гр. Варна, 05.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание, проведено на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №880 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Л.И.“
ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, офис Б8, представлявано от управителя КАРОЛИНА КРАСИМИРОВА И. срещу Т.И.П., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл.49, ал.1 от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5427.43 лв. - възнаграждение по договор за поръчка от 30.04.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва, от завеждане на исковата молба –
26.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане и с правно основание чл. 92 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 14432.34 лв. - неустойка по договор за поръчка от 30.04.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба –
26.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Моли да му се присъдят и разноските по настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 30.04.2020г. между „Л.и.“
ЕООД и ответника Т.И.П. бил сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот, по силата на който клиентът/възложител Т.И.П. приел посредникът/изпълнител „Л.и.“
ЕООД да е негов посредник и да го представлява пред трето лице собственик-продавач при закупуване на имот, посочен в протокол за извършени огледи към настоящия договор. Същия ден - 30.4.2020г. бил извършен оглед, отразен в Протокол за извършени огледи към договора за посредничество от 30.4.2020г. за оглед на имот с идентификатор 72709.12.98, находящ се в с. Т., община Варна, област Варна с цена на имота 23 евро на кв. м., подписан от купувача.
Твърди, че по силата на договора изпълнителят организира огледа, воденето на преговори и сключването на договор с трето лице за закупуването на имота, посочен в протокола за оглед, възложителят е задължен да заплати възнаграждение от 3 % от договорената продажна цена на имота, но не по-малко от 600 евро, с падеж - сключване с продавач на предварителен договор, а ако няма такъв - в деня на сключване на окончателния договор. Възложителят се задължава да не прави последващи огледи, да не води преговори и да не сключва каквито и да било договори за посочения в протокола за оглед имот, без присъствие на представител на изпълнителя. Възложителят дължи плащане на уговореното възнаграждение и в случай, че закупи имота чрез свързано лице, като сочи, че „Свързано лице“
по смисъла на договора е лице, посочено в кръга на т. 1, ал.1 от ТЗ или трето лице, действащо в полза на клиента, или лице, в чиято полза действа възложителят, или лице, присъствало на огледите на имота, или получило в писмен вид информация за имота от „Л.и.“
ЕООД. Договорено било още, че ако възложителят или негов роднина, или трето лице, действащо от негово име закупи показания имот без участието на представител на изпълнителя, то възложителят дължи неустойка в размер на 7.2% от цената фигурираща в настоящия протокол за оглед, неразделна част от договора за посредничество.
Навежда твърдения, че на възложителя бил показан имот с идентификатор 72709.12.98 по кадастралната карта на с. Т., с площ от 4456 кв.м., който бил избран по оферта от Интернет на изпълнителя, предлаган за продажба за сумата от 102488 евро /23 евро на кв.м./.
Твърди, че по поръчка на възложителя изпълнителят започнал преговори с продавачите на имота, като първоначално купувачът предложил да закупи имота за 80000 евро, предложение категорично отхвърлено от продавачите. Последвала оферта от 92500 евро от купувача, която била приета от продавачите. Посредникът-ищец приготвил проект на предварителен договор като купувачът посочил, че ще закупи имота със свое дружество „ТМ ТРУП 2020“
ООД за сумата от 92500 евро, в което е предложена крайна дата за явяване пред Нотариус Даниела Върлева в 9.00 часа на 19.6.2020г. И двете страни по покупко-продажбата - продавач и купувач започнали протакане и отлагане на среща за подписване на предварителния договор. Междувременно посредникът изпратил на купувача документите за собственост на продавачите и продавачите били ясно идентифицирани. В неизпълнение на договора за посредничество от 30.04.2020г. купувачът пряко се свързал с продавачите и на 22.6.2020г., чрез свързаното с него лице - представляваното от него дружество „Т.Г.2.“
ООД, на което е съдружник с дялове 50% и управител и закупил имот с идентификатор 72709.12.98 - с. Т., с площ от 4456 кв.м. за сумата т 137 000 лева с нот. акт 50, том XXXV, дело 7787 от 22.6.2020г. на АВ - Варна.
Ищецът оспорва истинността на документа единствено относно цената и изявлението, че това е действителната цена по сделката, като сочи, че действителната цена не е посочената в нотариалния акт от 137000 лева, а 92500 евро. В тази връзка излага, че цената от 90000 евро била заявена като твърда цена при преговорите с продавачите, като те заявили, че желаят в нея да се включи комисионно възнаграждение от 2500 евро, което да заплатят на посредника. След сключване на сделката, при заобикаляне на посредника, продавачите заплатили комисионна от 2500 евро, след като били предупредени, че посредникът ще се обърне към съда.
На 26.06.2020г. посредникът извършил справка в имотния регистър и установил, извършването на продажбата.
На 02.07.2020г. посредникът уведомил клиента, че знае за неизпълнението на договора за посредничество, заобикалянето на агенцията и закупуването на имота от лице, свързано с възложителя, като поканило ответника да заплати в 7 дневен срок 3% комисионно възнаграждение върху цената по протокола за оглед в размер на 3074.64 евро, както и 7.2% неустойка в размер на 7379.13 евро, от стойността на имота по протокола за оглед /102 488 евро = 4456 кв.м*23 евро на кв.м/. Ответникът не си потърсил поканата, отправена по пощата. Тогава била оформена нотариална покана, която била връчена от Нотариус Даниела Върлева на 23.9.2020г. Срокът за плащане изтекъл на 30.9.2020г., а плащане не било осъществено.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът счита така предявените искове за допустими, но неоснователни, като излага следното:
Сключеният между страните договор бил такъв за посредничество, по смисъла на чл. 49 и сл. от ТЗ. Посредничеството представлява комплекс от извършване на фактически действия и представлява резултатна дейност. Приема се, че като поема задължение за посредничество, посредникът е длъжен да осъществи фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на определена сделка между двама съконтрахенти, осъществяване на връзка между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на договора чрез подпомагане на този основен процес съгласно указанията на основните страни по бъдещия договор.
В тази връзка ответникът твърди, че между купувача „Т.Г.2.“ ООД и „Л.и.“
ЕООД има сключен самостоятелен неформален договор за посредничество досежно имот с идентификатор 72709.12.98, като доказателство за което сочи сключения договор и представените с исковата молба „Договор за гаранция с купувач от 12.05.2020 г.“
и „Договор за гаранция с купувач от 19.05.2020 г.“,
в които като възложител било посочено търговско дружество „Т.Г.2.“
ООД, а като изпълнител „Л.и.“
ЕООД. В посочените договори били посочени изрично условията, които следва да бъдат договорени от посредника „Л.и.“
ЕООД, за да се стигне до сключване на сделка. Условията не са били договорени по вина на посредника, поради което и не се е стигнало до сделка.
Излага още, че при подписване на Договора за гаранция с купувач, на посредника „Л.и.“
ЕООД била предадена сумата от 1000 /хиляда/ евро като доказателство за сериозните намерения на „Т.Г.2.“
ООД като купувач да сключи договор при посочените условия, която сума така и не е била възстановена от посредника.
В тази връзка ответникът излага, че доколкото между купувача „Т.Г.2.“
ООД и „Л.и.“
ЕООД е имало сключен договор за посредничество, и в случай, че до сключване на сделката се е стигнало в резултат на съдействието и посредничеството на изпълнителя, то възнаграждение, ако такова въобще е дължимо, следва да бъде търсено от търговското дружество, а не от Т.П..
Отделно от горното ответникът навежда твърдения за неизпълнение от страна на посредника на договорните му задължения, като в тази връзка излага, че видно както от представената „оферта от интернет“,
така и от сключените с „Т.Г.2.“
ООД договори за гаранция, имотът е презентиран като такъв в регулация/респективно „урегулиран“
в договора за гаранция/, като в офертата в интернет дори било посочено, че за имота има изготвен ПУП и били посочени параметри на застрояване. Предвид цената, на която първоначално бил офериран имотът, ответникът сочи, че това са съществени характеристики на имота, доколкото касаят възможността за неговото ползване, включително и чрез застрояването му. Излага, че в действителност обаче, имотът е с трайно предназначение на територията „Земеделска“
и начин на трайно ползване „Нива“,
което сочи, че е видно от представените с исковата молба документи -скица на поземлен имот. В тази връзка излага, че характеристиките на имота, за чието закупуване ищецът е поел ангажимент да посредничи - имот в регулация, с изготвен ПУП и възможност за застрояването му, се различават съществено от този, които имотът всъщност притежава, а именно - земеделска земя, която може да се използва за нива. Навежда доводи за неизпълнение от страна на посредника, доколкото възложителят е декларирал желание да закупи промишлен имот в регулация с изготвен ПУП, а не изключително скъпа нива.
Ответникът излага, че посредническата дейност е комплекс от фактически действия, имащи за цел сключване на сделка между купувач и продавач. Като част от тези действия сочи и осъществяването на връзка между купувач и продавач, както и подпомагане на сключването на договора (в случая и чрез подготовка на предварителен договор). В конкретния случай обаче ответникът твърди, че посредникът не е изпълнил нито едно от тези фактически действия. Страните по сделката са били опосредени в своята комуникация от посредника, който в стремежа си да наложи контрол върху сделката не е намерил правилния подход при водене на преговорите и с действията си е отблъснал продавача и е направил невъзможно сключването на сделка между страните с неговото посредничество.
Не оспорва, че в действителност е бил подготвен проект за предварителен договор, но въпреки неколкократните настоявания от страна на продавача, посредникът не е изпратил проекта за договор в искания формат, за да може да бъдат нанесени корекции върху него. По този начин, вместо да съдейства за осъществяване на сделката, посредникът, сега ищец де факто блокирал преговорите до степен, в която продавачите са отказали категорично да работят с ищеца. Именно действията на посредника, а не „протакане и отлагане на срещата“
от страна на продавач и потенциален купувач са довели до невъзможност да се сключи договорът. Самият посредник не е бил в състояние да изпълни сключения договор за посредничество и договорът бил прекратен поради невъзможност за изпълнение от страна на изпълнителя. Същото ответникът твърди, че е видно и от водената между Т.П. и К. И. кореспонденция по Viber
на 6 юни 2020 г., когато И. заявява „Съжалявам, но нищо повече не мога да направя“.
По отношение на иска за неустойка ответникът твърди нищожност на неустоечната клауза, като излага, че видно от съдържанието на неустоечната клауза в процесния договор, предвидената неустойка е за неизпълнение, т.е. същата има компенсаторен характер. Едновременно с това било постигнато съгласие тя да е дължима, независимо от уговореното в договора възнаграждение и заплащане на пропуснатите ползи, и претърпени вреди. Твърди, че дори когато неустойката е уговорена като алтернативна за неизпълнение, кредиторът може да търси от неизправния длъжник или неустойката, или доказаните си действителни вреди. Сочи, че когато кредиторът предпочете прякото изпълнение на самото задължение, той не може да иска и договорената между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито пък прякото изпълнение, заедно с действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би получил дължимото два пъти - като изпълнение и като равностойност на неизпълнението. В тази връзка прави извод, че начинът, по който в случая е уговорена неустоечната клауза, сочи, че обективираната в нея неустойка излиза извън присъщите на обезщетителната, обезпечителна и санкционна функции, цел на същата.
Оспорва искането на ищеца уговореното с договора задължение в евро да бъде превалутирано и изисквано от него в друга валута, каквато воля страните са нямали при сключване на договора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 30.04.2020 г. между ищеца и ответника е сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот; че по силата на договора на ответника е предоставен за оглед процесния недвижим имот с идентификатор 72709.12.98; че посредникът е предоставил на продавача проект на предварителен договор; че с нотариален акт за покупко-продажба №170, том І, рег. №2292, дело №170 от 22.06.2020 г. „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК ********* е закупило недвижим имот с идентификатор
72709.12.98 от Р.Д. В., Я.М. В.а, Д.В. В. и И. В. В..
По делото е представен договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на
30.04.2020 г. между „Л.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на изпълнител и Т.И.П., ЕГН **********, в качеството на възложител. По силата на този договор възложителят приема изпълнителят да е негов посредник и да го представлява пред трето лице собственик-продавач, при закупуването на имота/те посочен/и в протокола за извършени огледи към договора. Изпълнителят организира огледа, воденето на преговори и сключването на договор с трето лице за продажбата или закупуването на имота/те посочен/и в протокола за извършени огледи към настоящия договор. Възложителят дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя при покупка на имот, посочен в протокола за оглед към настоящия договор. Размерът на възнаграждението се определя на 3% (три процента) или минимум 600 (шестстотин) евро от договорената продажна цена на имота, платимо при подписване на предварителен договор със собственик-продавач, а ако няма предварителен договор, комисионното възнаграждение се заплаща в деня на окончателния договор. Възложителят се задължава да не прави последващи огледи, да не води преговори и да не сключва каквито и да било договори за посочения/посочените в настоящия протокол имот/и без присъствието на представител на изпълнителя. Възложителят дължи плащане на уговореното възнаграждение и в случай, че закупи имота чрез свързано лице. "Свързано лице" е лице, посочено в кръга на т.1, ал.1 от Търговския закон или трето лице, действащо в полза на клиента, или лице, в чиято полза действа Възложителя, или лице присъствало на огледите на имота, или получило в писмен вид информация за имота от „Л.И.“ ЕООД. В случай че възложителят или негов роднина, или трето лице, действащо от негово име, закупи показания имот без участието на представител на изпълнителя, то първият дължи неустойка в размер на 7,2 % /седем цяло и два процента/ от цената, фигурираща в настоящия протокол (л. 7).
На л. 7 гръб е приобщен протокол за извършени огледи към Договор за посредничество от 30.04.2020 г. от същата дата, като като огледани имоти са посочени: Обл. Варна, село Тополи, ПИ №72709.2.98, при цена на имота 23 евро на кв.м; Обл. Варна, село Тополи ПИ №72709.26.91 с площ 1827, ПУП – цена на имота 83000 евро и обл. Варна, село Тополи, ПИ №72709.502.80, площ 2690 кв.м, ПУП, 59000 евро.
От договор за гаранция с купувач от 12.05.2020 г., сключен между „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя Т.И.П., ЕГН **********, като възложител и „Л.И.“ ЕООД, ЕИК ********* като изпълнител се установява, че възложителят е предал на „Л.И." ЕООД сумата от 1000 /хиляда/ евро, като гаранция за закупуването на урегулиран поземлен имот с идентификатор №72709.12.98 (седем две седем нула девет, едно две. девет осем), находящ се в обл. Варна, общ. Варна, село Тополи, местност ,,пред Гробище" с площ 4456 кв.м, при граници: ПИ 72709.12.99, 72709.12.101, 72709.12.97, 72709.12.86, идентичен с УПИ VI-012032, кв. 7 по плана на местност „ Пред Гробища", село Тополи, община Варна, а възложителят изрично е заявил, че желае да закупи имота при следните параметри на сделката: • обща продажна цена в размер на 80000 /осемдесет хиляди/ ЕВРО; • срок за подписване на предварителен договор: не по- късно от 19.05.2020 г.; • срок за подписване на окончателен договор: не по- късно от 05.06.2020 г.; • разходите по прехвърлянето на собствеността върху имота ще бъдат поети от купувача; • размер на капарото по предварителния договор: 10% от договорената продажна цена на имотите. В чл. 3 от договора е посочено, че при непостигане на посочените в договора параметри на сделката, в срок до 19.05.2020г. „Л.И." ЕООД се задължава да върне на възложителя сумата, предадена като гаранция и договорът прекратява (л.9).
На л. 10 от делото е представен почти идентичен договор от 19.05.2020 г., с разликата че уговорената цена, на която купувачът е съгласен за закупи имота, е в размер на 92500 евро.
Представена е и вайбър-кореспонденция между страните, от която става ясно, че по Вайбър на ищеца са изпратени сканирани копия от документите – скици, Заповед за одобряване на ПУП за имота, Резюме на доклад. От тази кореспонденция е видно, че ответникът се съгласява на максимална цена от 95000 евро с включена комисионна на посредника (л.11-16). На 05.06.2020 г. К. И. е написала: „Д. ми е написал, че имотът не е актуален вече., а на 06.06.2020 К. И. пише на ответника „Говорила е и тя (братовчедката на Д.) с тях, това което единствено ги притеснява е да минем на по-ниска цена. Не искали после да си имат проблеми и да доказват от къде ги имат тези пари. Имали други клиенти наистина, с които са разговаряли няколко пъти и чакали да им предостави предварителен договор за същата цена и при реално изповядване. Това са казали на нея. Не вярвам и нея да лъжат, но…знам ли вече. Съжалявам, но нищо повече не мога да направя. Ако ви устройва това, може да им кажа директно да минем нотариус, защото са готови всички документи.“
Представена е и кореспонденция на ищеца с един от продавачите – Д.В., от която се установя, че на 11.05.2020 г. Д. В. е писал: „Окончателното решение на всички собственици за цената на имота е 90000 евро чисто за собствениците комисионата я слагайте отгоре“. На 14.05.2020 г. Д.В. е писал: „Здравейте, собствениците са категорични за 90000 евро ЧИСТО като допълнително начислите вашата комисионна. В случая от 100000 евро първоначална цена отстъпката е 10% това е окончателното решение… Поставете офертата на вашия клиент и ако е съгласен с нашите условия, тогава можем да коментираме условията, но цената не подлежи на договаряне.“ На 21.05.2020 г. Д.В. пише: „Споменах ви, че имам намерение на друг клиент, с когото днес се срещнахме и иска да закупи имота. Офертата е същата. Вече всичко е въпрос на уточняване цената е фиксирана“. По-късно същия ден Д.В. пише: „Здравейте собствениците на срещата, която преведохме вчера са категорични, че няма да се ангажират с проучвания в Енергото както и втория въпрос, за който стана дума, че евентуално изповядване на сделката ще бъде на реална цена. Притеснителното е, че до сега сме нямали такъв случай проучване и пазарлъци. Колкото сделки сме правили при сериозни намерения с купувача правим предварителен договор, изкарваме всички документи, които да посочени и финализираме сделката на РЕАЛНА цена. Всичко, проучвания го прави съответно купувачът или посредникът. Ако клиентът ви е съгласен да се процедира така, нямаме нищо против. Не виждам защо при такава малка мощност и при положение че има човек в Енергото има повод за притеснение.“ К. И. е отговорила: „Добре днес можем ли да се срещнем и да уточним всичко по предварителния договор. Говорих отново с купувачите, говорих и с чичо ви. Готови са за подписване на предварителен договор. На същата дата вечерта Д.В. иска да му бъде пратен договорът в WORD, за да може да го разгледа адвокатът му и ако е необходимо да нанесе корекции. На 24.05.2020 г. Д.В. е писал, че иска предоставения му като снимка договор да му бъде предоставен в WORD формат, за да може да нанесе корекции, а К. И. отговаря, че ако са необходими корекции, ще ги направи фирмата –посредник. На 25.05.2022 г. Д.В. отново пише: „Идеята беше да представим свой вариант на договора, понеже доста неща ще променяме като съдържание. Утре ще вадим данъчна оценка, значи най-рано на 27 май е времето, което може да определим от 12 до 14 часа. Искаме точно да се опишат документите, които се изискват. Ние имаме всички документи с изключение на данъчна оценка. До края на юни ще направим договор с вас или с другия клиент, който проявява интерес, така че документите трябва да са готови. Всъщност, вие като посредник, освен интересите на купувача, редно е да защитавате и нашите интереси, нали взимате комисионна и от нас. Няколко пъти ви искам договора в Уорд но не ми го пращате. Както и ще се чуем да уточним.“ На 05.06.2020 г. Д.В. пише: „Имотът вече не е актуален, моля, не ме занимавайте повече“. По-долу е видно, че пише „вчера“ и К. И. пише: „Здравейте. Купувачите са съгласни с всички ваши условия, за изповядване на сделката. Ако искате, още вторник или сряда може да запази час за нотариус, да ви направят преводите и да минем сделката.“, под „днес“ е написано от Д.В.: „Пак пиша да бъде ясно, имотът не е е актуален, както споменах имаме договорка с друг купувач, вече е факт.
На л. 50 от делото е приложен проект на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, със страни продавачите и „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********.
Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба №170, том І, рег. №2292, дело №170 от 2020 г. на нотариус Б.В. *** действие района на ВРС, по силата на който Р.Д.В., Я. М. В., Д.В.В. и И. В.В. продават на „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********, представляван от управителя Т.И.П. следния имот: ПИ с идентификатор 72709.12.98, находящ се в с. Т., община Варна, област Варна, местност „ПРЕД ГРОБИЩАТА“ с площ от 4456 кв. м за сумата от 137000 лв.
По делото е представена Нотариална покана от „Л.И.“ ЕООД до Т.И.П., с която на основание сключения между тях договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 30.04.2020 г. „Л.И.“ ЕООД кани Т.И.П. да му заплати сума от 3074,64 евро (3% от цената на имота) за закупуването от свързано с него лице „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК ********* предлагания от агенцията имот с идентификатор 72709.12.98, както и сумата от 7379,13 евро, представляваща неустойка в размер на 7,2 от стойността на имота по предлаганата цена, посочена в протокол от 30.04.2020 г., която покана е връчена на 23.09.2020 г.
Покани за заплащане на дължимата комисионна са изпратени и до продавачите, като същите са заплатили сумата, за което са представени доказателства – покани и удостоверения за връчване към тях, преводни нареждания, фактури.
Представени са преводни нареждания, с които е преведена цената по сделката за покупко-продажба на процесния имот, както следва: за Д. Веригиев: старо салдо от 21.06.2020 г. – дебит 1000,45 лв., кредит 25010,97 лв. и салдо 24010,52 лв. и от 22.06.2020 г. – дебит 0,00 лв., кредит 22833,00 лв. – с основание „покупка на парцел в с. Т.“ преведени от „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********; за Р.Д.В.: старо салдо от 21.06.2020 г. – дебит 0,21 лв., кредит 12056,58 лв. и салдо 12056,37 лв. и от 22.06.2020 г. – дебит 2,00 лв. – такса превод, кредит 0,00 лв.; дебит – 5000,00 лв. – дарение на Т. Р. В.; дебит – 2,00 лв. преводна такса; дебит – 2500,00 лв. дарение Р. С.В. и кредит – 68500,00 лв. с основание покупка на парцел с. Т., преведени от „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********, за Я.М. В. : старо салдо от 31.05.2020 г. – дебит 0 лв., кредит 0 лв. и салдо 0 лв. и от 22.06.2020 г. – дебит 0,00 лв., кредит 22834,00 лв., с основание покупка на парцел с. Т., преведени от „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********, салдо 22834,00 лв. и за И. В. В. старо салдо от 31.05.2020 г. – дебит 0 лв., кредит 0 лв. и салдо 0 лв. и от 22.06.2020 г. – дебит 0,00 лв., кредит 22834,00 лв., с основание покупка на парцел с. Т., преведени от „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК *********, салдо 22834,00 лв.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал и съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Д., от която се установява, че в периода от 15.06.2020 до 15.07.2020 г. не са извършвани преводи от банковите сметки на ответника Т.И.П. по банкови сметки на продавачите Р.Д.В., Я. М. В., Д.В.В. и И. В.В., нито ответникът е теглил суми в брой над 5000,00 лв. от банковите си сметки.
По делото е изслушана и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Д., от която се установява, че от разплащателната сметка на „Т.Г.2.“ ООД, ЕИК ********* са извършени плащания към лицата Р.Д.В., Я. М. В., Д.В.В. и И. В.В. на обща стойност 137000 лв., както следва Р.Д.В. – 68500 лв., Я. М. В. – 22834 лв., Д.В.В. – 22833 лв. и И. В.В. – 22823 лв. с основание „покупка на парцел с. Т.“. Други плащания към посочените лица по банков път и/или отразени в счетоводството на дружеството няма.
По делото е изискана информация от Ц. АД за транзакциите по банковите сметки на лицата Р.Д.В. и Д.В. за периода от 01.05.2020 г. до 21.06.2020 г., от която се установява, че няма никакво движение по сметките на лицата за посочения период.
В
съдебно заседание, проведено на 02.09.2020 г. са изслушани
показанията на свидетеля Д.В.В., от
които се установява следното:
Свидетелят пуснал обява за имота и
му се обадила К.
И., като казала, че има клиент
за имота, което било през 2019 г. Цената по
това време била 23 евро на кв.м.
общо около 102500 евро. Нямали сключен писмен договор с нея, а
само устен. После минал дълъг период от време и
К. И. отново се обадила, че
има купувач. После пак се обади, пак
имаше купувач. Първоначално от тх се искало да
направят проучване за включване на
електричеството, а те казали,
че няма да правят проучване,
а само продават имота. Впоследствие К. казала, че
техният клиент е съгласен за
80 хиляди евро. Това не ги устройвало.
Казали, че държат на
90 хиляди евро за нас, а
другото комисиона на К.. После
тя казала, че нейните клиенти
се отказали и прекратили. Свидетелят
бил готов да правят сделка.
Доколкото разбирал разходите на купувача му
дошли в повече. Впоследствие
при чичо му, след отказа, дошъл един господин, който проявил интерес към имота. Кореспонденция аз и чичо
ми поддържахме с К.. Предварителен
договор не бил сключен
само им бил даден
да го разгледат. След
този договор се отказал купувачът.
Този предварителен договор бил на цена 92 500. Каролина
му писала по Вайбър, че разноските на
купувача били много и се отказва
от този договор. К. И. изпратила договора като снимка, а те искали
да го изпрати във
формат, който може да бъде коригиран
от тях. След като изпратила договора, те били готови
да направят сделка на 92500 евро. Изкарала всички документи за самата сделка
и после казала, че се отказват
купувачите, защото разходите им идват в
повече. Тя му писала
по Вайбър
на 29.05.2020 г.: „Отказват
се, допълнителните разходи им идват в
повече“. Той й
отговорил: „Няма
проблеми, приятна вечер“ и тогава
се събрали четиримата и решили да
търсят нов купувач. При
чичо му отишъл някой,
но те не знаели
кой е. После разбрали,
че е Т.П., искал
да се съберат всички
наследници да се обсъдят
нещата, защото има интерес към имота. Събрали се. Започнали дълги преговори и се стигнало
до цената, на която продали
имота, която за съжаление била
по-ниска. Не може да
каже от къде господин
П. е разбрал, че
имотът се продава. Това
било след като клиентът на К. казал,
че се отказва. Вярно
е, че казал: „Имотът
не е актуален, не
ме занимавайте“. Това писал
на К. преди да
дойде Т.П.. За имота имало
запитвания от други места.
От както първо се обади К.,
те пускали обяви и по тези
обяви му звънели хора,
които даже не се представяли,
просто питали. Преди да заяви на
К., че имотът не
е актуален, получил съобщение от К.: „Здравейте,
купувачите са съгласни с
всичко“. Доверието обаче
се било загубило. Впоследствие, след като К. И. се обадила и
платили исканата комисионна. Явно купувачът бил намерен чрез нея. К. не ги
е свързвала с Т.П., свидетелят
също не е виждал
лично К.. Предполага, че понеже между
документите имало удостоверение за наследници, така
Т.П. е намери чичо
му.
В същото съдебно заседание са изслушани показанията и на свидетелката Я.М.В., от които се установява, че в началото кореспондирахме с една брокерска фирма „Лия“, но после купувачът се отказал, защото нещо не бил съгласен с цената. Няколко дни, след като се отказал купувачът, едно момче посетило брата на мъжа й в Тополи и казал, че иска да купи имота. От него разбрали, че това е същият човек, с който е искала да ги свърже брокерката, тъй като той казал: „Исках от брокерката да купя имота, но нещо не се разбрахме с нея“ и се отказал. Решили да продадат имота на този човек, защото сделката се проточила много дълго, искали много подробности по тази сделка: трасиране, връзка с Енерго и фактически вече искали да се оттърват от имота и с преговори стигнали до сделката. Продали го на 130 или 140 хиляди лева, каквато е цената в нотариалния акт. С брокерката не е говорила, даже не я познава. Брокерката е идвала в къщата на Р. и с него е говорила за тази сделка. В началото държали мъжете за много висока цена, после разбрали, че няма да стане и свалили цената доста. Не знае Т.П. дали се е съгласявал на цена 92500. След сделката К. И. ги заплашила да ги съди и те й платили комисионната 3% от 92500 лв., като излизало, че са й платили по-висока комисионна.
Изслушани са и показанията на свидетелката М. И. И., в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2020 г., от които се установява, че тя има митническа агенция и складове в Тополи. Т. й казал, че е намерил имот и и предложил да го закупят заедно и да постоят склада. За целта регистрирали в съдружие фирма „Т.Г.2.“ ООД. Т. имал разписан протокол за оглед на имота. В офиса на И. ходили заедно с Т.. Обсъждали въпросите за регулацията на мястото. Тя твърдяла, че продава урегулиран поземлен имот. Свидетелката изрично няколко пъти попитала за това, дали е урегулиран имотът, защото при строежа на предния си склад минала през такава процедура и е запозната, че коства много време и средства. К. И. отговорила, че имотът е урегулиран и че могат, след като го купят да пристъпят към проектиране и строителство. Оказало се, че купуват поземлен имот, нива. Когато разбрали, че И. няма да може да им продаде този парцел, един ден, гледайки имота К.С. – собственик на съседния парцел и клиент на митническата агенция на свидетелката, който им дал телефон и адрес на собствениците и когато се запознали със собствениците, от тях разбрали, че парцелът не е урегулиран. Преговори нямало вече, защото на няколко пъти, когато говорили с нея, те искали среща със собствениците, искали информация относно присъединяване на ел. енергия и вода към парцела. Но това били неща, които не се случили и тя казала: „Нищо повече не мога да направя“. Очевидно нещо куцало в комуникацията между нея и собствениците. Купили имота, въпреки че разбрали, че не е урегулиран. Предприели действия по урегулиране на имота, свързали се с фирма, която извърши процедурата по урегулиране на имота, по сменяне на статута от земеделска земя в промишлена. Нищо не можели да правят на него. Към настоящия момент още нищо не са започнали да правят в парцела. Цената, на която изповядали сделката, първо разбрали, че теренът не е със сменен статут. Освен това собствениците не желаели да се занимават с присъединяване на ел. енергия и ВиК - всички тези процедури, които трябвало да минат, за да се ползва имотът, категорично им били отказани, а продавачите били вече наясно, че за купувачите това ще са допълнителни средства и така се споразумели за тази по-ниска цена.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и показанията на свидетеля К. К.С., изслушани в открито съдебно заседание, проведено на 10.2.2020 г., от които се установява, че познава М. И. от дълги години по повод предмета й на дейност - митническа агенция. Знае имотът, за който става въпрос, съседен е на неговия. Знае как го е купила, защото по стечение на обстоятелствата, и се обадил по повод нейната дейност и казал, че не може да отиде при нея и тя дошла при него, на обекта му. Коментирали на обекта, че е в процедура за закупуване на съседния имот с някаква агенция. Той казал, че има контакт със собственика на имота. Тя му казала, че с агенцията, към която са се обърнали, не са се случили нещата, не са се справили и тогава той им дал телефонния номер на въпросното лице. Това било може би в началото на юни месец 2020 г.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са искове в условията на обективно кумулативно съединяване с правно основание чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ТЗ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за посредничество е вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от основните негови характеристики се извличат чрез тълкуване на нормите касаещи търговския посредник –
Раздел ІІІ от Търговския закон. От тях договорът за посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната страна е търговски посредник по смисъла на чл. 49 от ТЗ, който посредничи между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка. Интересът на другия съконтрахент за участие в подобен договор произтича от нуждата да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. С оглед осъществяване на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение. Договорът е неформален, формата може да е от необходимост само във връзка с доказването –
чл. 164, ал. 1, т.3 от ГПК. Определим като консенсуален, за неговото сключване е необходимо съвпадането на две насрещни волеизявления относно съществените му условия, при което и към този момент на съвпадение той се превръща в закон между страните. Функцията на посредника при покупко - продажба на недвижим имот има две проявления –
от една страна той се ангажира да намери купувач за определено лице, от втора –
да намери продавач за друго лице, като задачата му е да съпостави изискванията на всяко едно от тях, касаещи основните елементи на покупко - продажбата, която е целта на двамата -
