Решение по дело №1426/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 11.12.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 18.11.2019 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 1426/19г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „П.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Т.А.Н. против НП № 441375-F464712 от 10.06.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. /шестстотин лева/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение нарушение не е било извършено.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата страна – АНО, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди.

Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена проверка на 04.01.2019г., около 11:20 часа, в стопанисван от него обект - денонощен паркинг на ТК „РОДОПИ”, находящ се в гр.Пазарджик, ***. Проверката била извършена от служители при ЦУ на НАП – свидетелите М.Д. /инспектор по приходите/ и Д.К. /старши инспектор по приходите/.

В хода на проверката било установено, че проверяваното дружество, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

Преди същинската проверка и легитимацията на проверяващие като органи по приходите, те паркирали служебния си автомобил, необозначен като такъв, на въпросният паркинг. Попитали служителят в дружеството, който извършвал пропускателен режим, посредством вдигането на бариери от будка, разположена на входа\изхода на паркинга – лицето Г.Д.Д., кога се заплаща за ползваната услуга – паркирането, при което им било отговорено, че това става при напускането на автомобила. След това проверяващите се разходили и след около 30-40 минути се върнали на паркинга. Св.Д. попитал Д. колко дължи за услугата и демонстрирал, еч има намерение да напусне паркинга с автомобила. Била му поискана сумата от 2 лева за ползване на паркинга до 1 час. Св.Д. заплатил въпросната сума, с което на практика направил контролна покупка на услуга - ползване на паркинг до 1 час. След заплащането на услугата обаче служителят към дружеството, работещ на паркинга, не регистрирал и отчел извършената продажба посредством въведеното в обекта ЕКАПФ модел „DATECS DP 55 KL” с индивидуален номер DT340355 и номер на фискална памет 02649089 или чрез издаване на ръчна касова бележка.  По повод на това проверяващите се легитимирали и започнали същинската явна проверка.

Установено било, че за заплатената услуга е следвало да бъде издаден фискален бон с №0021052/04.01.2019г. На мястото на неиздадения фискален бон отговарял дневен Х-отчет с №0021052/04.01.2019г. изведен от проверяващите в 11.34часа. Извършеното нарушение се доказвало и от установеното наличие на касова разлика в размер на 61.00лв. в повече, между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.

В резултат на събраните при проверката доказателства - дневен финансов отчет без нулиране изведен от ФУ, описано подробно по-горе, бон №0021052/04.01.2019г. и Опис на наличните пари в касата на това ФУ се установило:

Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ /общ оборот от продажби/ - 10.00лв.

Фактическа наличност на паричните средства, описани в опис на парични средства в касата  - 136,00лв.

Сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00лв

Други служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 65,00лв.

Служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 0,00лв.

Констатирана е била положителна разлика на паричните средства в размер на 61.00лв, която е била генерирана от неиздаване на касови бележки чрез въведеното и работещо в обекта ФУ - DATECS DP 55 KL, индивидуален номер DT340355, номер на фискална памет 02649089 или от кочан с ръчни касови.

Резултатите от проверката били обективирани най-напред в съставения на място ПИП № 0379267 от 04.01.2019г.

За констатираното нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС,  против дружеството бил съставен АУАН № F464712 от 08.01.2019 год. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 26.06.2019 година. Жалбата против НП била подадена директно в ПзРС на 03.07.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е  в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св.М.Д. и неговият колрега – св.Д.К., както и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни и относимите писмени доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично установяват гореописаната фактическа обстановка.

С оглед установената фактичедска обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Първата правна  норма императивно предвижда, че: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги”. 

Втората пък разписва, че: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ”.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства – основните от които ПИП № 0379267/04.01.2019г.,  дневен финансов отчет без нулиране изведен от ФУ в деня на проверката, бон №0021052/04.01.2019г. и опис на наличните пари в касата, категорично стана ясно, че по време на проверката на 04.01.2019г. дружеството не е осигурило регистрирането и отчитането на всяка извършена от него продажба чрез издаване на касова бележка от фискалното устройство, находящо се в обекта,  нито от кочан с ръчни касови бележки. Това било несъмнено установено и след засичане на касовата наличност в обекта, когато била констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 61.00лв, която е била генерирана от неиздаване на касови бележки чрез въведеното и работещо в обекта ФУ.

Съдът не намери основание да не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо че те са служители в НАП и като такива са служебно свързани с наказващия орган. Всичко това обаче не ги прави автоматично недобросъвестно заинтересовани от изхода на делото, още повече, че до момента на проверката те не са имали каквито и да е взаимоотношения с проверяваното дружество, при което нямат никакъв личен мотив да го уличават без основание в извършването на административно нарушение. Отделно от това показанията на двамата свидетели не бяха опровергани от никое друго писмено или гласно, пряко или косвено доказателство. Напротив, подкрепиха се изцяло от гореизброените писмени доказателства.

          С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.

          Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба и развито в писменото становище на процесуалния представител на дружеството в смисъл, че нарушението не било извършено, защото служителят в дружеството Г.Д. в деня на проверката се водел от Заповед № 003/22.08.2016г, издадена от неговия работодател. Тази заповед  го задължавала да издаде касов бон едва, когато напускащият паркинга автомобил се е позиционирал на бариерата при изхода на паркинга. В този смисъл се сочи, че проверяващите, след като са заплатили сумата от два лева не са напуснали със служебния автомобил паркинга, а са се легитимирали и са започнали проверка. С това се прави внушение, че касовият бон е щял да бъде издаден, ако проверяващите са били предприели напускане на паркинга с автомобила.

          Това възражение е абсолютно несъстоятелно първо, защото ако наистина служителя на дружеството се е водел от горецитираната заповед, то той не би приел плащането на сумата от два лева за престой на паркинга до един час, при положение, че автомобилът все още не е бил на бариерата при изхода. Отделно от това, щом същият е приел плащането, то очевидно е приел, че заплащащият ще напусне паркинга, при което е бил длъжен незабавно да издаде касовия бон, т.е. да регистрира извършената продажба на услуга, която е завършена с приемането на сумата за престой до един час на паркинга.

          Несъстоятелно е също така възражението, респ. твърдението във въззивната жалба, развито също в писменото становище на процесуалния представител на дружеството в смисъл, че констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 61.00лв. не била генерирана от неиздаване на касови бележки чрез въведеното и работещо в обекта ФУ, а това представлявала сума от „бакшиши”, давани преди това от доволни клиенти на Г.Д.. Опора за това твърдение дружеството, чрез процесуалния си представител, намира в писмените обяснения от 09.01.2019г. – пет дни след проверката, които служителят Г.Д. бил дал пред работодателя си и в които посочил, че установената в повече касова наличност от 61 лева се формирала от дадени бакшиши, а не от неиздадени косови бележки. 

          Наивно и житейски абсурдно би бил ода се повярва на обясненията на служителя Д. в горния смисъл, защото ако наистина той е получавал бакшиши преди проверката, то тези суми не е следвало да се оставят в касата, а в джоба на получилия ги.

          На следващо място, заявеното от служителя Д. досежно получени бакшиши в горекоментираните обяснения, дадени пред работодателя, може да бъде обяснено с това, че така той е оправдал собственото си неправомерно поведение, свързано с неиздаване на касови бонове, като е целял да избегне евентуална дисциплинарна отговорност по КТ. Обясненията в горния смисъл обаче се опровергават на първо място от саморъчно отразеното от самия Д. в изготвения от него по време на проверката опис на парични средства в касата. В този опис освен сумите и установената касова разлика от 61 лв., служителят на дружеството е записал, че тя се дължи не немаркирани продажби, което смислово сочи на неиздадени касови бонове, т.е. на нерегистриране на всяка продажба по реда на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Ако наистина разликата се е дължала на натрупани бакшиши, то не е имало никакво обективна причина служителя Д. да запише точно това във въпросния опис. Той обаче не го е сторил, именно защото разликата се е дължала на получени суми за продажба на услуга, но нерегистрирани и неотчетени продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.

 

 

Обясненията в смисъл, че касовата разлика се дължала на натрупани бакшиши се опровергава и от опразеното в съставения по време на проверката ПИП. В него на стр.2-ра проверяващите са записали подробно, че не се издават касови бележки, описали са как е протекла проверката, каква сума е била заплатена от тях, както и че не им е била издадена бележка от Д.. На стр.3-та пък са описали каква касова разлика са установили при описа на наличните парични средства, както и  че тази разлика се дължала на нерегистрирани и неотчетени продажби на услуги за паркиране, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Видно е, че този ПИП е подписан и от присъствалия по време на проверката Г.Д., който дори в графата за искания, възражения и бележки, след направените и описани по-горе констатации е записал: „Нямам възражения”.

С оглед на всичко казано до тук съдът намери, че извършването на вмененото административно нарушение е категорично доказано, т.е. до изискваната от закона степен на несъмненост, при което издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди.

  При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, както и това, че очевидно не са били регистрирани и отчетени продажби чрез издаване на касови бележки на една немалка сума, каквато се явява касовата разлика от 61 лева, то правилно е наложил санкцията в размер над минимума, т.е. от 600 лв. Дори според настоящия съдебен състав този размер е бил необосновано смекчен, но поради забраната да се влошава положението на обжалващия, НП следва да се потвърди именно в този размер на санкцията.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП  № 441375-F464712 от 10.06.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „П.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Т.А.Н.,  на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  и във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: