№ 2214
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110107176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие и е образувано по молба на С. Ш. М., ЕГН:**********, адрес: с.****,
обл Варна, ул.„****“№4, вх.А, ет.1, ап.2, против Д. АД. М., ЕГН:**********
адрес: Адрес за призоваване: гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10,
тел:****.
Моли се съда да се произнесе с решение, с което да издаде Заповед за
защита и да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие над нея, да му бъде наложена забрана да се приближава до нея и до
жилището й, както и до местата й за социални контакти и отдих, при условия
и срок, определени от съда .
Молителката твърди, че ответникът Д. АД. М. е неин съпруг, а от брака,
на 18.02.2022г. е родила дете – ****. Твърди, че след сключване на брака през
м. септември 2021г. с ответника живели в гр.****, като преди да роди, в
началото на м.февруари 2022г., отв.**** я довел при нейните родители в
с.****, обл Варна, ул.“****“4, вх.А, ет.1, ап.2, където живее и в настоящият
момент заедно с детето. Твърди, че след като родила, **** престанал да се
интересува от нея и детето. Обаждал се рядко, а освен това забелязала, че
когато идвал бил много отслабнал и се държал неадекватно, говорел
несвързано, жестикулирал много, очите му били мътни, а зениците много
1
свити, потял се обилно и е станал много нервен, избухлив и агресивен.
Предположила, че употребява някакви наркотици и провела с него няколко
разговора, но той отричал. Накарала го да си направи тест в лаборатория,
резултата от който бил положителен за канабис. Опитала се да го убеди да
спре да употребява наркотици, но той я наругал и продължи с този начин на
живот. Опитала се да говори с майката, бащата и двете му сестри, но те на
взели отношение.
Твърди, че на 31.05.2022г. се уговорили да се видят в гр****, за да
говорят за пореден път. Искала да се срещнат някъде на оживено място,
където има повече хора. Тръгнала с автомобила си, но **** я помолил да го
вземе с обяснението, че неговата кола не е в добро техническо състояние и
може да се повреди по пътя. Молителката го взела и тръгнали към гр****.
Часът бил около 17.00. Твърди, че по пътя ответникът я накарал да спре в
отбивка между с.**** и с.****. Започнали да говорят, но **** много ядосан
слязъл от автомобила. Излязла и молителката. В този момент ответникът
избухнал, започнал да я блъска и удря по главата. Хванал я за гушата, като
през цялото време крещял: „Ще те заколя, ще те убия и ще те заровя“. Твърди,
че много се уплашила и започнала да плаче и да го моли да спре. Изведнъж
ответникът спрял да я удря, защото на около 50 метра се появил мъж, който
вероятно бил чул крясъците й. Тя започнала да му говори бавно и
успокоително, като на малко дете, тъй като преди по този начин го
успокоявала. Ответникът тръгнал да се качва на шофьорското място в
автомобила й, като й казал да се качва и тя. Със заплашителен тон, но вече
по-спокоен й казал, че ще я води на друго място да я заколи и зарови. Твърди,
че отказала и не се качила в автомобила. Видяла, че този човек който се появи
ги наблюдавал от разстояние. Продължила да говори на ответника и той
постепенно се успокоил. Поканила го в колата и го върнала при неговия
автомобил. Твърди, че през цялото време се страхувала да не избухне отново.
Твърди, че веднага след като оставила ****, се обадила на майка си и баща си
и набързо им обяснила за случилото се. След това отишла до РУП на МВР -
гр**** и подала жалба. Посетила отделение по Съдебна медицина, от където
й издали удостоверение. Твърди, че вследтвие този акт на насилие, се
почувствала уплашена за своя живот и здраве, много обидена и унизена.
В съдебно заседание молителката С. Ш. М. се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа молбата
2
на посочените основания и желае да бъде издадена Заповед за защита с
исканите от нея мерки и за искания от тях срок. Изтъква, че преди конкретния
акт на домашно насилие, ответникът е извършил и други подобни спрямо нея.
Ответникът Д. АД. М., редовно призован се явява лично. Оспорва
изнесените от молителката твърдения и заявява, че не е упражнявал спрямо
нея физическо насилие, а само й се развикал и я хванал по-здраво за ръката.
Твърди, че молителката носела вина за тези негови действия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на
31.05.2022г. се уговорили с ответника Д.М. да се видят в гр****, за да говорят
за пореден път. Искала да говори с него някъде на оживено място, където има
повече хора. Тръгнала със своята кола, но отв. М. я помолил да го взема с
обяснението, че неговата кола не била в добро техническо състояние и
можела да се повреди по пътя. Взела го и тръгнали към гр****. Било около
17.00 часа. По пътя отв. М. я накарал да спре в отбивка между с.**** и с.****.
Започнали да говорят, но отв. М. много ядосал и слязъл от автомобила.
Излязла и молителката. В един момент той избухнал. Започнал да я блъска и
удря по главата. Хванал я за гушата, като през цялото време крещял „Ще те
заколя, ще те убия и ще те заровя“. Молителката се уплашила много и
започнала да плаче и да го моли да спре. Изведнъж отв. М. спрял, защото
някакъв човек се появил на около 50 метра разстояние, очевидно чул
крясъците. Молителката започнала да говори на отв. М. бавно и
успокоително, като на малко дете, т.к. преди също го правила и знаела, че има
ефект. Отв. М. тръгнал да се качва на шофьорското място, като й казал да се
качва и тя. Със заплашителен тон, но вече по-спокоен й заявил, че ще я води
на друго място да я заколи и зарови. Молителката отказала и не се качила в
автомобила. Видяла, че този човек който се появил, ги наблюдавал от
разстояние. Продължила да говори на отв. М. и той постепенно се успокоил.
Използвала момента. Поканила го в колата и го върнала при неговия
автомобил. През цялото време се страхувала да не избухне отново. Веднага
след като оставила отв. М. се обадила на майка си и баща си, като набързо им
обяснила за случилото се. После отишла до РУП на МВР - г **** и подала
3
жалба. В същата подробно описала станалото. След това била прегледана в
съдебна медицина от където й издали удостоверение. Твърди, че вследствие
описания акт на насилие се почувствала уплашена за своя живот и здраве,
много обидена и унизена.
Твърди, че преди тези негови действия имало и други подобни случаи
на насилие от негова страна спрямо нея.
Като доказателства по делото бяха представени и приети: медицинско
удостоверение №510/02.06.2022г. от МБАЛ“Св.Анна-Варна“, декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак,
удостоверение за раждане, лабораторно изследване на ответника от МДЛ
Лина ЕООД, справка за съдимост на ответника.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че на 03.09.2021г. молителката и отв. М. са сключили граждански
брак в гр.****, обл.Русе.
От представено удостоверение за раждане се установява, че
молителката и ответника са родители на дете – ****, родена на 18.02.2022г.
От представено медицинско удостоверение №510/02.06.2022г. от
МБАЛ“Св.Анна-Варна“ се установява, че по вътрешната повърхност на
дясната мишница на молителката на площ с диаметър 8-10 см. са установени
дребнопетнисти синкави кръвонасядания, които са обусловили чувство на
Болка и страдание.
От представено лабораторно изследване от МДЛ Лина ЕООД се
установява, че при извършен от отв. М. доброволен тест за наличие на
наркотични вещества в кръвта му, на 06.05.2022г. е установено наличие на
канабис.
От приложена справка за съдимост се установява, че отв. М. не е
осъждан.
По делото по искане на молителката е разпитан свидетеля **** ****
/без родство и дела със страните/. Св.**** заявява, че се познават с
молителката от деца, а ответника познава от няколко години, покрай връзката
му с молителката. Заявява, че те двамата имат новородено дете, след
раждането на което отношенията им са охладнели и молителката се е
прибрала да живее в дома на родителите си. Знаела от молителката за
4
тормоза, на който била подложена от ответника, както и за конкретния акт на
домашно насилие. Самата молителка й разказала в деня на инцидента по
телефон.
Така установеното от фактическа страна, налага следните правни
изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т.2
ЗЗДН, в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен
преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на
същата.
Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните
съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно
насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Анализът представените по делото доказателствата налага извода, че на
разглежданите дати са налице извършени актове на упражнено насилие от
страна на ответника спрямо молителката.
Извършеният акт на домашно насилие се установява от представените
от молителката декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН . Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно
доказателство за основателност на молба за защита.
С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в
процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това
насилие и само с декларацията. По делото не са представени доказателства,
които да опровергаят доказателствената стойност на декларациите по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съдът приема въз основа на събраните и приложени гласни и писмени
доказателства, както и изготвените и подписани от молителката декларации
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че ответника е осъществил акт на домашно насилие
5
спрямо нея на 31.05.2022г., изразяващ се в психическо насилие, изразяващо
се в отправени обиди, ругатни и заплахи спрямо живота и здравето й, както и
че е извършен и акт на физическо домашно насилие.
Доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не се
опровергава от ангажираните от ответника доказателства.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката.
Ето защо, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
определяне спрямо молителката мерки за защита от домашно насилие от
ответника, съгласно чл. 5 ЗЗДН.
Молителката е поискала мерки за защита по реда на чл. 5 , ал.1, т.1
ЗЗДН - а именно да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване
на домашно насилие над нея, да му бъде наложена забрана да се приближава
до нея и до жилището й, както и до местата й за социални контакти и отдих,
при условия и срок, определени от съда.
Съдът, без да повтаря горните писмени доказателства, намира молбата
за основателна и следва да определи дали исканите мерки за защита са
относими към извършения акт на насилие.
Съдът, с оглед данните по делото и обстоятелството, че конфликтите
между молителката и ответника са прераснали в явна непоносимост между
тях намира, че поисканите от молителката мерки са подходящи по смисъла на
закона и тъй като първата мярка е безсрочна а по останалите молителката не е
посочила срок за налагането им, съдът намира,че адекватният и справедлив
срок за налагането на мерките по чл. 5 ал.1 т.3 предложения 1 и 2 ЗЗДН е
максималният 18 месечен.
Съдът намира, че адекватно на търсената защита, на личността на
ответника и на характера на установените актове на домашно насилие е на
същия да бъде наложена забрана да се приближава до молителката и до
жилището й, намиращо се в с.****, обл. Варна, ул.„****“№4, вх.А, ет.1, ап.2
на по-малко от 100/сто/ метра, за максимално допустимия срок от 18 месеца.
Съдът намира за неоснователно искането на молителката за налагане
спрямо на ответника на следните ограниничителни мерки: Забрана да
приближава местата за социални контакти и отдих на които присъства
молителката, доколкото същите не са уточнени като точно местоположение и
6
адрес.
Съдът приема, че постановяването на мерките за защита с максимален
срок, биха гарантирали спокойствието на молителката за продължителен
период от време, че ще бъде защитена от евентуални нови актове на домашно
насилие. С издаването на заповед за защита молителката ще може да търси
съдействие от органите на МВР при нови подобни актове, като в същото
време полицейските органи ще имат правното основание да предприемат
предвидените в Закона действия.
При така приетото за основателност и доказаност на молбата съдът
намира, че поради липсата на каквито и да е данни за трудовите доходи на
ответника следва да му наложи задължителната глоба по реда на чл.5, ал.4
ЗЗДН, в минималния размер от 200 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса, по сметка на ВРС, в размер
на 25.00 лв.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от молителката разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лева, срещу който размер ответникът не е
възразил, поради което съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
присъдено в претендирания размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. АД. М., ЕГН:********** адрес: Адрес за
призоваване: гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10, тел:****, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С. Ш. М.,
ЕГН:**********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. АД. М., ЕГН:********** адрес: Адрес за
призоваване: гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10, тел:****, ДА
ПРИБЛИЖАВА:
- пострадалото лице С. Ш. М., ЕГН:********** на по-малко от 100/сто/
7
метра, както и
- жилището на пострадалото лице С. Ш. М., ЕГН:**********, находящо
се в с.****, обл Варна, ул.„****“№4, вх.А, ет.1, ап.2, на по-малко от 100/сто/
метра, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за срок от по ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА (считано от влизане в сила на ЗАПОВЕДТА по настоящото
Решение), за всяка от визираните мерки по чл. 5 , ал.1 т. 3, предложения 1
и 2 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителката С. Ш. М., ЕГН:**********, да
бъде наложена забрана на Д. АД. М., ЕГН:**********, да приближава да
приближава местата за социални контакти и отдих на които присъства
молителката.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на молителката С. Ш. М.,
ЕГН:**********, с адрес с.****, обл Варна, ул.„****“ №4, вх.А, ет.1, ап.2,
съгласно постановеното Решение.
ОСЪЖДА Д. АД. М., ЕГН:********** адрес: Адрес за призоваване:
гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10, да заплати по сметка на Варненски
районен съд ГЛОБА в размер на 200.00 ( двеста ) лева, на основание чл. 5,
ал. 4ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. АД. М., ЕГН:********** адрес: Адрес за призоваване:
гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10, да заплати ДЪРЖАВНА ТАКСА ,
по сметка на Варненски районен съд, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. АД. М., ЕГН:********** адрес: Адрес за призоваване:
гр.****, общ.****, обл.Русе ул."****" 10, да заплати на С. Ш. М.,
ЕГН:**********, с адрес с.****, обл Варна, ул.„****“ №4, вх.А, ет.1, ап.2
сумата от 800,00 лв., представляваща реализирани от молителката съдебно-
деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение на адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началник
Четвърто РУМВР гр.Варна и на РУ МВР гр.****, на основание чл. 16, ал. 3
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС –
Варна, в седемдневен срок от обявяването му на 06.07.2022г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8