цената и характеристиките на имота. Във фактическата си дейност, посредникът търси две еднакви едностранни волеизявления, които да съвпаднат в своята цялост, респ. в последващ момент да формират договорно правоотношение. Поради неяснотата, касаеща наличието на взаимно подходящи по интерес насрещни предложения, посредникът осъществява отделни и самостоятелни правоотношения с всяка от потенциалните страни, именно посредством т.н. договор за посредничество, в който параметрите на правата и задълженията са определени по такъв начин, че да обслужва в пълна степен интереса и на възложителя и на изпълнителя.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се прие за установено и доказано, че страните са били обвързани от договорни отношения, породени от договор за посредничество, по силата на който ищецът се е задължил да потърси имот, за евентуално закупуване от ответника, в случай, че офертата на продавача удовлетворява интереса му. Установено е също, че ищцовото дружество е осъществило контакт с продавачите на имота, които са били съгласни да води преговори при продажбата на имота им на потенциалния купувач.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че на 30.04.2020 г. между ищеца и ответника е сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот, като видно от протокола за оглед на поземлен имот с идентификатор 72709.12.98 е посетен на същата дата. Посочената цена на имота е 23 евро на кв.м, което при площ от 4456 кв.м прави цена от 102488 евро за целия имот. Брокерът К. И. още същия ден се е свързала с продавачите и им е казала, че е водила клиент на имота. На 12.05.2020 г. между „Т.Г.2.“
ООД, ЕИК *********, чийто управител е Т.И.П., ЕГН ********** е сключен договор за гаранция с купувач, като в него е посочена цена, за която купувачът е съгласен да закупи имота от 80000 евро. След осъществена връзка с продавачите, същите заявяват, че отстъпката от цената, която могат да направят е в размер на 10% от цената, като окончателната цена е 90000 евро чисто, плюс комисионната на брокера. След това изявление на продавачите от „Т.Г.2.“
ООД, ЕИК ********* е подписан нов договор за гаранция с купувач на 19.05.2020 г., като цената, на която дружеството се е съгласило да закупи имота е в размер на 92500 евро. Брокерът изпраща на продавачите документът за депозита на същата дата. Тъй като обаче целта на придобиването на имота е да бъдат изградени върху него складове, се налага имотът да е електрифициран и водоснабден, какъвто не е бил. Видно от показанията на свидетелката М. И. тя и ответникът са имали намерение веднага да реализират инвестиционните си намерения и да започнат строителство, като К. И. им е казала, че за имота има изработен ПУП и могат веднага да започнат строителство. За да могат обаче да преценят какъв ще е размерът на разходите им и дали намеренията им ще могат да бъдат осъществени е било необходимо да има проучване за присъединяване към ел. мрежата и ВиК мрежата, каквото не е имало към този момент. Продавачите отказват да направят проучване, въпреки че К. И. им казва, че ще им укаже съдействие, ако я упълномощят. Цената на имота обаче остава непроменена. На 21.05.2020 г. Т.П. пише на К. И., че цената, която може да плати е 95000 евро общо всичко, като има предвид с проучването и др. необходими разходи по сделката, не само комисионната. На 29.05.2020 г. К. И. пише на Д.В., че Т.П. се е отказал от сделката, тъй като му идвали в повече разходите, за което свидетелства Д.В., след проверка за точната дата и написаното в телефонния си апарат. За дати между 28.05.2020 г. и 04.06.2020 г. умишлено не е представена водената между посредника и продавачите кореспонденция. Какви разговори са били водени в този период и с купувача не изяснено с оглед липсата на събрани доказателства за периода. Междувременно К. И. опитва да уговори среща между купувача и продавачите, които обаче настояват многократно да им бъде изпратен WORD формат на предварителния договор, но посредникът отказва без ясна мотивировка за това, като по този начин възпрепятства продавачите да нанесат корекции в предварителния договор, каквато е общоприетата практика. На 28.05.2020 г. между продавачите е свикана среща, за взимане на окончателно решение, но не става ясно по какъв въпрос. Тъй като липсва част от кореспонденцията неизяснено остана, защо К. И. е писала на Д.В. на 05.06.2020 г. да се чуят, при положение че вече е писала на 29.05.2020 г., че се купувачът се е отказал от сделката. Но на същата дата Д.В. заявява, че имотът вече не е актуален и моли да не го занимава повече, като в показанията си заявява, че е изгубил доверие в К. И. и за това не е искал повече тя да предлага имота, а на проведена среща между продавачите, те решили да търсят друг купувач. Не ясно и защо е писала на 05.06.2020 г. на Т.П., че Д. В. се отказва, ако той се е бил отказал от сделката на 29.05.2020 г., сведенията за което изхождат единствено от написаното от самата К. И. на Д.В.. Други данни, че ответникът се е отказал от сделката няма. Няма данни и да е протакал. Написаното след 05.06.2020 г. от К. И. с дата „Вчера“,
че купувачът е готов да сключи сделка няма точна дата. Предвид отговора на Д.В., че още веднъж и казва, че имотът не е актуален, което определя като факт, съдът намира, че тези съобщения са размени едва след изповядване на сделката на 22.06.2020 г. и след като К. И. разбира за това, като съобщението от нея е изпратено нарочно и е разпечатано веднага. Това е така, защото ако беше разпечатано преди процеса щеше да има дата, което е умишлено избегнато.
С оглед на обсъденото съдът намира, че К. И. е въвела в заблуждение продавачите, че купувачът се е отказал, като най-вероятно с това си поведение е целила да предизвика намаляване на цената на имота от тяхна страна, но това не само, че не е дало резултат, а и е довело до окончателния отказ на продавачите от услугите й. Няколко дни по-късно при Р.В. отишъл ответникът с предложение да се съберат и да обсъдят нещата, защото има интерес от закупуване на имота. Съдът намира, че това е станало след провалянето на преговорите, а не е било повод за провалянето. Същото се установява, както от показанията на свидетеля Д.В., който заявява: „Аз писах на К. преди да дойде господинът.“ Или свързването на ответника директно с продавачите без участието на посредника не е станало повод за отказа от страна на продавачите да продадат имота си със съдействието на К. И. и провалянето на преговорите с нейното посредничество.
След преговори лично между страните те стигнали до продажната цена от 137000 лв., която е с близо 40000 лв. под първоначално договорената. Как се е стигнало до тази не е ясно по делото, но най-вероятно ответникът е обяснил на продавачите, какви допълнителни разходи ще са необходими за смяната на статута на земята и за прекарването на електричество и ВиК в имота. За това свидетелстват частично Я. В. и Д.В., които освен това заявяват, че вече просто са искали да се отърват от имота и да вземат някакви пари. Ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи различна от посочената в нотариалния акт цена. Напротив, видно от свидетелските показания на разпитаните продавачи, същите посочват именно цена от 137000 лв. Тази сума е преведена и по банковите им сметки. Съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за намерението на продавачите да посочат в договора по-ниска от реално договорената цена. Напротив, навсякъде в кореспонденцията, те заявяват, че не искат да се посочи по-ниска цена. Поради това съдът приема, че продажната цена на имота е именно посочената в нотариалния акт.
Тук впечатление прави и факта, че ищецът не е обърнал специално внимание на купувачите, че земята е със статут на земеделска и се води по предназначение „нива“, а е оставил с погрешно впечатление купувача, че в имота може незабавно да започне строителство, тъй като има ПУП, знаейки или поне трябвайки да знае, че бидейки със статут на земеделска земя, в имота не може да започне строителство поради забраната на чл. 2, ал.1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, в сила от 06.11.2012 г., съгласно който без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като при имоти с площ до 10 дка е разрешено изграждането на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях, което не е съвпадало с целта, за която е искано да бъде закупен имотът. Вярно е, че на купувачите е изпратена скица, в която е следвало да забележат какъв е статута на земята, но след като очевидно не са го забелязали, задължение на посредника е било да им обърне специално внимание на това, тъй като смяната на статута е щяла да забави значително началото на строителството. За това, че парцелът е със статут на земеделска земя, те разбират едва при преговорите със самите продавачи.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че посредникът не е успял да изпълни поетия ангажимент към ответника да му осигури сключване на сделката, още по-малко на приемлива за него цена. Видно от първоначалния договор за гаранция с купувач от 12.05.2020 г. е, че купувачът е бил готов да даде цена от 80000 евро и то при условие, че е мислил, че имотът не е със статут на земеделска земя и че в него може незабавно да се строи, както и че е напълно уверен, че няма да има проблем с електрифицирането и водоснабдяването на имота, т.е. има проучване. В тази връзка съдът намира за напълно логично, след като се установяват всички тези пречки, възпрепятстващи незабавното започване на проектиране и строителство, цената на имота да бъде намалена, което е и станало. Факт е, че посредникът не само, че не е успял да осигури покупката на имота от купувача, но и по никакъв начин не е способствала ефикасно за намаляване на продажната цена и защитаване на интересите на клиента си. За това в достатъчна степен говори самият окончателен договор, в който уговорената цена е близо с 40000 лв. по-ниска от постигната от посредника. Не би могло да се приеме и че посредникът е свързал страните по сделката, тъй като среща между тях с негово съдействие не се е състояла. Дали това е по изключителна вина на продавачите или на посредника, за ответника е ирелевантно с оглед на крайния резултат – проваляне на преговорите.
Тук следва да се отбележи и че в настоящия случай не става въпрос за заобикаляне на брокера с цел избягване заплащането на комисионна, а с цел обезпечаване сключването на сделката въобще. Съдът споделя позицията на ответника, че желанието на брокера да контролира сделката, без да даде възможност на страните да договарят свободно помежду си, е довело до проваляне на преговорите. Така крайният резултат е бил точно обратен на резултата, за който е уговорена комисионната на посредника, поради което и съдът намира, че такава не му се следва, въпреки наистина положените усилия от негова страна.
Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ТЗ остана недоказан по своето правно основание и размер, поради което се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, съдът намира същия за неоснователен. Видно от уговореното в неустоечната клауза, ако възложителят или негов роднина, или трето лице, действащо от негово име, закупи показания имот без участието на представител на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, то първият дължи неустойка в размер на 7,2 % /седем цяло и два процента/ от цената фигурираща в настоящия протокол. В случая съдът намира, че въпреки че формално са изпълнение условията на цитираната разпоредбата, за да е приложима последната, следва посредникът да е имал възможност да посредничи и да осигури крайната сделка, което, както беше посочено по-горе, не е било вече възможно. Или за да може да търси неустойка ищецът следва да е изправна страна по сделката, каквато в случая не е. – Чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Отделно от горното съдът намира неустоечната клауза за недействителна на осн. чл. 143, ал.1,т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Това е така, защото съгласно предходните членове от договора на изпълнителя се дължи възнаграждение при закупуване на имота от страна на възложителя или на свързано с него лице на общо основание. Уговарянето на неустойка за неизпълнение на това задължение в двойно по-висок размер от цената на услугата, която е щял да получи при нормално развитие на отношенията излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функция.
На основание изложеното съдът намира и искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лв. и депозит за призоваване на свидетел в размер на 30,00 лв. От процесуалния ищеца е направено възражение за прекомерност, което следва да бъде уважено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая се определя съобразно с правилата на чл. 7, ал.2, т.4 и е в размер на 830 лв.+ 3% за горницата над 10000 лв., или сумата от 1125,79 лв. Тъй като по делото са преведени четири съдебни заседания се дължи и възнаграждението по чл. 7, ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 100,00 лв. за всяко заседание след второто, или сумата от 200,00 лв. Така общият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1325,79 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Л.И.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, офис Б8, представлявано от управителя КАРОЛИНА КРАСИМИРОВА И. срещу ответника Т.И.П., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5427.43 лв. (пет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 30.04.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва, от завеждане на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл.49, ал.1 от ТЗ и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 14432.34 лв. (четиринадесет хиляди четиристотин тридесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща неустойка по договор за поръчка от 30.04.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, офис Б8, представлявано от управителя Каролина Красимирова И. ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.П., ЕГН **********,*** сумата от 1355,79 (хиляда триста петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: