такъв сблъсък предпазният колан
почти не помага, но е възможна травма от т.нар. „камшичен удар“/вж.
заключениета на в.л. по приетите САТЕ и
СМЕ/.
Исковата
претенция е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД .
Към
06.08.2018г. за всяко едно от процесните МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
видно от приета по делото справка изх. №
24-01-683/29.10.2019г. от ГФ. От друга
страна пострадалият и ищец в настоящото производство е
заявил претенцият за неимуществени вреди, претирпени от процесното ПТП, пред
всеки един от двамата ответници по делото - ЗД“Бул Инс“ АД и ЗД“Евроинс“АД, в каквато насока са уведомителните писма до
Ив.Т. от всяко от застрахователните дружество по повод претенцията му за застрахователно
обезщетение, вследствие настъпилото на 06.08.2018 година ПТП /вж. писмо изх. №
8400/13.11.2019г. на ЗД“Бул Инс“ АД и
писмо изх. № 13131 /1/
06.11.2019г. от ЗД“Евроинс“АД до пострадалия Ив. Т. и и адв. П. К./.
Според чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя
по застраховка “Гражданска отговорност“.
За пострадалият, респ. ищец в настоящото
производство възниква правото да търси
от застрахователя обезщетение за претърпените
в случая неимуществени вреди, които пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП/
увреждането.
Причината
за настъпване на процесното ПТП на 06.08.2018г.
е поведението на св. Н. – водач
на л.а. „…..“, като скоростта на движение на
управлявания от него л.а. е била
несъобразена, за да настъпи удар на
предната част на автомобила му в
задната част на л.а. „…… “ управляван от ищеца Ив. Т., като за водача З.Б.Н., съгласно заключението на в.л. по приетата по делото САТЕ, е бил предотвратим в случай, че е
реагирал за аварийно спиране на разстояние по- голямо от 73 метра от
отстоящия пред него л.а. „…… “ управляван от
ищеца Съгласно заключението на в.л. Ив. В. опасната зона за спиране на л.а. „…. “ в района на ПТП е била 128 м., като отстоянието на този автомобил
управляван от св. Д. до л.а. „…….“ към момента на първоначалното
възможно възприятие на този водач за
спрялото пред него МПС управлявано
от Ив. Т., е било 47 метра. В този смисъл вторият удар, респ. ударът за водача на л.а.
„….“ в намиращия се пред него спрял
л.а. „…..“, е бил непредотвратим /л.7
от експертизата/. Тук следва да се отбележи, че
събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че управлявания
от ищеца л.а. „Мерцедес“ е спрял, не
поради поведението на водача на автомобила, а поради угасването на двигателя на
този автомобил в резулта на настъпилия в
задната част на това МПС удар от страна на л.а. „…..“ управляван от св. Б.З. Н.. Последващата реакция на водача на последния
автомобил е била незабавно да напусне мястото
на ПТП с помощта на осъществена вдясно
маневра от водача Н. и е продължил
движението си по автомагистралата по
посока гр. София - гр. Пловдив. Изслушан
в качестовто на свидетел по настоящото дело, св. Н. е потвърдил неправомерното си поведение, като
водач на процесния л.а. „…..“, респ. , че е бил виновен за
случилото се, но как се е случило, не си
спомня / вж.протокол от с.з. от 20.01.2022г./. Пак в тази връзка по делото
са приети заверени ксерокопия от АУАН №
873271/ 06.08.2018г., НП № 18-1204-003051/01.10.2018г. и Заповед
за прилагане на ПАМ № 18-1204-002453/01.10.2018г. на името на св.З. Н. относно настъпилото на
06.08.20178г. около 11.20ч. ПТП, като участник в последното заедно с
ищеца Ив. Т., последният като водач на л.а. „……“ с ДК№ ………. В този смисъл видно е, че
водачът З.Н. е имал изключителен принос
за настъпването на процесното ПТП на 06.08.2018 година, около 11.20 часа на АМ“Тракия“.
От
друга страна установи се от събраните доказатлества,
че ищецът не е предприемал
действие към спиране на управляваното от
него МПС в лентата за изпреварване / в каквато насока има въведени
твърдения от ответната страна с
отговора на исковата молба по чл.131 ГПК/, а автомобилът му е преустановил
движение в посочната пътна лента поради угасване на двигателя на автомобила в
резултат от настъпилия в задната част на
МПС удар от страна на л.а. „…..“. Установи се, че водачът Т. не
е напускал управлявания от него л.а. до
момента на настъпване на втория
удар в задната част на автомобила му от
страна на л.а. „……“ управляван от св. Д.. Установи
се също, че за конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП / настъпил
удар в задната част на л.а. „…..“/ ,травматичните увреждания при
ищеца са могли да настъпят и при
поставен обезопасителен колан, а така и в случай на неизползван такъв. Отделно
от това, с оглед доказателствената
тежест, в тежест именно на ответната
страна е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача Ив. Т., каквото доказване не е
проведено в процеса.
Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме ,
че не са налице предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на
двамата ответници по настоящото дело, при така заявения иск от ищеца, който
подлежи на отхвърляне , като неоснователен и недоказан по отношение на втория
ответник - ЗД“Евроинс“ АД-София. Това е така, тъй като ответникът
ЗД“Бул инс“ отговаря за виновното
и противоправно поведение на деликвента З.Б.Н., като водач на процесния л.а. „………….“ с ДК№ …… за което МПС
към датата на настъпилото ПТП е
имало валидна сключена застраховка „ГО“
/з.п. з.п. BG/02/I1**********/
14.08.2017 г. / и спрямо застрахователя пострадалият е отправил искане за заплащане
на обезщетение за настъпили в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди, предпоставки за извършване на каквото плащане първият ответник не е намерил за налични. Ето защо, с оглед
изложеното и при установена по делото изключителна вина на деликвента З.Н.,
като водач на л.а. „……“, основателна и доказана се явява претенцията на ищеца по евентуални иск по чл.432, ал.1 от КЗ по отношение на ЗД“Бул инс“ АД. В
последна връзка съдът не дължи произнасяне по
евентуалната претенция на ищеца
за осъждане на ЗД "Евроинс" АД, гр. София да заплати на Ив. Т. обезщетение
в размер на 5 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв., за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие
на получени телесни увреждания при процесното ПТП, в
случай на установено по делото изключителна вина на М.Д.Д. за настъпилото на 06.08.2018г. ПТП,
като водач на л.а. „…….".
По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди
В
резултат на настъпилото ПТП на
06.08.2018г., около 11.20 часа на АМ“Тракия“ , района на 10-ти км в посока гр.
София- гр. Пловдив, за водача Ив. Т. са настъпили травматичните увреждания
установени със заключението по приетата
по делото СМЕ. Несъмнено от заключението на в.л. Д-р Р. Д. се установява, че в причинна връзка с
процесното ПТП са травматичните увреждания настъпили за ищеца Т. на 06.08.2018
година, а именно: хематоми по двата долни крайника; разкъсноконстузна рана в
долния край на дясната подбедрица отвърте, с частично прекъсване на повдигача за палец-дясно стъпало,
причинили на пострадалия трайно затруднение на движението на десен долен
крайник за срок по- дълъг от 30 дни;
увреждане на лумбо-сакралните коренчета водещи до болки, скованост в кръста и шията, с ирадиация и тръпнене
по четирите крайника, повече по долните
крайници. Следва да се отбележи , че съгласно
становището на експерта, това увреждане е провокирано от травмата върху
вече променен терен - дегенеративни/възрастови промени засягащи шиен и поясен
отдел на гръбначия стълб-цервикоартроза,
лумбална спондилоза. Тези увреждания са причинили временно разстройство на
здравето не опасно за живота на пострадалия
Ив. Т.. Необходима е била и осъщствена хоспитализация на пострадалия в
МБАЛ“СВ. София“-гр.София и осъществена оперативна интервенция касателно дясната
подбедрица и дясното стъпало, поради частично прекъсване. Приложена е
последваща медикаментозна терапия. Последвала е
и повторна хоспитализация на пострадалия на 10.08.2018г. в неврологично отделение на МБАЛ“СВ. София“ ,
поради болки във врата и кръста, скованост, ограничена подвижност, с
тръпнене към 4-те крайника. Вещото лице
приема , че преднокоренчовата увреда в ломбално-сакралния отдел на гръбначния
стълб – Л5-С1 яе функция от дегенеративни
промени, като е назначена терапия с период на
възстановяване 2-3 месеца. Установено е, че наличните понастоящем при
пострадалия Т. оплаквания от болки ограничена подвижност в шиен и лумбален
отдел и главозамайване, са свързани с възрастовите промени у ищеца. Ищецът е
претърпял болки и страдания провокирани от травмата в острия момент. Установява
се от показанията на изслушаните свидетели, че ищецът в резултат на настъпилите травми
при ПТП се е затворил в себе си,
станал по- малко контактен, преустановил е да работи , като шофьор във фирмата на сина си, но през същия този период ищецът е бил пенсионер, като не са ангажирани доказатлества за наличие на
договорни отношения на ищеца с фирмата
на сина си, в която е работил като шофьор. Възстановителния период за пострадалия Т. е бил в порадъка на 2-3
месеца. Болките и страдания в резултат
на хематома и раните по подбедрицата са отшумяли в рамките на 20-30 дни. Изрично в с.з.
в.л. сочи, че „епикризатна отбелязва „контузия с разкъсно- контузна рана, но
увредата е сухожилна и тя е водеща в случая“. За период от около три седмици пострадалият се е придвижвал с
патерици.
При горните обстоятелства съдът следва
по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди. В този смисъл настоящият състав отчете и възрастта на пострадалия към момента
на настъпване на ПТП / на 64 години/,
обстоятелството, че е бил пенсионер, но е работил във фирмата на сина си
като шофьор и работоспособността му е била нарушена в резултат на настъпилото
ПТП на 06.08.2018 година. Това е така, тъй като ищецът е започнал да изпитва страх от шофиране и от
качване на кола /вж. показанията на св.
Ройнев/. От друга страна, с оглед становището на в.л. по приетата по делото СМЕ
преценото в съвкупност с останалите
събрани в процеса доказателства настоящият състав приема, че възстановителния процес за ищеца е приключил
в период от два до три месеца от
датата на настъпване на процесното ПТП, като оплакванията на ищеца от болки в шията и
ломбалния отдел вещото лице свързва с
възрастовите изменения при
пострадалия / вж. и СМЕ от 24.03.2022г. /. Ето защо настоящият състав
приема за основателен в пълния предявен размер иска за неимуществени
вреди
по отношение на ответника ЗД“Бул инс“ АД, респ. за сумата от 5 000.00 лева, който заявен, като частична претенция върху сума от 30 000.00 лева.
По отношение на претенцията за лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение
Ищецът
претендира лихва върху обезщетението за неимуществени вреди , считано от
13.08.2018 година. В тази връзка в тежест на ищеца е да установи началната
дата, с която е сезирал ответното
застрахователно дружество с извънсъдебната си претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Такива доказателства ищецът не е ангажирал в процеса. От
друга страна според чл.380, ал.1 КЗ претендиращият застрахователно обезщетение
трябва да представи пред застрахователя
данни за банкова сметка , ***два да направи плащане към претендиращия
обезщетението. Според чл.380, ал.3 КЗ
непредставянето на тези данни има последицата на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Събраните
в процеса доказателства, което в тежест на ищеца по делото налагат извод, освен за липса от страна на претендиращия обезщетение на доказатлества
във връзка с претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение /вж. ув. Писмо
№ 8400/13.11.2019г./, но и липса на доказателства за изпълнение на
задължението по чл.380 КЗ за
предоставени данни за банковата сметка на лицето желаещо да получи обезщетението. Този факт, с оглед доказателствата
по дело налага извод за неоснователност на претенцията на ищеца за претендираната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 409 КЗ, вр. с
чл.380, ал.3 КЗ. Ето защо следва да се отхвърли претенцията на ищеца за законна
лихва върху сумата от 5 000.00 лева ,
считано от 13.08.2018г. до окончателно изплащане.
При този изход на спора по делото следва
ответникът ЗД“Бул инс“АД да бъде осъден
да заплати държавна такса по производството
в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин в размер на 200.00 лева, както
и да заплати на пълномощника на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с
чл.38, ал.1,т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
за осъщественото по делото процесуално представителство, в размер на
696.00 лева, както и сумата от
255.00 лева – разноски по депозит
за СМЕ и съдебно удостоверение, като
не се дължат на ищец събрани от последния извънсъдебно такси за снабдяване с медицинска документация.
Следва
ответникът ЗД“Бул инс“АД да бъде осъден да заплати на Ив. Т. сумата от
150.00 лева - депозит за в.л. по допуснатата
и приета по делото САТЕ.
С
оглед отхвърлителната част на предявения иск против втория ответник при условията на солидарност
с ответника ЗД“Бул инс“АД , следва ищецът да бъде осъден да заплати на ЗД“Евроинс“АД , съгласно чл.78,
ал.3 ГПК разноски по делото в общ размер на 180.00 лева, в т.ч. юриконсултско
възнаграждение - 150.00 лева и 30.00 лева- за свидетел при режим на призоваване.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И. В.Т. ***, с ЕГН **********,***, с ЕИК ……… и ЗД "……." АД, гр. София, с ЕИК ………. иск солидарно да заплатят на ищеца И.Т. обезщетение в размер на 5 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв., за причинени неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на 06.08.2018
година на АМ“Тракия“, 10-ти км, около 11.20 ч.
в посок гр. София- гр. Пловдив, дължимо по застраховка "Гражданска
отговорност", както и за законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, с ЕИК…………….. да заплати на И. В.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 5 000.00 лева / като частичен иск от 30 000.00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на 06.08.2018 година на АМ“Тракия“, 10-ти км, около 11.20 ч. в посок гр. София- гр. Пловдив, дължимо по застраховка "Гражданска отговорност".
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, с ЕИК ………….. да заплати на И. В.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 150.00 лева - разноски за депозит за вещо лице по допусната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, с ЕИК ……………… да заплати на П.К.-САК, като пълномощник на И. В.Т. ***, с ЕГН **********, съгласно пълномощно от 17.09.2021г. и на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 696.00 лева, както и сумата от 255.00 лева - разноски за депозит за вещо лице по приета по делото съдебно-медицинска експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА И. В.Т. ***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на ЗД "Евроинс" АД, гр. София, с ЕИК………. направени по делото рзаноски в общ размер на 180.00
лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, с ЕИК ………….. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса по делото в размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: